"Да се биеш с Рубен Улф" от Маркъс Зюсак - ревю

Ревю на първата книга.
  
    „Да се биеш с Рубен Улф” продължава проследяването на взаимоотношенията между двамата братя Камерън и Рубен. Във втората книга братята са обединени не от това, че и двамата са аутсайдери, а от боксовия ринг, на който се изправят срещу противниците си. Руб и Кам се принуждават да припечелват допълнително пари, за да спомогнат бюджета на семейството си, но постепенно срещите на ринга се превръщат в нещо повече от „работа” за Рубен. Дали боксовия ринг е способен да раздели двамата братя, или напротив, той ще подсили връзката между двамата?

Хиляди благодарности на издателство Пергамент Прес за възможността да прочета книгата!

В тази книга се случи точно това, което исках в края на предишната, а именно – да разбера нещо повече за характера и личността на Руб. Книгата бе наситена с много повече действие и напрежение, но все пак Зюсак запази и типичните за  Кам размисли върху различни теми, които бяха основата на предишната книга.

В предишното си ревю така и не обърнах внимание на семейство Улф, а то е ключов образ и за двете книги. На пръв поглед взаимоотношенията на членовете на семейството не ми се сториха много добри. Сякаш бяха разединени, но това далеч не се оказа вярно. Самият Кам определи семейството си като глутница – те се бранеха и бяха страшно загрижени един за друг. Обожавам тази тяхна сплотеност в трудните моменти и това как понесоха заедно съдбата и тежките изпитания, които им поднесе. През тази книгата силната връзка помежду им е подложена на поредното изпитание – безпаричието, което ги доведе до ръба на мизерията. Те се изправиха пред него по – силно от всякога, когато един от членовете на семейството им бе напът да се пречупи.

Връзката между двамата братя според мен бе най – интересното в тази книга. Взаимоотношенията им също бяха подложени на изпитание. Постоянно ми се струваше, че боксовият ринг ще разкъса силната връзка помежду им и той действително ги направи по – студени един към друг, но в края на деня те бяха заедно и се подкрепяха. Нито веднъж не предадоха другия и винаги знаеха, че могат да разчитат един на друг.

Както казах, в тази книга бе развит персонажът на Руб – в нея той показа истинското си лице. Беше много по – целеустремен, нищо, че на моменти се разкъсваше от опитите да открие себе си. Той бе победителят, за когото победата не бе най – важна. Битките, а не победата, бяха това, което му носеше истинска наслада и понякога това плашеше не само околните, ами и самия него.

Кам, любимият ми главен герой, не се впусна с такава сигурност в тези боксови двубой. Той беше уплашен и до последно много несигурен относно това тяхно ново начинание. Не стана любимец на публиката от първия си двубой като брат си, но за сметка на това, тя го обикна, когато той показа кураж и въпреки тежките удари, които понасяше, се изправяше и не се отказваше.

Втората книга от трилогията ни предоставя много по – забързано действие и доразвиване на персонажите. Силата на семейната връзка, братската любов и съперничество и търсенето на идентичността, са само част от темите, застъпени в нея.