Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.
Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.
Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.
Благодаря на издателство Ибис за приятната изненада и възможността да прочета романа!
След "Всичко, всичко", първата книга на Никола Юн, която прочетох и обикнах, дойде ред на "Слънцето също е звезда". Това е вторият роман на авторката и бих казала, че ми хареса една идея повече от първия ѝ. Допаднаха ми основните теми, които беше засегнала, допаднаха ми и двамата главни герои - толкова различни един от друг и с толкова различни виждания за живота, обикнах любовната история и за втори път се влюбих в хумора и драматизма в стила на Юн! Единственото, което може би не ми се понрави напълно, беше краят...
Ще започна със стила на Никола Юн, който едновременно беше запазил в себе си лекотата, характерна за contemporary жанра, хумористичните нотки и приятната романтика - всичко това, което усетих и във "Всичко, всичко". Но и се беше доразвил, навлизайки малко повече в дълбините на темите, които разисква. Любовта, разбира се, беше в основата на сюжета, но около нея, се преплитаха и някои по-сериозни и бих казала актуални за времето си теми като емиграцията, расизма, предразсъдъците, опитите да се "впишеш" в една различна от родната ти култура. Малките, но съдбоносни неща, които ежедневно ни се случват без дори да осъзнаваме, също бяха включени като идея в историята и може би именно тази "идея" се превърна в любимия ми елемент от книгата!
Наташа, главната героиня, беше много по-различна от мен в разбиранията си, но опознавайки я постепенно, смятам, че я харесах повече, отколкото очаквах. Родена в Ямайка, но емигрирала със семейството си в Америка, Наташа отказваше да приеме ужасните новини за депортиране и бе твърдо решена да се бори за това да остане в страната и да изпълни всичките си бъдещи цели. Тя не вярваше в любовта, не вярваше в нищо, което науката не би могла да обясни, но пък ден в компанията на Дейниъл не само успя да промени мнението ѝ за любовта, но и да възроди позагубилата ѝ се надежда, че оставането ѝ в Америка е възможно.
На другия полюс беше Дейниъл, който далеч повече се доближаваше до мен и когото също обикнах. Допирните му точки с Наташа се изчерпваха с това, че и двамата бяха емигранти. Докато тя се подчиняваше на науката и имаше ясни цели за бъдещето си, то той беше мечтател, поет, оставил бъдещето си в ръцете на своите родители. Наташа се появи в точното време от живота му, за да предотврати вероятно една от най-големите му грешки. Така, както той промени нея, също и тя промени него - даде му силата да се противопостави на семейството си и техните предразсъдъци, на бъдещето, което му бяха предначертали, но което той не искаше.
Заедно, двамата герои бяха също толкова очарователни, колкото и по отделно. И макар да се влюбиха за по-малко от 24 часа, всяка тяхна реплика, всяко действие, разменени помежду им, ми се струваха толкова естествени и толкова на място, че изобщо не сметнах бързата любов и привързаност, зародили се между тях, за странни. Различното в тази книга бе как страничните герои също имаха огромна, дори ключова, бих казала, роля в запознанството между Дейниъл и Наташа и в развитието във връзката им. Един от основните странични герои бе противоречивата фигура на брата на Дейниъл, която, признавам си - никак не ми допадна. Той отчаяно се опитваше да се "впише" в американската култура, по един много грешен начин - отричайки родната си. Няма как обаче да не призная огромната му заслуга за някои от случилите сe впоследствие моменти между Дейниъл и Наташа. Интересна е и фигурата на Айрийн, която има роля и в самото начало на романа, и в последните му страници - ако решите да дадете шанс на книгата, ви съветвам да ѝ отделите по-голямо внимание. Един адвокат, неговата секретарка и родителите на двамата главни персонажи са още някои от героите, които са част от историята на Таша и Дейниъл и имат понякога положителна, друг път - отрицателна роля в техните взаимоотношения.
Както казах и в началото на ревюто, краят на книгата не беше точно по вкуса ми - не мисля, че ще е спойлер като кажа, че беше "отворен", а отвореният край просто... просто никога не ми е допадал. Обичам завършени истории, особено ако са от contemporary жанра.
Наташа, главната героиня, беше много по-различна от мен в разбиранията си, но опознавайки я постепенно, смятам, че я харесах повече, отколкото очаквах. Родена в Ямайка, но емигрирала със семейството си в Америка, Наташа отказваше да приеме ужасните новини за депортиране и бе твърдо решена да се бори за това да остане в страната и да изпълни всичките си бъдещи цели. Тя не вярваше в любовта, не вярваше в нищо, което науката не би могла да обясни, но пък ден в компанията на Дейниъл не само успя да промени мнението ѝ за любовта, но и да възроди позагубилата ѝ се надежда, че оставането ѝ в Америка е възможно.
На другия полюс беше Дейниъл, който далеч повече се доближаваше до мен и когото също обикнах. Допирните му точки с Наташа се изчерпваха с това, че и двамата бяха емигранти. Докато тя се подчиняваше на науката и имаше ясни цели за бъдещето си, то той беше мечтател, поет, оставил бъдещето си в ръцете на своите родители. Наташа се появи в точното време от живота му, за да предотврати вероятно една от най-големите му грешки. Така, както той промени нея, също и тя промени него - даде му силата да се противопостави на семейството си и техните предразсъдъци, на бъдещето, което му бяха предначертали, но което той не искаше. Заедно, двамата герои бяха също толкова очарователни, колкото и по отделно. И макар да се влюбиха за по-малко от 24 часа, всяка тяхна реплика, всяко действие, разменени помежду им, ми се струваха толкова естествени и толкова на място, че изобщо не сметнах бързата любов и привързаност, зародили се между тях, за странни. Различното в тази книга бе как страничните герои също имаха огромна, дори ключова, бих казала, роля в запознанството между Дейниъл и Наташа и в развитието във връзката им. Един от основните странични герои бе противоречивата фигура на брата на Дейниъл, която, признавам си - никак не ми допадна. Той отчаяно се опитваше да се "впише" в американската култура, по един много грешен начин - отричайки родната си. Няма как обаче да не призная огромната му заслуга за някои от случилите сe впоследствие моменти между Дейниъл и Наташа. Интересна е и фигурата на Айрийн, която има роля и в самото начало на романа, и в последните му страници - ако решите да дадете шанс на книгата, ви съветвам да ѝ отделите по-голямо внимание. Един адвокат, неговата секретарка и родителите на двамата главни персонажи са още някои от героите, които са част от историята на Таша и Дейниъл и имат понякога положителна, друг път - отрицателна роля в техните взаимоотношения.
Както казах и в началото на ревюто, краят на книгата не беше точно по вкуса ми - не мисля, че ще е спойлер като кажа, че беше "отворен", а отвореният край просто... просто никога не ми е допадал. Обичам завършени истории, особено ако са от contemporary жанра.
"Слънцето също е звезда" е една прекрасно написана история за случайностите, за различията, за любовта, била тя и зародила се само в рамките на ден! Определено мисля, че няма да сгрешите, ако дадете шанс на книгата именно сега, в тези първи дни на лятото!
