неделя, 31 януари 2016 г.

Какво прочетох през месец януари

credit

Този месец започна доста зле, заради множеството изпитвания и контролни, но в края все пак успях да намеря време за четене и така приключвам месеца с 5 изцяло прочетени книги и 3 наполовина. Ето ги и тях:

1.Изгубени завинаги - Сюзан Бет Префъф. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

2.Най - дългото пътуване - Никълъс Спаркс. Обожавам любовните му история и въпреки дребните проблеми, които съм имала с останалите му книги, винаги съм им давала максимална  оценка. НО - с тази книга имах по - големи проблеми. Любовната история - отново беше описана по невероятен начин, много ми допаднаха дребните моменти между София и Люк и това, че техните взаимоотношения бяха постепенно изградени в книгата. Действието, обаче, се развиваше изключително бавно на моменти. Имаше глави, в които описанията ме отегчиха. Любовната история между Айра и Рут ми хареса, но самият начин, по който я описваше Айра на моменти ми идваше в повече и ако трябва да бъда честна - неговите глави бяха по - скоро досадни, отколкото интересни за мен. Както и да е, смятам, че Люк и София компенсираха достатъчно тази слабост на книгата, затова й дадох оценка: 4/5 звезди.

3.Поезия. Публицистика - Гео Милев. Това е едната от книгите, които прочетох наполовина. От книжката прочетох  само нещата, които взехме в училище: "Септември" и три статии. Не харесвам тази сбитост на текста, която е целял Милев, все още не мисля, че го разбирам напълно, дори и след като прочетох статиите му (които бяха доста... объркващи), а за "Септември" - какво мога да кажа, освен че аз наистина, наистина не обичам поезията. Оценка: 2/5 звезди.

4.Мит, обред и литература - Томислав Дяков. Това е друга книга, която прочетох наполовина и отново е свързана с училище. Оценка: 4/5 звезди.

5.Всички наши места - Дженифър Нивън. И ето, че стигнахме до книгата, за която не знам как ще опиша чувствата си... *въздъх* Харесах я. Харесах описанията, харесах любовната история, харесах героинята (Вайълет), но до края се колебах дали да не дам по - ниска оценка на книгата от тази, която съм дала, заради Финч. До последно не можах да го разбера и да го опозная по - добре. Определено имах проблеми с неговия персонаж и много от действията му си останаха необясними за мен. Имам едно много категорично мнение по отношение на самоубийството и книгите, които обикновено засягат тази тема, не се нареждат сред любимите ми. Така и не открих наистина основателни причини за самоубийството му, затова не ме съдете, че в моите очи той изглеждаше слаб, неспособен да се справи с трудностите на живота, които среща всеки човек. Отделно от тази мрачна тема, в книгата имаше и много красиви моменти, които определено я направиха приятно четиво за мен. Обичам всички дребни мигове между двамата, езикът, на който си общуваха и вдъхновението, което беше Финч за Вайълет. Оценка: 4/5 звезди.

6.Girl Online - Зоуи Съг. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

7.Аз бях тук - Гейл Форман. УОУ, този месец книгите, засягащи темата за самоубийството, май ми дойдоха в повече. Интересното е, че в тази, не самоубийството бе това, което ме подразни. Проблемът ми бе с главния женски персонаж - Коуди. Не бях съгласна с начина, по който мислеше - прехвърляше вината за самоубийството на най - добрата си приятелка от човек на човек, действаше много прибързано на моменти, нямаше план за бъдещите си действия, просто се впускаше с главата напред. Гледаше много емоционално и субективно на нещата, което си е напълно нормално за човек в нейната ситуация, но така допускаше много грешки и не успяваше да види цялата картинка. Харесах Ноа - и аз все още не знам защо. Книгата не бе натоварваща, въпреки сериозната тема, която засягаше, което ми допадна. Харесвам стила на писане на Гейл още от "Да остана ли", затова очаквах, че и тук ще ми допадне. Оценка: 3/5 звезди.

8.Поезия - Атанас Далчев. Това е последната книга, която прочетох този месец и от нея отново прочетох само стихотворенията, които изучихме. Далчев бе прекалено мрачен автор и в стихотворенията му основна тема бе смъртта. Определено целите тези безнадеждност и обреченост, които струяха от тях, не ми допаднаха, затова оценка: 2/5 звезди.

събота, 30 януари 2016 г.

Girl Online от Зоуи Съг - ревю

   Историята разказва за Пени Потър – стеснително и притеснително момиче, което създава анонимен блог, в който споделя всичко, което я вълнува – от забележителните си фотографии до най – съкровените си чувства.  След засрамващ инцидент, пред Пени се отваря възможността да напусне за кратко родината си Англия и да замине за Ню Йорк. Тя тръгва с нежелание, заедно с верния си приятел Елиът и родителите си, без да очаква, че там ще се отпусне, ще бъде себе си и ще срещне любовта в лицето на чаровния Ноа. Но никога нещата не могат да бъдат съвършени и връзката й с Ноа, поставя пред изпитание приятелството й с Елиът...


   Книгата е много сладка, лека и се чете изключително бързо, заради ненатоварващия стил, в който е написана. НО ако очаквате нещо невероятно, оригинално, със затаяващи дъха моменти, то няма да го намерите в тази книга. Вдигна се малко повече шум за нея, отколкото заслужаваше. Лично за мен книгата бе предвидима от първата до последната страница. Сюжетът се движеше така, че лесно се досещах какво ще се случи, затова не успя да ме изненада в нито един момент. Ако „Girl Online” e едно от първите ви contemporary четива, то вероятно много ще ви допадне и я препоръчвам, но ако сте прочели повечко книги с подобен сюжет, не очаквайте нещо забележително.
   Героите ми допаднаха, но пак казвам – не се изненадах от действията им, а характерите им ми бяха добре познати от други книги в този жанр . Пени бе леко непохватна, забавна, срамежлива. В книгата тя имаше много комични ситуации, когато й се налагаше да комуникира с хора, които не са й толкова близки.  У нея определено открих допирни точки със себе си, не само по отношение на това, че и тя имаше блог, но и в характера й. Заминаването за Ню Йорк сякаш даде голям тласък за личността й – направи я много по – самоуверена и отпусната. Паник атаките престанаха да бъдат част от ежедневието й както бяха в Брайтън. Личностното израстване определено ми хареса, но аз неведнъж съм казвала, че обичам да наблюдавам как героите стават по – силни и самоуверени. Нещото, което ме подразни в характера й, бе отношението й към приятелството й с Елиът – не знам дали само аз съм се почувствала така, но на моменти имах усещането, че отношенията им са едностранни – той я изслушваше, искаше да бъде до нея във важните й моменти, търсеше подкрепата й, а тя скриваше неща от него и не му даваше шанс да говори и за своите чувства – общо взето, всичко се въртеше около нея.
   Елиът бе... страхотен, невероятен. Обичам го! Бе изключително добър приятел и дори не мога да му се сърдя за онзи момент със „завиждането”. Като се замисля над факта какви родители имаше, наистина не знам как той бе станал такъв прекрасен човек.
credit
   Харесах Ноа. Не го обикнах както ми се искаше, но го харесах. Той бе в ролята на доброто момче – мил, грижовен. В началото си мислех, че образът му е прекалено идеализиран, но в последствие се разбира, че и той си има своите слабости и недостатъци. Относно цялата „мистерия” около него и това какъв е, още след първата им среща с Пени предвиждах подобно разкритие и това как тази дълго пазена тайна ще се отрази на връзката им.
   Романсът между тях се разви доста бързичко, но аз нямам проблем с това. Ако вие обаче имате, със сигурност любовната им история няма да ви допадне, защото бе от типа „любов от пръв поглед” с идеята за „сродни души”.

   Книгата е леко четиво, с което може да се отпуснете за ден. Героите са реалистични, а любовната история – сладка. Аз определено й се насладих. Но ако предпочитате оригиналност на сюжета, то няма да го откриете в тази книга - моментите, които трябва да са изненадващи, всъщност са предвидими, а характерите на героите са често срещани за contemporary жанра.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

The Book Color Tag (2)



Светлината в стаята ми е ужасна точно в този момент, затова надали беше удачно да направя този таг сега, но от дълго време се каня да го направя отново и най - накрая намерих време. Видях, че имам много сини книги и това е причината да се спра на този цвят (за което малко съжалявам, защото библиотеката ми в момента е в пълен хаос)

1.Изберете цвят - Син.

2.Покажете всичките си книги от този цвят - Направих го.

3.Разделете книгите от този цвят на прочетени и непрочетени: - Голямата купчинка са всички прочетени, а малката - всички непрочетени книги.
4.Коя книга искате да прочетете най - много?
 - "Белязана" от Джоузеф Р. Лало, защото ми се струва интересна, а и в момента съм на вълна за такъв тип книги. 


5.Коя е любимата ви книга в този цвят? - "Сойка-присмехулка"








6.Коя е любимата ви корица?
- "Разбий ме". Всички корици на поредицата на Тахере Мафи са уникални и ги обожавам!


7.Коя е най - нелюбимата ви корица?

- Със сигурност има и по - ужасни корици от тази на "Пророчеството на гарвана", но когато я сравних с останалите, тя най - много ме подразни. Качеството й е под всякакво ниво, а и не харесвам идеята за корици с хора.


 8.Нещо синьо на рафтовете ви с книги или близо до тях:


сряда, 27 януари 2016 г.

Top 5 Wednesday (5)



Днешният топ 5 е на книги с красиви корици, за които съм имала големи очаквания, но са се оказали разочароващи. И понеже често си купувам книга само заради корицата й, имам богат избор от такива книги...


5."Аз преди теб" от Джожо Мойс. Обикнах корицата още първия път, когато я видях. Прочетох и наистина страхотни коментари, но книгата се оказа разочарование за мен, заради отвратителния главен мъжки персонаж, който не понасях. Не мисля, че имаше друга конкретна причина да не харесам книгата, но тъй като героите са една много важна част за мен от книгата и това ми беше достатъчно да си изградя лошо мнение.

4."Хартиени градове" от Джон Грийн. Ъгх, Джон Грийн - автор, който никак, ама никак не харесвам. Но, разбира се, не го знаех, когато си избирах книгата. Май дори и не прочетох резюмето (е, аз съм си виновна). Видях корицата, влюбих се в нея, защото крещеше ПЪТЕШЕСТВИЕ (ахаха!) и реших, че я искам. Но... книгата беше написана на отвратителен език, който авторът може би си е мислел, че звучи "тийнейджърски"... Слава богу никой от моето обкръжение не говори така. За персонажите - дори нямам думи. Голямо разочарование!

3."Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър. Отново страхотни коментари и корица, която ме привлече с мистерията си. Но историята в книгата просто не беше моята, светът - също. 

2."Червен изгрев" от Пиърс Браун. Може би корицата не е нещо особено и невероятно, но е червена и я ОБОЖАВАМ. Колкото до книгата - това бе най - зле написаната книга, която прочетох през миналата година. Не понасям героите, историята, стилът, всичко. Говорих повече за  нея в този свой пост.

Ииии, номер 1 в тази негативна класация е....


1."Любов по време на глобално затопляне" от Франческа Лия Блок. Всъщност от изброените книги "Червен изгрев" е най - нехаресваната от мен, но корицата на "Любов по време на глобално затопляне" е най - красивата, а и ме разочарова най - много, заради големите ми очаквания към нея, защото погледнете корицата - КАК книга с такава уникална корица, може да е зле написана и разказана? Как? Не харесах нито света, нито героите.

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Totally Should've Book Tag

http://butteryplanet.tumblr.com/post/130327342806/i-went-on-a-little-hike-in-september-and-the

1.Със сигурност трябваше да има продължение
- Мечтая си за продължение на "Скитница", откакто я прочетох. Имам нужда да разбера какво се случва с героите, защото ги обожавам!

2.Със сигурност трябваше да има spin-off поредица
- Хм, погледнах към книгите си и всъщност не мисля, че искам spin-off на която и да е, което е странно за мен... Определено е странно.

3.Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги
- Стефъни Пъркинс, защото е УНИКАЛНА  и книгите й са като дрога за романтичната ми душа.

4.Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг
- Алина от "Сянка и кост"... Не че много ми пукаше за героите, но Мал беше най - дразнещото същество, за което съм чела и определено останах леко разочарована, че в края бе с него.

