"Ти срещу мен" от Джени Даунам - ревю

Ревюто съдържа спойлери.

  „Ти срещу мен” от Джени Даунам ни запознава с Ели и Майки, които водят коренно различен начин на живот, но ги свързва едно ужасно престъпление. Братът на Ели е обвинен в изнасилване, а сестрата на Майки е жертвата. Ели не желае да повярва, че добрият й и грижовен брат, който е бил винаги до нея, е способен да направи толкова ужасно нещо, а Майки е твърдо решен да отмъсти за сестра си. Световете на двамата се сблъскват, а първоначалният план на Майки да се прави на фалшиво привлечен от Ели, за да изкопчи информация от нея, се превръща в истинско привличане, или по – точно в истинска любов…

Бях малко изплашена за прочитането на тази книга, защото ми се струваше прекалено сериозна, с нотки на една горчивина и с много теми за размисъл, а аз обичам леките четива. Но след една година мислене и чудене дали да я прочета, или не, я прочетох. И се влюбих в нея! Влюбих се в Ели, влюбих се в Майки, влюбих се и в любовта между двамата.

Книгата разглежда доста сериозни теми като справедливостта, истината, това да защитиш семейството си с цената на всичко и това да го разрушиш като кажеш истината. Докато я четях бях много разкъсана от това на коя страна да застана. Разбира се, че трябваше да има справедливост за Карин (сестрата на Майки), но също така и се поставях в ситуацията на Ели, която не можеше да повярва, че братът, който си е мислела, че познава, е способен на подобно нещо. В началните страници на книгата, самата аз не вярвах във вината на Том (брат й). Мислех, че има нещо повече от историята на Карин, че нещо съвсем различно се е случило… (Разбрах, че той наистина е виновен в момента, когато предложи дрога на сестра си. Точно тогава си казах, че има нещо гнило в момчето и че той Е виновен.)

  Ще започна да обсъждам персонажите, като започна с Ели. Предполагам, че повечето хора ще я помислят за слаба, за страхливка, но аз не я виждах като такава. Да, тя не беше от онези силни женски персонажи, които сме свикнали да виждаме в книгите, но мисля, че в нейната ситуация постъпи смело. Кой не би се уплашил от истината, ако тя е толкова грозна и се отнася до собственото ти семейството? Кой не би се уплашил от това да се изправи срещу своите близки и да разруши семейството си, за да разкрие едно ужасяващо престъпление? Разбирах колебанията й, стаха й, отказа й да приеме истината, вината, която я разяждаше. Общо взето тя беше поставена в една много гадна ситуация, в която трябваше да избира между семейството си и истината. Мисля, че в крайна сметка постъпи правилно и много смело.

Родителите на Ели ми бяха най – отвратителните персонажи в книгата, главно заради отношението им към Ели. С изключение на края, когато майката на Ели се сети да се притеснява за нея, те не се интересуваха от това как й се отразява цялата ситуация, не я изслушваха. Сякаш имаха само едно дете. Съществуването на Ели беше напълно забравено, освен ако не станеше въпрос за делото, където тя беше ключов свидетел. Баща й беше съсредоточил вниманието си върху Том и не мисля, че го интересуваше дали синът му е виновен или не, важното за него беше накрая съдът да обяви Том за невинен и това да се отрази възможно най – малко на семейството. Майка й отказваше да приеме истината и виждаше в сина си образа на онова малко и невинно дете, което е отгледала и не е способно да нарани никого. Не казвам, че не ги разбирам… Просто ми се искаше да обърнат повече внимание на Ели и чувствата й и да я изслушат.

Братът на Ели, Том, както казах в началото, исках да оправдая. Защото в началото виждах у него милия и грижовен брат, когото виждаше Ели. Не можех да повярвам, че след всички разкази за детството, свързани с Ели, той е способен да направи нещо подобно. По – късно в книгата вече показа истинското си лице и то не беше никак приятно… Тогава разбрах що за човек е и успях да го намразя така, както го мразеше Майки.

Майки – беше ми наистина мъчно за него, защото цялата тежест от грижите за семейството падаше върху него. Семейството му водеше беден начин на живот, а той трябваше да балансира между всички семейни драми (майката, която беше алкохоличка, депресираната сестра и заплахата от социалните) и работата си. Не мисля, че всеки на негово място би издържал.

  За Майки и Ели като двойка - мога да кажа, че тяхната любов беше от онези, за които ти е приятно да четеш и усещаш пеперуди в стомаха. Тяхната чиста и нежна любов беше като глътка свеж въздух между всички тези сериозни теми, които засяга книгата. Фактът, че те живеят коренно различно, че би трябва да са врагове, заради семействата си, а всъщност откриват любовта един в друг, е вдъхновяващ и за пореден път доказва, че за истинската любов няма граници.

„Ти срещу мен” засяга важни теми и ни кара да се замислим как бихме постъпили на мястото на героите. Измежду всички тези сериозни теми за семейството, истината, насилието, се преплита и темата за невъзможната любов… Задаваща множество въпроси, върху които да се засмислим, книгата ни дава любовната история на двама влюбени, които се опитват да направят правилния избор в тази сложна ситуация.