четвъртък, 6 август 2015 г.

Битката за Лабиринта от Рик Риърдън - ревю







Пърси Джаксън не очаква представянето му в поредното ново училище да е кой знае колко забавно. Но изненадващата му среща със стар познат, последвана от сблъсък с мажоретки демони и още един опит героят да бъде премахнат, превръщат ситуацията от лоша в чудовищна.






Четвъртата книга ми се стори най – слаба засега. Това не значи, че не ми хареса – напротив. Не мога да се оплача от действието, защото то, както винаги беше на ниво. Всички герои (без Анабет) бяха прекрасни... Не мога да кажа каква е причината да определя книгата като най – слаба досега, но – съжалявам, това е мнението ми.
Страшно харесах Рейчъл, която опознаваме повече в тази книга... Може би и това
е причината да ме дразни толкова много Анабет – държеше се отвратително на моменти и сериозно ми падна в очите. Още от предишната книга осъзнах, че Рейчъл няма да е просто обикновен човешки персонаж и тази книга доказа, че това наистина е така. Не само факта, че можеше да вижда неща, които останалите хора не могат, но и странният й характер. Единственото, което ми се искаше при нея е "голямата" мистерия около нея да беше повече от това, че е дъщеря на някакъв богаташ, който не й обръща внимание. Просто очаквах по – лична история. По отношение на връзката й с Пърси – не мисля, че мога да си ги представя като нещо повече от приятели. Пърси определено е много... необикновено момче, но не мисля, че е типът, който е подходящ за Рейчъл.
Калипсо се появи за доста кратко, но определено много я харесах. Ако не знаех, че Пърси накрая е с Анабет, определено щях да искам той да е с Калипсо, защото мога да си ги представя заедно. Тя беше толкова мила, а и се трогнах от ужасната съдба, която има и смятам, че заслужава щастие – каквото без съмнение би й донесъл Пърси. Силно се надявам в следващата книга отново да я има и да я видим свободна от това "проклятие" - такава, каквато заслужава да е.

Лабиринта със сигурност беше най – зловещото място досега от книгите, което донесе доста проблеми и неприятности, но с помощта на добри приятели, сред които Нико, Рейчъл, Анабет, Гроувър и Тайсън, Пърси успя да се справи с тях. Книгата завършва с петнайстия му рожден ден, а мен остави в трепетно очакване какво ще се случи на шестнайстия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар