събота, 31 декември 2016 г.

Какво прочетох през месец декември

През декември напълно очаквано не успях да чета много-много. Завърших месеца с 3 прочетени книги и с това декември се очерта като най-слабият ми месец. 

1.Веровещица - Сюзан Денърд. Ревю - тук. Още когато разбрах, че книгата я препоръчва не кой и да е, а Сара Дж. Маас, знаех, че ще е нещо, което си заслужава да се прочете!  Оценка: 5/5 звезди.

2.Бляскавият двор - Ришел Мийд. За съжаление този път Ришел Мийд ме разочарова. Харесах идеята на книгата, както и реализацията - стилът ѝ определено и в тази книга е интригуващ, но героите... Все по - често ми се случва второстепенните персонажи да са ми по - интересни от главните и точно такъв е случаят с тази книга. Очаквах повече както от главния женски персонаж, така и от взаимоотношенията. Оценка: 3/5 звезди.

3.Целувка в Ню Йорк - Катрин Райдър. Ревю - тук. Тази романтична коледна книга беше точното нещо, с което да завърши месецът ми. Антъни и Шарлот докарваха усмивки на лицето ми многократно, а нощното им приключение из улиците на Ню Йорк беше едновременно трогателно и забавно. Книга, която прочетох за отрицателно време и с която почувствах коледния дух! Оценка: 4/5 звезди.

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Целувка в Ню Йорк от Катрин Райдър - ревю


    Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това?
    Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка.
    Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса.



    Една сладка, романтична и забавна коледна книга! Ако сте я пропуснали тази Коледа, то следващата си заслужава да ѝ дадете шанс! Роман за двама непознати, които отчаяно се опитват да загърбят злополучните си раздели, потапяйки се в предизвикателствата на една случайно озовала се в тях книга. Улиците на Ню Йорк готвят изненади за двамата зад всеки свой ъгъл – неочаквани срещи, откраднати целувки, задушевни моменти и много празнично и весело настроение!
   Книгата се чете изключително бързо – буквално за един миг! Особено, когато си в коледно настроение, в каквото бях аз, докато я четох. Не мога да отрека, че е предвидима – развива се точно по начина, по който се развиват повечето YA contemporary книги, но това не ми попречи да я обикна, заради топлите чувства, които изпитах и сърцетупа, който ми причиниха моментите между Антъни и Шарлот.


    Идеята на романа - тези 10 лесни стъпки, с които да забравиш бившия, е доста забавна, но оказва се и доста важна за самия сюжет, защото те  не само успяват да сближат двамата герои и да изградят между тях страхотна връзка, но и да променят самите персонажи като такива – да ги направят по-уверени в себе си и да загърбят болката, причинена им от доскоро любими за тях хора. Шарлот не само съумява да се изправи очи в очи с човека, разбил сърцето ѝ, но също така и взема доста важни решение за бъдещето си. Колкото до Антъни - независимо, че в началото на книгата той е съсипан от раздялата, която включва и предателство, в края ѝ той успява да отвори сърцето си за друг човек и да му довери едни от най-съкровените си и болезнени тайни. 
   Интересен беше пътят, през който преминаха двамата герой, за да се справят с болката, което беше и нещото, което ги запозна - създаде приятелски взаимоотношения между тях, които после прераснаха и в нещо повече. Любовната история в книгата наистина се разви доста бързо - в рамките на едва (колко?) 7-8 часа? Аз обаче не усещах клишетата от типа "любов от пръв поглед", защото връзката между тях изглеждаше толкова естествена - сякаш тези "предизвикателства", които отправяше книгата към тях, създадоха чувството, че те вече са близки приятели, които се познават доста добре. Хареса ми, че връзката им беше нежна, топла и носеше предимно сладки нотки - нямаше ги онези драматични, тежки и протяжни моменти.

   Една книга, изпълнена с много чувство за хумор, симпатични герои, сладка любовна история и коледен дух!

сряда, 28 декември 2016 г.

Top 5 Wednesday (17)


Нямаше как да изпусна последния топ 5 за годината, особено с тема: герои, които би искала да поканиш на новогодишното си парти. Героите далеч не са пет, но някак си успях да ги редуцирам до това число.

5.Дориан от "Стъкленият трон". - Имам си своите причини...

4.Манон отново от "Стъкленият трон". - ... които се състоят в това, че наистина много искам да ги сватосам и да бъдат заедно!

3.Джулиан от "Лейди Полунощ". - Защото е забавен, артистичен, чаровен, готов на всичко за близките си, но най - вече, защото знам, че за жалост не съществува и въпреки всичко го обичам!

2.Теса от "Адски устройства". - Многократно съм споделяла причината, поради която искам да се запозная с Теса - тя обича книги!! И дори новогодишната нощ да бъде пълен провал, (което няма как да се случи, ако останалите герои присъстват) то един разговор с нея на тема "книги" 100% ще ме накара да се почувствам по - добре.

1.Ейдриън от "Кърви връзки". - Черешката на тортата! Със сигурност, ако следите блога ми, не сте и очаквали друго име за тази позиция! Обожавам Ейдриън и ако беше реална личност, бих умряла, за да се запозная с него!

вторник, 27 декември 2016 г.

Моят топ 5 на книгите, прочетени през 2016 г.

credit

Здравейте! Дойде краят на годината, а заедно с това и времето за годишната книжна равносметка. Тази година успях да прочета 80 книги (в Goodreads все още се водят 78), а в този пост смятам да говоря само за тези 5 от тях (реших да е на принципа на T5W), които се превърнаха в любими мои заглавия. Признавам, че беше наистина труден избор, защото прочетох удивителни романи тази година, но все пак ето кои от тях ме впечатлиха и докоснаха най - силно:

~ Тайната история от Дона Тарт - РЕВЮ. Започвам с тази книга, защото тя все още живее в мен, заедно с героите и сюжета си. Писането на Дона Тарт е като наркотик и дори в момента, когато чета друга нейна книга - "Щиглецът", искам още и още. Уменията ѝ да създава толкова поглъщащи и шокиращи истории, толкова уникални персонажи, са неоспорими!

~ Лейди Полунощ от Касандра Клеър - РЕВЮ. Беше невъзможно първата книга от най - новата поредица на Каси Клеър да не се превърне в моя любимка! Изумително е как Клеър успява да изгражда винаги персонажи, към които да се привържа толкова много! Силната Ема и артистичния Джулиън бързо-бързо се превърнаха в мои любимци, а най - новите приключения от света на ловците на сенки, ме накараха да изтръпвам от напрежение! За пореден път Касандра Клеър демонстрира и чувството си за хумор, прибавяйки огромна доза сарказъм към качествата на героите си. Въпреки завидния си обем, прочитането на книгата се случи неусетно, а след него дойде и дългото чакане за следващата...

~ Крадецът на книги от Маркъс Зюсак - РЕВЮ. За този изключителен роман мога да говоря тооолкова много! Действието в книгата се развива по времето на Втората световна война, а най - интересното е, че е разказана от името на Смъртта. Четенето беше болезнено, а белезите, които ми остави, вероятно са за цял живот. Красиво написана книга, засягаща сериозни теми по един човешки и трогателен начин. Проследяваща множество човешки съдби, героите и драматичните им истории се настаниха в сърцето ми, поради което нямаше как този роман да отсъства от списъка с книги, оставили най - голям отпечатък върху мен през 2016.


~ Гънка във времето от Маделин Ленгъл - РЕВЮ. Книгата, която препоръчвам за всички възрасти! Независимо, че главните герои са деца, а и самият стил на писане напомня този на детските романи, книгата всъщност разглежда доста от проблемите на обществото. Тя предразполага към размисли на всевъзможни теми, включвайки в себе си много различни и оригинални елементи. Обожавам и многопластовите персонажи, които авторката е изградила и това, че главните герои, които са деца, често изглеждаха много по - разумни от възрастните. Развиваща въображението по един изцяло нов начин, това е поредната история, която ще помня дълго!


За жалост, ми остана само една позиция, но тъй като любимите ми романи са много повече от пет, няма как да не спомена заглавия като "Светлината, която не виждаме", която бих сравнила с "Крадецът на книги", но само по отношение на това колко красив стил на писане имаше авторът и времето, в което се развиваше действието - отново Втората световна война. Една поредица също се настани в сърцето ми, макар и с доста годинки закъснение (въпреки че за нея никога не е късно), а това е поредицата за Хари Потър -  все още ми остават две книги и другата година нямам търпение отново да се гмурна в приключенията из хогуортските коридори. Трилогията "Тъмна дарба" пък ме спечели с големите дози екшън и взаимоотношенията между една от най - симпатичните групички, за които съм чела: тази на Дунди, Руби, Лиъм и Зу. И последно - "Няма да получите омразата ми" - най - искрено написаната книга, която съм чела, но и най - болезнената. 

~ Уаби-саби от Франсеск Миралес - РЕВЮ. Ето, че стигнахме и до последната книга в този "топ 5". Не я оставих за последно, защото я обичам най - малко или пък най - много - честно казано не мога да поставя тези пет книги в каквато и да е било класация - просто обичам всяка една от тях по различен начин и причини. "Уаби-саби" бе най - вдъхновяващият роман, който прочетох тази година и ми отвори очите за много от онези "малки" неща в живота, които всъщност са толкова значими. Обичам да чета книги, в които героят се преоткрива, пътува към себе си, какъвто беше и случаят с тази. 

събота, 24 декември 2016 г.

'Tis The Season Book Tag

credit

Благодаря на Лунната мечтателка за този таг <3 

1.Имаш ли любимо зимно четиво?
- Определено и тази година смятам да прочета един от разказите в "Сняг вали" - изключително сладки и коледни са.

2.Намери книга в библиотеката си със синя корица или поне да има синьо.
- "Вестители" от Цветелина Владимирова. А и самата корица е толкова снежна и красива! 













3.Коя книга би използвала за звезда на коледната си елха (построена от книги)?
- Някоя от новите издания на Хари Потър, тъй като кориците са много цветни и страшно ме радват <3

4.Избери си място от книга, което би било идеално за зимната ти почивка.
- Светът на Равка от поредицата "Гриша" - докато четях книгата, атмосферата ми се струваше толкова зимна, снежна... 

5.Избери един герой от книга, с който би прекарала зимната си почивка.
- Не може ли повече от един? Не бих отказала компанията нито на Дориан от "Стъкленият трон", нито на Ейдриън от "Кръвни връзки"

6.Назови една книга от списъка си с книги, които искаш за Коледа.
- В момента това е "Любовта ми подари" - сборникът, който е под редакцията на Стефъни Пъркинс.

Тагвам: ЮлиСюлея и Ралица :)

сряда, 21 декември 2016 г.

Festive Christmas Book Tag



Видях този таг в блога на Криси, стори ми се много забавен и интересен, затова реших да го направя. И понеже нямам никакво търпение, започвам!

1.Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря
- Ето че още на първи въпрос се колебая. Мисля, че бих се чувствала доста приятно в компанията на Уил и Теса и тяхното семейство. Обичам и двамата, ще можем да си говорим цяла вечер за книги, а и научаваме твърде малко за децата им от книгите, излезли до момента, така че ще се радвам да разбера повече за тях.

2.Книжен артикул, който би искал да получиш като подарък за Коледа.
- Колекционирам книгоразделители - доста ще се зарадвам на един такъв.

3.Герой, който би бил прекрасен коледен елф
- Не знам защо пред погледа ми изникна Дориан от "Стъкления трон"... Не, наистина - не знам защо.

4.Свържи книга с перфектната коледна песен

- Перфектната коледна песен за мен е тази:




И подобно на Криси, я свързвам със "Сняг вали"

5.Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?
- Аз наистина, наистина не понасям книгата "Червен изгрев" от Пиърс Браун.

6.Книга или герой, който или която смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка с добрите.
- Тук мога да изреждам цял ден: "Революция", "Уаби-саби", "Вестители", "Прелестни създания"....

7.Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си.





- Няма ги точно тези цветове, но пък ми е много коледна и красива <3








8.Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също.
- Никога няма да ми омръзне да отговарям на подобни въпроси с "Кръвни връзки" от Ришел Мийд ;)

От своя страна тагвам: ТедиЮлияРумяна :)

вторник, 20 декември 2016 г.

Веровещица от Сюзан Денърд - ревю

   Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.
   Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.
   След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата...

  Хиляди благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

 „Веровещица” е роман, който ме очарова на много нива. На първо място – фантастичния свят, който авторката беше изградила – „миролюбивата” Вещерия, в чиито територии се водеха задкулисни игри и кроежи за контрол над всички земи, на второ – главните героини, чието женско приятелство се превърна в една от любимите ми теми в книгата, чувството за хумор, което ме разсмиваше на всяка страница, и последно – лекотата в стила на писане – бързото действие, нестихващия екшън и огромната доза магия.
   Стилът на писане на авторката ми напомняше силно за този на Сара Дж. Маас и затова бързо-бързо се влюбих в него! Властолюбви лидери, готови да използват всекиго, за да се доберат до още земи – една тема до болка позната от други фентъзи поредици. Различното при Сюзан Денърд идваше при „магията” в книгата – различните способности, характерни за вещерите и онези така интересни нишки между тях, които ги свързват в неразрушима връзка. Такава връзка имаха и нашите две силни героини - също неизменна част от сюжета, изградени толкова естествено с всичките си недостатъци – необмислени действия и избухливост, че нямаше как да не се привържа към тях.
   Сафи бързо се превърна в моя любимка. Русокосата веровеща (притежаваща способност да различава истината от лъжата) действаше първосигнално, често без да има план, или да се замисля за последствията от действията си, но пък винаги мислеше за безопасността на своята нишкосестра, понякога рискувайки много повече от живота си. Твърде много хора искаха да се доберат до нея, заради влиятелните ѝ способности, затова е интересно, че свързвам персонажа ѝ със свободата – защото винаги намираше начин да се освободи от „оковите” и да направи това, което е по нейната воля. *За жалост, в края на книгата тази „свобода”, с която я свързвам ѝ е отнета от множеството поставени ултиматуми.*
   Изьолт остана мистерия за мен по време на цялата книга, въпреки че разбираме немалко информация за нейното минало и семейство. Това се дължи на факта, че дарбата ѝ е много неопределена, а според мен ни предстой да установим, че и доста интересна. Тя беше също толкова борбена, колкото Сафи и бе готова на всичко за своята нишкосестра, но за разлика от нея контролираше повече емоциите си, а заради малкото информация, която научаваме за способностите ѝ, умееше да разчита и тези на останалите. Интересна роля, за която ще прочетете в книгата, имаха цветовете в силите на Изьолт.
   Към мъжките представители в романа - няма как да не започна с Мерик. Принц Мерик. Очарователен, саркастичен, един от онези мъжки персонажи, по които винаги си падам. Ако Изьолт и Сафи бяха готови на всичко една за друга, то той бе готов на всичко за своя народ - включително и на това да сключва рисковани договори, които освен това са и доста подвеждащи. Именно един такъв договор го свързва с двете момичета и така тримата поемат на опасно пътешествие с кораб, бягайки от враговете, преследващи способностите на Сафи. Ще издам и една от любимите си части в сюжета - химията между Сафи и Мерик. Както винаги, в началото всичко започна с недоверие, саркастични коментари и доста заяждания (особено от страна на Сафи), но впоследствие двамата спечелиха доверието си и нямам никакво търпение да видя как в следващата книга тези два характера отново се събират. 
   Последният герой, когото ще обсъдя и който успя да спечели интереса ми - кръвовещия Едуан. Един доста опасен и противоречив персонаж. Започвайки като антигерой, Едуан се промени доста с течение на книгата, най - вече след срещата си със Сафи и Изьолт. Според мен този герой има голям потенциал, защото именно в тази книга, той разбира, че не иска да се води по ничии правила и най - вече по тези на баща си. Нямам търпение да проследя каква връзка ще установи той с останалите герои в следващите книги. 

   Едно обещаващо начало на поредица, която претендира да се превърне в една от любимите ми! История, включваща силно женско приятелство, персонажи с различни и интересни способности, екшън, голяма доза магия и наченки на очарователна любовна история. Препоръчвам горещо на феновете на Сара Дж. Маас!

сряда, 14 декември 2016 г.

Top 5 Wednesday (16)


Здравейте отново в сряда, с поредния топ 5! Днешната тема е топ 5 книги/сериали, които с всяка следваща част/сезон са ставали все по - зле и по - зле.

5.Поредицата "Лукс" от Дженифър Арментраут. - Харесвам всяка една от книгите в поредицата, но дали чувството, когато я започвах беше същото с чувството, когато я завършвах? Не мисля. Сякаш не изпитвах същото вълнение от първите две (може би дори три) книги. Смятам, че поредицата щеше да е чудесна и без последните два романа...

4."Дивергенти" от Вероника Рот. - Много харесах първата книга, втората ми се стори добра и я четох с интерес, но третата, лично за мен, си беше голямо разочарование. Добре че бяха новелите за Фор, които да ме върнат отново към онова чувство, което изпитах в първите две.

3."Сирена" от Триша Рейбърн. - Никога не съм харесвала тази поредица, затова ми е чудно, че изобщо съм я прочела цялата и да, тя е онези, които смятам, че стават все по - зле и по - зле с всяка следваща - определено ме подразни все по - забавящото се действие.

2.Клюкарката - На челните места в тази отрицателна класация, смятам да поставя сериали. Първият е един от любимите ми, но трябва да призная, че едновременно с това е и един от тези, които не изгледах до края. 

1.Дневниците на вампира - Челната позиция отива при шарената компания на Деймън, Стефан, Елена, Керълайн и Бони. Както повечето почитатели, и аз спрях сериала след "временния сън" на Елена. Истината обаче е, че сериала ми  беше омръзнал от доооста време. И в пълна сила се отнася това, че всеки следващ сезон беше по - скучен от предходния. Ако започнах да го гледам с огромен интерес, то завърших с пълно отегчение, прескачайки герои, които не ме засягат (драмите на Елена и Деймън) и гледайки единствените герои, които ми бяха интересни (Керълайн и Стефан), но после и нещата между тях станаха блудкави, затова реших, че не си заслужава. 

неделя, 11 декември 2016 г.

Day and Night Tag


Много благодаря на Памела за този таг :))

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?
- Мисля, че по - скоро през деня. Пътувам доста с метрото и това е основното място, на което чета. Преди доста четох преди да си легна, но вече съм твърде уморена, за да правя вечер, каквото и да е било, различно от съня. 

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
- Всяка една, малко или много.

Y: YA да или не?
- Да. Това са 80% от книгите, които чета.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
- Разбира се, че има такива, които ми се ИСКА да са истински, но разграничавам реалния живот от този в книгите....

N: Даваш ли книгите си на заем?
- Да и то на доста хора. Тъй като много забравям си ги записвам в тефтер :)

D: Миришеш ли книгите си?
- Преди бях обсебена от аромата на книги, но май от известно време не съм.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
- Всеки е свободен да има различни хобита/интереси и нямам нищо против нечетящите.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не? Ти от кой тип си?
- Уж съм от тези, които си пазят книгите, но напоследък все повече и повече ги съсипвам, заради нелекия им престой в чантата ми.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
- True story. Смятам, че имам голяма библиотека, но... винаги може и повече.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?
- Не се сещам за фрапантни инциденти с книги, но пък веднъж шишето ми с вода се беше изсипало в чантата и напълно съсипа един дебел учебник, който се наду и от дебел стана супер, хипер, мега дебел!

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не...с други думи, четеш ли, докато тренираш?
- Ъм, докато тренирам... не, но пък спокойно мога да чета на телевизор или музика.

сряда, 7 декември 2016 г.

Top 5 Wednesday (15)


Днешният топ 5 е на книги, които искам НАЙ-НАКРАЯ да прочета през предстоящата 2017. Такива, които седят от дъъълго време в TBR листа ми. И както може да предположите, кандидатите за тези 5 позиции са доста....

5."Разплата" от Кели Армстронг - Честно казано, не помня откога имам тази книга. Не ми допаднаха много-много първите две книги, затова и протаквах, а и продължавам да протаквам прочитането на последната. НО през 2017 май е време най - накрая да ѝ дам шанс.

4.Последните две книги от поредицата за Хари Петър - Преди няколко месеца се заех сериозно с четенето на тази поредица, прочитайки първите пет книги. Като се има предвид от колко време отлагам прочитането на поредицата като цяло, смятам, че следващата година със сигурност ще я завърша - крайно време е!

3.Която и да е книга на Джейн Остин - Дали не нарушавам правилата като казвам автор? Откакто прочетох "Гордост и предразсъдъци" (което беше преди около три години), а след още една година и "Ема", нямам търпение да се захвана с другите романи на Джейн Остин, защото тази авторка пише великолепно! 

2.Агата Кристи - Съвсем наскоро се сдобих с две от книгите на тази писателка, но от доста по - дълго време се каня да се запозная с неин роман. Е, следващата година това ще се случи!

1.Поредицата "Героите на Олимп" от Рик Риърдън - Имам втората книга от цяла вечност! Не и първата, де... Чичо Рик е доказвал многократно таланта си на писател и силно се надявам да се докосна отново до него през следващата година, този път с поредицата "Героите на Олимп"

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Какво прочетох през месец ноември


Отново страхотен читателски месец - четири прочетени книги, и четирите отличени с 5 звезди. 


1.Ангелски свят - Сюзън Ий. Ревю - тук. Както казах и в ревюто си, втората книга определено запази високото ниво, достигнато в първата, че дори го надхвърли. Повече от доволна съм от екшъна в това продължение, развитието, което се наблюдаваше у героите, а също и от романса, разбира се. Оценка: 5/5 звезди.

2.Няма да получите омразата ми - Антоан Лейри. Удивена съм от стила на писане на човек, който далеч не се занимава професионално с това! Тази книга беше може би най - откровената, която някога съм чела. Емоциите преливаха от страниците и се предаваха и на мен, докарвайки многократно сълзи в очите ми. Едно откровено споделяне за загубата, болката от нея и опитите да бъде преодоляна. Думи, които докосват и се забиват право в сърцето, употребени от един обикновен човек с едно обикновено и щастливо семейство, чийто живот напълно се преобръща в рамките на няколко часа. Не е редно да се поставя оценка за чувствата на някого и въпреки, че в Goodreads оцених книгата, тук ще остава празно място на оценка.

3.Чукът на Тор - Рик Риърдън. Ревю - тук. Смятам, че това беше точната книга, от която се нуждаех след сълзите, които пролях на "Няма да получите омразата ми". И тук имаше сълзи, но този път от смях. Сарказъм, приключения, безумни ситуации, скандинавска митология и екшън се смесваха в едно, а и след като автор е Риърдън, бе неизбежно да не се влюбя! Оценка: 5/5 звезди.

4.Ясновидците - Либа Брей. Ревю - тук. Знаех, че тази книга ще ми хареса, още когато видях епохата, в която се развива действието. Ню Йорк, 20 - те години на миналия век, мистерии, любов, малко свръхестествено и зловещи нотки - точното четиво, с което месецът ми да приключи. Оценка: 5/5 звезди.

събота, 26 ноември 2016 г.

Ясновидците от Либа Брей - ревю

   Ийви О`Нийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите й я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.
   Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо й Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега й е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите й са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.
   Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще й коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...

 Много благодаря на издателство Емас за предоставената възможност!

   “Ясновидците” събуди читателския ми интерес още с резюмето си – Ню Йорк във вихъра на 20 – те години на миналия век беше нещо, за което със сигурност исках да прочета. След завършването на романа осъзнах, че книгата включва още доста неща, заради които си заслужава да се прочете. Освен бляскавата атмосфера на Ню Йорк, бе представена и една мрачна страна на града – мистериозни убийства, всели смут и страх, опасности, дебнещи из тъмните улички и изоставените къщи, призраци от миналото, готови за своето отмъщение. Към тази едновременно бляскава и мрачна атмосфера се прибавят и купища колоритни персонажи, към които нямаше как да остана безпристрастна.


   Либа Брей ме спечели със стила си на писане още с романа „Кралици на красотата”. Описанията ѝ оживяват пред очите на читателя! Четейки „Ясновицците”, успях да се пренеса в една съвсем различна епоха, в един съвсем различен град. Влюбих се в контрастите, чрез които бе представен Ню Йорк – като град, сбъдващ мечти, като сцена, на която се развиват най – големите ни желания, Ню Йорк със среднощните коктейли, танци и забавления, но и Ню Йорк като град, в който престъпността не спи, градът със зловещите мистерии, чакащи да бъдат разгадани. И точно това правят главните герои – впускат се в тяхното разгадаване.
   Ийви О`Нийл беше от онези героини, търсещи приключението, купона. Тя бе непокорна, мечтаеща, затова още от началото на книгата знаех, че мястото ѝ не е в родното ѝ малко градче, където един малък, дребен и незначим скандал е способен да плъзне из жителите на целия град и да съсипе репутацията на цялото ти семейство. Но големият Ню Йорк, изпълнен с предизвикателства, блясък и хора, сбъдващи мечтите си, беше точното място за нея! Още със стъпването си в Ню Йорк, Ийви имаше шанса да се срещне очи в очи с престъпността на града, а също и с дързостта на жителите му. Запознавайки се с купища интересни персонажи, тя се отдаде на истинското си „аз”- среднощните купони, копнежът за слава и да, забъркването в мнооого неприятности. Пропуснах ли да спомена, че кашата, която забърква Ийви в родното си градче, се дължи на ясновидската ѝ дарба? Същата ясновидска дарба, която тя продължава да използва в Ню Йорк, като този път обаче целта е разгадаване на убийство. И така към качествата на Ийви, които изброих в началото, се прибавят и нейната целеустременост и безстрашие да се изправи срещу някои много опасни хора.


   Другите двe дами с по – главна роля в книгата са най – добрите приятелки на Ийви – Мейбъл и Тета. Трите несъмнено бяха доста интересно трио, защото всяка една от тях бе коренно различна от другите две. Тета беше достигнала върха на своята кариера – звездата на шоуто, но също бе една героиня с драматично минало, момиче, доверяващо се единствено на най – верния си приятел, с когото ръка за ръка се е издигала в кариерата си. Мейбъл пък беше далеч по – плахата в компанията. Забавленията, в които останалите две героини се впускаха непоколебимо, далеч не бяха по нейната част, за разлика от романтичните помисли за един друг герой, които постоянно я обземаха.
   Момчетата в книгата бяха доста по – мистериозни и всеки един от тях криеше зад гърба си тайни. Като започнем с Джерико и неговата трагична история от миналото, предначертаваща и неговото настояще и бъдеще, която едва към края бе разказана, продължим със Сам и интересната му дарба, спасила го от множество ситуации и неугасващата му надежда, че ще открие майка си и завършим с Мемфис, още едно момче с интересна дарба, вечният закрилник на своя по – малък брат Исая. И тримата бяха вълнуващи персонажи, които разказаха на читателите различни и затрогващи истории, но най – тайнствен до края на книгата за мен остана чичото на Ийви – Уил. Един герой, за когото не се разбира много, с голям потенциал да бъде доразвит в следващите книги.
   Колкото до любовта в книгата – романтиката определено не беше на преден план, но ми беше достатъчно, за да си изградя ясна представя с кого искам да видя главната героиня накрая - иии, в случая не стана така както исках. Но за почитателите на романтиката (като мен) - имаше  още една любовна история – далеч по – добре развита, която определено беше трогателна.


„Ясновидците” е коктейл от мистерии, драми, екшън и колоритни персонажи, които ще ви изненадат с историите си. 
Една книга, носеща зловещ полъх, която ще ви накара да настръхнете.  

вторник, 22 ноември 2016 г.

I Am A Reader Tag

credit

Много благодаря на Юлия за този таг <3 От своя страна тагвам: ИлиянаСилвия и Мели :)

1.Изберете една дума, която описва това да си читател? 
- Страст.

2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?
- Не си спомням с точност, но знам, че една от първите е "Задната къща" от Ане Франк.

3.Твърда или мека корица? 
- Твърдо съм за мека корица. 

4.Как четенето промени същността ви? 
- Промени ме по много начини... На първо място ме направи много по - отворена към шарения свят, в който живеем. Четенето ми показа за съществуването на "черно" и "бяло", но и често преобладаващото "сиво". Също така ме е и спасявало в едни от най - гадните моменти от живота ми досега, показвайки ми други светове и развивайки въображението ми. Несъмнено ме е направило и много по - самоуверена. Но най - важното нещо, за което съм истински благодарна на четенето, е това, че ме е направило един много по - щастлив човек.

5.Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно? 
- С която и да се захвана бих се почувствала комфортно. 

6.Кой беше човекът, който ви показа света на книгите? (или сами го открихте?)
- Родителите ми! Те винаги са били страстни читатели, затова самата аз съм луда по книгите от съвсем, съвсем малка. 

7.Опиши идеалното си място за четене.
- Чета навсякъде, но нищо не може да замени удобното легло, разхвърляните около мен възглавници и топлото одеяло.

8.Коя книга промени начина, по който гледате на света?
- Няма как да не се съглася с Юлия, че всяка една книга променя светогледа ти малко или много.

неделя, 20 ноември 2016 г.

Currently reading + TBR pile


Днешният пост реших да посветя на кигите, които чета в момента и на тези, които ми предстои да прочета. Тъй като TBR купчинка е прекалено голяма, смятам да започна първо с книгите,  които чета - те са само три на брой. 

Със съжаление ще трябва да кажа, че книгата, която чета най - отдавна, е "Друговремец". Обожавам атмосферата на "Друговремец"! За 356 - те страници, които съм прочела до момента, Габалдон успя да ме пренесе в Шотландия и повярвайте ми, насладих се на всяка една страница в компанията на герои като Клеър и Джейми, но.... за съжаление така и не намерих (а и все още не намирам)  време да ѝ се отдам изцяло. 
Работата с "Щиглецът" е подобна с това изключение, че стилът на писане не е така лек както на "Друговремец". Обожавам Дона Тарт и начинът, по който пише, но подобно на другата нейна книга - "Тайната история", ми трябва време, в което да се задълбоча в сюжета на романа и темите, които разисква - а свободното ми време е все по - малко и по - малко...
И последната от трите книги - "Ще бъда до теб".  Тъй като омразата е твърде силно чувство, няма да изпадам в подобни крайности, но аз изобщо не харесвам тази книга! Езикът е дразнещ, героите - отчайващо слабо изградени, както и взаимоотношенията между тях, а и откъм сюжет книгата не ме е спечелила с нищо до момента. Ако трябва да бъда честна - не знам дали ще я завърша.

Бързо пристъпвам към купчинка с книги "да прочета", тъй като те са доста. Ще ги разделя в няколко категории, като ще се постарая да кажа по няколко думи за тези, към които съм по - нетърпелива да посегна:

Първата категория е с продължения на поредици. 
Едва ли е изненадващо, че най - много искам да довърша поредицата за Хари Потър - остават ми само последните две книги. Колкото до Ришел Мийд - много ми се иска отново да се потопя в стила ѝ на писане, но ме спира фактът, че останалите три книги от поредица за Джорджина, все още не са преведени на български, а и надали ще бъдат. За останалите две книги съм по - скептична, тъй като чух недобри коментари за "Орденът на ясновидците", а трилогията на Кели Армстронг не се подрежда сред любимите ми.





Следват поредици, които все още не съм започнала. 
Тук място намират Ришел Мийд - "Бляскавият двор", за която една колежка ми разказа наистина страхотни неща, затова мноооого искам да я започна тези дни, "Мъглите на Авалон" - тези две тухли, които отново са ми препоръчани, трилогията на Лало, която не съм напълно убедена, че ще ми хареса, но продължавам да се надявам, Дейвид Балдачи, за чийто стил на писане съм доста любопитна, Рик Риърдън с книгата "Синът на Нептун" (а дори нямам първата) и "Туп" на Пратчет - като видях колко дълга е поредицата "Светът на диска", малко се отчаях, ако трябва да бъда честна.


Последни идват самостоятелните заглавия. Има няколко чиклита (част, от които съм спечелила, други - купила): "Във вихъра на двайсетте", "Ваканция в Бодрум", "Изборът", "PS. Обичам те", "Зимна лудост" - нямам голямо желание да ги чета в близкото бъдеще (освен романа на Спаркс), но със сигурност другото лято смятам да им дам шанс. От останалите заглавия много ми се иска скоро да прочета Агата Кристи, "Миниатюристът", "Баба праща поздрави и се извинява" и класиката на Клавел - "Цар плъх".

