"Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - ревю
Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да й върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.
Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.
Когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота й.
Това е една от онези книги, за които имах огромни очаквания, заради многото положителни оценки и коментари, които съм чела, и в случая, те се оправдаха. Книгата беше изпълнена с напрежение, мистерия, неочаквани ситуации, интересни герои и още купища елементи, които я направиха една от любимите ми книги.
Селена беше един много силен женски персонаж, който бе изпълнен с гняв и ярост, но също така и с тъга и страдание. Тя носеше тежки рани от миналато. Рани, които никога не биха могли да оздравеят и няма нужда да казвам, че на моменти изпитвах огромно съжаление към нея (въпреки че тя по - скоро би умряла, отколкото някой да я съжалява). Колкото и смелост да притежаваше, у нея виждах и страхът от миналото, което я преследваше. Той проличаваше най – вече в реакциите й при срещите с краля. Огромната й смелост, пък, се проявяваше не само, когато се изправяше срещу опонентите си, а и когато въпреки опасностите, които криеше дворецът, тя продължаваше да разследва и да разгадава тъмните му тайни.
В книгата имаше и любовен триъгълънк и той беше между Селена, Каол и Дориан. И моят избор за Селена е... Дориан! Истината е, че много харесах и Каол. Двамата с Дориан бяха много различни, защото Каол беше сериозният и силен тип, капитан на стражата, назначен да пази Селена, а Дориан бе принцът, с веселия, шеговит и невероятно чаровен характер. Имах любими моменти и с двамата герои, но Дориан ми допадна мъъъничко повече, защото Каол на моменти ми беше просто... скучен. Напълно възможно е с останалите книги да променя мнението си, но засега искам да видя Селена с Дориан.
Кралят. Споменавам този образ, защото по незнайно какви причини, него свързвах с краля от книгата "Изборът"... Да, имаше и други моменти, в които книгата просто ми приличаше на "Изборът". Например, образът на Дориан, само аз ли го свързвам отчасти с Максън? Не се подлъгвайте от мен, защото двете книги са коренно различни, с напълно различни светове, а Селена определено няма нищичко общо с Америка, но просто намирах малки... прилики в двата персонажа (на краля и на Дориан). За краля мога да кажа, че го мразя! Да, както го мрази Селена, а може би и повече. Радвам се, че нямаше толкова голямо присъствие в книгата, защото не мисля, че щях да изтърпя и страница повече с него.
Калтейн е друг образ, на когото ще се спра, защото тя беше типичната представителка на "златотърсачките". Единствената й цел бе да се докопа до короната, като не я интересуваше дали ще нарани някого, или ще трябва да лъже и лицемерничи (всъщност, това й беше в кръвта, така че...) Беше безкрайно досадна, а постъпките й само доказваха това какъв човек е.
"Стъкленият трон" е една грабваща, добре написана, магична, изпълнена с мистерии и тайни книга, която ще спира дъха ви на всяка страница. С нея ще заживеете в един свят, в който ще се натъкнете на богат избор от образи и персонажи, ще разгадавате тайните на един мистичен дворец и ще затаявате дъх на напрегнатите сцени. Изключителният стил на писане на Сара Дж. Маас ще ви изненадва с всяка следваща страница и ви гарантирам, че тази книга няма да ви разочарова нито за момент.
Страхотно ревю!
ОтговорИзтриване