"Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър - ревю


Пророчеството вещае: Ако Блу целуне голямата си любов, той ще умре.
  Всяка година в навечерието на празника на св. Марко, сред руините на стара църква в една магическа гора, Блу Сарджънт застава до своята майка гадателка, за да видят духовете на тези, които ще починат през годината. Но Блу никога не ги вижда – до момента, когато едно момче излиза от мрака и тя чува неговото име – Ганзи. 
   Блу има правило да стои далеч от момчетата от академия „Алионби“. Деца на богаташи и политици; разглезени и своенравни, те са известни като Гарвановите момчета заради символа на тяхното училище. Блу не иска да има нищо общо с тях. Но една вечер попада на четирима приятели и открива с огромна изненада, че единият е Ганзи. 

Ако трябва да съм откровена, книгата започна доста мудно и определено ми трябваше известно време да навляза” и да разбера мотивите на всеки един от героите. Но веднага след като навлязох в нея, ми стана страшно интересно. Имаше много изненадващи моменти, дори бих казала шокиращи. Цялато обстановка в книгата беше много мистериозна и привличаща. Харесва ми как авторката е успяла да изгради цялата тази представа за градчето със загадъчни места, а също и герои. Няма как да се оплача от героите, защото имаше разнообразие от такива, а и се радвам, че книгата не беше от името на някой конкретен от героите, защото така успях да разбера повечко за живота на всеки един от тях.
Блу беше интересна като персонаж, защото за разлика от майка си и лелите си (медиуми), тя притежаваше дабрата да усилва енергията на хората, което беше странно, но и интересно. Майка й и лелите й ми се сториха малко откачени честно казано, но и те ми харесаха като персонажи.
Момчетата… Така и не знам кого харесвам повече – Ганзи или Адам. Честно казано, Ганзи си беше надут на моменти и казваше неща, с които обиждаше хората, но това не е нещо, което правеше нарочно, а просто беше част от характера му. Адам беше тооолкова сладък и съм съгласна с разбиранията му по отношение на парите и независимостта на човек, но въпреки това постъпваше глупаво на моменти. Ноа пък, беше персонаж, за когото не знаех почти нищо в началото и изведнъж - БАМ! Разплитането на мистерията около него ми дойде като гръм от ясно небе. Ронан бе единственият герои, когото не можах да обикна от цялата книга. Сериозно, такъв мъжки персонаж се среща в почти всяка книга и лошото му, на моменти отвратително поведение, ми дойде в повече… Независимо от личната му драма и история.
  В книгата не беше наблегнато на любовната история и мислех, че ще имам проблеми с това, но всъщност, ми беше интересно и без нейното постоянно присъствие, заради тези мистерия и тръпка, които имаше през цялото време.. Обичам Адам и Блу, като двойка, но мисля, че е повече от ясно, че тя ще бъде в крайна сметка с Ганзи. Радвам се, че в тази книга все още нямаме ясно изграден любовен триъгълник, но смятам, че дори и в останалите книги той няма да ме притесни толкова много, просто защото момчетата ми се струват страшно близки помежду си – като братя и не смятам, че Блу ще успее да ги раздели…

Обичам мистерията в книгата, магията, героите, тази силна връзка между момчетата и дори леко зловещия полъх, който усетих в някои от сраниците.

Коментари