четвъртък, 22 юни 2017 г.

Слънцето също е звезда от Никола Юн - ревю


   Тя е реалист, той – мечтател.
   Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
   Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.
   Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.
   Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

Благодаря на издателство Ибис за приятната изненада и възможността да прочета романа!

   След "Всичко, всичко", първата книга на Никола Юн, която прочетох и обикнах, дойде ред на "Слънцето също е звезда". Това е вторият роман на авторката и бих казала, че ми хареса една идея повече от първия ѝ. Допаднаха ми основните теми, които беше засегнала, допаднаха ми и двамата главни герои - толкова различни един от друг и с толкова различни виждания за живота, обикнах любовната история и за втори път се влюбих в хумора и драматизма в стила на Юн! Единственото, което може би не ми се понрави напълно, беше краят...
   Ще започна със стила на Никола Юн, който едновременно беше запазил в себе си лекотата, характерна за contemporary жанра, хумористичните нотки и приятната романтика - всичко това, което усетих и във "Всичко, всичко". Но и се беше доразвил, навлизайки малко повече в дълбините на темите, които разисква. Любовта, разбира се, беше в основата на сюжета, но около нея, се преплитаха и някои по-сериозни и бих казала актуални за времето си теми като емиграцията, расизма, предразсъдъците, опитите да се "впишеш" в една различна от родната ти култура. Малките, но съдбоносни неща, които ежедневно ни се случват без дори да осъзнаваме, също бяха включени като идея в историята и може би именно тази "идея" се превърна в любимия ми елемент от книгата!
   Наташа, главната героиня, беше много по-различна от мен в разбиранията си, но опознавайки я постепенно, смятам, че я харесах повече, отколкото очаквах. Родена в Ямайка, но емигрирала със семейството си в Америка, Наташа отказваше да приеме ужасните новини за депортиране и бе твърдо решена да се бори за това да остане в страната и да изпълни всичките си бъдещи цели. Тя не вярваше в любовта, не вярваше в нищо, което науката не би могла да обясни, но пък ден в компанията на Дейниъл не само успя да промени мнението ѝ за любовта, но и да възроди позагубилата ѝ се надежда, че оставането ѝ в Америка е възможно.
   На другия полюс беше Дейниъл, който далеч повече се доближаваше до мен и когото също обикнах. Допирните му точки с Наташа се изчерпваха с това, че и двамата бяха емигранти. Докато тя се подчиняваше на науката и имаше ясни цели за бъдещето си, то той беше мечтател, поет, оставил бъдещето си в ръцете на своите родители. Наташа се появи в точното време от живота му, за да предотврати вероятно една от най-големите му грешки. Така, както той промени нея, също и тя  промени него - даде му силата да се противопостави на семейството си и техните предразсъдъци, на бъдещето, което му бяха предначертали, но което той не искаше. 
   Заедно, двамата герои бяха също толкова очарователни, колкото и по отделно.  И макар да се влюбиха за по-малко от 24 часа, всяка тяхна реплика, всяко действие, разменени помежду им, ми се струваха толкова естествени и толкова на място, че изобщо не сметнах бързата любов и привързаност, зародили се между тях, за странни. Различното в тази книга бе как страничните герои също имаха огромна, дори ключова, бих казала, роля в запознанството между Дейниъл и Наташа и в развитието във връзката им. Един от основните странични герои бе противоречивата фигура на брата на Дейниъл, която, признавам си - никак не ми допадна. Той отчаяно се опитваше да се "впише" в американската култура, по един много грешен начин - отричайки родната си. Няма как обаче да не призная огромната му заслуга за някои от случилите сe впоследствие моменти между Дейниъл и Наташа. Интересна е и фигурата на Айрийн, която има роля и в самото начало на романа, и в последните му страници - ако решите да дадете шанс на книгата, ви съветвам да ѝ отделите по-голямо внимание. Един адвокат, неговата секретарка и родителите на двамата главни персонажи са още някои от героите, които са част от историята на Таша и Дейниъл и имат понякога положителна, друг път - отрицателна роля в техните взаимоотношения.
   Както казах и в началото на ревюто, краят на книгата не беше точно по вкуса ми - не мисля, че ще е спойлер като кажа, че беше "отворен", а отвореният край просто... просто никога не ми е допадал. Обичам завършени истории, особено ако са от contemporary жанра.


   "Слънцето също е звезда" е една прекрасно написана история за случайностите, за различията, за любовта, била тя и зародила се само в рамките на ден! Определено мисля, че няма да сгрешите, ако дадете шанс на книгата именно сега, в тези първи дни на лятото! 

сряда, 7 юни 2017 г.

Славея от Кристин Хана - ревю

   Франция, 1939 г.
   Две сестри. Едната се бори за свободата. Другата – за любовта.
Виан и Изабел са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени. 
   Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама.
   Изабел е непокорна осемнайсетгодишна девойка, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се влюбва така, както е присъщо само на младите – с цялото си сърце и душа. Той си тръгва и любовта остава на заден план в живота на Изабел. Тя се присъединява към Съпротивата, рискувайки живота си, за да спасява другите.
   Но колко далеч могат да стигнат Виан и Изабел, за да оцелеят? Какви саможертви са готови да направят, за да защитят хората, които обичат?

Благодарости на издателство Ибис за предоставената възможност!


   Повече от месец събирам мислите си за тази книга, защото след като я прочетох, нямах думи, с които да опиша колко много я обикнах! Невероятен роман, развиващ се по времето на Втората световна война, който разказваше за две силни жени, всяка бореща се по свой начин с ужасяващите събития. Написана в емоционален и докосващ стил, освен тези две изключителни героини, "Славея" поднася и няколко сърцераздирателни момента, понякога изпълнени с болка и тъга, друг път - с любов и надежда. Моменти, които неведнъж насълзяваха очите ми... Силна и трогателна книга, която горещо препоръчвам!
    След "Крадецът на книги" и "Светлината, която не виждаме", това е третата книга, която ме докосва толкова емоционално с описанията си на Втората световна война. Кристин Хана имаше красив стил на писане и боравеше много точно с думите, когато трябваше да описва драматичните събития и човешките емоции по време на ужаса от войната. Тя успяваше да създаде атмосфера, която или караше сърцето ми да препуска бясно, или водеше до сълзи в очите ми, или докарваше усмивка на лицето ми. Втората световна война е един нелек период не само за писане, но и за четене, но това, което ми хареса, бе, че насред беднотията, смъртта, терора, авторката вкарваше и лъч надежда - ЛЮБОВТА. Любовта към семейството, към децата, към любимия... Към хората, които те правят по-силен и дори в такива тежки времена те карат да се бориш.
credit
   Не очаквах толкова силно да се привържа към двете главни героини, но с характери като техните беше неизбежно да не се. Ще започна с Изабел, чиято борбеност и упорит дух будеха възхищение у мен още от началото на романа. Отраснала в по-голямата част от живота си откъсната от семейството, Изабел се бе превърнала в едно непокорно младо момиче с много свободолюбива душа. Отхвърляна от сестра си, баща си, отхвърляна дори от училищата, в която я настаняваха, Изабел беше съумявала да се изгради като силна личност, която, противно на желанията на околните, силно се вълнуваше от войната. Подценявана от силния пол, тя успешно съумяваше да помага на Съпротивата, рискувайки своя живот за спасяването на множество други, а перипетиите, трагичните моменти и загубите, я правеха само по-силна.
   Единствената и по-голяма сестра на Изабел - Виан, беше коренно различна от нея. Тя също притежаваше много силен дух, но беше избрала да влезе в ролята на анонимен герой, който чинно спазва правилата и е надянал маската на невинността. Виан в голяма част от действието изглеждаше като по-слабата и колеблива сестра и да, в действителност героинята ѝ направи някои грешки, довели до своите последици, но за разлика от Изабел, тя отговаряше и за дъщеря си, за която беше готова на всичко. Майчинските ѝ инстинкти за мен бяха най-забележителното в героинята ѝ - тя беше готова на жертви не само за своето дете, но и за други деца, чиито животи се допираха с нейния. И след всичко, което Виан преживя, смятам, че тя бе една не по-малко силна и борбена героиня от Изабел. 
   Второстепенните персонажи бяха не по-малко изключителни от двете дами с главни роли в романа. Бащата на Виан и Изабел в началото не събуждаше хубави чувства с пълната си незаинтересованост към двете си дъщери и с липсата си на желание да поеме грижите за младата Изабел. Романът в последствие ни запозна с едно друго, съвсем различно негово лице - на привързания, готов на жертви за двете си дъщери, баща, който съжалява за грешките в миналото, които е направил. "Другото му лице" доведе и до изненадващо важната роля, която имаше в живота на Изабел, която няма да ви остави равнодушни към него. Като два антипода, бяха представени двама немски войници, настанени в дома на Виан. Чаровният капитан Бек, който макар и на страната на врага, често беше една от най-големите опори за героинята ѝ във времето, когато тя беше сама - откъсната от съпруга си, помагайки ѝ в трудни и съдбоносни моменти и жестокият и тираничен Фон Рихтер, пренесъл терора и варварството от случващото се навън в дома на Виан. Има и още, и още интересни герои, които ще ви оставя да опознаете сами с прочитането на романа...

