"Танцът на невъзможните мечти" от Сара Оклър - ревю

Ревюто съдържа спойлери.

     „Танцът на невъзможните мечти” ни запознава с живота на 17-годишната Хъдсън Ейвъри - пекарка на разведени родители, която мечтае да се махне завинаги от забутаното градче, в което живее – Уатонка. След като разкрива ужасната тайна на баща си, че изневерява на майка й, животът на Хъдсън коренно се променя – тя се отказва от най – голямата си страст – фигурното пързаляне (е, всъщност не съвсем, защото Хъдсън продължава тайно да се пързаля) и се отдава на пекарството. На Хъдсън е предоставен нов шанс – състезание по фигурно пързаляне, което ще й осигури стипендия и бягство от Уатонка. За да се подготви за състезанието, обаче, Хъдсън се изправя пред множество предизвикателства, които включват един отбор по хокей, двама капитани и опасност от разбиването на едно приятелство.


   Първо много искам да кажа колко е сладко това, че всяка глава започва с всевъзможни видове мъфини и кексчета.  О, да на много пъти, докато четох книгата, ми се прияждаше някой мъфин… Затова НЕ четете книгата, когато сте гладни.
  Сега сериозно – книгата ми допадна. Историята ми се строри оригинална. Може би, защото досега не съм чела книга, в която да се наблегне на спортната тема. Беше ми приятно да чета за моментите, в които Хъдсън се пързаляше, защото тогава тя ставаше един друг човек, който фантазира и мечтае. Беше леко и приятно да се впуснеш в четенето на книгата, заради прекрасния стил на Сара Оклър, който на моменти ми напомняше на Стефъни Пъркинс.
   За Хъдсън мога да кажа, че като човек… не ми допадна много. На моменти се държеше прекалено... егоистичо? Всъщност, мисля, че героите в цялата книга бяха до някаква степен егоисти… Без Джош, може би. Друго, което ме ядоса при нея, беше, че тя очевидно не знаеше какво точно иска. През цялата книга си мислех, че наистина обича фигурното пързаляне. Мислех, че това й е страст, заради чувствата, които изпитваше докато се пързаляше. Чувства, които изпитваш, когато правиш нещо любимо, нещо, което ти вдъхва надежди и нещо, което те кара да мечтаеш. И изведнъж в края се оказва, че не усети пеперуди в стомаха си, когато отиде на състезанието?! В този момент не можех да я разбера. Бях като: „Сериозно?! След всичко, просто ще се откажеш?! Заради пеперуди!” Но въпреки това, тя имаше една истинска страст през цялото време на книгата и това беше пекарството.
   Джош… Джош… Джош. Той беше любимият ми герой от цялата книга. Беше страшно мил и се радвам, че не беше в образа на "лошото момче", по който всички си падат, а си беше просто... Джош! Дори ми се искаше да го опозная още. Мисля, че не получих достатъчно от неговия образ и характер. Нямаше да имам нищо против, ако някои от моментите на Хъдсън бяха заменени с негови такива.
 Родителите на Хъдсън: Бащата - няма да го коментирам. Лошо родителско отношение, което би наранило всяко дете. А майката… Хм, тя се държеше доста несправедливо към Хъдсън, поне според мен. Дори на моменти съжалявах Хъдсън, заради майка й, която буквално я принуждаваше да работи нещо, което дъщеря й не иска. Не мисля, че трябваше да натоварва Хъдсън с финансовите проблеми и смятам, че трябваше да намери сама решение, както е редно да направи един родител.
За Дани. Дали беше добра приятелка? Не, не мисля. Но и Хъдсън не беше добра приятелка, така че… Проблемът при Дани беше, че според мен не подкрепяше достатъчно Хъдсън. Не мисля, че разбираше я разбираше, не мисля, че дори се опитваше да я разбере. Струваше ми се, че приятелството им е много лесно разрушимо, не бе достатъчно истинско и силно.
 В книгата имаше и любовен триъгълник, който включваше Джош, Уил и Хъдсън (Джош и Уил, всъщност, бяха двамата капитани на хокейния отбор). Хъдсън отново мааалко ме разочарова. При положение, че беше влюбена в Джош, защо излизаше с Уил?! Още не мога да си го обясня. Иначе, аз харесвах Уил (не колкото Джош). Беше ми мъчно за него, заради ситуацията, в която беше поставен и му съчувствах, защото не можеше да сподели тайната си на никого другиго, освен на Хъдсън.
    Дадох на книгата 4/5 звезди. Отнех една звезда, заради многото нерви, които изхабих за героите (особено безкрайно глупавите решения и действия, за които нямам обяснение, на главната героиня). 
   Като цяло книгата беше написана много добре и съдържанието й ми хареса. По отношение на героите – може на моменти да ме побъркваха, но ме беше грижа за всеки един от тях, а смятам, че за една книга това е важно. "Тайната на невъзможните мечти" ще ви откъсне от ежедневието и ще ви превъплъти в персонажа на една мечтателка, която макар понякога да прави глупави грешки, е един свеж образ, в когото лесно можеш да се вживееш.

Коментари