"Огнената наследница" от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на първата книга. 

Ревю на втората книга.

Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителна любов, но на нечувана цена. Сега тя трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред мрачна истина... тази за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето ѝ завинаги.

Междувременно жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят света ѝ. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица "Стъкленият трон".

Не знам откъде да започна – в тази книга се запознах с някои нови герои (някои, от които харесах, други – не чак толкова). От страна на персонажите книгата беше доста добре наситена, но този път действието малко ми куцаше – стуваше ми се, че имаше излишни моменти, че книгата е излишно дълга и точно както си го мислех, се случваше нещо изненадващо, но след него пак действието затъваше надолу. Определено ми се искаше да има повече динамика и да се случва нещо във всеки момент, както в останалите две книги. Да, това е, което не ми хареса, затова и отнех една звездичка на книгата. А сега към това, което ми допадна – персонажите. Въпреки, че към доста от тях все още не съм сигурна какви чувства изпитвам, съм много доволна от начина, по който Сара ги е изградила – да те кара да искаш да научиш повече за историята им. 

   Иии ще започна с Едион – стана ми симпатичен от момента, в който се появи. Имах някакви подозрения, още в началото, че не работи наистина за краля и когато те се потвърдиха бях много доволна, защото определено го обикнах като персонаж. Нямам търпение да се срещне отново със Селена и да видя връзката им, която е като отношенията между брат и сестра. Той има голямо сърце и мисля, че е много загрижен човек, нищо че на моменти не го показва. Едновременно с това е невероятно смел и явно много добър измамник, след като толкова време е успявал да крие предателството си към краля.

  Манон – ок, ще си призная, че в началото ми бяха много скучни главите с нея. Не изпитвах нищо към героинята й и ми беше апатичен персонаж, който ми се струваше излишен. НО – с течение на книгата я опознах по – добре и според мен тя има огромен потенциал за един наистина добър персонаж, ако Сара Дж. Маас реши да я доизгради като такава. Тя определено не е като останалите вещици и мисля, че в следващата книга, ако претърпи още по – голяма промяна от тази, която претърпя в тази, е напълно възможно да стане един от любимите ми персонажи. Всичко е въпрос на това как точно ще ни я представи Сара в следващата книга.
   Роуан – хммм... Не знам какво мисля за него... все още. В началото наистина не го харесвах, заради всичко, на което подлагаше Селена, но с течение на книгата, май започнах да изпитвам привързване към него – определено ще ми липсва, ако изчезне, но не мога да кажа категорично все още дали го харесвам. Просто ми се струва прекалено странен като персонаж – искам да разбера още от неговата история. Това, което получих, ми се стори прекалено малко.

    И да стигнем до Сорша, чиято смърт никога няма да простя на Сара! За мен нейната смърт бе по – болезнена от тази на Нехeмея - не защото съм я харесала повече като героиня, а заради Дориан и болката, която изпита когато тя умря. Той не заслужаваше това. Виждах колко е щастлив с нея (обожавах моментите им), а и ми се сториха перфектни заедно. Тя беше толкова мила, а също и смела. Може би не показваше физическа сила като Селена, но факта, че се излагаше на опасност с тези писма, за мен говори за голяма смелост. Беше идеална за Дориан, а той заслужаваше да бъде щастлив с нея.

   Тази книга се развиваше по – бавно от останалите и дори моментите с екшън и напрежение не ми се сториха достатъчни. Това, което компенсираше бавното действие, бяха новопоявилите се герои, които несъмнено събудиха интерес у мен. Нямам търпение за следваща книга, за да видя по какъв начин Сара ще довърши историите им.