Морето на чудовищата от Рик Риърдън - ревю




   Пърси Джаксън не е обикновено момче. Той е син на бог и всякакви чудовища го преследват, за да го убият. Но това не е единственият му проблем. Най-неочаквано Пърси открива, че има брат - най-грозният, най-тромавият, най-страхливият дангалак в цялото училище. Двамата, заедно с Анабет, ще трябва да преодолеят куп неприятности и страхотии, да прекосят Морето на чудовищата, да попаднат на Острова на сирените, да се избавят от магиите на Цирцея и още много, много, преди да откраднат Златното руно...
   Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?


В тази книга предизвикателствата пред Пърси, Анабет и Гроувър продължиха. Запознах се с нови герои, получих още от историята на Анабет (както и исках), а авторът беше продължил с лековатия си и приятен за четене стил на писане.
Това, което ми хареса в тази книга е, че отново беше пълна с напрегнати ситуации – отчасти книгата следваше сюжета на Одисея и част от изпитанията, пред които се изправиха героите бяха от книгата Одисея, но това не ме подразни, както се случи в една друга наскоро прочетена книга („Любов по време на глобалното затопляне”). Всъщност, всичките им приключения в Морето на чудовищата бяха пресъздани по много интересен начин, примесени с чувство за хумор, както в предишната книга. Рик балансира перфектно между това да те държи на тръни и да те забавлява.

Имахме и нови герои – Тантал, който не присъстваше много в книгата, но малкото, което видях от него, ме изнерви до краен предел. Друг герой беше полубратът на Пърси, Тайсън – циклоп, който се впусна с тях да търсят Гроувър и руното. Неговото поведение беше много сладко – представях си го като малко момченце, което има нужда някой да се грижи за него (въпреки, че изоообщо не може да се каже, че беше малък). Като оставим настрана как съм си го представяла, той беше много смел и на няколко пъти спаси Анабет и Пърси, затова и много искам да го видя в някоя от станалите книги (почти съм убедена, че ще го има в някоя от книгите) Друго нещо, което харесах в книгата, по отношение на персоажите беше, че въпреки, че Гроувър не беше част този път от триото, успяхме да проследим и изпитанието, пред което той се изправи, чрез връзката му с Пърси.
Не мога да кажа, че бях изненадана от края на книгата – беше очаквано да се случи така, но въпреки всичко е интересно как ще се развият нещата оттук нататък и по какъв начин Рик ще ни представи Талия в следващата книга. Искрено се надявам да е на страната на добрите и да се включи в триото на Анабет, Пърси и Гроувър, защото си мисля, че има голям потенциал като персонаж и може дори да се превърне в един от любимите ми герои.

Обичам стила на писане на Рик, защото е вълнуващ, лековат, забавен. Препоръчвам горещо книгите на любителите на приключенията. Време е да се гмурна в следващата книга и да се изправя пред предизвикателствата, на които ще бъдат подложени героите.

Коментари

  1. една от любимите ми поредици! много се радвам, че ти харесва ^_^ очаквай единствено да става все по-добра

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар