"Възпламени ме" от Тахере Мафи - ревю


Ревю на втората книга.

   Съдбата на Пункт Омега е неясна. Всички, за които някога Джулиет е милеела, може вече да са мъртви. Войната може да приключи, преди да е започнала.
Джулиет е единствената, която стои на пътя на Възобновителите. Тя знае, че ако трябва да оцелее, то те трябва да загинат.
Но, за да се пребори с Възобновителите и мъжа, който почти я уби, младата жена трябва да потърси помощта на последния човек, на когото някога е мислила, че ще може да се довери - Уорнър. И докато дават всичко от себе си, за да победят врага, Джулиет ще открие, че нещата, които е мислила, че знае за Уорнър, способностите си и дори Адам, са били лъжа.

Доста съм объркана относно мнението си за тази книга. Дадох й 5/5 звезди и мисля, че са й много, но ги дадох, защото... не знам, просто изпитах някакво чувство, че трябва да дам толкова. Прочетох книгата забележително бързо и имаше неща, които страшно много ми харесаха – действието беше на ниво, харесва ми стилът на писане на авторката и цялата тази трансформация, през която минават героите - изобщо имаше си много плюсове... НО – имаше и минуси.
   Това, което не ми хареса беше цялата тази драма по отношение на любовния триъгълник. На моменти книгата ми приличаше малко на сапунен сериал, а и това с двамата братя... Завъртя се прекалено изтъркан сюжет, който е често срещан в сапунките. Не смятам, че нещата бяха представени реалистично – в първите две книги виждаме Адам по един начин (аз лично го харесвах в първата книга - не ми бе от най - любимите герои, но все пак) и сега БУМ – държи се налудничаво и като пълен кретен. Мисля, че някои от драматичните сблъсъци с Джулиет можеха да ни бъдат спестени. Авторката сякаш се беше опитала да ни обясни поведението му с това, че е приживял много, но смятам, че като за последна книга, трябваше да му бъде даден шанс да бъде себе си, а не смятам, че това е той. Много харесах Уорнър в тази книга, но се дразнех на това, че го харесвам. Човек и да искаше, не можеше да не го хареса, защото в тази книга той беше представен много добре - беше мил и Мафи ни бе дала обяснение за всички лоши неща, които е направил. Как изведнъж от злодей стана герой? Стори ми се прекалено бърза тази смяна на ролите между Адам и Уорнър. Общо взето това е, което не ми хареса, а сега към това, което ми хареса...
Джулиет – тя преживя толкова много за тези три книги и страшно се радвам, че в тази я виждаме здраво стъпила на земята, готова да се бори. Нейната трасформация започна още в предишната книга, но сега, в тази, беше официално завършена. Вече знаеше какво точно иска, знаеше как да го постигне, не бе онова объркано и отчаяно момиченце, което видяхме в първата книга. Имаше ясна представа кои неща са наистина важни и кои могат да почакат. Развитието й без съмнение е едно от любимите ми неща в книгата, защото видях как се преобрази коренно. Харесвам силната героиня, в която се превърна и осъзнаването, че това, което мислеше за своя слабост, всъщност е най – голямата й сила.
   Кенджи – как да не съм влюбена в него? От всички мъжки персонажи в книгата, той ми е любим. В тази книга освен типичната му страшно духовита страна, видяхме и една по – ранима. Но аз харесах и нея. Обожавам връзката му с Джулиет – едно прекрасно приятелство, изградено на много доверие.
По отношение на любовната история – вече говорих за триъгълника, а сега за връзката между Джулиет и Уорнър. Истината е, че много ми допаднаха като двойка, а и от моментите между тях ми стана ясно, че те наистина са един за друг. Бяха сладки, а и цялата тази нежност и любов, с които Уорнър обсипваше Джулиет... Как да не ги обичаш?

Книгата се чете бързо, заради приятния стил на Тахере Мафи. Наситена е с напрежение и действие и без съмнение събужда интерес с всяка своя страница. И въпреки излишните драми, има една прекрасна любовна история, а също и много добре изградени персонажи, които се развиват и израстват с всяка следваща страница.

Коментари