Среднощна корона от Сара Дж. Маас - ревю


   След тежки препятствия Селена Сардотиен печели конкурса за нова убийца на кралството. Но тя далеч не е лоялна към короната - Селена крие тайни дори и от най-близките си довереници.
Докато се преструва, че работи за принца, й предстои да бъде подложена на още страховити изпитания. Особено когато новата й задача би могла да застраши всичко, за което я е грижа. А на хоризонта се задават много по-опасни врагове - такива, които заплашват да унищожат целия й свят, и които със сигурност ще принудят Селена да направи избор.
Въпросът е на кого би могла да бъде лоялна една наемна убийца и за какво най-много би искала да се бори тя?


      Веднага след като баща ми приключи с книгата, я грабнах аз. И беше УНИКАЛНА. Без съмнение в тази книга имаше повече екшън, емоции, магия, отколкото в първата. С продължението на "Стъкленият трон" преминах през много крайни чувства, особено по отношение на Каол. Имаше голямо израстване на всеки един от персонажите, а действието се развиваше бързо и във всеки един момент се случваше нещо интересно. Да, тази книга, определено ме държа будна до късно през нощта и ми хареса повече от първата.
     В книгата Селена се показа като истински асасин, но едновременно с това, показа и своята човешка страна. Не мисля, че бих могла да й простя, ако изпълняваше нарежданията на краля и убиваше невинни, затова и се радвам, че не го правеше. Беше смела, защото това бе един доста голям поет риск, предвид, че кралят е жесток и безмислостен към враговете, а в предишната книга Селена не му беше от любимките. Селена също се проявяваше като безмилостна, когато животът на близките й бе застрашен – това бяха едни от любимите ми сцени, защото тогава показваше колко е силна и как не бива да бъде подценявана само защото е жена. Тя продължи да се задълбава във всички магически и мистериозни неща, ставащи в кралството, благодарение на което получихме много отговори - някои от които шокирищи като за това как точно кралят е успял да пороби толкова народи и какъв е начинът да бъде спрян. В книгата се разбира и тайната за самата Селена, от която не смятам, че бях особено изненадана, но пък имаше достатъчно други моменти, в книгата, които да ме изненадат и шокират.
     Както казах, с Каол преминах през тооолкова крайни емоции. В началото го харесвах страшно много - обожавам моментите му със Селена, както и невероятното му чувство за хумор. Мисля, че почти успях да го обикна, защото със Селена бяха наистина сладки и смятам, че бяха подходящи един за друг... НО се случи смъртта на Нехемия, която ме разтърси, защото тя ми беше един много интересен персонаж и не заслужаваше това, а за смъртта й донякъде виня Каол и това, че нямаше достатъчно доверие на Селена. Може би нямаше да може да се направи нищо, дори и да й бе казал, но постоянно се замислям за това "ако" - "ако й бе казал"... После той ме изненада със своята смелост и жертвоготовност, за да защити Селена, но в края на книгата, мисля, че изпитах едно безразличие към него – от толкова изпитани емоции, накрая стигнах до тази. 
    Обичам Дориан! Всъщност го обичам още от предишната книга и чувствата ми  към него не се промениха и след тази. Мисля, че във втората книга започна неговото израстване като персонаж, което се доказва с факта, че се опълчи на баща си (въпреки че имаше помощта на съмнителния герой Роланд). Също така откри за магията в себе си – това ме изненада. Нямам търпение да проследя какви точно ще са дейстията му по отношение на магията, която притежава, в следващата книга. Мисля, че също така беше смел (за принц, със сигурност не колкото Каол) в моментите, когато със Селена, а после със Селена и Каол се изправяха срещу чудовищата. От малкото, което получихме за него в тази книга, мисля, че той ще бъде добър и справедлив крал и нямам търпение баща му да умре, за да видим него като крал. По отношение на връзката му със Селена – след тази книга не мисля, че са подходящи един за друг и ги харесвам много като приятели, но не и като нещо повече.

     Сара Дж. Маас отново бе описала по забележителен начин цялата обстановка в книгата. Тя беше изпълнена с напрегнати моменти, в които Селена показваше огромната си сила, със забавни такива, които проследихме в отношенията межу Каол и Селена, с мистериозни, в които Селена се потапяше в тайните на замъка, а да не забравяме и романтичните моменти, които получихме от Селена и Каол. Определено препоръчвам тази поредица, която без съмнение е една от любимите ми.

Коментари

  1. аз прочетох и 6те (5+1предистория)уникално и обедих баща ми да ги прочете също и започнах TOWER OF DAWN

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар