вторник, 31 май 2016 г.

Какво прочетох през месец май


През месеца прочетох само 6 заглавия, но за сметка на това имах големи попадения. Във всяка една от книгите намерих множество неща, които обикнах. Ето ги и самите заглавия:

1.Париж винаги си заслужава - Никола Баро. Ревю - тук. Това бе романтичното четиво за месеца, което ме накара да настръхна с красивите си описания. Определено романът заслужава да му се обърне повече внимание. Оценка: 4/5 звезди.

2.Игра на маски - Бени Хюбнер. Ревю - тук. Няма да крия, че очаквах повече от тази книга и за съжаление получих повече клишета, отколкото ми се искаше, НО книгата не ме подведе откъм увлекателен и лек авторски стил, а също и с няколкото житейски уроци, които получи героинята. Оценка: 3/5 звезди.

3.Короната - Кийра Кас. Ревю - тук. Дългоочакваният край на тази любима за мен поредица ме остави със сълзи на радост в очите. Неочаквано обикнах края, който е избрала да напише авторката, дори и на моменти все още да ме изненадва. Оценка: 5/5 звезди.

4.Само една нощ - Симона Арнщед. Ревю - тук. Една поглъщаща, драматична и страстна любовна история. Оценка: 4/5 звезди.

5.Тези плитки гробове - Дженифър Донъли. Ревю - тук. Не бе изненадващо, че харесах книгата, защото съм влюбена в стила на писане на Донъли. Романът беше с изключителни персонажи, разгадаващи мистерия, която ме погълна. Удивително четиво! Оценка: 5/5 звезди.

6.Вестители - Цветелина Владимирова. Ревю - тук. Преди няколко часа написах ревюто и не искам да се повтарям, но книгата е много добра и не е за подценяване. Препоръчвам я. Оценка: 5/5 звезди.



Имам големи очаквания за месец юни, но само времето ще покаже дали ще се оправдаят. За някои от вас ваканцията ще започне още от 16 - ти юни, затова ви пожелавам той да бъде слънчев, весел и пълен с интересни и вълнуващи книги :)

Вестители от Цветелина Владимирова - ревю

   Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.            
    Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.

   Подходих доста скептично към книгата, но ужасно сгреших! „Вестители” е написана по изключително вълнуващ начин, който кара жадно да разлистваш страниците, докато не стигнеш до последната. Историята, на пръв поглед клиширана, пренася в свят на вестители, пазители и техните най – големи врагове – вампирите. Изненадващото тук е, че вампирите са представени като лоши (поне към момента няма нито един добър вампир), а обществото на вестителите е представено по доста оригинален начин с техните история, закони, йерархия. Героите са многопластови и колоритни, взаимоотношенията между тях са интересни и завладяващи. Колкото до напрежението – то пръскаше своя електрически заряд от всяка една страница на романа.
   Ревюто на Илияна беше това, което ме убеди да се насоча към книгата, за което ѝ благодаря. Не се подвеждайте по това, че историята е за вампири, защото авторката е изградила един свой свят и е пречупила през своята призма тези така популярни в YA литературата същества – вампирите, пазителите, борещи се с тях и разбира се, главните герои на книгата – вестителите. Малка част от действието, в началото на книгата, се развиваше в България, като наистина се надявам в следващия роман да видим по – голяма част от сюжета да се развива в нашата страна. В остатъка от книгата действието беше в Русия и по – специално - Москва. Не знам дали Владимирова е била там, но знам, че бе представила архитектурата и величието на този град по един изключителен начин. Самото описание на сградата на вестителите, издържана в типичен руски стил, предразполагаше читателят да се потопи изцяло в обстановката и този различен свят.


   Любимата ми част от книгата бяха героите. Ксения, силно, но и много объркано момиче, за кратко време трябваше да научи много за себе си, миналото и способностите си. Едва ли е необходимо да казвам, че тя беше „специална” и „изключителна”, но държанието ѝ бе естествено, без излишно вложен драматизъм. Беше уязвима в ситуации, които бяха непреодолимо тежки и касаещи миналото, настоящето и бъдещето ѝ, но и силна и жертвоготова в най – напрегнатите такива. Възхищавах ѝ се, но и едновременно с това я приемах като просто едно обикновено момиче, търсещо себе си в този нов, различен свят.
   Игор Алешкин беше от онези смели и самоуверени персонажи, чийто чар се крие в твърдостта и непоколебимостта на характера, но и слабостта, която показват, когато техен близък е готов да се изложи на опасност и са безсилни. Той беше много грижовен към Ксения, дори и когато тя нямаше нужда от това. Успяваше да си придаде вид на пълен непукист, но и на страшно чувствителен персонаж.
   Любовната история беше от типа за „невъзможната любов”, забранена със закони. Може би щеше да ми се стори отегчителна и клиширана (защото напоследък чета много такива), ако и двамата персонажи не ми бяха толкова симпатични. Връзката им премина през онези типични етапи на недоверие, после доверие, приятелство, докато се стигне до страст и копнеж. Не мисля, че любовната история ще ви разочарова, защото е наистина опияняваща.
   Няма как да пропусна и един безкрайно цветен и енергичен персонаж, а именно – Зоя. Моята любимка. Много любопитна (неуморно търсеща отговори), забавна, капризна, изключително добра приятелка, тя беше онзи свеж персонаж, от когото всяка една книга се нуждае.


   Книгата ме впечатли с героите и света си. Стилът на авторката е забележителен и описва по изкусен начин атмосферата. Напрежението и екшънът са неизменна част от книгата, редом до очарователната любовна история.

сряда, 25 май 2016 г.

Тези плитки гробове от Дженифър Донъли - ревю

  Джоузефин Монтфорт е красива и богата, а скоро – също като всички останали момичета в класа си – ще завърши училище и ще бъде омъжена за заможен кандидат. И това е точно нещото, което тя не желае. Джо тайно мечтае да стане разследващ журналист като небезизвестната Нели Блай.
   Животът на Джо изглежда идеален, докато не я спохожда трагедия – баща й е открит мъртъв след мистериозен инцидент. Но колкото повече тайни се разкриват покрай нелепата му смърт, толкова повече подозрения се надигат в Джо.
   Погребаните тайни все някога изплуват на повърхността. Животът е много по-мръсен, отколкото Джо Монфорт някога си е представяла, а най-мръсната част от всичко е истината.

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността!

   Написана по впечатляващ начин, „Тези плитки гробове” връща читателя в далечната 1890 г., Ню Йорк, където той, заедно с Джо и Еди, тръгва по следите на един безмилостен убиец. Загадъчни и шокиращи разкрития за семейния бизнес, тайни, които са способни да унищожават, невъзможна любов, готова да промени завинаги цели родове – Дженифър Донъли за пореден път ме изуми с поглъщащ стил на писане, увлекателен сюжет и забележителни персонажи.
   Времето, в което се развива действието на романа, винаги ми се е струвало привлекателно – краят на 19 в. и то не къде и да е, а в Ню Йорк. Авторката предава по много реалистичен начин поведението и разбиранията на хората през тази епоха – отношението към жените и тяхната ограничена роля в обществото, патриархалните ценности, при които мъжът се занимава с всички въпроси, включващи бизнес и пари. Най – вече ме впечатли контрастът между различните прослойки на обществото – богатите родове с техните изискани балове, норми на поведение и бедните хора, живеещи измежду публични домове, престъпници и мизерия.
 Джо Монфорт се отличаваше от „идеално” изградения образ за жената в това общество, въпреки че бе от заможен и стар род. Тя беше остроумна, любопитна, непримирима. Съвсем спокойно мога да я определя като „бунтарка” за времето, в което живееше. В романа тя разнищваше историята около смъртта на баща си и въпреки множеството трудности, които заплашваха да променят в негативен план не само нейния, но и живота на хората около нея, Джо не се отказа и продължи да търси до последно ИСТИНАТА. Освен от истината, тя не се отказа и от мечтата си – журналистическата кариера, въпреки негативното мнение за жените журналисти на всички около нея.
   Еди Галахър, главният мъжки персонаж, си приличаше по много отношения с Джо – упорито търсещ истината, подобно на нея и винаги задаващ правилните въпроси. Джо предостави идеалния случай за Еди за така мечтаното от него издигане в кариерата, но първоначалният му чисто професионален интерес, напълно очаквано задълбочи взаимоотношенията помежду им. Забранената връзка между двамата беше очарователна и вълнуваща, не само защото се противопоставяше на всички неписани и писани правила, но и защото се крепеше на всеотдайността, спечеленото доверие (Джо постепенно научи за тайното и мрачно минало на Еди)  и  най – вече любовта в пълния й смисъл.
   Фей и Оскар бяха второстепенните герои в романа, но имаха не по - малко важна роля за хода на действие и развитие. Те се появяваха в кулминационни моменти - дали когато спасяваха главните персонажи от опасни ситуации, или като помагаха с важни улики за разкритието на убиеца.