Е, това бе от мен! Кои от книгите в списъка ми "да прочета" сте чели вие и с кои бихте ми препоръчали да се захвана веднага? :))

неделя, 13 ноември 2016 г.

Чукът на Тор от Рик Риърдън - ревю

Ревю на първата книга.


    Чукът на Тор отново липсва.
   Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
   За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете – Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока…

Изключителни благодарности на издателство Егмонт за предоставеното копие!

  Рик Риърдън отново предоставя на читателите си обилна доза забавления и напрегнати моменти с втората книга от света на нордическите богове! Забавната компания, включваща любими герои като Магнус, Сам, Харт, Блиц е в пълен състав, за да тръгне по следите на вечно липсващия чук на Тор, а това приключение няма да им се размине без няколко смъртоносни битки, загадки, които героите ще трябва да разрешат, приятни и недотам приятни срещи с богове.
   Рик за пореден път доказа таланта си да пресъздава по съвременен и разбираем, много забавен и вълнуващ начин митологията. В тази книга той ни отвежда на нови места, а също и ни запознава с няколко нови същества и богове, познати от скандинавската митология. Освен неизчерпаемата доза чувство за хумор, книгата беше изпълнена и със смъртоносни ситуации, драматични истории от миналото на част от героите, нови запознанства и приятелства, които ще ви трогнат, а споменах ли и забавните моменти?! О, да!

   Магнус Чейс и неговият верен меч, достоен за някоя от наградите на MTV, отново бяха невероятна комбина, която се изправяше пред неприятели и злодеи. Още от предишната книга, Магнус ми е изключително интересен персонаж с това, че той не настоява за това да бъде "герой" и изобщо не прилича на Пърси. Напротив, Магнус често обича да се скатава от отговорности и дори да прехвърля тежестта на битките върху своя меч (е, остава си факта, че това после се отразява пряко върху неговата физика). Но пък не мога да отрека таланта му да превръща и най - напечените моменти в комично представление с коментарите и действията си. Не мога да отрека и това, че когато приятелите му са в опасност или са принудени да направят нещо против волята си, той се отдава на 100% в спасяването им. Една-две думи и за говорещия меч на Магнус, който постоянно го спасяваше от критични ситуации - за мен той си остава най - забавния и най - талантливия по отношения на певчески способности герой (ъ, предмет?) в цялата поредица!


  Във втория роман за Магнус Чейс единственото, кото ми липсваше, бяха симпатичните съседи на Магнус от 19 - тия етаж. Наистина ми се искаше да има повече сцени с тях, независимо, че и тук те се появяваха в ключови за книгата моменти. Не ми липсваше обаче присъствието на герои като Сам, Блиц, Харт, а също и на новопоявили се такива като Алекс Фиеро. В тази книга Сам отново се показа като силната валкирия, която отказва да се подчини на волята на баща си Локи и със сетни сили опитваща се да се откъсне от неговия контрол. Научаваме и интересни неща от личния ѝ и любовен живот, както и малко повече за нейния годеник Амир, който тепърва научава за света на боговете и двойствения живот на Сам. Невероятното дуо Харт и Блиц също имаше своето важно присъствие в романа. Блиц, който се включи в поредното приключение, въпреки смъртоносното пророчество, което го преследваше и Харт, за чието трудно детство  и баща-гадняр научаваме в тази книга. И накрая, но не по важност, Алекс Фиеро - новопоявилата се героиня/герой, с талант да променя пола и вида си, която впечатлява със сарказъм, силна воля пред баща си Локи и неизчерпаем талант да влиза безстрашно във всякакви битки. Щурата им компания бързо се сближаваше с всяка следваща страница и образуваше непобедим и задружен екип, а лично аз обожавам групичката им!


   Втората книга от света на нордическите богове е също толкова приятно и разпускащо четиво, колкото първата! Комични ситуации, смели герои и битки, в които да се впуснете заедно с Магнус, Алекс, Блиц, Харт и Сам! Не пропускайте тази книга, ако сте почитатели на Рик Риърдън!

Music Sunday (4)












събота, 12 ноември 2016 г.

Етапите на ship-ването

От дълго време обмислям подобен пост и най - накрая намерих време да го реализирам! След дългото издирване на най - подходящите gif-ове, които да опишат чувствата ми, се надявам резултатът да ви допадне :)

~ Когато двамата герои се запознават и още тогава се усетят искрите между тях

~ Когато си разменят саркастични коментари

~ Когато водят задушевен разговор 

~ Когато и останалите герои видят химията помежду им

~ Когато те все още отричат чувствата си

~ Когато усетиш, че наближи моментът на целувката им

~ Когато най - накрая се целунат...

~ .... но друг герой прекъсне момента

~ Когато след известно време се скарат за една от всички тайни, които са крили един от друг

~ Когато се появи трети човек

~ Когато най - накрая оправят отношенията си и са заедно