"В светлината на утрото" от Анес Мартен-Люган - ревю

   Ортанс е щастлива. Няма как да не е – живее в красивия Париж, обожава работата си като учителка по балет и е влюбена в приятеля си Емерик. Единствената пукнатина в прекрасния й живот е, че той е женен. Но Ортанс е щастлива... Когато в нея се прокрадва чувство на самота, тя отказва да го признае дори пред себе си. До деня, в който съдбата я препъва. Буквално...
   В това изпитание обаче младата жена открива възможност да съживи вътрешния си пламък, който неусетно е изгубила. Завръщайки се в родния си дом в южна Франция, тя разбира, че никога не е късно да намериш щастието...

Сърдечно благодаря на издателство Ера за предоставената възможност!

   "В светлината на утрото" ме плени с увлекателен и поглъщащ стил на писане и с историята си за една жена, загубила своя път в живота и намерила го отново обратно в родния си дом. Книгата постоянно поставя пред морални дилеми, а между страниците ѝ са поместени темите за себетърсенето и себеоткриването, за загубата, безнадеждната любов и за смелостта да загърбиш миналото. 
   Това е първата ми книга на авторката Анес Мартен-Люган, но със сигурност не и последната. Пристрастих се към писането ѝ! Независимо дали описваше наглед обикновени и всекидневни дейности или драматични и емоционални сцени, тя го правеше с финес по един увлекателен и завладяващ начин. 
   Ортанс беше жена, изгубена в собствения си живот. Наближавайки 40-те си години, тя осъзнаваше, че е пропуснала шанса си за голямо и щастливо семейство и се задоволяваше с една обречена връзка със семеен мъж и с професията си на преподавателка в балетна школа. Неочаквана травма и завръщане към родното градче - Бастид в Прованс обаче зададе едно ново начало в живота ѝ. В някои отношения героинята ѝ наистина ме разочарова - действията ѝ, начинът ѝ на мислене често ме караха да смятам, че тя е едновременно крайно егоистична и самоунищожаваща се, колкото и нелогично да звучи. И все пак пътят ѝ към търсенето на един по-добър живот и на истинската дума "щастие" беше интересен и изпълнен с цяла палитра от емоции - болка, тъга, страх, любов, смях и радост.

  
   Елиас се появи в живота на Ортанс като един странник, привличащ със своето мистериозно минало и доста несигурно бъдеще. Дневникът, в който запиваше за своите "странствания", разкриваше неговото мрачно минало, изпълнено с болка, загуба и разочарования. Той беше и единственият източник за Ортанс да научи повече за мълчаливия гостенин, отседнал в дома ѝ.
   Ако трябва да бъде откровена, любовната история между Ортанс и Емерик - жененият мъж, с когото Ортанс се срещаше, беше по-добре развита от тази между нея и Елиас. Макар и забранена, любовта между Емерик и Ортанс беше доста по-емоционална, страстна и жива, колкото и лошо да гледах на връзката им. Между нея и Елиас сякаш самата комуникация се губеше - едновременно ми се искаше да говореха и споделяха повече помежду си и да имаха повече "моменти" заедно, но и знаех, че това ще отнеме фокуса от Ортанс, нейната личност и инициацията, през която преминаваше.

   Препоръчвам "В светлината на утрото" на всички, копнеещи за една добре написана история, която извежда на преден план темите за личното щастие, пътя към търсенето на себе си, новото начало и разбира се - любовта.

Коментари