   “Тези плитки гробове” впечатлява с поглъщаща атмосфера, силни и упорити персонажи, високо напрежение, изненадващи обрати и любов, зародила се измежду търсенето на истината и справедливостта, която ще ви очарова.

Герои от сериали/книги, които бих искала да бъдат заедно

Не знам дали ви се е случвало да искате толкова силно двама герои да бъдат двойка, че да забелязвате всички дребни моменти, които имат помежду си.... На мен ми се случва често и в този свой пост реших да говоря именно за тези герои от книги и сериали, които принципно не са заедно, но много ми се иска да бъдат. 

1.Финик и Джоана - "Игрите на глада". 
Разбира се, че обичам Финик и Ани и връзката, която имаха помежду си, но Финик и Джоана... те толкова си приличаха в някои отношения, имаха силна връзка на взаимно доверие, а във филма "Възпламеняване" имах чувството, че се разбираха само с поглед. 

2.Мерлин и Моргана - "Мерлин"
* Спойлер! Обичам тези двамата поотделно, обичам ги и заедно! В първите сезони бяха изключително добри приятели и до един момент Мерлин беше голяма опора за Моргана. Единственото, което трябваше да направи е да бъде откровен с нея за способностите й, но... уви. От силната приятелска връзка не остана нищо, а двамата се превърнаха в смъртни врагове. И все пак, аз тайничко се надявах нещата между тях да се получат... *






3.Николай и Алина -  "Гриша"
Ако трябва да бъда честна, това не е двойка, която чак съм копнеела да бъде заедно. Казвала съм го и преди, ще го кажа и сега - Алина за мен беше твърде безразличен персонаж, а и като цяло героите в трилогията. Единственият, който ме докосна по някакъв начин, беше Николай. Ако авторката бе доразвила отношенията между тях обаче, биха били доста добра двойка. 

4.Стайлс и Лидия - "Тийн вълк"
Да си дойдем на думата! Това може би е най - дългоочакваната за мен връзка. Толкова моменти, толкова изпитания и трудности, през които са преминали тези два персонажа ЗАЕДНО, а все още не са двойка... Силно се надявам в новия сезон да видим повече сцени между тях, а и да ги видим най - накрая като двойка. 

5.Манон и Дориан
"Стъкленият трон"
Наскоро писах в един таг как искам да видя тези двамата заедно, въпреки едва двата (мисля) момента, които имаха. Смятам, че характерите им контрастират по много интересен начин (противоположностите се привличат), а и след всички преживени загуби, Манон би била идеалният "лек" за Дориан. 

6.Белами и Кларк - 100 - те
Беларк. Ship - вам ги още от първи сезон и от тогава до сега се вълнувам за всяка една сцена между тях. Преминаха през много крайни чувства един към друг, взаимоотношенията им минаха през падения и възходи, предателства,  но в най - трудните изпитания, които им бяха поднасяни, бяха заедно, като едно неразрушимо дуо. 

7.Магнус и Клео - "Паднали кралства"
След като прочетох третата книга, определено смятам, че ще има доста повече сцени между тях в четвъртата и искрено се надявам да бъде така. Обичам любовно - омразните взаимоотношения, каквито са и техните, и въпреки нещата, които си причиниха, ще се радвам да видя как намират пътя един към друг. 

събота, 21 май 2016 г.

Само една нощ от Симона Арнщед - ревю

   В убийствения свят на шведския банков елит никой не знае това по-добре от корпоративния вълк Дейвид Хамар. Безскрупулен. Жесток. Неудържим. Той е на път да постигне най-голямата си цел – „Инвестум“. След години планиране всички играчи са заели местата си и Дейвид има нужда само от един коз – от един-единствен член на аристократичната банкова фамилия Де ла Грип. Наталия.
   Елегантна, брилянтна, обречена да успее в един напълно мъжки свят, Наталия не може да отклони неочакваната покана за обяд на Дейвид. Всички знаят, че той е богат, опасен и безсъвестен. Това, което младата жена не очаква да открие обаче, е, че той е също така дълбоко наранен.
   Привличането между двамата е немислимо, но дългите шведски нощи таят афера, която е на път да извади наяве дълбоко пазени тайни, да промени завинаги едно семейство и да накара Дейвид и Наталия да се изправят пред страховете и желанията си.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността!

  “Само една нощ” беше опияняващо четиво, което с всяка своя страница предизвикваше хиляди емоции у мен! Симона Арнщед бе изградила великолепни персонажи, а взаимоотношенията между тях бяха изключително интересни за проследяване. Любовта, страстта, лъжите и семейните тайни – неизменна част от страниците на книгата, бяха поднесени по наистина завладяващ начин! 
   Стилът на Арнщед беше описателен, но не и отегчителен. Тя успява да въведе читателя в този свят на власт, пари и задкулисни игри, без да се впуска в подробности и сложни термини, но давайки достатъчно, за да се почувстваш част от атмосферата на романа. Другото, което изключително ми допадна в стила й, бяха добре изградените персонажи – реалистично представени, едновременно показващи своите слабости, но и силни страни. Драматичното минало на всеки един от тях, изградило ги като силни, но и на моменти раними личности.
   Наталия бе дамата в смятания от баща й „мъжки бизнес”. Често подценявана, но оставаща все така целеустремена и амбициозна, тя се стараеше безуспешно да спечели одобрението му, за да намери своето място в неговата компания „Инвестум”. Преуспялата Наталия дължеше всичките си успехи в кариерата само и единствено на себе си, но баща й, мъж с доста закостенели разбирания за живота, оставаше все така сляп за уменията й в този бизнес, само поради факта, че е „жена”.


   Дейвид Хамър си бе спечелил доста врагове, заради своята безскрупулност, но и верни приятели, които заставаха зад гърба му и в най – тежките ситуации за компанията. С находчивост и интелигентност, той бе повече от преуспял в своята сфера, но ужасното му детство и тежко минало го преследваха и той копнееше за отмъщение за своето нещастие и това на семейството си. По ирония на съдбата, хората, от които търсеше възмездие, бяха членовете на семейство Де ла Грил, а младата Наталия де ла Грил – първата жена, докоснала се до сърцето на Дейвид и успяла да свали защитните му стени.
   Романтиката в романа бе представена по две линии. От една страна - Дейвид и Наталия (тяхното само една нощ се превърна в нощи...), между които освен бушуващата страст и силно привличане, имаше и дълбока емоционална връзка, която постепенно разкриваше по нещичко за всеки един от тях. Един от въпросите, които постави романът по отношение на тяхната връзка, бе дали любовта е достатъчна, за да забрави човек за личното си отмъщение. От друга страна ни бяха представени Аса и Майкъл, най – добрите приятели на двамата главни герои. Връзката между тях ме привлече повече, вероятно защото имаха “история” заедно, която не бе разказана с големи подробности, но напълно обясняваше взаимоотношенията им. Надявам се в следващите книги да получим повече от тази сладка, любовно – омразна връзка помежду им.


   Ако търсите книга за любов в един безскрупулен свят на пари и власт, различни герои, със силно изградени взаимоотношения помежду си, драматична завръзка и много напрегната кулминация, то „Само една нощ” е за вас!

петък, 20 май 2016 г.

