"Всеки ден" от Дейвид Левитан - ревю

А всеки ден е в различно тяло. Всеки ден то се съобразява с навиците и начина на живот на тялото, в което е. Докато един ден не се буди в тялото на Джъстин. От този момент нататък всичко се променя, защото А се влюбва. То забравя за правилата, които си е наложило и започва да променя животите на хората, в чиито тела попада, само и само, за да е близо до Рианън – момичето, в което му бе нужен само ден да се влюби…

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Прочувствена, очарователна, но и много тъжна. „Всеки ден” е книга за сладката любов, която си има и своите горчиви моменти. Книга за трудната, а дори и невъзможна любов – за тази, при която има прекалено много „но” и „ако”.

От доста време не бях чела книга, която да ме накара да се замисля сериозно за някои теми, но ето че с прочитането на тази, го направих. Животът, който води главният герой – А, е много необикновен, интересен и вълнуващ, но едновременно с това и тъжен, самотен и объркан. Да се будиш всеки ден в тялото на различен човек, да изживяваш нови и нови моменти, да виждаш света през буквално различни очи, може да бъде забавно и вълнуващо приключение, но не и когато това е повторителен процес и не ти е даден шанса да имаш собствено семейство, свой дом, лични вещи, които са си само твои, а ти се налага да заемаш чуждите за ден. Тогава това „приключение” се превръща в едно самотно преживяване, което е способно да те докара до депресия и отчаяние…

Радвам се, че при А не бе такъв случаят. Имахме някои моменти, в които то действително се замисляше за тежката си съдба да преживява всеки ден в различно тяло, но като цяло бе доста праволинейно по отношение на животите, чиито тела обитаваше. Имаше стриктни правила да не променя навиците и  взаимоотношенията  на хората, чиито живот бе взел „назаем” за един ден. Е, докато не се появи Рианън. Тогава А престана да се съобразява с предишните си правила и променяше коренно животите на телата, за да се вижда с нея. Това доведе до множество заплетени ситуации, а с един от хората, чието тяло бе обитавало, се стигна и до сериозни подозрения, след като бе напуснало тялото. А през цялото време рискуваше много, не само да бъде хванато, но и да предизвика сериозни последици за нищо неподозиращите хора, в чиито тела попадаше, но всички това правеше в името на истинската и чиста любов към Рианън.

   Рианън бе стеснителна, чувствителна, но и страшно объркана относно чувствата си, за което я разбирам. Относно гаджето си, Джъстин – повече от ясно бе, че тя не изпиваше истински чувства към него и бяха заедно единствено, заради страха й да остане сама и да изгуби тази сигурност, че има някого до себе си. Сложното идва при взаимоотношенията й с А – тя определено изпитваше силни чувства към него, но и се усещаше колко объркана беше по отношения на тях, когато го видеше в друго тяло – всеки път, когато А се появяваше като момиче, например. Тази честа смяна на външния облик на А, определено беше най – голямата пречка за връзката между тях.

Краят на книгата беше тежичък и тъжен, но не и неочакван. Знаех, че А ще вземе правилното решение в тази ситуация, независимо колко болезнено трябваше да е то.

„Всеки ден” е пленяваща история за един сложен живот, за една сложна любов. Книгата ще ви накара да се замислите за някои сериозни теми като това, което се крие под обвивката, възприятието за външния вид и любовта, заради която човек е готов да премине всякакви граници и правила.