"Принцеса на пепелта" от Лаура Себастиън - ревю

   Теодосия е едва шестгодишна, когато страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта.
   Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“... до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение.
   Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността!

   "Принцеса на пепелта" е едно епично начало на една вълнуваща фентъзи поредица, представляващо коктейл от екшън, насилие, драма и романтика в едно!
   Дили имаше предвидими моменти в книгата, напомнящи на такива от други фентъзи поредици? Да. Но дали имаше и непредвидими, болезнени и шокиращи моменти? Определено! Някои от сцени, които за мен бяха недоизпипани, бяха забравяни, когато на хоризонта се появяха неочаквани обрати. Писането на Лаура Себастиън беше пристрастяващо, а светът, който беше изградила - на подтисничество, страх, но и зараждащ се копнеж за отмъщение и справедливост - поглъщащ. 
   На главната героиня Теодосия ѝ бе отнето всичко - името, майката, страната, магията ѝ...  Това я беше сломило и принизило до земята, на която коленичеше пред новия император. А искрата, която запали владетелката в нея, готова за отмъщение, се появи в най-правилния момент. Тео несъмнено имаше своите възходи и падения, грешни и правилни решения, умни и наивни ходове. За мен тя не беше силен женски персонаж в по-голямата половина от книгата, но пък и нямах нищо против това. Напротив. Със страха, който изпитваше, грешките, които правеше, гневът и яростта, които се надигаха в нея, Теодосия се показа като един пълнокръвен персонаж. 
   Продължавам с принца, който беше любимият ми герой в книгата! А това, което ми хареса в него бе, че независимо от факта, че не беше главен герой, неговите колебания, обърканост, разкаяние, страх, се предаваха и на мен самата. Сьорен всячески се опитваше да се разграничи от баща си и да взема правилните решения за страната си, но страхът от императора често го караше да се връща стъпка назад. И все пак... имаше толкова доброта в него, желание за справедливост и чиста любов към Теодосия, че почувствах слабост към него. 



   Императорът. Не беше трудно да се намрази такъв злодей. Императорът бе завзел трона с насилие и властваше със същото. Не проявяваше уважение и към най-приближените си, а да унижава, наказва, събужда страх, бяха сред специалитетите му. 
   Блейз - един интересен герой, чийто потенциал обаче сякаш не бе достатъчно разгърнат. Той беше познат на Теодосия още от нейното детство, а в настоящето бе готов да застане до нея в битката ѝ за тяхната родина. Всъщност той беше от хората, които събудиха копнежа за борба в нея. И бе неизбежно след цялата подкрепа, която ѝ указваше, между двама им да не прехвърчат искри. Връзката им беше динамична, а диалозите им - хапливи, остроумни, но и създаваха впечатлението за едни силни взаимоотношения. И независимо, че съм почитателка на принца, в този така създаден любовен триъгълник предпочитам далеч повече връзката на Блейз и Теодосия. 
   Не мога да пропусна и единствената приятелка на Теодосия за всичките ѝ години в двореца - Крес - страстна читателка, мечтателка, оптимистка и единствената застъпничка за Тео, която мечтаеше за живота приказка с принца. И коравосърдечният ѝ баща - тейна - пълната ѝ противоположност, който служеше като дясната ръка на императора. 
   
   Една паднала принцеса, която чака за своето отмъщение, един войн, готов да се бори за страната си, един объркан принц в свят, към който не принадлежи, един безмилостно жесток император, възкачил се с насилие на престола. Ако това ви звучи интригуващо, не пропускайте "Принцеса на пепелта"!

Коментари