The Quotes Book Tag


Много благодаря на Юли и Памела, които ме тагнаха за този таг. Подобно на Памела изпитах големи затруднения, защото нямам навика да си записвам любими цитати, но ето какво се получи: 

1.Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото:
- Колебах се дали да избера книга от детството, която ме е запалила по четенето или "Здрач", която зададе началото на страстта ми към YA книгите. В крайна сметка избрах книгата "Лили Чудото взривява цирка", спирайки се на случайна страница със случаен цитат: "В цирка настана пълна тишина. Чуваше се само съскането на горящото въже. Напрежението бе непоносимо - и тогава дойде гърмът, който скова всички! Синьорина Експлозива, живото гюле, прелетя като снаряд през цирка. Хората извикаха като един. Но синьорината вече танцуваше невредима по манежа и се покланяше във всички посоки."

2.Напиши любимият си цитат/цитати в този момент:
- Нямам такъв, затова ще напиша любимия си цитат за всички времена: "Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава." - Ганди

3.Цитат от любимата ти книга:
- "Ще мисля за това утре, когато събера повече сили да го понеса" - "Отнесени от вихъра"

4.Цитат от любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е:
- "Няма чар, който да е равен на добротата на сърцето." - Джейн Остин

5.Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас  (а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти):
- 12 номер - "Прелестно изкупление" от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Отново отварям на произволна страница: "Той ме погледна със странно изражение, а устните му се извиха от едната страна на другата. Надявах се, наистина се надявах това да беше усмивка."

6.Любимият цитат от края на книга:
- Един от любимите ми: "Знам, че ни чакат тежки моменти, смутни времена. Знам, че нещата няма винаги да се случват така, както ние искаме... и ще трябва да си припомняме едни на друг, че сами сме си избрали тази съдба. Не всички ветрове ще са попътни. Това не е щастлив край. Много повече е." - "Единствената"

7.Вземи една random  книга и напиши първото изречение, което ти хване окото:
- "Докато четях романа, се опитвах да се настроя на дълбокомислена вълна, но незнайно защо си представях само как устройвам щури купони" - "Огнено сърце"

8.Цитат от книга, която четеш сега:
- "Тя не задържаше сълзите си. Сълзи нямаше. Отчаяно искаше да заплаче, но не можеше" - "Тези плитки гробове"

9.Направи изречение от заглавията на книги (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глагола/думата):
- Легендата за алената кралица, огнената наследница на бунтовниците, достигна до града от стъкло.

10.Кой цитат би си сложила на чаша/тениска
- Всъщност мисля, че цитатът, който използвах за трети въпрос, е доста подходящ.

11.Кой цитат те обижда:
- Не се обиждам от цитати.

12.Кой цитат те описва най-добре:
- "Радвай се на това, което имаш, на всеки малак детайл, където и да си. Не мисли за това къде не си." - "Последна саможертва"

По повод завършването, една моя съученичка написа кратко стихче за мен и смятам, че е подходящо да го спомена за този въпрос:
Романтика на малък плаж - 
лятна приказка в меланж 
за момичето, което преоткрива любовта
в книгите, а скоро и в живота!

Благодаря, Мади! Прекрасно е! <3

сряда, 11 май 2016 г.

Короната от Кийра Кас - ревю


   Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
   Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади... Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

Благодарности на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!


   „Короната” беше перфектният край за тази удивителна поредица – имаше ги моментите на изненада, обратите, невероятната трансформация на героинята, нежните и романтични мигове, характерни за всяка от книгите на Кас. Нямаше какво повече да искам – лично за мен краят беше съвършен.
   Фокусът в романа определено бе насочен към израстването на Идлин – инициацията, през която тя премина, множеството промени в характера й и зрялото й мислене. В тази книга Идлин трябваше да вземе много важни и ключови решения за страната си и начина, по който ще бъде управлявана тя за в бъдеще. Наложи й се да се изправи и пред много конфликтни личности, които се намесваха в управлението, трябваше да взема бързи решения спрямо тях и смея да твърдя, че се справи наистина забележително. Лично аз харесвах Идлин още в предишната книга, въпреки грубото й и детинско на моменти държание, но сега, виждайки я зряла, по – решителна от всякога, поемаща на плещите си тежестите на управлението, ме накара истински да се възхитя на характера й. Това, че сюжетът бе насочен основно към Идлин и нейната личностна промяна, попречи в романа да има повечко романтични моменти и на това да бъдат опознати по – добре момчетата, но лично за мен те бяха напълно достатъчни, за да усетя чувствата на Идлин към всеки един от тях.

 


   Останах малко или много изненадана от всеки един кандидат за ръката на Идлин. Разбира се, не мога да кажа с какво, поради спойлери. Това, което ми хареса в момчетата, беше тази силна подкрепа, която бяха за Идлин в този тежък за нея период. Те допринесоха много за положителното обществено мнение за бъдещата си кралица, защото бяха опознали истинското й лице и го изкараха наяве и пред народа. Изненадах се колко силно се бяха привързали към Идлин и как бяха готови на почти всичко за нея, а тя, от своя страна, им отвръщаше със същото.
   И накрая, но не по важност – Максън и Америка. Предишната книга завърши с инфаркта на Америка и едва ли е нужно да казвам колко тежко го понесе Максън. Връзката помежду им е една от  най – дълбоките и очарователни, за които съм чела и тази книга за пореден път затвърди това мое мнение. Отношението на двамата към Идлин, това, че й дадоха шанса да прави своите грешни и правилни решения, но и знаеха кога е необходимо да я посъветват и насърчат, ми доказа, че освен невероятни в любовта помежду си, са такива и в ролята си на родители.

   Уникален завършек! Кийра Кас ми даде най – неочаквания, но и желан край на една от най – обичаните от мен поредици. "Короната" съчетаваше в себе си любимите ми елементи от книгите досега - напрежението, сладките романтични моменти и трансформацията, през която в първите три книги премина Америка, а сега и нейната дъщеря.

вторник, 10 май 2016 г.

Игра на маски от Бени Хюбнер - ревю

    „Игра на маски” разказва за 16 – годишната Лейн от Алабама, която се мести в ново училище – нови приятели, но и врагове са само част от нещата, с които ще се сблъска тя.
   Лагерът, организиран от училището, се оказва най – голямото предизвикателство за Лейн. Заедно с прекрасните нощи, прекарани край лагерния огън и дните, в които героинята и съучениците й се впускат в състезания и приключения, идват и множеството интриги, скандали и хора, играещи роли. Ще успее ли Лейн да открие истината, сред целия този фалш и какво точно ще й коства това?




   Може да се каже, че съм малко раздвоена в мнението си относно книгата. Имаше някои елементи, които изключително много ми допаднаха – като свежият стил на авторката, който несъмнено увлича, невероятното послание, което романът носи, свързано с тормоза в училище и не на последно място - атмосферата, която се носеше – обожавам „лагерния” дух, който струеше от книгата – задачите, които им бяха поставяни и работата в екип. Но, идва и едно „но” – не ми допаднаха някои от нереалистично изградените образи (поне според мен) и драматизирането на въпросните персонажи в ситуациите, в които бяха поставени.
   Все пак смятам, че плюсовете са доста повече, затова се насочвам към тях. Стилът на авторката беше лек и ме предразположи към това да се отпусна и да се потопя изцяло в сюжета. Сюжетът от своя страна не беше от най – оригиналните, но съдържаше в себе си малки изненади, които продължаваха да държат интереса ми. В книгата имаше и голяма наситеност от емоции – множество забавни и комични моменти, след които следваха тъжни такива, а да не пропускам и напрегнатите, които несъмнено ме държаха на тръни.
   Лейн – главната героиня ме впечатли с това, че отстояваше себе си във всеки един момент, защитаваше по – слабите и тормозените и се изправяше пред страховете си. Хареса ми и това, че следвайки съветите на баба си, в повечето ситуации постъпваше правилно и изключително разумно. Ситуациите, в които изпадаше и предизвикателствата, пред които се изправяше, определено я накараха да си вземе някои важни поуки за живота и хората.
   Най – добрата приятелка на Лейн – Вал, беше много забавна, свежа и естествена. Тя беше глътката свеж въздух за книгата – имаше изключително чувство за хумор и ме разведряваше и в най – напрегнатите моменти от романа.
   Няколко думи за момчетата: Ник беше прелестен! Чаровен, сладък, мил и нежен, а също и артистичен. Чан бе от онези клиширани персонажи – популярното момче, което се държи ужасно с момичето, но то въпреки всичко е „влюбено” в него... И Стан – спортистът, гаднярът, насилникът – мисля, че това са достатъчни епитети, за да си изгради представа човек.
   Основният ми проблем беше със Саманта. Беше крайно негативно представен персонаж и може би проблемът е, че аз не познавам такива личности. Самото й поведение беше неестествено, каквато и донякъде предполагам е била целта на героинята й,  но все пак ми дойде в повече целият този негативизъм и драматизъм, който струеше от нея. За мен тя беше комичен персонаж, крайно нереален и несъпоставим с истински личности.


