четвъртък, 27 август 2015 г.

Островът на изгубените от Мелиса де ла Круз - ревю


   Легендата мълви, че преди двайсет години най-прочутите злодеи са прогонени от кралство Аурадон в Острова на изгубените – мрачно и зловещо място, защитено от енергийно поле, което им пречи да го напуснат. Без магическите си способности, злодеите живеят в абсолютна изолация, забравени от света.
   А в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око – ключът към истинското зло и единствената надежда за бягство на злодеите. Само най-хитрият, най-злият, най-отвратителният от тях може да го открие… Кой ли ще бъде той?
   Мал, дъщерята Злодеида, има план да го залови. Ще й е необходима единствено малко помощ от „приятелите” й – Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил).

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата :)

   Ще започна с това, че книгата определено беше с много оригинален сюжет. За първи път чета книга, в която главните действащи лица се водят злодеи. Стилът на писане на авторката беше много лековат, личеше си и чувството й за хумор в описанията на света и героите, които е изградила.
   Главни герои в книгата бяха децата на едни от най – прочутите злодеи. Различни по характер, но с една обща цел – да се докажат пред родителите си, те се отправиха на опасно приключение, в което постепенно се сближиха и станаха почти приятели. Казах почти, защото до последно като "добри" злодеи, те отричаха приятелството си, но всъщност смятам, че с течение на книгата станаха точно такива. Всеки беше малко или много опора за другите.
   Мал ми беше фаворитка. Беше бунтарка, която обаче отчаяно искаше да се докаже пред майка си. Виждах я като много упорит персонаж, който така и не успя да постигне заветната си цел – да се издигне в очите на Злодеида. Тя определено премина през голямо личностно израстване – това се доказва с геройската й постъпка, спрямо Иви, а също и със съжалението, което изпита към майка си в края на книгата.
   Джей ми се стори забавния персонаж – постоянно подхвърляше саркастични забележки. Много остроумен и със силно чувство за хумор, той също много ми допадна.
    Иви – представях си, че ще бъде доста по – надута и високомерна, предвид коя е майка й, но нямаше нищо такова. В нея всъщност нямаше нищо злодейско – единственото, което беше наследила от майка си, беше красотата, но тя не се вълнуваше от нея толкова колкото Злата кралица. И с това, разбира се, беше най - голямото разочарование за майка си. Смятам, че с Мал много си приличаха и ако не беше миналото им, биха могли да бъдат добри приятелки още от началото (е, ако не бяха и злодейки). В края на книгата бях убедена, че вече са приятелки.
    Карлос – момчето, към което изпитвах огромно съжаление (но и как няма с такава майка), беше мозъкът на операцията – изключително умен и изобретателен. Той ми се стори и най – добродушен (ако може да се нараче така един злодей) от всички. Дали защото майка му го беше мачкала толкова време или просто характерът му си бе такъв, не знам, но още от самото начало той беше толкова загрижен за Иви...
   Имахме глави и с един друг герой (този път наистина герой, не злодей) и това беше синът на управляващите Съединените Аудронски щати Звяра и Бел  – Бен. Той, също като Мал, Иви, Карлос и Джей, беше несигурен в себе си и искаше да се докаже пред баща си. Въпреки малкото глави с него, го обикнах, заради огромната му любов към книгите. Намираше най – бързите и ефикасни решения на проблемите, възникнали в САЩ и определено смятам, че би бил добър крал. Мелиса де ла Круз ни е загатнала, че може да има нещо между него и Мал. Мога да си ги представя заедно и определено ги одобрявам.

   Богатство от характери и персонажи със завидна доза чувство за хумор, много добре изграден свят с вълнуващи описания, които не отегчават, бързо действие и щипка магия – това ни поднася Мелиса де ла Круз с фантастичния си роман "Островът на изгубените".

Няма коментари:

Публикуване на коментар