събота, 30 април 2016 г.

Какво прочетох през месец април


През този месец отново прочетох 8 книги. Ето ги и тях:


1.Лейди Полунощ - Касандра Клеър. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди

2.Сезонът на злополуките - Мойра Фоули-Дойл. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди

3.Ваканция в Тоскана - Сюзан Елизабет Филипс. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

4.Най - хубавото място на света е точно тук - Франсеск Миралес и Каре Сантос. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди

5.Самодива - Краси Зуркова. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди


6.Разум и чувства - Джоана Тролъп. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди


7.Тайната история - Дона Тарт. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди

8.Тютюн - Димитър Димов. От книгата ми остават около 80 - тина страници, но смятам да ги прочета до края на деня. И така, преди да започна, едно важно уточнение - четох втората версия на романа (тази, която е с участието на Лила). Започнах да чета "Тютюн" още в края на януари. Нямах представа, че ще ми отнеме толкова много време да я прочета, но ето, че четири месеца по - късно все още не съм я завършила. Причината не е, че книгата не ми хареса - напротив, обичам я, но имаше моменти, в които просто изгубвах желания и не можех да продължа с четенето й - моментите, когато книгата ставаше твърде "политическа". Основното, което ми хареса в романа, беше начинът, по които бяха изградени героите. В началото може да се каже, че ги харесвах, но с всяка следваща страница, в която те деградираха все повече и повече, мнението ми за тях се измени. Смятам за интересен за проследяване този процес, в който те се променяха (към отрицателно) и как Димов беше описал промяната при всеки от тях (особено при Ирина). Все пак ще отнема една звездичка, заради политическите моменти и ще дам оценка: 4/5 звезди.

петък, 29 април 2016 г.

Тайната история от Дона Тарт - ревю

   Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж - особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче - изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард.
   Приемането му в елитния кръг има своя цена - много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата... тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение...
   И това е само началото.

Изключителни благодарности на издателство Еднорог за предоставената възможност!

   Не знам откъде да започна... Може би оттам, че според мен „Тайната история” е от онези книги, които или ще намразиш и няма да искаш повече да погледнеш, или ще обикнеш, ще се пристрастиш и винаги ще се сещаш за тях. С мен се случи второто. Причините за това са многобройни: великолепните описания, които Дона Тарт прави на обстановката, литературата – изкуството, което присъстваше на всяка една страница с множеството препратки към заглавия на произведения и цитати от тях, сюжетът, който се настани уютно в мозъка ми и все още продължава да живее там, а и не на последно място персонажите – едновременно толкова реални и нереални, отвращаващи, но и привлекателни.... имах чувството, че съм съучастник в техните престъпления.


   Определено не може да се каже, че действието в книгата бе от бързо развиващите се. Дона Тарт ме въведе бавно и постепенно в историята на Ричард, но това далеч не я направи мудна, отегчителна или по – малко привлекателна. Постепенното въвеждане успя да ме потопи изцяло в мрачната атмосфера на романа.
   Героите. Все още ми е трудно да говоря за тях. Те бяха далеч, далеч от положителните персонажи, за които съм свикнала да чета. На показ бяха изкарани най – големите им пороци, извършиха безумни и недопустими неща, а докато го правеха не изпитваха никакво съжаление. Нещата, които ми се сториха най – забележителни у тях бяха обсебеността им от древността, начинът, по който се отрази престъплението върху психиката на всеки един от тях, силно скрепената връзка помежду им - беше интересно да проследя как убийството едновременно сближи и  раздели Хенри, Камила, Франсис, Ричард и Чарлс.

 Още от пролога на книгата се разбира темата, около която ще се върти романът – убийството на Бъни, извършено не от кого и да е, а от най – добрите му приятели. Бъни, който от забавен персонаж, се превръща в пречка - дразнител, хвърлящ обвинения, обиди и саркастични забележки. Бъни, който знае твърде много. Но достатъчен мотив ли е това за убийството му? На пръв поглед убийството, извършено без капка разкаяние, се превръща в такова, което ще преследва участниците в него до края на живота им. 
  Хенри беше лидерът. Героят с изключително високомерно поведение, но и някакво обаяние, което силно привличаше. Ричард, който от всички запази в най – голяма степен „човешкото” в себе си. Различният от групата, беднякът, отклонил се от целта си. Камила – единствената дама в компанията, изкусителката, притежаваща красота, граничеща с тази на древногръцка богиня. Чарлс, който с течение на книгата все повече потъваше в своите алкохолни опиянения и Франсис - в някои моменти имах чувството, че е с каменно сърце, но в други показваше чувствителността си. А да не пропусна и Джулиан – учителят, издигнат на пиедестал от своите ученици.

   Завладяваща история, която едновременно привлича и отвращава. Написана по брилянтен начин, „Тайната история” ще ви накара да се замислите върху темата за най – тежкото престъпление – умишленото убийство, проследявайки как то бива извършено и как след това се отразява на извършилите го.

неделя, 24 април 2016 г.

The OTP Book Tag


Много благодаря на Теди, че ме тагна да направя този супер сладък таг :)

1.Непопулярна двойка, която харесваш?
- Ели и Майки от "Ти срещу мен", Обичам връзката, която изградиха помежду си, въпреки многото пречки. За жалост не съм чувала почти нищо за книгата, а и за тях като двойка от други читатели.

2.Двойка, която не харесваше в началото, но сега харесваш?
- Ще заложа на Савантите и ще кажа Ейнджъл и Маркъс от "Ейнджъл". Имах проблеми с характера на Маркъс, но впоследствие харесах както него, така двойката им.

3.Двойка, която не харесваш?
- Може би  Клео и Теон от "Паднали кралства" - прекалено бързо се разви любовната история между тях, а и получих съвсем малко от нея.

4.Двойка, на която им е отнело твърде много време, за да се съберат?
- Уорнър и Джулиет от "Разбий ме". Доколкото си спомням чак в третата книга от трилогията бяха официално заедно (разбира се, имаха и "моменти" преди това) 

5.Двама души, които не са обвързани в книгата/поредицата, но ти страшно много искаш да бъдат заедно?
- Всъщност напоследък мисля за това и наистина много ми се иска да видя Дориан и Манон заедно. 

6.Любим броманс (приятелство)?
- Няма как и аз да не кажа Уил и Джем. Невероятно приятелство.

7.Двойка, която харесваш в книгата, но не харесваш във филмовата адаптация?
- Лена и Итън от "Прелестни създания". Целият филм беше една пародия, сравнен с книгите. Може би ако не ги бях прочела, филмът щеше да ми хареса, но като се започне с това, че в книгата си представях героите по съвсем различен начин (освен Ридли) и взаимоотношенията бяха много по - добре изградени, няма място за сравнение.

8.Любима хомосексуална двойка?
- Харесах взаимоотношенията между Соси и Дженифър ("Кралици на красотата") независимо, че в края нещата между тях не е получиха и разбира се Алек и Магнус ("Реликвите на смъртните"), които е невъзможно да не харесаш.

9.Популярна двойка, която не можеш да харесаш, колкото и да се опитваш?
- Ще се наложи и аз да кажа Кару и Акива - основната причина да не харесам книгата беше любовната история (и героите)

10.Любимата/ите ти двойка/и на всички времена?
- Сидни и Ейдриън, Изабел и Саймън, Кристал и Хав, Америка и Максън, Лиъм и Руби, Уил и Теса, Катнис и Пийта, Магнус и Клео (макар все още да не са двойка, знам, че ще бъдат и ще ги ОБИЧАМ), Джун и Дей, Бритни и Алекс и още, и още......

Тагвам: Юли и Ади :)

събота, 23 април 2016 г.

Разум и чувства от Джоана Тролъп - ревю

   Животът на Бел и трите й дъщери Елинор, Мариан и Маргарет коренно се променя след внезапната смърт на съпруга й. Четирите са принудени да напуснат прекрасно имение, прогонени от заварения син на Бел, който така и не изпълнява обещанието пред баща си да се погрижи за доведените си сестри. Пристигайки в новия си дом, изглежда единствената, която си дава ясна представа за сериозността на нещата, е най – голямата дъщеря на Бел – Елинор. Елинор, която винаги се тревожи повече за другите, отколкото за себе си, Елинор, която винаги оставя чувствата на заден план, за разлика от по – малката си сестра – Мариан – безнадеждна романтичка със склонност да драматизира. Ще успеят ли тези коренно различни момичета да се впишат в този свят и да свикнат с новия си живот, или ще се провалят?

Благодаря на издателство Еднорог за предоставената възможност!

   „Разум и чувства” е изключително лека книга, забавна на моменти, която се чете бързо и донася усмивки на лицето. Това, което я направи най – интересна за мен, бяха пъстрите персонажи, които през цялото време контрастираха помежду си.
   Атмосферата в книгата се движеше между минало и настояще – в маниерите и разбиранията на героите имаше нещо от минали епохи и, разбира се, от романите на Джейн Остин, (книгата е осъвременена версия на „Разум и чувства” от Джейн Остин) но също така присъстваха и предмети от нашето ежедневие. Определено се чувствах странно в някои моменти, но в никакъв случай не в отрицателния смисъл. Просто си представях, че чета роман на Джейн Остин с включени съвременни елементи.
   Елинор се превърна в моята фаворитка, защото понесе цялата тежест на този нов живот върху плещите си. На нея най – много се отрази това внезапно преместване, защото й се наложи да изостави обучението си на архитект – нейната единствена страст, но го показваше най – малко от цялото семейство. Двете сестри и майка й не осъзнаваха колко много неща ще се променят и не мислеха за плащане на наем, сметки, храна и т.н., докато Елинор се зае със задачата да осигури необходимите пари за семейството си. Работейки, тя едновременно успяваше да се справи и с любовните терзания на по – малката си сестра.


   Мариан, колкото и да е странно, също ми допадна. Имаше си своите моменти на слабост, когато се държеше леко налудничаво и драматизираше прекалено, но също така беше очарователна тази нейна вяра в истинската и единствена любов, а и страстта й към музиката. По време на книгата тя се промени – промени вижданията си и като че ли стана по – здраво стъпила на земята.
   Маргарет, най – малката сестра, беше изключително импулсивна и казваше винаги това, което мисли – това може би се дължеше на възрастта й. В книгата, тя премина и през своя „бунтарски период”. По мое мнение, тя носеше свежест на романа, защото поведението й ми беше най – смешно и с нея се получаваха най – забавните диалози.
   Бел, майка им, не ми беше много любим персонаж, защото се предполагаше, че тя ще се грижи за дъщерите си и прехраната и ще поеме отговорност, а това така и не стана. Тя през цялото време любопитстваше, шпионираше Мариан и Елинор и на моменти се опитваше да ги сватосва, а така и не мислеше за истински сериозните и важни неща за тяхното семейство.
   Второстепенните герои, които ми направиха най – голямо впечатление бяха: Фани с нейната мания за контрол и тази ужасна себичност, която притежаваше, сър Джон, който беше много весел персонаж, приемащ почти всичко с усмивка, затвореният Бил - трудно изразяващ чувствата си и още по – трудно разказаващ историята си, Уилс, който с грешката, която допусна, преобърна живота на Мариан, и разбира се – Едуард, който за дълго време се беше оставил да бъде манипулиран, но в крайна сметка откри правилния път и към себе си (спойлер!)  и към сърцето на Елинор.

   „Разум и чувства” е за читателите, които обичат стила на Джейн Остин, колоритните персонажи и малкото драматизъм.

четвъртък, 21 април 2016 г.

Самодива от Краси Зуркова - ревю


   Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят - колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите - красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота ѝ завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта не винаги разграничава двете.


Благодаря на издателство Егмонт за възможността за предварителен прочит на книгата!

   „Самодива” преплиташе в себе си мистерия, в която потъвах с всяка следваща страница, митология, представена по изключително красив начин, любов, която бе едновременно очарователна и страстна.
   Елементите на българска и
 гръцка митология бяха най - любимото ми в книгата. Авторката бе успяла да ги представи по наистина оригинален и интересен начин, отсявайки от митовете и легендите най – важното за развитието на сюжета в романа. Изкуството също имаше своята роля: музиката беше неизменна част от живота на главната героиня, а красотата на поезията, струеше от страниците, свързани с митология.

   Теодора (Теа) определено в началото много харесах като персонаж, заради смелостта ѝ да замине толкова далеч от дома и семейството, от сигурността. Възхищавах ѝ се за това, че се реши да се впусне в разследване, което нямаше никаква представа къде ще я отведе. Друго, което обикнах в нейния персонаж, беше музиката – обожавам хора на изкуството, а докато четях моментите, в които свиреше, си представях звуците на пиано. Впоследствие изборите, които Теа направи, малко ме отдалечиха от нея, но все така ми бе интересно да разбера докъде ще стигне с разплитането на загадката около мъртвата си сестра.
   Двамата братя – Джейк и Рис, се появиха в книгата, носещи със себе си още една доза мистерия за Теа. Рис не беше мой тип персонаж, но би се харесал на всеки, който обича „загадъчните” мъже. Той не разкриваше много за себе си, което будеше любопитство и имаше необясним копнеж към Теа (необясним само до един момент от книгата). Лично за мен нещата между двамата се случиха прекалено бързо. Нямам нищо против “любовта от пръв поглед”, но много ми се искаше връзката между тях да е по – постепенна – мисля, че тогава щях да се влюбя в тях като двойка. Другото, което не харесах е, че ми сe струваше, че взаимоотношенията им са сведени само до чисто физическото привличане... Не успях да усетя дълбоката емоционалност, която очаквах.
   Джейк е човекът, когото обичах във всеки един момент на книгата. Харесах свенливостта, която проявяваше на моменти, загрижеността към брат си и тази ненатрапчива тайнственост, която струеше от него. Малкото моменти, които имаше с Теа ми се сториха едновременно сладки, емоционални и страстни.

   “Самодива” предлага на читателите красив стил на писане, включващ забележителни описания, увлекателен сюжет и митология, която буди копнежа за още и още... 

сряда, 20 април 2016 г.

Top 5 Wednesday (10)


Днешният топ 5 е на книги, които ме е страх да прочета и причините за това, но книгите се оказаха само 4, затова това е моят топ 4:

4."Друговремец" от Диана Габалдон. - Имам я от съвсем скоро, но размерът й е огромен и не знам дали все още съм готова да й отделя толкова време. Може би ще я прочета през лятната ваканция... надявам се.

3."Туп!" от Тери Пратчет. - Единствената му книга, която притежавам. Не съм сигурна дали е в мой стил и дали ще ми хареса, но едновременно с това много искам да прочета.

2."Марсианецът" от Анди Уеър. - Книгата много допадна на баща ми и това е причината да ме е страх от нея. Просто с него имаме доста различен вкус към литература. Със сигурност обаче смятам да я прочета някой ден.

1."Хари Потър" от Дж. К. Роулинг - Мда... Вече разполагам с първата част от поредицата, но все още не смея да я отворя. Причината е, че съм опитвала много пъти да гледам филма и съм го докарвала най - много до 30 - тата минута. Въпреки че всички казват как книгите са по - добри, филмите също са много обичани и имам лошото чувство, че така както не обикнах филма, няма да обикна и книгата... Другата причина е, че поредицата е ОГРОМНА, а точно в момента нямам време за толкова книги.

понеделник, 18 април 2016 г.

