събота, 1 август 2015 г.

Проклятието на титана от Рик Риърдън - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.

В „Проклятието на титана” Пърси се впуска в спасяването на Анабет и богинята на лова – Артемида. В приключението се включват освен добре познатия ни герой Гроувър и ловджийките Зои и Бианка, а да не забравяме и Талия – дъщерята на Зевс, която няколко години е била дърво, но сега отново е в човешката си форма. Сблъквайки се с много препятствия и предизвикателства, Пърси и приятелите му отново се впускат в приключение, което този път взима своите жертви…



   
   УАУ! Мисля, че до момента това е любимата ми книга от поредицата. Няма да говоря за действието в книгата, защото то отново беше на ниво – държеше ме през цялото време под напрежение. Изпитах всички страхове на героите, но и голямата им смелост в напечените ситуации. Преживях саможертвите, които направиха част от героите, но и приятелските чувства, които се създадоха постепенно в книгата.
Както казах се появиха нови герои – ще започна с Талия, защото за нейния персонаж може да не разбираме в тази книга, но в тази книга я опознаваме по – добре като такъв. Определено харесах Талия. Тя е типичното бунтарско момиче, което обаче лесно се привързва към хората – така, както в миналото с Люк и Анабет, така и в настоящето към Пърси. Мисля, че двамата всъщност много си приличат – и двамата са страшно твърдоглави, не слушат другите и са готови да рискуват живота си за най – близките си хора. Невероятно смели са, но и на моменти безразсъдни. И въпреки в началото двамата да имаха малко разногласия, смятам, че станаха много добри приятели още от самото начало. Няма да издавам какво точно се случи с Талия в края, но ме изненада.
Зои – изненадах се от себе си, но с течение на книгата тя се превърна в един от любимите ми персонажи. Въпреки, че се държеше доста студено в по – голямата част от книгата, аз доста се привързах към нея и към тази нейна отдаденост на ловджийките и на богинята Артемида. Въпреки студеното си държание, тя се сближи с останалите герои и определено смятам, че за кратко време се създадоха приятелски чувства. Мисля за невероятно смело това, че тръгна на тази спасителна мисия, при положение, че (съжалявам, СПОЙЛЕР) знаеше, че ще намери смъртта си на нея. Относно смъртта й – Рик я беше описал по много красив начин и аз, разбира се, плаках на нея.
Бианка – към нея не мисля, че изпитах някакви по – задушевни чувства, но я разбирах за избора, който направи (отново СПОЙЛЕР) – а именно това да се присъедини към ловджийките и да остави брат си. Определено не я винях и смятам, че човек понякога трябва да прави и нещо за себе си. Нейната смърт беше очаквана за мен – още когато тръгваха, си знаех, че тя ще е една от двете жертви. Стана ми мъчно, но както казах, не се бях привързала чак толкова към нея.


С третата книга на „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, Рик Риърдън продължава да ме изненадва с нови, неочаквани обрати и интересни и напрегнати приключения, в които се впускат както стари, така и нови герои. Продължавайки с лекия си стил на писане, той пренася читателя в един различен и страшно интересен свят на богове и чудовища.

1 коментар:

  1. Много се радвам, че си я харесала, защото ми е любимата книга от първата поредица.

    ОтговорИзтриване