вторник, 26 май 2015 г.

Разнищи ме от Тахере Мафи - ревю



   Джулиет е избягала в Пункт Омега - място за хора с дарби като нея и щаб на бунтовническата съпротива. Най-накрая тя е свободна от Възобновителите, свободна от плана им да я използват като оръжие, свободна да обича Адам. Но Джулиет никога няма да може да се раздели със смъртоносното си докосване. Нито пък от Уорнър, който я иска повече, отколкото тя би могла да си представи. Преследвана от миналото си и ужасена от бъдещето, Джулиет знае, че ще трябва да избере между това, което иска, и това, което мисли за правилно. Решение, което би могло да включва и избор между сърцето й и живота на Адам.

    Тази книга беше изпълнена със страшно много екшън, емоции и напрежение. Обожавам я! Смея да твърдя, че дори „Разнищи ме“ беше по – добра от „Разбий ме“, защото затаявах дъх почти на всяка страница.
   Джулиет се разви страшно много като персонаж в тази книга. Ако в първата книга беше слабото момиченце, което съжалявахме, то тук я видяхме в действие – една силна Джулиет, която все още имаше белези от миналото, но която с течение на книгата ставаше все по – силна и уверена. Доказателство за тази промяна у персонажа й е последната страница, която ме впечатли най – много, защото усетих, че тя наистина е израснала много с течение на само една, единствена книга. Да си кажа честно в първата книга доста се дразнех на драматизма й (и онези изречения, които бяха задраскани), но в тази книга приех това като част от нея и дори не ми правеше впечатление.
   Кенджи. Споменавам го след Джулиет, защото той е вторият ми любим
персонаж. Той беше отново страшно, страшно забавен! Замислих се дали да не си записвам всички неща, които каза и които ме разсмяха истински. С уникалното си чувство за хумор, той е готов да разчупи напрежението дори и в най – напрегнатите ситуации.
   Адам или Уорнър? Е, не избирам никого. Причината е, че ми харесаха Адам и Джулиет като двойка, но не и той като отделен персонаж – беше ми... безразличен. И в случая, това, че харесвах двойката Джулиет и Адам, не ми беше достатъчно, за да съм „тийм Адам“... При Уорнър (Ейрън) нещата бяха доста по – сложни, защото обичам моментите между Джулиет и Уорнър много повече от тези на Джулиет и Адам, дори. Те ми бяха едни от любимите в книгата и са страшно сладки като двойка! По отношение на Уорнър като персонаж, обаче, съм с доста смесени чувства. От една страна наистина ми е много мъчно за него и го съжалявам, но от друга съм му бясна за всички ужасни неща, които е направил до такава степен, че чак го мразя. Затова и ми е напълно чудно защо ги харесвам толкова много двамата с Джулиет. Може би, защото вярвам, че тя ще го направи по – добър? Не знам, но каквато и да е причината и това не ми е достатъчно, за да съм за него. Честно казано мнението ми е, че Джулиет ще си е най – добре сама (нищо, че обожавам моментите й и с двамата)  

 Въпреки проблемите ми с любовния триъгълник, тази книга си остава уникална за мен. Беше много емоционална, с висока доза на напрежение, екшън и забавна, едновременно. Мисля, че ще се хареса на много хора, точно защото съчетава толкова много неща в себе си: добра романтична история, много екшън, малко комедия, а и да не забравяме свръхестествените способности в стил Х-Мен, които притежават повечето от героите.

3 коментара:

  1. За жалост още не съм намерила време да прочета книгите. Но ревюто ти за тази книга е просто прекрасно и вече нямам търпение да започна!

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно ревю! Аз също я прочетох и сега ще започвам трета част. А кориците!!! Влюбена съм в тях!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, да! Кориците наистина са уникални! <3

      Изтриване