Най - хубавото място на света е точно тук от Франсеск Миралес и Каре Сантос - ревю

 Ирис е тридесет и шест годишна жена, която след загубата на родителите си, губи и смисъла на живота. Все още неоткрила своята сродна душа и работейки професия, която не й доставя удоволствие, тя решава да сложи край на живота си... Но преди да успее да го направи, тя забелязва място, което никога досега не е виждала: „Най – хубавото място на света е точно тук” – кафенето, което ще промени завинаги живота ѝ. Там тя се натъква на  мистериозен маг, а също и на чаровник на име Лука, които я научават да живее за днешния и за всички утрешни дни.


Благодаря на издателство AMG за предоставената възможност!   

   „Най – хубавото място на света е точно тук” бе изключително проникновено четиво, което събуждаше желание за размисъл на теми като смисъла на човешкия живот, любовта, болезнените спомени, които се налага да бъдат забравени и бъдещето, което стои пред всички нас. Въпреки че засяга доста възвишени теми, книгата предразполага читателят да се отпусне и да се наслади на лекия авторски стил.
   Главната героиня, Ирис, извървя един дълъг път на себеопознаване като правеше малки крачки към един по – добър живот, лишен от болезненото минало. Тя беше едновременно ученик и учител. Учеше се как да живее пълноценно, но заедно с това предаваше новополучените си знания за радостите от дребните неща в живота и светлия поглед към бъдещето и на мен. Освен второстепенните герои, които бяха от огромно значение за нейното личностно израстване, от голяма важност беше и изкуството: музиката и поезията имаха своята роля в трансформацията, която преживя героинята.


   Малко за второстепенните герои: Лука беше изключително мистериозен, както и магът, който обслужваше кафенето. В лицето на двамата Ирис срещна своите учители: те бяха тези, които при всяка среща я подтикваха да се замисля за живота си и ѝ преподадоха едни от най – важните уроци за миналото, настоящето и бъдещето. Те бяха интересни и с тайнствеността, която се носеше около тях – през по – голямата част от романа не се знаеше нищо за Лука, а дори и когато авторите позволиха да се навлезе повече в неговата история, се носеше полъхът на мистерията. Оливер беше глътката свеж въздух за Ирис, макар в началото тя да не го осъзнаваше. Той беше изключително упорит, но именно благодарение на неговата упоритост двамата успяха да намерят пътя едни към друг. Не на последно място идва брокерката Анхела, с която Ирис бързо намери допирни точки и се сприятели.

   Вдъхновяващ и поучителен, романът „Най – хубавото място на света е точно тук” даде не само на Ирис няколко незабравими урока за живота, за лошите моменти от миналото, които трябва да бъдат загърбени и за тези от бъдещето, които трябва да се посрещнат с отворени обятия, но и на мен.

събота, 16 април 2016 г.

Ваканция в Тоскана от Сюзън Елизабет Филипс - ревю

   Известната авторка Изабел Фейвър губи всичко за един миг! Кариерата й пропада, след като счетоводителят й бяга с всичките й спечелени пари, поради което приходите от новата й книга за самопомощ падат, годеникът й я зарязва, заради жена, в която е влюбен и от която ще има дете, а таблоидите съсипват цялата й репутация, пишейки за драмите в живота й. Пред Изабел изскача неочаквана възможност за пътуване до Тоскана и тя решава да приеме, за да се опита да се съвземе от всичко, случило й се напоследък.
   Лоренцо Гейдж е известен на всички като лошото момче от големия екран, а и в истинския му живот нещата не стоят различно, с изключение на това, че не убива. Лоренцо заминава за вилата си в Италия, за да се отдаде на заслужена почивка преди следващия си голям проект, където напълно неочакваната среща с Изабел го променя, а и не само него...

Благодаря на издателство Ибис за възможността!

   Книгата беше много лека и свежа, а действието се развиваше пред очите ми, като че гледах забавна романтична комедия. Идеална е за лятото и за всички почитатели на романтичните истории. Трябва да призная, че тя не е за всеки – романът включваше много от клишетата на любовните истории, но аз нямах нищо против тях, тъй като бяха поднесени с чувство за хумор, по един много очарователен начин.
   Нещото, което най – много ми хареса, бе италианската атмосфера, която създаваше книгата. Малкото градче, вилата, виното, храната – авторката бе обърнала внимание на тези детайли, които създават чувството, че си на почивка в слънчева Италия. Описанията определено бяха един от големите плюсове на книгата, заради които си заслужава да я прочетете.
   Изабел беше изключително силна жена, за което засвидетелстваше цялата кариера на известна авторка, която бе изградила. За съжаление най – важните неща в живота й рязко пропаднаха и въпреки лекото самосъжаление, което изпита в началото, тя продължаваше да седи гордо изправена и самоуверена. Ваканцията в Тоскана бе идеалният начин за нея да се откъсне от цялото напрежение в кариерата и личния си живот и тя се възползва от него по възможно най – добрия начин.

   В началото на книгата приемах образа на Лоренцо като този на „съвършения” мъж без недостатъци, което никак не ми се нравеше, но постепенно открих, че той има много несъвършенства – като това, че не вярваше достатъчно в себе си и способността си да изгради здрава и стабилна връзка, с когото и да е било, несигурността му в това дали е достатъчно добър за Изабел, а също и повредената му донякъде психика – бе прехвърлил образа си на екрана в истинския си живот.
   Взаимоотношенията между двамата преминаха през много етапи като чисто физически, през приятелски, до такива на влюбени. Връзката им на моменти определено бе токсична и не се отразяваше добре на никого от двамата, но в края й, те бяха опора един за друг, а промяната в характерите им бе забележителна.


   Забавна, свежа, лятна, с идеалния италиански привкус, тази книга е едно страхотно четиво за плажа!

петък, 15 април 2016 г.

The Throne of Glass Book Tag

source

Благодаря на Юли за тага :)

LYSANDRA: Книга с променена корица, която обичаш.
- "Сезонът на костите" - новата корица е в пъти по - добра от старата.

ABRAXOS: Книга, която е по-добра вътрешно, отколкото изглежда външно
- "Паднали кралства" - наистина не харесвам кориците и ги смятам за доста аматьорски, но книгите се подреждат сред любимите ми

ERILEA: Поредица със страхотно изграден свят
- Трилогията "Гриша" от Лий Бардуго. Винаги ще казвам тази книга, защото светът, който авторката е изградила, е наистина уникален.

RIFTHOLD: Книга, която съчетава жанрове
- Ще кажа "Революция", защото преплита история с малко фантастични елементи (малката част с пътуването във времето), романтика и драма. 

DAMARIS: Книга, базирана на/вдъхновена от мит/легенда
- Не съм напълно сигурна дали отговарям правилно, защото не си спомням много книгата, но ще кажа "Сирена" от Триша Рейбърн.

KALTAIN ROMPIER: Книга с неочакван обрат
- "Ние, лъжците" наистина ме изненада с края си.

ASSASSIN’S KEEP: Книга с ненадежден разказвач
- Хм, ще кажа "Мисти", защото героинята ми лазеше по нервите.

ASTERIN BLACKBEAK: Книга, която има екипни цели
- В доста книга има работа в екип, но смятам да заложа на една наскоро прочетена такава - "Тъмна дарба" от Алекс Бракен.

TERRASEN: Книга, която те кара да се чувстваш като у дома
- Скоро отговорих на подобен въпрос и ще се повторя - "Кръвни връзки" от Ришел Мийд

AELIN ASHRYVER GALATHYNIUS: Книга със силата да те унищожи
- Книгите на Сара Дж. Маас...

MANON BLACKBEAK: Книга, която те е уплашила
- Не обичам да чета подобен тип книги, така че... май няма такава. 

ROWAN WHITETORN: Книга, която те кара да изпаднеш в несвяст(заради множеството емоции)
- Последната такава беше "Лейди Полунощ" - тооолкова много емоции.

CHAOL WESTFALL: Книга, която те е предизвикала да погледнеш различно на нещата
- "Всеки ден" от Дейвид Левитан

FLEETFOOT: Книга, която си получавал/а като подарък
- Почти всичките ми приятели, когато има повод, ми подаряват книга, но най - ценната такава, която съм получила като подарък е "Задната къща" от родителите ми и все още е страшно скъпа за мен.

EYE OF ELENA:Книга, която си намерил/а точно, когато се нуждаеш от нея
- Не се сещам за такъв случай за съжаление... Оооо, може би "Марли и аз". Никъде не я откривах, докато един ден не я намерих втора ръка и веднагически я прочетох - нуждаех се от малко хумор и ето, че тя се появи в точното време. :)

сряда, 13 април 2016 г.

Top 5 Wednesday (9)


Днешният топ 5 е на книги, засягащи тежки и сериозни теми (като депресия, сексуално насилие, самоубийство, заболяване и т.н.) Като цяло не съм почитател на този тип книги, защото винаги са ме натоварвали, а приемам книгите по - скоро като начин за разтоварване, но все пак ето заглавия, засягащи тежки теми, които са ми допаднали:

5.Да остана ли? от Гейл Форман - Предполагам сте чували за тази книга, защото миналата година излезе и филм по нея. Харесам лекотата, с която Гейл пише и въпреки че книгата бе изключително тежка и ме кара да заплача неведнъж, я обикнах. 

4.Без Хоуп от Колийн Хувър - Спойлер! Главната героиня в книгата е била сексуално тормозена като малка от баща си и това се бе отразило на целия й настоящ живот. Книгата не беше през цялото време тежка - имаше и някои забавни моменти, което може би допринесе да я харесам повече.

3.13 причини защо от Джей Ашър - Все още понякога мисля за тази книга. Тя разказваше за 13 - те причини на Хана Бейкър да се самоубие, които бяха под формата на касетки, пратени до 13 - те души отговорни за самоубийството й. Книгата ме накара да се замисля много по - сериозно над темата "самоубийство" и защо хората прибягват до това решение, а и беше написана по много увлекателен начин.

2.Морето на спокойствието от Катя Милей - Това, което изключително ме докосна, е как книгата показваше, че хората могат да се спасят един друг, но само ако наистина го поискат и пожелаят. За мен тя бе едно емоционално пътешествие, което препоръчвам на всеки. Ревю - тук.

1.Ти срещу мен от Джени Даунам - Това бе книгата, която се настани в сърцето ми още с първата си страница. Чувствах, че съм заедно с героите и търсех невъзможните решения на множеството проблеми. Четенето на книгата не беше никак леко преживяване, особено що се касаеше до сложните взаимоотношения между персонажите. Ревю - тук.

вторник, 12 април 2016 г.

The Deserted Island Book Tag

credit
Благодаря на Мери за този таг :)

1.Вода -  книга без която просто не можеш да живееш:
- Има прекалено много книги, които са важни за мен, за да кажа само една, затова ето няколко от тях: "Отнесени от вихъра", "Светлината, която не виждаме", "Революция", поредицата "Пърси Джаксън"...

2. Храна - книга, която е на второ място в списъка ти от любими книги:
- Невъзможно ми е да направя "топ списък на любими книги", затова просто ще изредя и други книги, които много обичам: трилогията "Адски устройства", "Гордост и предразсъдъци", поредицата "Кръвни връзки"...

3.Убежище - книга, която те кара, да се чувстваш в безопасност, у дома:
- "Фенка" от Рейнбоу Роуъл

4.Пистолет - книга, която би предложила на човек, който не чете:
- Поредицата "Пърси Джаксън". Казвам го от личен опит, защото я препоръчах на дете, което не обича да чете и то се обсеби от книгите и света.

5.Кибритени клечки - книга, която стопля сърцето ти:
- Това е доста често срещан въпрос по таговете, на който винаги залагам на сигурно като казвам Стефани Пъркинс, но този път ще заложа на една по - скоро прочетена книга и това е "Лейди Полунощ", защото някои от моментите в книгата разтопиха сърцето ми.

6.Компас - книга, която те насочи към любовта ти към четенето:
- Имала съм няколко периода на читател. Като много малка, това бе книгата "Лили Чудото", по - късно - "Задната къща", а след това в ранните ми тийнейджърски години - "Здрач" (и не, не ме е срам)

Тагвам: всеки с желанието да направи този таг :)

неделя, 10 април 2016 г.

Сезонът на злополуките от Мойра Фоули-Дойл - ревю


 Всеки октомври преди Хелоуин семейството на седемнайсетгодишната Кара напълно необяснимо преживява поредица от инциденти, някои, от които дори завършват  със смъртта на някого. Тази година Сезонът на злополуките, както го наричат Кара и близките й, смята да бъде още по – зловещ.
   Кара, сестра й Алис, доведеният й брат Сам и най – добрата й приятелка Беа, тръгват по следите на незабележимата Елси, която присъства на всички снимки, правени от Кара. Дали тя е свързана със Сезонът на злополуките, или пък няма нищо общо с него? Всъщност въпросната Елси изобщо съществува ли, или тя е просто плод на въображението на тези четирима тийнейджъри? Мистериите около нея се трупат, а четиримата приятели се опитват да разплетат загадката, докато се справят с чувствата, появили се помежду им.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността!

   „Сезонът на злополуките” беше мистериозна, мрачна и донякъде зловеща история. Имаше много неща от книгата, които обикнах – като например добре изградените персонажи и стила на писане, но имаше и такива, които малко ме разочароваха.
   Не обичам мистерията, но в този случай тя ми допадна – в някои части на книгата си нямах никаква идея какво се случва, но това допринесе за изненадата, когато истината излизаше наяве. Според мен авторката доста добре бе пресъздала атмосферата на романа и зловещата на моменти обстановка, но някои от описанията ми се сториха излишни, което се отрази негативно на действието в книгата, развиващо се по – бавно, отколкото ми се искаше. Исках и малко повече обяснение за самия сезон, а така и не получих, което също мъничко ме разочарова. А сега към положителните страни на книгата - героите. 
   Книгата бе от името на Кара, която не ми беше любимка, но определено я харесах, затова се радвам, че виждах нещата през нейния поглед. Тя бе първата, която реши да тръгне по следите на мистериозната Елси и първата, която се реши да започне с разплитането на загадката. На пръв поглед силна и решителна героиня, Кара всъщност криеше дълбоко в себе си чувствата към доведения си брат, страхуваше се от тях и всячески се опитваше да ги отблъсне.
   Сам, изоставен от баща си, бе част от семейство Морис, като заедно с тях преживяваше Сезонът на злополуките. Стори ми се малко противоречив герой, защото го видях едновременно в чаровната му светлина с милото му отношение към Кара, но и в гневната му такава. Не мисля, че го харесах толкова, колкото ми се искаше, но ми допаднаха пластовете във връзката му с Кара – приятели, брат и сестра (доведени), двойка и във всеки един от случаите бяха изключително сладки заедно.


   Беа не беше мой тип героиня, но изненадващо ми допадна и се превърна в любимия ми персонаж. Тя беше импулсивна, действаше без да се замисля за последствията от действията си, заради което често се налагаше да бъде възпирана от Алис или Кара, но пък беше изключителна приятелка, която помогна на Кара да се изправи пред чувствата си и на Алис да загърби миналото си.
   Алис, колкото и объркана да бе, също изключително много харесах. Тя физически пострада най – много в Сезона на злополуките, но не вярваше наистина в съществуването  му, което си имаше своята причина. Бих казала, че като се изключи тайнствената Елси, около Алис възникнаха най – много въпроси, затова в голяма част от времето нейният образ също ми се струваше малко мистериозен.

   Ако търсите книга, включваща забулени семейни тайни, които предизвикват множество въпроси, мистериозна и напрегната обстановка, странни и объркани, но невероятно изградени персонажи, то „Сезонът на злополуките” е за вас!

