"Търсенето на тигъра" от Колийн Хоук - ревю




Ревю на първата книга.



  В „Търсенето на тигъра”, продължението на „Проклятието на тигъра”, приключението за Келси, Кишан, Рен и господин Кадъм, продължава. В началото на книгата, Келси отново е у дома, където се забърква в любовна аватюра, а появата на Рен отново в живота й, обърква още повече нещата. Този нормален живот, обаче, не продължава дълго, след като се появява един добре познат враг на Рен и Кишан. Изправяйки се очи в очи с врага, нещата не завършват добре за Рен и той бива отвлечен. Келси и Кишан трябва заедно да намерят начин да го спасят, а единственото, което могат да направят, за да се успеят със спасяването му, е да се доближат още една крачка до развалянето на проклятието.

Благодаря отново на издателство Интенс за предоставената възможност.

Книгата, подобно на първата, беше наситена с напрежение и инфарктни ситуации, в които тръпнех в очакване да разбера какво точно ще се случи с героите. Може би, тази ми хареса малко повече, защото и Кишан като герой ми хареса повече от Рен, но за това по – късно. Книгата беше интересна, включваше множество приключения и препятствия, пред които трябваше да се изправят героите.
Началото на книгата беше малко бавничко, но това не значи, че не се случиха интересни неща. Всъщност, мисля, че това начало беше необходимо за нея, предвид всички моменти, изпълнени с напрежение, които бяха в предишната книга, а и тези, които предстояха да се случат. Така, че да – това може да се каже, че беше „спокойната” част от книгата. От новите герои, които бяха част от началото й, няма как да не обърна внимание на Ли, който беше много симпатичен герой, но който ми се стори малко излишен. Така де – не мисля, че той има място във връзката между Келси и Рен и за съвсем кратко беше създаден малко излишен любовен триъгълник.
Като казах за връзката между Рен и Келси, не съм си променила мнението, че те двамата са просто идеални един за друг. Любовта им е толкова чиста, истинска и красива, че няма как тотално да не ги подкрепям. За съжаление, не съм си променила мнението и за Рен като отделен персонаж – все така не мога и не мога да го обикна.
Но Кишан… Аз съм ВЛЮБЕНА в него. Не знам какво съм си мислела в предишното ревю с това изказване, че е излишен. Толкова се радвам, че в тази книга Рен почти липсваше и можех да опозная повече характера на Кишан, защото той вече е любимият ми герой от книгата. Той играеше ролята на лошото момче, но не мисля, че беше и типичното такова. Беше страшно духовит, забавен и за разлика от брат си, толкова естествен. Държеше си се напълно нормално и можех да си представя как разговарям с него в една нормална ситуация. Беше откровен и не се притесняваше да сподели чувствата си пред Келси. На моменти се държеше дръзко, но и това ми хареса, защото бе толкова по – различен от Рен. Беше ми много мъчно, че се чувства виновен за миналото – кой би могъл да бъде виновен за това, че се е влюбил?
  Сега възниква и едно колебание у мен по отношение на любовния триъгълник, защото обожавам Келси и Рен като двойка, но смятам, че и Кишан заслушава своя щастлив край и какво, ако Келси е единствения начин за постигането на такъв?
Много ми хареса земята на силваните и описанията в тези глави – беше много магическо и ме пренесе в тази вълшебна атмосфера. И в двете книги забелязах, че авторката се справя забележително с описанията на подобни неща. Описва ги много красиво и това позволява на читателя да се пренесе на мястото.

Втората книга – „Търсенето на тигъра” запази високото ми ниво на интерес, с напрегнатите си моменти, невероятната магическа атмосфера, приключенския си стил и чистата любов на двамата братя към това „обикновено” момиче.

Коментари

Публикуване на коментар