"Последният олимпиец" от Рик Риърдън - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.
Ревю на третата книга.
Ревю на четвъртата книга.

   Кой е последният олимпиец? Какво се случва, когато помолиш за помощ армия от света на сенките? Какво има да си кажат баща и син, които десетки години са били разделени? А какво ще признаят един на друг Пърси, Анабет и Рейчъл? Какво е приятелството? Какво е предателството? Какво е прошката? Какво е любовта?
   Историята на Пърси Джаксън и неговите приятели продължава с невероятни приключения и битки, с нови, неочаквани съюзници и с нови, още по-силни врагове.


Последната книга! Тътъдам! Като я завърших не ми беше чак толкова мъчно, защото знам, че има още цели две поредици, в които ще срещна отново тези герои, а всъщност и от същата поредица има още две книги – „Досиетата на героя” и „Гръцките богове на Пърси Джаксън”.
Книгата беше… epic! Обожавам я! Точно такъв силен край очаквах, изпълнен с битки и екшън. Хареса ми това как Пърси обедини всички от лагера, цялата подготовка и това как всеки беше включен и помогна с нещо по един или друг начин. Тоест, че краят не беше за това как само Пърси спасява света, ами всеки допринесе малко или много за победата.
Персонажът, който ме изненада беше Клариса – не очаквах, че тя ще „вземе под крилото си”, така да се каже, Силена. И определено, ако в началото на поредицата имах ужасно мнение за нея и изпитвах само лоши чувства, то сега, в края , мисля, че мнението ми за нея се е променило много в положителна посока.
Силена също ме изненада – очаквах всеки друг да е предател, но… тя? (почти през цялото време мислех, че е Нико, а до известно време и Клариса) Да… не знам защо, но Нико така и не го харесах.
По отношение на Пърси и Анабет, вече като двойка, няма много какво да кажа, освен, че ги обожавам – обичам всеки един от малкото моменти, които имахме с тях (да, исках повече, но и това ми стига). Ами подводнатта целувка? Ооо <3.
С Рейчъл също имаше неочакван обрат. Е, по едно време предвидих, че така ще стане, де… Няма пак да се повтарям, че я харесвам много като персонаж и че смятам, че е страшно смела (но ето, че се повторих)
Обобщено – мисля, че всеки един от героите получи достоен край за книгата. Дори и Люк – въпреки всичко, което е сторил, изпитах някакво съжаление към него… Мисля, че дори получи по – достойна смърт, отколкото заслужаваше. За да съм честна – книгата не беше любимата ми от поредицата (любима си ми остава третата), но може би заема почетната втора позиция. Получих достатъчно от всеки един от героите, радвах се на забързано действие и добро описание на бойните сцени и смятам, че това беше един доста добър край на една прекрасна поредица. До 2-3 дена ще имам и „Досиетата на героя” и ще си дам малко почивка от Рик (просто имам само втората книга от „Героите на Олимп”, а тази поредица е по – скъпичка и ще поизчакам да събера пари, за да си купя цялата, което ще стане вероятно…. (изчислявам) около Коледа) Не ме питайте защо ви дадох тази купчина излишна информация.   

Коментари