   „Игра на маски” беше забавна и напрегната, драматична и поучителна, лека и вълнуваща, но на моменти нереалистична. Препоръчвам я като избор за лятно и отпускащо четиво. 

понеделник, 9 май 2016 г.

Париж винаги си заслужава от Никола Баро - ревю

   Розали Лоран отваря книжарница, в която освен другите красиви предмети продава и собственоръчно нарисувани „картички с пожелания“. Нейните собствени желания обаче
остават несбъднати. На всеки неин рожден ден от Айфеловата кула политат бутикови картички със съкровено желание. Напразно.
  В живота на Розали настъпва рязък обрат, когато в магазина й нахлува възрастен господин и се препъва в статива с картички. В суматохата тя не разпознава в лицето на начумерения посетител прочутия автор на детски книжки Макс Марше. Когато той й предлага да илюстрира последната му книжка, Розали възторжено приема. „Синият тигър” получава висока оценка от публиката и почетно място на витрината в книжарницата на Розали. Малко по-късно красив непознат нахлува вътре и се препъва в статива с картичките и младата жена усеща помахване от съдбата. Но преди да успее да се влюби в професора по литература от Ню Йорк, тя спретва с него първия им скандал. Защото този човек упорито твърди, че историята за синия тигър е негова...   

   „Париж винаги си заслужава” ме докосна по неочакван начин с изключително красивите си описания и пълнокръвните си персонажи! Съжалявам, че отлагах прочитането на книгата толкова дълго.
   Ще започна с това, което най – силно ме впечатли, а именно омагьосващите описания на автора – успях да заживея в Париж, бях истински опиянена от обстановката и почувствах атмосферата изцяло. Уличките, храната (ах, тези кроасани), Айфеловата кула и най – вече прекрасната книжарничка, притежание на главната героиня, бяха описани по очарователен начин и допринесоха за това да се потопя в книгата. Освен красивите описания, стилът на автора довеждаше и до онази лека тръпка на очакване какво точно ще се случи – и да, имаше доста изненади, поне според мен.
   Розали беше от онези героини, които умеят да мечтаят, а и да изпълняват мечтите си. Доказателство за това бе малката книжарница, която беше изградила, въпреки негативните коментари на майка си, и в която бе вложила цялото си сърце. Относно любовта – да, в началото на книгата Розали нямаше късмет и излизаше с крайно неподходяща за нея личност, но продължи да бъде романтична натура и да вярва в любовта, което истински ме вдъхнови. Героинята й определено успя да ме спечели с невероятната си артистичност, твърдоглавост и целеустременост.


   Робърт, преподавателят по литература, бе от онези персонажи, към които се привързваш постепенно, с всяко тяхно действие и всеки техен жест. Не мога да кажа, че бе любов от пръв поглед – в началото ми се стори прекалено „кисел”, а при първите си срещи с Розали бих го описала дори като агресивен. Това, което обаче ми хареса, беше, че следваше сърцето си, независимо от това, което му казваха близките - черта, по която много си приличаше с Розали. Връзката помежду им беше изградена постепенно, но и вълнуващо. Нямаше кой знае колко „моменти” помежду им, но дребните такива бяха това, което направиха взаимоотношенията им толкова интересни за проследяване.
   Накрая искам да кажа малко за самия сюжет – той бе смесица от романтика с щипка тайнственост. Историята, или по – скоро „драмата” около „Синият тигър”, се заплиташе  и ставаше все по – вълнуваща, като успя да преплете съдбите на Розали, Робърт и нейния автор – Макс Марше по напълно неочакван начин. Единствената ми критика е към излишната драма в края на книгата, която няма да издам, поради спойлери.

   Изпълнена с нежност и романтика, с невероятни описания на Париж, тази книга е идеална за любителите на красивите любовни истории.