   Забележително написан, "Славея" ще ви пренесе в тежките времена на Втората световна война, за да ви разкаже за борбеността и силния дух на две жени. С множеството емоционални моменти - любовта, тъгата, ужасът, надеждата, борбата, които витаеха из страниците, убедена съм, този роман няма да ви остави безразлични!

неделя, 4 юни 2017 г.

Marry, Kiss or Cliff (2)














^ Здравейте! ^
Днес, в тон с неделния, разпускащ ден, реших да направя нещо, което от доста време не съм правила и по-конкретно от март 2015, когато го направих за пръв и единствен път. Става въпрос за тага Marry, Kiss or Cliff. (Ако имате желание тук може да погледнете публикацията от 2015). 
Правилата са следните: написват се на листчета имената на любими или нелюбими персонажи, след което се теглят три от тях - трябва да изберете за кого ще се омъжите, кого ще целунете и кого ще бутнете от скала.
Макар тагът да е мъъъничко глупав и безсмислен, толкова се забавлявах първия път, че реших отново да го направя. 
Ще се постарая да не повтарям имената от тогава, но към някои герои просто съм твърде пристрастна и не мога да не ги включа.

Първите трима са...

Джулиан ("Лейди Полунощ"); Майлс ("Жестока любов"); Хан Алистър ("Краля демон")

~ Marry - За тази категория изборът ми е сравнително лесен. Бих искала да се омъжа за Джулиан, защото той е... безумно сладък, романтичен, артистичен, мил, загрижен за семейството и готов на всичко за близките си! Обичам го!
~ Kiss - Наистина много се привързах към Хан Алистър, когато четях "Краля демон" и оцених колко силен дух носеше - такъв на оцеляващ. Чувството му за хумор също влизаше в качествата му и не бих имала нищо против да го целуна (ако беше реална личност, of course... Нищо, в главата ми пък си е!)
~ Cliff - Тук е трудната част, защото харесвам Майлс, и то много, затова изобщо не искам да го бутам от скала, но в рунд с другите двама, той просто нямаше шанс...

Шейд ("Алена кралица"); Джейми ("Друговремец"); Рисанд ("Двор от рози и бодли")

~ Marry - Изборът ми нямаше как да бъде по-лесен от това! Естествено, че ще избера Рисанд за свой съпруг! Въпреки първоначалното ми много лошо мнение за него, във втората книга всичките ми представи за него се преобърнаха! Обичам героя на Рисанд и единственото, което ме тревожи е реакцията на Фейра. 
~ Kiss - Шейд се превърна в тотален мой любимец с втората книга от поредицата на В. Айвярд. Колкото и да ми се искаше да се омъжа за него, когато писах името му сред тези на останалите герои, ще се задоволя и с целувка.
~ Cliff - Ок, признавам си, че включих Джейми само, за да мога да го хвърля от скалата (не ме мразете, моля ви). Харесвам персонажа му, но книгата не е от любимите ми (за което засвидетелства фактът, че я чета вече над година), което пък и него не го прави точно любим герой...

Игор ("Вестители"); Ейдриън ("Кръвни връзки"); Роуан ("Стъкленият трон")

~ Marry - Не се сдържах! Отново включих Ейдриън и познайте кой е изборът ми за категорията "marry"... Мхм, нямаше как да не е той.
~ Kiss - Ок, Игор също ми е мноооого, много, много любим герой и ако многомъжието беше позволено, щеше да присъства на сватбата ми с Ейдриън като втори младоженец :д, но все пак - избирам го за категорията "целувка".
~ Cliff - Иии от скала ще лети клетият Роуан (съжалявам, Елин!)

