Сребристи сенки от Ришел Мийд - ревю

Внимание! Ревюто съдържа СПОЙЛЕРИ, затова ако не сте чели книгата и не искате да знаете какво става, се върнете да го прочетете, след като прочетете книгата.

„Сребристи сенки”, петата книга от поредицата „Кръвни връзки” на Ришел Мийд, отново е от името на двамата главни герои – Сидни и Ейдриън.
Главите на Сидни ни запознават с трудностите, пред които се изправя в поправителния център. При всяко нейно неподчинение я наказват жестоко, но въпреки това тя остава силна, благодарение на спомена за Ейдриън и надеждата за спасение. Там, в поправителния център, тя намира и няколко съюзници и приятели, които също по някакъв начин са „прегрешили” пред алхимиците. Излагаща се на постоянни опасности, Сидни се опитва по всякакъв начин да помогне на останалите затворници и да измисли начин за спасение от поправителния център.
Главите на Ейдрин ни показват скръбта, загубената надежда и отчаянието, което го обзема след дългата, принудителна раздяла със Сидни. Отчаянието го връща към старите навици и начин на живот.

Много се вълнувах за прочитането на тази книга, защото това е една от най – любимите ми поредици. И тази книга, като останалите, не ме разочарова. Беше невероятна, изпълнена с много любими за мен моменти и ме държеше  в напрежение до края.
Началото на книгата беше страшно мъчително за мен. Изпитвах болката на Сидни от всички мъчения, на които беше подложена и заедно с нея, намразих всички алхимици, отговорни за това. Едновременно с това, се възхитих на силата и смелостта, които притежава. Никога не съм се съмнявала в нея, но сега наистина ми доказа колко издръжлива може да бъде. С Ейдриън преживях цялата безпомощност, която го бе обзела и болката, която се опитваше да притъпи с купони и алкохолна забрава. Мааалко се разочаровах от него. Само малко, де. Много ми беше мъчно, но въпреки това исках до прояви по – силен характер и да се вземе в ръце.
И въпреки всичко, двамата намериха пътя един към друг. След като се свързаха чрез съня, аз, също като тях започнах да вярвам, че има спасение за Сидни и че най – накрая може да има щастлив край за тях двамата. След съня, в който се срещнаха, започна спасителната мисия за освобождаването на Сидни и в нея се включиха добре познати герои: Еди, Маркъс, Трей. Зарадвах се на включването на тези герои, които бяха оставени на заден план преди това, като особено много се зарадвах на Маркъс, защото той е един от любимите ми второстепенни герои.
Вече бях убедена в щастливия край за Сидни и Ейдриън, но не… След като спасиха Сидни, двамата решиха да се отделят от групата и да избягат сами. Това беше голяма грешка, защото по петите им бяха изпратени алхимици, готови на всяка цена да ги заловят. И екшънът продължи. Много се вълнувах за тези мигове в книгата, защото те бяха, може би, едни от най – напрегнатите. В някои моменти те се измъкваха на косъм и през цялото това време аз бях на тръни, че ще ги заловят всеки момент. Проклинах ги, задето бяха взели толкова глупаво решение, да се отделят от останалите, но едновременно с това ги обичах, заради мотивите, поради които го направиха – да не излагат приятелите си на опасност.
Любимият ми момент от книгата идва някъде между цялото това преследване от алхимиците и той беше предложението за брак, което оправи Ейдриън към Сидни. Да! Предложи й! Това не го очаквах и щях да се разтопя от любов към тях двамата. Сидни и Ейдриън са любимата ми двойка от всички книги, които съм прочела и нямаше как да не се радвам страшно много от този факт. Този момент между тях веднага стана любимия ми от книга, като цяло.
Забавен епизод от книгата беше, когато Сидни и Ейдриън обявиха, че са женени пред приятелите и семейството си. Беше смешна самата поява и шокът от страна на алхимиците и от страна на моройте. Определено очаквах да бъде такава реакция  на двамата бащи, (и на Ейдриън, и на Сидни) но знаех също, че те не са способни да ги разделят.
Знаех си, че краят няма да е щастлив, защото го прочетох преди да започна книгата, както правя обикновено, и въпреки това се радвах на факта, че те са заедно и са щастливи и всичко е наред, нооо… Настъпи мигът и те научиха, че Джил е отвлечена.
Още от самото започване на поредицата ми беше ясно, че ще се стигне до този момент в книгата, в който ще стане нещо с Джил. Просто чаках да видя кога ще се случи. Все пак едно от основните неща на поредицата е това, че Джил трябва да остане в безопасност, докато Лиса не премахне закона за втория наследник.
Е, предполагам ще получа щастливия си край в следващата, последна книга от поредицата.
Книгата беше наистина страхотна, наситена с вълнуващи моменти: от напрегнатите, в които се страхувах за живота на героите, през романтичните такива, които разтапяха сърцето ми, до забавните, (които бяха малко в тази книга) на които е способен само Ейдриън Ивашков.
П.П. Сидни прие фамилията на Ейдриън и сега е Сидни Ивашков. Харесва ми как звучи!

Любимият ми цитат от книгата бяха думите на свещеника:
„До днес и двамата сте живели сами. Всяко  решение, което сте вземали, се е отнасяло за всеки един от вас поотделно.От сега натакък, до края на дните ви, животът на единия ще бъде свързан с живота на другия. Всяко взето решение ще се отнася за двама ви. Това, което направи единия ще засегне и другия. Вие сте семейство, едно цяло… неразделно и неразрушимо.”

Интересен факт: Нашата малка държава също присъства на едно място в книгата.

Коментари