5.Със сигурност трябваше да завърши различно
- "Героят", последната книга от трилогията "Легендата". Нещата не биваше да се развиват в тази посока или поне да беше в началото на третата книга, или във втората, за да можем да проследим как нещата се поправят. В крайна сметка не завърши нито щастливо, нищо тъжно.

6.Със сигурност трябва да има филм по нея
- Мисля, че от книгите на Стефъни Пъркинс биха излезнали страшно сладки романтични комедии. А вие как мислите?

7.Със сигурност трябваше да има сериал
- "Стъкленият трон" много добре мога да си го представя като сериал. Всъщност, могат да се объркат страшно много неща като: избор на герои (ОМГ, ужасният избор на герои в сериала "Ловци на сенки" -_- ), изграждане на свят и т.н, но ако се направи наистина, наистина добре, вероятно ще се превърне в един от любимите ми сериали. Ооо, а също и "Паднали кралства"

8.Със сигурност трябваше да има  само една гледна точка
- Всъщност, няма такава книга, защото обожавам повечето гледни точки, дори и го смятам за огромно предимство. Така мога да надникна по - добре в чувствата и мислите на героите и да видя една ситуация през два различни погледа.

9.Със сигурност трябва да се смени корицата
- Колебая се кои корици мразя повече - тези на "Академия за вампири" и "Кръвни връзки" или тези на поредицата "Лукс"

10.Със сигурност трябваше да оставят оригиналните корици
- Не знам защо са решили да сменят кориците на "Паднали кралства" - оригиналните са в пъти по - добри.

11.Със сигурност трябваше да има само една книга
- "Дивергенти" -  моля ви, не ме мразете. 

Всеки, който не е тагнат, да се чувства за такъв :)

понеделник, 11 януари 2016 г.

Хари Потър. Книга за оцветяване - ревю (1)

Тази страхотна книжка получих още преди Коледа от издателство Интенс, за което страшно много благодаря! 

Въпреки че все още не съм прочела книгите, нито съм гледала филмите "Хари Потър" (за филмите се каня от три месеца... вече ме е малко срам) изживявам голямо приключение, докато оцветявам.  Картинките са направени забележително и са страшно красиви още преди да се оцветят, а когато белите места се запълнят с цветове, магията започва да струи от страниците на книжката. Досега съм оцветила твърде малко от илюстрациите и то с голяма помощ на една много добра приятелка, с която всяко междучасие оцветяваме, но нещата, които оцветихме ми харесват (особено нейните), затова реших да                                                                                           споделя с вас и малкото оцветени:



Обожавам цветовете, които
използвахме за листата <3
Все още е в процес на
обработка... ;)



Тази илюстрация е оцветена изцяло от
приятелката ми и лично на мен
 ми е любима от оцветените
 до момента
Тази е любимата ми от всички, макар и все още да не сме я започнали. Убедена съм, че ще стане невероятна.
Процесът на оцветяване е забавен, а изображенията в книгата са наистина изумителни. Думите, с които мога да я опиша са: цветове, магия, приключение. Тази книжка е едно много приятно запълване на свободното време и я препоръчвам за подарък на близък човек. 


П.П. Като напреднем повече ще направя още един пост :)

събота, 9 януари 2016 г.

Bookish Identity Tag

http://a-writers-help.tumblr.com/
Много благодаря на Теди и Ева за този таг.

1.В кой фантастичен свят бихте искали да живеете? 
- Точно в момента съм обсебена по света на "Паднали краства", така че избирам него.

2.Кой би бил вашият партньор?
- Хм, ще се спра на Дориан от "Стъкленият трон"

3.От поредицата за Пърси Джаксън, кой би бил твоят божествен родител?
- От тестовете, които съм правила излизат Аполон или Афродита *въздишка*

4.От поредицата Реликвите на смъртните, какъв предпочиташ да бъдеш – долноземец или нефилим?
- Долноземец

5.В поредицата за Хари Потър, в кой дом бихте били?
- Не съм чела поредицата

6.В поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста?
- На тестовете винаги ми се падат Миротворците! Винаги! И всъщност мисля, че това би била правилната каста за мен

7.От поредицата The Northern Lights, какъв би бил вашият демон?
- Дори не съм чувала за нея...


Тагвам: НикиГери и Вики :)

петък, 8 януари 2016 г.

18 Facts About Me


Днес навършвам 18 (ЙЕЙ!) и по този повод реших да направя пост с 18 факта за себе си. Не гарантирам, че ще са интересни и вълнуващи, но самата аз не съм много интересен човек, така че... Ето ги и тях:

1.Хората, които обичам повече от всичко на света, са родителите ми. Те са и тези, които всеки ден с любовта си един към друг, ме карат да вярвам, че истинската любов съществува и всеки може да я намери.... колкото и клиширано да звучи.

2.Стиловете музика, на които най - често се спирам, са поп и рок. Не понасям чалга и метъл.

3.Имала съм всевъзможни домашни любимци: куче, котка, рибки, зайче, морско свинче. Не възнамерявам скоро отново да имам, понеже приемам смъртта им изключително тежко.

4.Любимият ми сезон е есента (заради цветовете), любимият ми цвят е червен, а любимото ми число 2 (нямам си и на идея защо)

5.Очите ми са зелени.

6.Един засрамващ факт: в 6 - ти клас получих 3 - ка по изобразително изкуство. И то ми я писаха само защото съм "кротичка" и "добра". Демек е трябвало да имам 2- ка.

7.Никога не съм била добра по алгебра, но за сметка на това геометрията ми вървеше, затова в края на срока/годината винаги съм получавала 5 - ци (говоря в минало време, защото от 10 - ти клас не изучавам математика)

8.Ужасно съм срамежлива и притеснителна. Когато не познавам някого, винаги се притеснявам да не изръся някоя глупост (и обикновено изръсвам). А когато ме изпитват устно в училище, блокирам. 

9.Страх ме е от всевъзможни неща: светкавици, контакти, хлебарки, асансьори, самолети, кучета (само от тези, които лаят злобно), публично излагане, бебета и малки деца (защото са непредсказуеми), болести, метрото (нищо, че се возя на него всеки ден), понякога и от тъмното...

10.Единствените чужди държави, в които съм била са Гърция и Италия, а тези, които искам да посетя са: Австралия (НАЙ-ВЕЧЕ НЕЯ), Италия (да, определено  искам да се върна отново там някой ден), САЩ, Испания, Англия. Но никога не бих живяла на друго място, защото изпитвам страх и от непознатото.

11.Много съм капризна откъм храна: няма да изреждам нещата, които не ям, защото вероятно ще ми трябва цял ден.

12.Нося брекети от вече 7 години и дори не помня как изглеждах без тях. Омръзнаха ми още на първата година, но беше крайно наложително да ми сложат.

13.Не умея да помня дати и имена.

14.Страшно много се интересувам от хорското мнение. Ако някой не ме харесва, предпочитам да не го знам. По - добре добронамерено лицемерие, отколкото откровена жестокост.

15.Понякога имам чувството, че стаята ми е като черна дупка: нещата просто изчезват! Но това може би се дължи на факта, че съм разхвърляна.

16.Единственият алкохол, който пия, е бейлис.

17.7 години съм танцувала народни танци, а сега не мога да изтанцувам абсолютно НИЩО!

18.Нещата, които най - много мразя, са несправедливостта и неравноправието.

четвъртък, 7 януари 2016 г.

Изгубени завинаги от Сюзан Бет Пфефър - ревю

Ревю на първата книга.


   Когато огромен астероид се сблъсква с Луната и я измества от орбитата й, животът на седемнайсетгодишния Алекс Моралес се променя завинаги. Дали някога всичко отново ще е както преди? Алекс си задава този въпрос всеки ден. Защото след настъпилите природни катаклизми животът в Ню Йорк е сведен до борба за оцеляване. В прозорците на небостъргачите не греят светлини, развалени и изоставени коли задръстват кръстовищата, мародери обикалят улиците в търсене на последните останали хранителни запаси. Ню Йорк се е превърнал в остров на бедните – който е можел, отдавна е напуснал града. Родителите на Алекс са изчезнали и той е принуден да се грижи съвсем сам за двете си по-малки сестри. Но един въпрос той не смее да си зададе: Ще има ли достатъчно сили да се пребори за оцеляването и на тримата?


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
    
   Не вярвах, че втората книга ще ми хареса повече от първата, но точно така стана. Струва ми се, че във втората част имаше повече развитие, не само откъм действие, ами и в самите персонажи. В тази книга те ми бяха по – интересни и се привързах повече към тях, което допринесе за това да ми стане по – любима от първата. Обстановката отново беше ужасяваща и отчайваща – глад, болести, смърт, разрушение и авторката отново се беше постарала да ни въвлече в света на разпадащият се град – този път Ню Йорк.
   Алекс беше в ролята на главата на семейството и всъщност се справи доста добре с нея. Макар че не знаеше какво се е случило с родителите му, той намери сили в себе си да се погрижи за сестрите си. Справи се с най – тежката задача, а именно да намери прехрана за остатъка от семейството си, въпреки че това понякога означаваше да се обърне срещу собствените си разбирания. Допускаше грешки, но никога не ги отричаше. В очите ми, той е един от най – силните персонажи, за които съм чела.
   Бри, по – малката му сестра, бе балансьорката. Опитваше се да помири брат си и сестра си в конфликтните им моменти, а те бяха много, заради тази ситуация на напрежение, в която бяха поставени героите. Бри беше изпълнена с надежди за бъдещето, дори и когато никой не вярваше, че нещата могат да се подобрят. Тя бе упората на семейството, която вярваше във възможността за спасение. Бри беше онази искра, която бе необходима и в предишната книга.
   Любимката ми бе Джули – тя беше най – малката в семейството, но пък за сметка на това бе изключително смела и корава. Ужасяващите събития като че ли промениха нея най – много, защото й се наложи да порасне прекалено бързо. Джули съумя да се стегне и да забрави за мрънкащото малко момиченце от началото на книгата. Започна да се интересува повече от другите и чувствата им и в най – тежките моменти бе най – голямата подкрепа за брат си. Тя бе от голяма полза в ключови за книгата моменти. Все още имаше своите мигове на слабост, но мисля, че на всеки от героите това им е простено, предвид ужаса, пред който бяха изправени.
   Напрежението не отсъства и в тази книга: имаше моменти, в които нещата бяха на косъм от това да се оправят, но се случваше нещо ужасно, което не позволяваше това да се случи. Както и обратното – когато главните герои бяха изгубили всякаква надежда за спасение, се случваше нещо или се появяваше герои – спасител, който коренно променяше нещата за тях.


   В „Последните оцелели: Изгубени завинаги” природата подлага на изпитания нови герои с нови лични драми. Авторката за пореден път разтърси ума ми с много добри описания, които караха сцените да изглеждат напълно реални пред очите ми. Силни герои и повече действие и развитие, отколкото в първата книга – това е, което предлага продължението на „Последните оцелели”.

събота, 2 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award


Бях номинирана от Юли, за което благодаря страшно много. Може да разгледате прекрасния й блог - тук.

А ето ги и правилата на One Lovely Blog Award:
1.Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2.Копирай правилата
3.Напиши 7 факта за себе си.
4.Номинирай 15 други блогъри (в случая 2-3) за наградата и се подсигури, че знаят
5.Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал

7 - те факта за мен:

1.Колекционирала съм всевъзможни неща: календарчета, списания, салфетки, дискове, капачки, цветни химикалки, картички. В момента не колекционирам нищо, но съм луда по чантите и имам доста (към 21-22, но не ги приемам като колекция...... наистина....), а също и по шаловете, нищо че почти не ги нося.

2.Най-слабата черта в характера ми е, че съм егоистка. Имаше период, в който се опитвах да го променя, но в крайна сметка просто приех, че съм такава и такава ще си бъда. 

3.Не нося никакви черни дрехи и обувки. Предпочитам и най - откачената цветова комбинация, дори и такава, която изглежда ужасно, пред черна дреха в облеклото.

4.Обожавам романтичните комедии! Дори и онези сладникавите, с предвидим край. Всъщност, именно някои от тях се подреждат сред любимите ми филми.

5.Изобщо не ме бива във фотографията, а за малко да кандидатствам в такова училище (Благодаря ви мамо и тате, че ме разубедихте... Не че щяха да ме приемат - изпитът е с рисуване, където положението е още по - зле :D)

6.Зад името ми далеч не стои толкова интересна история, колкото повечето хора си мислят - нашите просто са го намерили в български именник. 

7.Атеистка съм.

Номинирам: ГериЕва и Габи :)