Пърси ("Пърси Джаксън и боговете на Олимп"); Себастиано ("Гондолата на времето"); Сам ("Ясновидците")

~ Marry - Кхм, след като ми се предоставя възможността да се омъжа за Пърси Джаксън, няма как да я пропусна. Между другото, обичам Логан Лерман - актьорът, който го играе във филма, така че напълно спокойно мога да отскоча до Америка и да му кажа, че според тази публикация, сме длъжни да се оженим!
~ Kiss - Един НЕпопулярен персонаж, който обаче ми се стори страшно харизматичен, а именно - Сам от "Ясновидците". Това момче често беше Хуморът на книгата и честно казано ship-вам главната героиня много повече с него, отколкото с избора ѝ, но... щом тя не го иска, аз ще получа целувката.
~ Cliff - АУЧ! Наистина ще ми бъде трудно да бутна от скала Себастиано, защото е един от симпатичните персонажи, които харесвам, а  пък и притежава невероятната дарба да пътува във времето... Какво пропиляване!

Касиан ("Двор от рози и бодли"); Рафи ("Ангелско нашествие"); Ноа ("Girl Online")

~ Marry - Ах, ах, ах... Кой от двамата, между които се колебая да бъде?... В крайна сметка, избирам за тази категория Рафи, защото него съм имала възможността да го опознавам цели три книги и за неговия характер определено знам повече от този на...
~ Kiss - ...Касиан, когото просто ще целуна.
~ Cliff - Sorry, not sorry, Ноа, но ще летиш от скала! В първата книга от поредицата на Зоуи Съг, той ми се стори като много добър герой, който със сладкото си държание напълно заслужаваше милата връзка, която имаше с Пени. Но ето че дойде втора книга и той просто... не беше това, за което се представяше в първата. Рязката промяна в персонажа му ми дойде в повече и разочарованието ми бе толкова голямо, че даже ме отврати от него. 

събота, 3 юни 2017 г.

Какво прочетох през месец май


Здравейте! 
Ето че дойде време за майската ми книжна равносметка. И така, очаквах май месец да бъде доста слаб откъм четене, но всъщност успях да прочета цели шест книги! ЙЕЙ! Ето и кои са те:

1.Славея - Кристин Хана. От доста време бях хвърлила око на тази книга, тъй като две от колежките ми в книжарницата, в която работех, я бяха чели и се бяха влюбили в нея! Един ден от Ибис ме изненадаха приятно с нея, веднага се захванах с четенето ѝ и.... Боже! Изпитвах толкова много емоции, докато я четях. Без съмнение този роман се превърна не само в един от любимите ми за годината, но и като цяло! Съвсем скоро се надявам да успея да изразя мнението и емоциите си в ревю. Оценка: КАТЕГОРИЧНИ 5/5 звезди.

2.Ветровещ - Сюзън Денърд. Ревю - тук. Много добро продължение на любима поредица, но... нещичко не ми достигаше. Оценка: 4/5 звезди.

3.Без милост - Лесли Блейк. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

4.Торта с бадеми и любов - Анхела Валвей. Ревю - тук.  Това е идеалната лятна книга! Ако се колебаете какво да четете в предстоящите горещи летни дни - грабвайте този роман! Изключително сладък и приятен е! Оценка: 4/5 звезди.

5.Четирите цвята на магията - В. Е. Шуаб. УАУ! Тази книга не беше нищо от това, което очаквах! Честно казано, бях убедена, че ще ми хареса още с прочитането на анотацията, но по-скоро мислех, че ще е поредното фентъзи. На първо място - тотално сe пристрастих към стила на В. Е. Шуаб., на второ - светът, който е изградила, беше интересен, поглъщащ (Лондон, умножен по четири пъти и то видян по четири различни начина?! О, да!) и не отстъпваше по нищо от други мои толкова любими светове. И на последно място, но не по важност - героите - всеки един от тях мистериозен, будещ любопитство... Исках още, и още от тях, така че нямам търпение за следващата част! Ревюто очаквайте скоро в блога ми. Оценка: 5/5 звезди.

