"Стъклен принц" и "Пясъчен замък" от Ерин Уот - ревю

След прочита на "Парцалена принцеса" бях нетърпелива да науча как ще се развият нещата между Рийд и Ела, в каква посока двамата ще поемат и в каква степен ще се развият като индивидуални герои... И ако трябва да бъда честна, останах със смесени чувства към втората и третата книга.

   "Стъклен принц" продължава там, откъдето свършва "Парцалена принцеса" - Ела заминава, изоставяйки зад гърба си дома на семейство Роял и предателствата, които я дебнеха там от всеки ъгъл. Това обаче не продължава дълго и скоро Ела беше принудена да се върне при братята Роял и доведения си баща там... По-скоро, отколкото ми се искаше. Щеше да бъде хубаво, ако авторите бяха оставили Ела за малко сама, давайки ѝ глътка въздух от токсичната среда в дома на Роял, но за съжаление това така и не се случи. Индивидуалните глави през времето, в което Ела я нямаше, бяха отделени за Рийд, който се справяше със загубата ѝ по един особено нездравословен начин... 

    Колкото до връзката между Ела и Рийд - тя беше изпълнена с падения и възходи през цялото време, което далеч не ми се понрави, защото беше твърде мелодраматично. По отношение на тяхната връзка, в характера на Ела не видях никакво развитие - преценката ѝ твърде много се замъгляваше покрай Рийд, а някои от действията ѝ в тази книга бяха просто разочароващи... Като цяло, за мен тази книга не беше достатъчно добра откъм развитие и действие - честно казано, не се случваше почти нищичко и бе далеч по-слаба от първата, но все пак дадох шанс и на третата, от която всъщност останах доволна.

* Следващите абзаци съдържат спойлери за "Парцалена принцеса" и "Стъклен принц".

    "Пясъчен замък" ми хареса една идея повече от предшестващата я "Стъклен принц". В нея имаше далеч повече екшън, драма, интриги и обрати, а връзката между Ела и Рийд беше разгърната от една по-емоционална страна. 

   След "Стъклен принц" на сцената се появява бащата на Ела, който внесе малко свежест в сюжета на романа, особено след предишната книга, която, както казах, ме разочарова. Интересно беше проследяването на отношенията баща-дъщеря и особено след годините загубено време. В тази връзка се появиха и някои комични ситуации и конфликтни моменти между двете семейства. 

   Връзката между Ела и Рийд беше по-емоционално представена от предишната книга, а причината беше заплахата от затвор за умишлено убийство, която грозеше Рийд. Как двойката им се справяше с тази бъдеща заплаха, а и с настоящето и появилия се баща на Ела, който беше още една пречка пред тях - двамата съумяха отново да  събудят любопитството ми, след като го изгубиха в миналата книга. 

    Краят на историята на Ела и Рийд ме остави удовлетворена, но и с идеята, че много от нещата можеха да бъдат спестени и пак да се беше получила една добра любовна история ;)

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгите!