"Graffiti Moon" от Кат Кроули - ревю

Луси Дервиш търси Сянката и Поета – мистериозни художници на графити, които са оставили своите творби из целия град. Тя е запленена от творчеството на Сянката, което сякаш й говори нещата, които тя има нужда да чуе. 
В последната вечер от гимназията Луси и приятелите й се впускат в неочаквано приключение – тя е твърдо решена да намери Сянката; приятелките й Джаз и Дейзи искат да намерят любовта; Ед и Лео се забъркват в опасна схема, за да изплатят свои дългове. 
Последният, с когото Луси очаква да прекара нощта, е Ед – момчето, с което е имала единствената несполучлива среща в живота си. Ала когато Ед казва, че знае къде да открие Сянката, двамата се впускат в среднощно издирване по местата, където върху градските стени отеква разбитото сърце и желанието за бягство на Сянката.
Единственото, което Луси не успява да види, е точно пред очите й.

Поколебах се дали да напиша ревю за тази книга, защото не зная дали ще успея да изразя емоциите си с думи. Книгата беше написана много... красиво. Беше изпълнена с цветове, изкуство, литература. Запознах се с коренно различни герои, които се промениха пред очите ми за толкова кратко време. Емоциите, докато я четях, бяха със сладко-горчив вкус, защото освен тази красота, която носи изкуството, трябваше да преживея и тежките съдби на героите. 
    Луси беше много жив образ, който се докосваше до изкуството със своите стъклени произведения. Тя се отличаваше с необикновените си разбирания за изкуството на Сянката, с това, че наистина се опитваше да вникне дълбоко в неговата душа и смятам, че наистина успяваше да го разбере най – добре от всички.
Сянката (Ед) си го представях изцапан с всякакви цветове, изпълнен с въображение, чувства, мисли, които изразяваше чрез своите графити. И тъй като картините бяха неговата сила, не можеше да се каже същото за литературата (все пак човек не може да има всичко). Думите го объркваха и той така и не можеше да вникне в тях, но затова пък, неговият приятел – Поета беше винаги до него да му помогне. Ед имаше и семейни проблеми, които включваха това, че никога не бе виждал баща си, а финансовите проблеми на майка му, донасяха още сивота в  иначе цветната му душа.
Поета (Лео) изразяваше себе си именно чрез думите. Той беше самата противоположност на Сянката, но само от страна на изкуството. Това, което свързваше двамата бяха личните проблеми и драми. Забелязах и силното приятелство, което имаха и подкрепата, която си оказваха един на друг.
Честно казано, не разбирам как Луси не осъзна по – рано кой е Сянката. Може би като човек си е изградил някакъв "перфектен" образ в главата си, остава сляп за реалния образ, който е пред очите му. Харесвам двамата като двойка, защото както казах по – горе, тя го разбираше най – добре от всички. Затова и безкрайно много се радвам на щастливия край, който получиха и който заслужаваха.
    Не съм убедена, че напълно разбрах книгата и изкуството на героите, но знам, че тя ми донесе много приятни емоции, с които постепенно навлизах в този техен свят, пълен с цветове, думи, изкуство. Ако търсите среднощни приключения, в компанията на тези мислещи и пълни с въображение творчески личности, то тази книга е за вас.



Коментари