"Гондолата на времето" от Ева Фьолер - ревю

  Ана е едно седемнайсетгодишно момиче, което прекарва лятната си ваканция във Венеция, заедно с родителите си. Всичко върви нормално, докато не се натъква на една червена гондола, а червените гондоли не са типични за Венеция. По време на събитието „Историческа регата” тя е бутната от едно симпатично момче, а после спасена отново от него. Преди да се върне обратно на кея, обаче, всичко около нея се размива и тя се озовава в… 1499 г. Там тя трябва да свикне с всекидневния начин на живот, който е без добре познатите й технологии и козметика. А едновременно с това, й се налага да предотврати събитие и да се изложи на множество опасности, за да успее да се върне отново в своето време. В приключението й в миналото се намесва и симпатичното момче, което я е бутнало и спасило по – рано и към което тя започва да има силни чувства…

Не са много книгите с пътуване във времето или пък съвременните книги, в които действието се развива в миналото, затова и много се зарадвах на излизането на тази книга. Останах доста доволна от нея. Хареса ми това как авторката беше пресъздала толкова добре живота през този период и успях да си представя как са живели хората тогава, а и как се чувстваше Ана от гледната точка на съвременен човек, свикнал с технологии, козметика, лекарства и т.н., попаднал в миналато.
  Освен с пресъздаването на обстановката, аторката се беше справила добре и с изграждането на персонажите. Харесах Ана, защото тя беше много естествен герой, в който лесно можеш да се превъплътиш. Не криеше това, че я е страх и че иска да се върне на всяка цена в своето време, но едновременно с това, проявяваше голяма смелост, когато трябваше да спаси и да помогне на приятел. Страшно ми допадна цялата тази идея с мисията в миналото, с това как трябва да предотврати събитие, за да се върне обратно в своето време. Магията на маската, за която се разбира чак в края – също. Изобщо, имаше страхотни елементи в книгата, които ми харесаха.
Себастиано. Няма как да не се съглася с Юли, че той е мнооого по – добър от Гидиън. Обожавам чувството за хумор у мъжките персонажи, а той имаше такова. Честно казано си го представях като някакъв рицар, който пътува във времето насам-натам и винаги спасява положението.
Останалите герои също бяха страхотни и успях да се привържа и към тях – Барт, който беше много добър приятел и на Себастиано и на Ана, Клариса, със своите недостатъци и постоянни лъжи (това, че постоянно си измисляше, а Ана й се връзваше, беше доста смешно), Мариета, към която в началото имах малко негативно мнение, но в последствие харесах.
  Относно любовната история – при нея имах проблем. Не знам защо, но така и не можах да ги харесам като двойка. Струваше ми се, че не са много подходящи един за друг… Просто имах такова чувство и то не ме напусна до края на книгата. Може би ми трябваха повече „моменти” между двамата, по – задушевни разговори и повече опознаване между самите тях. Любовната история в книгите е нещо важно за мен, затова се надявам със следващите книги да успея да ги почувствам като двойка.


   „Гондолата на времето” е перфектната книга, в която да се впуснете, ако търсите пътуване във времето, магия и ако обичате Италия. Книгата ще ви пренесе във Венеция през 1499 г., с леките си описания, а там ще се изживеете изпитанията, които са поднесени на Ана. Магия, екшън и романтика – това е само малка част от книгата.

Коментари