6.Анна и Говорещия с лястовици - Гавриел Савит. Това е втората по-емоционална книга, която прочетох през месеца. Обикнах стила на Савит още от първата страница - чувствата, които е вложил в романа, определено прозираха и докосваха емоционалните струни и на читателя. Героите му също бяха прекрасни и ме накараха да се възхитя на мъдростта и философията им. Не знам защо така и не можах да се потопя изцяло в романа и сюжета му и проточих толкова дълго във времето прочитането му... Наистина ми се искаше да го прочета на един дъх! Оценка: 4/5 звезди. 

петък, 2 юни 2017 г.

Черните лилии от Мишел Бюси - ревю

   Слънцето изгрява над Живерни...
   От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
   Историята започва с едно брутално убийство – Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление”.
   В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
   Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии”?
   В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото...

Благодаря на издателство Ентусиаст за предоставената възможност!


   Резюмето на книгата беше нещото, което привлече интереса ми. И инстинктът ми не ме подведе - романът беше изключително интересен, мистериозен, заплетен и много добре написан. Действието се развиваше във Франция и по-конкретно - китното селце Живерни, превърнало се в дом за твореца Клод Моне и място на вдъхновение за редица импресионисти. Изкуството има своята роля в книгата, но сюжетът се върти около едно убийство, неочакваните неизвестни, които се появят по време на разследването му, случай от миналото, който подозрително прилича на този от настоящето и три жени, които някак си се оказват в епицентъра на събитията...
   Традиционно ще започна със стила на автора. "Черните лилии" е първата книга от Мишел Бюси, която чета, но след прочита ѝ, определено смятам да надникна и към другия му, по-популярен роман - "Без теб". Това, което най-много ме спечели в книгата, беше детайлната картина на фона, на която се развиваше също толкова привлекателната и поглъщаща мистериозна история. Бюси ме спечели на всички нива с описанията си на това прекрасно място - Живерни - изкуството, което живееше в него, красотата на природата и прелестните места, които оживяваха пред очите ми, независимо, че не бях наистина там. Живерни със сигурност се превърна в една от новите ми мечтани дестинации! Това малко идилично селце обаче криеше и много драматични истории, забулени в мистерия и загатващи много повече въпроси, отколкото даващи отговори. И по повод тази голяма мистерия, неразкритото убийство, около което се въртеше сюжетът - много ми допаднаха детективските нишки, които усетих, особено, че докато четях книгата все още бях във фазата си "Агата Кристи". 










   Колкото до героите - те бяха изключително интересни, непредсказуеми на моменти и честно казано мисля, че каквото и да спомена за тях ще бъде един вид спойлер. Чарът им се криеше точно в това да опознаеш сам всеки един от тях: от малкото талантливо момиченце, чиито картини бяха впечатляващи, младата учителка Стефани Дюпен, която копнееше да последва сърцето си, но не ѝ достигаше смелост, през възрастната мистериозна дама, която беше част от всички събития в Живерни, но просто като един незабележим, страничен наблюдател, до чаровния детектив Лоренс Саренак, заел се със заплетеното убийство, но скоро заслепен от лични чувства и верния му и целеустремен помощник - Силвио Бенавидиш. Въпреки постното ми описание, всеки един от тях ще ви изненада малко или много, а кулминацията на романа, в чийто епицентър са трите дами, ще ви остави меко казано шокирани (поне мен остави).


   На фона на прекрасния Живерни, книгата "Черните лилии" преплита в себе си изкуство, мистерия, драма и романтика. Романът ще ви спечели с красиви описания, изненадващи кулминации и драматични развръзки. Книга, която определено препоръчвам!


  Иии дойде време за малко странични излияния - прочетох книгата преди повече от месец и за този месец публикацията преживя какво ли не - беше по погрешка изтрита, текстът бе редактиран около стотина пъти, заради множеството спойлери, които издавах, а накрая и умишлено го изтрих, направеният от мен колаж изчезна безследно (а беше наистина хубав колаж...) и правих нов и... да. Общо взето този пост наистина имаше кошмарен месец. Но АЛЕЛУЯ това ревю най-накрая видя бял свят!