събота, 9 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag


Благодаря на Ели за този таг :) Целта е да изтегля произволно три листчета със заглавия на книги, като трябва да реша коя от тях трябва да изгори, коя да пренапиша и коя да препрочета. Реших да включа и няколко не толкова любими заглавия, за да ми бъде лесно поне в някои от рундовете (но като знам късмета си, те ще се паднат в един рунд...)

Рунд 1:
"Паднали кралства" от Морган Роудс; "Кръвни връзки" от Ришел Мийд; "Морето на спокойствието" от Катя Милей.
- Супер! Още от първия рунд се започва с трудните решения. Със сигурност ще препрочета "Кръвни връзки", защото я обичам с цялото си сърце. Ще пренапиша "Паднали кралства", защото има някои моменти, които са... излишни и за огромно съжаление трябва да изгоря "Морето на спокойствието", която също много обичам (а тази корица....)

Рунд 2:
"Ти срещу мен" от Джени Даунам; "Всеки ден" от Дейвид Левитан; "Дивергенти" от Вероника Рот
- Отдъхвам си, защото това е сравнително лесно. Ще препрочета "Ти срещу мен", ще пренапиша "Всеки ден" и ще изгоря "Двергенти" - харесвам книгата, но ми се струва малко надценена.

Рунд 3:
"Фенка" от Рейнбоу Роуъл; "Революция" от Дженифър Донъли; "Похитителят на мълнии" от Рик Риърдън
- Не трябваше да включвам толкова любими заглавия... Всяка една от тези три книги се подрежда сред любимите ми.... как се очаква да избера? Имам дълбоки чувства към книгата "Революция", така че с нея не мога да направя нищо друго, освен да препрочета. Ще пренапиша "Похитителят на мълнии", въпреки че си нямам никаква идея с какво бих я подобрила, и ще изгоря "Фенка" (съжалявам Кат и Ливай)

Рунд 4:
"Миг преди никога" от Джесика Редмерски; "Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн; "Рубиненочервено" от Керстин Гир
- Явно се редуват трудни с лесни рундове. Тук отново изборът ми е ясен - препрочитам "Играч първи, приготви се", пренаписвам "Рубиненочервено" - особено началото на книгата, което ми се стори леко мудничко и изгарям "Миг преди никога", защото изобщо не я харесах.

Рунд 5:
"Скитница" от Стефани Майър; "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър; "Изборът" от Кийра Кас
- *въздишка* "Изборът" на Кийра Кас я добавих, за да мога да я пренапиша, но при положение, че е в компанията на две толкова прекрасни книги, за съжаление ще гори. И сега наистина не знам какво да правя, защото няма абсолютно нищо, което да искам да променя в тези две книги... Е, все пака решавам да пренапиша "Скитница" и да препрочета "Лейди Полунощ"

И финалният - Рунд 6:
"Червен изгрев" от Пиърс Браун; "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас; "Ние, лъжците" от Е. Локхарт
- Мисля, че този рунд е най - лесният. Горя "Червен изгрев", препрочитам "Стъкленият трон" и пренаписвам "Ние, лъжците"

Е, това е от мен. От своя страна тагвам: МишоЮлиГери :)

сряда, 6 април 2016 г.

Лейди Полунощ от Касандра Клеър - ревю

    Пет години след ужасяващите събития в Института и загубата на родителите си, Ема и Джулиън продължават да се изправят пред опасностите, които съпровождат всички ловци на сенки, но този път не просто като приятели, а като парабатаи.
   Мистериозни убийства в слънчевия Ел Ей привличат вниманието на Ема, която не спира да вярва, че убиецът на родителите й не е Себастиан Моргенстърн, а някой, който все още е на свобода. Тръгвайки по следите, тя разбира, че се е натъкнала на същия човек, убил родителите й преди години, но изглежда никой не знае кой точно е човекът, дори и неговите „последователи”. Налага се Ема и Джулиън да се обединят с единствените долноземци, с които им е забранено от Клейва да го правят – феите.  Скоро Ема прави и друго разкритие – че е влюбена и че винаги е била в своя парабатай Джулиън – нещо, което е строго забранено от законите на Клейва. Още по – лошото е, че любовта й  не е несподелена, което би погубило и двамата.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!


   Невероятно е как с всяка следваща книга, писането на Касандра Клеър се подобрява все повече и повече и дори, когато мислиш, че новата й книга няма да е чак толкова добра, колкото предишните й, тя те изненадва и се превръща в любимата ти! Това се случи при мен с „Лейди Полунощ”. Книгата разби сърцето ми, но обичам всяка една частица от нея!
   Малко разяснение - не е задължително да сте чели останалите книги, за да се потопите в света на ловците, но е предимство. Клеър е представила най – важните неща за Института и неговата роля, суровите закони на Клейва, задълженията на ловците на сенки, силната връзка между парабатайте и отношението на нефилимите към долноземците.  Колкото до „Лейди Полунощ” - тя включваше в себе си множество обрати, невероятни герои и една поглъщаща любовна история. 
   Вече пораснала, Ема, една от двамата останали от рода Карстерс, търсеше отмъщение за смъртта на родителите си. Това я бе обсебило – бе се превърнало в нейна мания и беше готова на всичко, за да стигне до убиеца. Нейният персонаж обединяваше в себе си няколко типични черти на силните женски героини: чувство за хумор (ах, този сарказъм), невероятна борбеност и непоколебимост, но едновременно с това и притежаваше свои индивидуални черти, по които не бихте я сбъркали с никой друг герой. Хареса ми как рискуваше, как се изправяше срещу страховете си и как бе готова да жертва себе си за най – близките си хора.
   Идвайки от Мексико, Кристина бе попаднала в Лос Анджелийския Институт, бягайки от предателство в миналото си. Тя дълго не разкриваше историята си, но постепенно изгради много силна и стабилна връзка с Ема – двете бяха като сестри, които заставаха рамо до рамо в най – трудните емоционални моменти и в най – напрегнатите битки. Ема и Кристина бяха доста различни характери, но си допаднаха изключително много. Кристина бе по – нежната и чувствителна от двете, впечатляваха я моментите на нежност между другите, но и едновременно с това я нараняваха, заради скорошната рана от предателството, което бе преживяла.

