"Деца от кръв и кости" от Томи Адейеми - ревю

   Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.
   Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа й – без надежда.
   Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета романа!

   „Деца от кръв и кости“ е едно епично фентъзи, което сблъсква света на магията със света на страха. Шеметни бягства, битки на живот и смърт, романтика, неочаквани съюзи, една екзотична култура и доза магия - неизбежно беше да не харесам този роман.
   Томи Адейеми определено знае как да печели интереса на читателя и да го задържа. Книгата не беше скучна в нито един момент, защото винаги се случваше някакво действие, което беше от значение за сюжета. Дали ставаше дума за миналото на героите и техните лични драми и преживявания, за магията и нейната история, която беше от толкова първостепенно значение за света на книгата, или се описваше тежка битка, поставяща пред изпитание силата и издържливостта на героите, сюжетът се движеше с главозамайваща скорост. В книгата бяха представени три гледни точки - всяка една, от които, вълнуваща за проследяване.
   Наистина ми се иска да видя повече силни мъжки образи във фентъзи поредиците, но ето че и в тази,  две момичета са тези, които „носят“ на гърба си целия сюжет. Зели беше от онези героини, натрупали толкова много гняв към несправедливостта и всичко отнето им, че не беше никак трудно да бъде изградена като образа на едно силно, войнствено момиче, което да се бунтува срещу този свят, който ѝ е отнел нещо, което ѝ се полага по право - магията. Тя не се страхуваше да говори, което често ѝ навличаше неприятности, не се страхуваше да рискува, което често я довеждаше до загуби... но и победи. 
   Принцеса Амари беше сякаш един по-интересен образ, поне за мен, който в рамките на сюжета претърпя и по-голяма промяна. Амари започна като една плаха героиня, която трудно се противопоставяше на останалите, като детето, свикнало да бъде на второ място, след това на брат си - Инан. Интересно беше как в хода на сюжета тя се оказа доста опасна за властта на собствения си баща, добирайки се до свитък, способен да върне магията и как постепенно придобиваше смелост да се изправи срещу него и неговата тирания, търсейки съюзници не къде и да е, а в най-големия враг на баща си - маговете, сред които беше и Зели. 
   Инан. Той беше третият от героите, през чийто поглед надниквах в сюжета. И честно казано, относно неговия образ съм силно разколебана. През голяма част от книгата той бе един от антигероите в книгата, вярвайки сляпо в баща си и неговите решения и действия, но неочаквана му проява на магическите му сили и запознанството му със Зели го разколебаха в позицията му за това на чия страна да бъде. И все пак той до последно се страхуваше от маговете и на какво са способни те, ако възвърнат магията си (на моменти не без основания), страхуваше се от собствените си способности, объркваше се в мислите и мнението си и така и не успя да ме спечели като силен или интригуващ образ. И все пак главите, посветени на него, бяха необходими, за да се наднигне и на "вражеска" територия.
   В романа бяха поместени и две любовни истории. Амари и братът на Зели, между които романсът възникна сякаш толкова естествено и очарователно. И Инан и Зели, чиято връзка ми се стори малко насилствена - сякаш самата авторка искаше просто да събере Зели с някого, а да създаде романтична връзка между нея и преследвача ѝ, един от най-големите ѝ врагове - Инан, се е сторило най-логично. 

   "Деца от кръв и кости" зададе началото на една интригуваща фентъзи поредица за един брилянтно изграден свят, в който екзотиката, магията, екшънът и драмата се преплитат в една очаквано добра комбинация. 

Коментари