"Сгъстяването на тъмата" от Морган Роудс - ревю
Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.
Общото между въстаници и поробители е едно: всички те се стремят да се сдобият с кристалите, чиято магия е способна да гарантира тяхната победа.
Ала нещата в покорена Митика далеч не са толкова прости, защото към борбата за надмощие се присъединяват не само външни фактори, но и същества от външни светове.
В тези мрачни времена сигурното е едно: придобилият власт над магията ще придобие и власт над самата съдба...
Само че съдбата е нещо относително, когато е замесена магия.
Третата книга от поредицата по нищо не отстъпваше на останалите две откъм екшън, магия, любовни драми, интриги и ми донесе същото трепетно чувство, което изпитах, докато четях първите две книги. Вече без съмнение мога да кажа, че това е една от любимите ми поредици.
В тази книга като че ли бе наблегнато на магията - това как тя може да бъде използвана и за добро, и за зло, властта, която дава и свободата, която отнема. В епицентъра на събитията бяха добре познатите вече герои: Лусия, Магнус, Клео и Джонас.
Ревю на втората книга.
Общото между въстаници и поробители е едно: всички те се стремят да се сдобият с кристалите, чиято магия е способна да гарантира тяхната победа.
Ала нещата в покорена Митика далеч не са толкова прости, защото към борбата за надмощие се присъединяват не само външни фактори, но и същества от външни светове.
В тези мрачни времена сигурното е едно: придобилият власт над магията ще придобие и власт над самата съдба...
Само че съдбата е нещо относително, когато е замесена магия.
Третата книга от поредицата по нищо не отстъпваше на останалите две откъм екшън, магия, любовни драми, интриги и ми донесе същото трепетно чувство, което изпитах, докато четях първите две книги. Вече без съмнение мога да кажа, че това е една от любимите ми поредици.
В тази книга като че ли бе наблегнато на магията - това как тя може да бъде използвана и за добро, и за зло, властта, която дава и свободата, която отнема. В епицентъра на събитията бяха добре познатите вече герои: Лусия, Магнус, Клео и Джонас.
Първата, на която реших да се спра, е Лусия. За
съжаление не смятам, че тя се промени особено по време на тези три книги. През
цялото време хората я използваха, а тя им позволяваше това, така че дори не
мисля, че мога да я съжалявам. По отношение на чувствата й - тя държеше много на
близките си хора, бе готова на всичко за тях, обичаше силно и пламенно, но... когато
станеше дума за непознати, хора от народа, простолюдието, тя ставаше безчувствена
и това бе минусът в нейния персонаж, който не можах да преглътна. Смятам, че в
края на тази книга, може би преживя някаква промяна на личността, но не съм
убедена дали в следващата книга няма да се подведе от някого и няма да се остави
да бъде отново контролирана.
Магнус и през трите книги бе много противоречива
личност. Имаше много недостатъци в характера си, но няма как да не кажа, че
имаше и своите добри моменти, когато постъпваше правилно. В тази книга, той за
пръв път се противопостави истински на краля и го предаде по много драматичен
начин. Смятам, че той през цялото време знаеше какво е грешно и правилно, но за съжаление нещо
го възпираше да взима верните решениял. В тази книга той доказа, че може да
взима и правилни такива и определено показа промяната в персонажа си.
Клео е моята фаворитка от книгите, защото рядко се
случваше да ме разочарова. И в другите си ревюта съм казвала колко силна
личност е тя и как нямам търпение да я видя като кралица. В тази книга, тя се
прояви като човек на действието като с риск за живота си подслушваше краля,
свърза се с бунтовниците в лицето на Джонас, сближи се с принцеса Лусия, за да
се добере до кристалите и рискувайки всичко през цялото време играеше една
двойна роля.
Алексий и Лусия като двойка бяха
очарователни и нямаше как да не се влюбя във връзката помежду им. Алексий беше
онази опора за Лусия, от която тя се нуждаеше в момента. Той бе този, който я
насочваше и беше до нея в трудните моменти, кагото й се налагаше да използва
магията си за търсенето на кристалите. * Спойлер! Страшно много съжалявам за този край –
сцената със смъртта му бе най – тъжната от трите книги досега, но този акт на
саможертва от страна на Алексий само показа силната му любов към нея. *
От Джонас съм доста разочарована и не съм сигурна
дали с Клео имат бъдеще. Той ми се струваше прекалено непостоянен в решенията и
действията си, направи глупави грешки и в тази книга ми стана малко
безинтересен. Но Клео и Магнус... Няма
как да не кажа, че съм доста любопитна от това как ще се развият нещата между тях в следващите книги. Въпреки различията и гигантската пропаст, която стои между тях, мисля че е възможно за Клео да я преодолее, заради това привличане, което несъмнено
има помежду им.
И в тази книга, подобно на първите две, умират
любими персонажи и това е нещото, което ме ядосва, разстройва, но и
ме държи на тръни, в напрежение, защото във всеки момент имам чувството, че
нещо лошо може да сполети любим герой.
Има толкова много неща, които обичам в тази книга,
като започнем от невероятния свят, който е изградила авторката, продължим с
магията, която носи със себе си тайни и мистерии, любовните истории, които в
началото не харесах, но към които сега съм пристрастена и завършим с напрежение
от това какво ще се случи във всеки един момент. Препоръчвам горещо книгата!
Коментари
Публикуване на коментар