    И стигаме до любимия ми герой от книгата, в който напълно очаквано съм влюбена – Джулиън. Той съчетаваше в себе си повечето от качествата, които обожавам у мъжките персонажи – беше артистичен, грижовен, нежен, но и едновременно с това суров и жесток, когато опреше до безопасността на семейството му. Не подценяваше уменията и способностите на Ема, но се тревожеше за нея във всеки един момент. Тревожеше се и за по – малките си братя и сестри, защото му се бе наложило бързо да се превърне от дете в родител. Отдаваше цялата си енергия за семейството, едновременно с това носеше сам на плещите си тежестите на опасни тайни, а малкото моменти, в които получаваше шанса да се отдаде на себе си, прекарваше в рисуване.
   Обожавам Джулиън и Ема като двойка! Любовта между двамата, въпреки че попада в клишираната категория „забранена”, бе изключително сладка за проследяване. Моментите между двамата всеки път ме докосваха, но и разбиваха сърцето ми, заради осъзнаването на невъзможността да бъдат заедно. Всеки от тях понасяше болката на другия много повече от своята собствена, бяха готови да се жертват един за друг,  бяха свързани помежду си по начин, който до момента не съм срещала.
   Братята и сестрите на Джулиън, също имаха важна роля за книгата. Марк – завърналия се от Лова брат, който постепенно трябваше да стане отново част от семейството. През повечето време, той търсеше себе си, тъй като Ловът бе заличил предишната му личност, а Кристина бе голяма опора за него в тези моменти. Тай и Ливи – близнаците на „ти” с технологиите (особено Тай), които разгадаха голяма част от загадките, Дру – срамежлива, но също изключително остроумна, и малкия и очарователен Тави. Друг герой, който се появи за кратко – Съвършеният Диего, свързан с миналото на Кристина, също се би рамо до рамо със смелата групичка на Джулс и Ема.

   “Лейди Полунощ” не отстъпва по поглъщащ и оригинален сюжет от останалите книги на Касандра Клеър. Книгата изненадва, разтапя сърцето и повлича в мистерията на неразгадания убиец  и екшъна, неизменна част от света на ловците на сенки.

събота, 2 април 2016 г.

TMI vs. TID Tag


1.Любима главна героиня: Теса или Клеъри?
- Теса. Съжалявам, Клеъри.

2.Любим Херондейл: Уил или Джейс?
- Да си призная, в голяма част от времето изобщо не харесвах Джейс и поведението му. Чак в края на поредицата придобих добро мнение за него. А относно Уил... Уил е един изключителен герой, който обичам страшно много, затова избирам него.

3.Любим любовен триъгълник: Саймън/Клеъри/Джейс или Уил/Теса/Джем?
- Не мисля, че приемах Саймън, Клеъри и Джейс за любовен триъгълник. Да, Саймън и Клеъри в действителност за кратко имаха връзка помежду си, но дали имаше любовна химия между тях? Ъм, не мисля. Затова: Уил, Теса и Джем - единственият любовен триъгълник от книга, който някога съм харесвала.

4.По-добър злодей: Себастиян или Магистърът?
- Себастиян. Просто неговият персонаж се е запазил много по - добре в съзнанието ми. Честно казано, почти не помня Магистърът и неговия образ.


5.По-добра армия: Демони или Автоматони?
- Демони. Същото като гореспоменатата причина.

6.По-добра първа книга: "Град от кости" или "Ангел с часовников механизъм"?
- Тук ми е лесно да отговоря. "Ангел с часовников механизъм", защото беше любов от пръв поглед. За "Град от кости" ми трябваше известно време, за да навляза.

7.По-добра второстепенна героиня: Изабел Лайтууд или Сесили Херондейл?
- Обичам Сесили! Направо я обожавам! Но Изабел ми е слабост. Може би причината е в това, че "Реликвите на смъртните" е цели шест книги и така имах възможността много повече да се привържа към Изи, затова, съжалявам Сесили, но казвам Изабел.

8.Кой е по-добър: Нюйоркският или Лондонският институт?
- Хм, трудно... Ще кажа и двата.

9.По-добра последна книга: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?
- И двете са наистина, наистина добри, но ми се стори че "Град на небесен огън" е мааалко излишно дълга. Казвам: "Принцеса с часовников механизъм"

10.По-добър епилог: "Град на небесен огън" или "Принцеса с часовников механизъм"?
- Наистина не мога да реша. И двата.

Иииии с 5 на 3 "Адски устройства" печелят! Всеки, който все още не е направил този таг, а е чел поредиците, да се чувства свободен да го направи :)