понеделник, 31 август 2015 г.

Алена кралица от Виктория Айвярд - ревю

„Алена кралица” ни запознава с тежкия живот на 17 – годишната Мер. За да изхранва семейството си, тя е принудена да краде, а съвсем скоро й предстои и да го напусне, за да се присъедини към бойния фронт, където вероятно ще намери смъртта си. Мер няма голям избор, защото е Червена, а те са робският народ, който следва нарежданията на Сребърните – хора, със специални способности, които задават заповедите в този робски свят. Мер отчаяно се опитва да намери начин да спаси себе си и най – добрия си приятел от войната, докато неочаквано не получава възможност да работи в кралския двор. Вместо нещата да се наредят, обаче, те само се влошават, когато кралското семейство разбира колко специална е тя – Мер може да има червена кръв, но притежава способности като на Сребърна. И така тя се превръща в пионка на една игра, която се опитва да играе, но на която така и не разбира правилата, или то поне основното:  „Всеки може да предаде всеки!”

   Знаех, че тази книга ще ми хареса, защото в момента съм леко обсебена от този тип книги. Кралски интриги, народ, който трябва да бъде събуден, силни персонажи, свъхестествени способности – изобщо, тази книги беше преизпълнена с интересни моменти.
По отношение на света и героите – те не бяха нещо ново, нещо особено, или нещо, за което не съм чела. Със сигурност, ако сте чели други подобни книги, ще откриете приликите в света и героите, НО въпреки всичко авторката беше пресъздала цялата мрачна обстановка в този свят на мъка, налагане на власт и сила, по такъв начин, че беше вълнуващо, а и имаше някои моменти, които ме изненадаха и след които ми беше невъзможно да оставя книгата.
Възхищавах се на Мер за цялата тази сила, която намираше у себе си, за да превъзмогне това, че й бе отнето правото на избор, правото на собствен живот, а и това да не види семейството си никога повече. След това се възхитих на смелостта й – факта, че се присъедини към Алената гвардия и когато спаси живота на приятелите си. Но няма как да не кажа, че беше наивна – довери се сляпо на Мейвън, а с нейното доверие към него, той спечели и моето.
СПОЙЛЕР! Мейвън, Мейвън, Мейвън – какво се случи? ЗАЩО се случи? Прочетох края и си знаех, че нещо ще направи, но до момента, в който не извърши предателството, мислех, че е грешка. Че нещо се е объркало, но че не той е виновен. Защото му имах доверие… Той беше мил, грижовен и нямаше как да не го съжалиш, че като по – малък e получил толкова малко внимание и любов. Но когато моментът настъпи, останах поразена от предателството му и всички по – ранни чувства, които имах към него, се изпариха.
За Кал от друга страна, не съм много сигурна какво мисля. Може би почти го харесвам. Бях толкова заета с Мейвън, че обърнах много малко внимание на Кал. Огорчена съм от някои от нещата, които направи (като факта, че забърка Мер във всичко това) и които каза, но и го разбирам. В последните няколко страници му обърнах повече внимание и чувството ми на съжаление се пръхвърли към него, заради всички предателства и загуби, които преживя. 

  „Алена кралица” ни пренася в един свят на несправедливост, кралски интриги и много предателства. Свят, който няма да ви изненада кой знае колко, но ще ви погълне от първата си страница и няма да ви пусне до последната.

2 коментара:

  1. И аз съм в един такъв период, в който само кралски интриги ме вълнуват :Д Определено "Алена кралица" ще е следващото ми четиво!

    ОтговорИзтриване
  2. По отношение на Мейвън, то аз си имах съмнението за него как той се нави толкова лесно да влезе в гвардията и въпреки произхода си. Просто намирисваше на гнило. Истина е, че по едно време му се доверих и се надявах да е някаква грешка. Но в края на краищата харесвам повече Кал.

    ОтговорИзтриване