неделя, 19 февруари 2017 г.

Всички нюанси лилаво от Елизабет Крафт и Шея Олсън - ревю

    „Да следвам своя път неотклонно и да не допусна грешките на майка си и сестра си е основната ми цел. Мъжете, любовта и ... сексът объркаха живота им напълно. Аз няма да допусна това да се случи  и с мен.
   Но това беше преди Тейт.
   Преди най-известната поп звезда на планетата да влезе в живота ми.
  Преди частните самолети, тайните срещи и песните, написани специално за мен.
  Има толкова неща, които не знам. Защо се е отказал от музиката? Къде изчезва, когато не сме заедно? Какво тъмно минало крие?
   Но когато ме целуне, бъдещето изглежда адски  далечно. И сега... вече не съм сигурна какво искам.
   Страст. Желание. Саможертва. Понякога трябва да си склонен да рискуваш всичко.”


   Големи благодарности към издателство Ера, които ми предоставиха възможността да прочета книгата!

   Този лек, приятен и романтичен тийнейджърски роман, беше точното нещо, от което имах нужда по време на изпитната сесия, в която бях! Двете авторки бяха постигнали перфектен синхрон помежду си, за да се получи нежен изказ, който да докосне сърцето. И макар да осъзнавам, че книгата не се отличава много-много от останалите романи в жанра, няма нищо лошо човек понякога да се гмурва в тези нереалистични тийн любовни истории.
   Ще започна с нещата, които най-много ме очароваха в книгата. На първо място, двете авторки, които се бяха справили отлично със задачата си да предоставят сладка любовна история с драматична развръзка, но все пак щастлив край. Красив стил на писане, който перфектно пасваше на жанра на романа. Харесах и дребни за сюжета детайли като работата на Шарлот в цветарския магазин – това място беше и ключово за първите стъпки във връзката ѝ с Тейт, музиката, която най-силно олицетворяваше персонажа на Тейт и която веднага след появата на Шарлот, отново се превърна в част от живота му и не на последно място ролята на семейството в романа – като това, което се опитва да те предпази от грешките на поколенията, но и спира тръпката от това да живееш за мига. Всичко това бе пресъздадено по перфектен начин, но в един по-общ план, не мога да отрека, че сюжетът беше предвидим, както и героите. Имаше ги и типичните клишета за рок звездата (напоследък, имам чувството, че чета страшно много книги, в които главният герой е известен), идеята за „невъзможната любов”, “лошото момче-доброто момиче” и т.н.
   Героинята на Шарлот бързо ме спечели с твърдото си решение да не следва грешките на жените в семейството, но после бързо ме загуби, когато загърби това си решение, срещайки първата любов. Но предполагам, че любовта е способна да прави това с нас. По този начин Шарлот се превърна от момичето, което правеше всичко по „правилния начин”, отличничката, преследваща бъдещето, макар и с цената на щастието, в момичето, което живее за мига. Това, което ме разочарова у нея, не бе, че се гмурна в това приключение, наречено „любов”, а че някъде по пътя изгуби себе си, изгуби самоуважение и това да отстоява позициите си пред Тейт. Това се промени към края на книгата, но въпреки това, тези моменти ме разколебаваха за мнението ми относно нейния персонаж.
   Тейт така и не можа да ме спечели и за съжаление, почти веднага му лепнах етикета "клише".  Сексапилната рок звезда, бившото лошо момче, богаташкото имение, което притежаваше - все неща, които са ми твърде познати. В малкото моменти, в които той ме печелеше на своя страна със страстта си към музиката, миналото, което го бе заклещило незаслужено в капана си и невъзможността да присъства пълноценно в живота на семейството си, той ме губеше с отношението си към Шарлот, което постоянно редуваше двата полюса. 
   И малко за връзката между двамата - изключително нежна, представена едновременно с възходите и кулминационните точки за една връзка, както и паденията, скандалите и неразбирателствата, неизбежно спохождащи влюбените. Връзката им започна бързо, но бе съпътствана от всички сладки моменти, типични за една красива любовна история: първите срещи, целувки, скандали, неловки моменти.  

  Една книга, която да прочетете за един ден и на един дъх - "Всички нюанси лилаво", предоставя на читателите сладка романтична история, в която всеки да поживее за кратко, изпитвайки онези красиви, но и трудни моменти, спохождащи една млада връзка. Препоръчвам книгата на почитателите на свежите тийн любовни романи, издържани в нежен и трогателен стил на писане. 

събота, 18 февруари 2017 г.

Игра на нерви от Джийн Райън - ревю


   ИГРА НА НЕРВИ е анонимна игра, излъчвана на живо по интернет. Участниците трябва да изпълнят различни предизвикателства срещу неустоими награди – пари, дрехи, мотоциклети, коли, стипендии за университет.
   Когато Вий е избрана да участва, тя открива, че играта знае всичко за нея. Гейм мейкърите я изкушават с награди, подбрани за нея от страницата й в „ТоваСъмАз“ (нещо като фейсбук) и избират за неин партньор съвършеното момче – красивия Иън. Отначало всичко върви добре и феновете на Вий и Иън ги насърчават да приемат все по-трудни предизвикателства. Но в последния кръг за Голямата награда играта взема неочакван и опасен обрат. Изведнъж играчите трябва да играят за всичко или нищо, като залогът е животът им. Докъде ще стигне Вий преди да се откаже? И дали ще й позволят да се откаже?

   “Игра на нерви” със сигурност не беше от най-силните антиутопични романи, които съм чела, но пък бе достатъчно непредсказуем, напрегнат и плашещ, за да спечели интереса ми. Книгата илюстрираше свят, в който една игра, зад чийто екран се крият анонимни лица, е способна да диктува следващите действия на своите играчи, били те крайно безумни или дори рискови за техния живот, предлагайки им изкусителни награди. До къде са готови да стигнат участници за още материални облаги е еднакво любопитен въпрос като този до къде е готова да стигне играта при изпитването на техните граници и емоционалност и при навлизането в техните лични и драматични истории. 
   Сюжетът на “Игра на нерви” съдържаше нотки на антиутопия, трилър, драма и малко романтика и поради този факт, смятам, че ще допадне на доста широка читателска аудитория. Стилът на писане е ненатоварващ и достатъчно интересен, за да направи книгата завладяваща. Един от минусите, които регистрирах, бе че действието се развиваше прекалено бързо за вкуса ми – подобно на високоскоростно влакче. Нямаше да имам  нищо против, ако книгата беше по-дебела, но се спираше по-подробно на емоциите на героите след всичко, което им се наложи да преживеят. Може би нямаше да навреди и малко „по-дълбоко” навлизане в света на играта и психиката на нейните създатели – всъщност, тях така и не можахме да опознаем, а щеше да е интересен аспект от книгата. Другото е, че не бива да очаквате прекалена оригиналност от сюжета – има моменти, които ще ви се сторят познати от други антиутопии, ако сте почитатели на жанра. 
   Колкото до героите – допадна ми това колко реалистични изглеждаха действията им. Колкото и да отричаме, голяма част от хората биха постъпили по абсолютно същия начин, ако бяха на мястото на героите. Кой би отказал да получи най-желаното си в момента нещо, срещу изпълняването на едно просто предизвикателсво? Е, разбира се, колкото по-скъпи и желани ставаха наградите, толкова и по-сложни и откачени ставаха предизвикателствата, а задръжките на героите падаха все повече и повече. Типичен пример за подобно поведение бяха и двамата главни персонажи – Вий и Иън. За Вий всичко започна като лично предизвикателство. Кой би повярвал, че е достатъчно смела да се гмурне в такова приключение? Въпреки опитите на приятелите ѝ да я предпазят, тя продължи в играта, рискувайки освен честта си и разкриването на някои лични подробности от миналото си. Хареса ми, че макар да се впускаше в изпълняването на предизвикателствата (колкото и опасни да бяха те), съвестта на Вий често се обаждаше. Смятам, че поставена до останалите играчи, с които се запознахме, Вий би могла да мине за много "умерен" такъв, а и си припомням, че именно границите на разума ѝ попречиха да изпълни безумните нареждания на гейм мейкърите към края на книгата.
   Иън - верният и очарователен партньор на Вий. Той може би бе възможно най-подходящият (или неподходящият - зависи как разглеждате нещата) партньор за Вий, защото съумяваше да ѝ даде кураж по време на най-напрегнатите за нея мигове и в моментите, в които тя беше силно разколебана.  Искаше ми се да опозная повече от личността на Иън и неговото минало, защото той определено се подрежда сред интересните за книгата герои. За жалост, това, което научих за него, бе силното му желание за свобода и независимост, в каквато посока бяха и неговите награди. 

   "Игра на нерви" е една напрегната антиутопия, поставяща въпроса за човешките граници. Екшън и високоскоростно действие - ако сте почитатели на жанра, този роман ще ви допадне. 

вторник, 14 февруари 2017 г.

All-time Favourite Couples (Book Version)


Здравейте! ^◡^
Честити Св. Валентин и Трифон Зарезан (кой, според каквото празнува)! 
Както обещах в предишния си пост, този ще бъде посветен на любимите ми книжни двойки за всички времена! Вероятно ще отгатнете голяма част от тях, тъй като съм ги споменавала многократно в публикациите си. А ето и кои са те.

Sydney & Adrian
Сидни и Ейдриън ("Кръвни връзки") - Както и в предния пост, посветен на любимите ми двойки, започвам с най, най, най-любимата от всички! Постоянно пиша за тях в публикациите си, затова едва ли е необходимо отново да говоря за любовта си към тях.

Манон и Дориан ("Стъкленият трон") - Продължавам с една новосъздадена двойка, която ме спечели! Макар Дориан и Манон все още да не са изградили силна и емоционална връзка помежду си, а моментите им заедно да са съвсем малко (но само какви!) аз виждам потенциала в тях и се надявам в края да ги видим като владелите, които управляват рамо до рамо и делят един покрив (мечти, мечти...)

Скарлет и Рет ("Отнесени от вихъра") - Малко на класическа вълна - Скарлет и Рет са просто... Вдигали са кръвното ми многократно, но обичам всеки един от скандалите им, а всеки един техен момент беше като мед за романтичната ми душа. "Дали си се досещала някога, че изпитвах към теб най-силната любов, която мъж може да изпитва към жена? Че те обичах дълги години, преди най-после да те имам? През войната често заминавах и се мъчех да те забравя, но не можех и винаги бивах принуден да се върна. След войната пренебрегнах опасността, че мога да бъда арестуван, и дойдох само за да открия теб."

Elizabeth & Mr. Darcy
Елизабет Бенет и господин Дарси ("Гордост и предразсъдъци") - Продължавам с друга класическа двойка, която, убедена съм, голяма част от вас обожават. Упоритостта и на двамата, както и остроумните реплики, които си разменяха, често ме караха да се подсмихвам, а щастливият край, който имаха беше всичко, което исках от този роман!

Фейра и Рис ("Двор от рози и бодли") - Ок, признавам, че ми трябваше доста време, за да свикна с идеята за тези двамата. В първата книга изобщо не харесвах Рис и не съм си и помисляла, че след втората книга ще ги ship-вам толкова много с Фейра. Определено това беше един от онези моменти, в които като опознаеш и най-дълбоко заровените драматични истории на някой персонаж, го обикваш, а в моя случай заедно с него обикнах и двойката.

Руби и Лиъм ("Тъмна дарба") - “Did you know...you make me so happy that sometimes I actually forget to breath? I'll be looking at you, and my chest will get so tight...and it's like, the only thought in my head is how much I want to reach over and kiss you.” След тази реплика на Лиъм към Руби, съм безмълвна.

Катнис и Пийта ("Игрите на глада") - Това е една от първите двойки, които някога съм ship-вала и нямаше как да не ги спомена! Те са и идеалният пример за прочутото "противоположностите се привличат". Комбинацията от борбената Катнис и милия и романтичен Пийта е просто върховна!

Josh & Isla
Джош и Айла ("Рисунка за Айла") - Те са толкова сладки и толкова перфектни! Беше любов от пръв поглед. Само за една, едничка книга - някакви си 340 страници, връзката им премина през толкова етапи - всякакви перипетии, нежни и романтични моменти, периоди на несигурност и недоверие. Може би една от най-реалистично изградените връзки. Обожавам ги!

Изабел и Коул ("Тръпка") - Противно на очакванията, тук ме спечели не любовта, зародила се между двамата главни персонажи, а тази между второстепенните. Двамата имаха много вербални сблъсъци, няколко комични ситуации, а фактът, че Коул успя да разчупи леденото сърце на Изи, напълно си заслужава да получат приза "любима моя двойка".

Клео и Магнус ("Паднали кралства") - Е, тази двойка все още не е факт, поне до книгата, до която съм аз, но от сигурни източници, прочели следващия роман, знам, че ЩЕ СТАНЕ факт. Да оставим настрана това - лично аз усещам химията помежду им още от втората книга, когато изцяло промених мнението си за героя на Магнус, преглътнах хилядите грешки, които и двамата направиха и тотално е влюбих в идеята за тях като двойка.

Джун и Дей ("Легендата") - След Катнис и Пийта, ето още една антиутопична двойка, на която се възхищавам. Когато двама гении се обединят, няма как да не получи силно дуо, способно да се изплъзне от всяка ситуация. Все още ми се иска тяхната история да имаше друг край, но... уви. 

Will & Tessa
Уил и Теса ("Адски устройства") - И така, нека изреждането на любими двойки, създадени от Касандра Клеър, започне СЕГА! Няма как да не стартирам тази серия с Теса и Уил - доказателството за една силна и трогателна връзка, която продължава да живее във вечността. Уил и Теса са и двойката, която ме е разплаквала най-много от всички, защото половината от моментите им са изключително... сърцераздирателни. 

Изабел и Саймън ("Реликвите на смъртните") - Най-неочакваната очаквана двойка. Докато четях книгите едновременно не мислех, и си мислех, че тези двамата ще се съберат, просто защото бяха страшно различни, но пък в някои моменти толкова явно личеше привличането помежду им. Често губех надежда, особено  в миговете, когато Саймън започваше моментни връзки и си казвах "Край. Те няма да се съберат." Е, радвам се, че грешах.

Алек и Магнус ("Реликвите на смъртните") - Алек и Магнус са си Алек и Магнус. Няма какво повече да кажа.


Julian & Emma
Джулиън и Ема ("Лейди Полунощ") - Завършвам серията "Касандра Клеър", както и тази публикация с една от младите двойки с едни от най-сладките и трогателни моменти (а тепърва им предстоят още, и още)


♥ И не забравяйте - бъдете обичащи и обичани! 

неделя, 12 февруари 2017 г.

All-time Favourite Couples (TV series Version)

Здравейте! ^◡^
Днешният пост ще е посветен на ЛЮБОВТА! И по-конкретно - на любимите ми 
двойки за всички времена от телевизионни сериали. Надявам се да
ви хареса, а съвсем скоро (най-вероятно на 14-ти) очаквайте такъв
пост и за любимите ми книжни двойки :) 
















Стайлс и Лидия - Започвам с една от най, най, най-любимите ми двойки за всички времена! И една от най-дългоочакваните - 6 сезона и на 6-тия се случи! Не мога да опиша радостта си от това, че тези двамата най-накрая се събраха! Имат тооолкова много моменти, които продължавам, и продължавам да си припомням. Бяха заедно и в лошо, и в добро (звучи като, че са женена двойка :д), а химията помежду им струеше във всеки един от тези моменти. 

Кейт и Ричард - Иии продължавам с инспектор Бекет и Ричард Касъл, на които също им беше необходимо доста време, за да си признаят чувствата. Една двойка, при която неведнъж съм изтръпвала от напрежение, заради множеството моменти, в които са били на косъм от смъртта. Но пък това е и двойката с едни от най-комичните ситуации/реплики.

Стефан и Керълайн - Не знам дали това озадачава една част от вас, но да, това е следващата ми любима двойка. Така и не успях да ship-на Керълайн с Мат, или Тайлър. Когато се появи Клаус, бях: "УАУ! Искам тези двамата двамата да се съберат!" Но после започнах да забелязвам дребните моменти между нея и Стефан и просто се влюбих в идеята за тях двамата като двойка. Те също така бяха и пример за мен за едно наистина здраво приятелство, основаващо се на доверие и подкрепа в трудните моменти. Цели два сезона гледах сериала, САМО и ЕДИНСТВЕНО, заради тях, което мисля, че е най-показателно за любовта ми към двойката. 


Белами и Кларк -  Ахххх, знам, че те не са официално заедно, но просто не се сдържах! Обичам ги може би най-вече, заради множеството етапи през, които минаха. Доста дълго те двамата не се понасяха, но постепенно откриха общ език и се превърнаха в най-голямата опора един за друг. Смятам, че колкото и да са различни, със сигурност си приличат в едно отношение: и двамата имат постоянната нужда да спасяват останалите, което ги прави така съвършената двойка в очите ми.


Мерлин и Моргана - И като съм започнала с НЕофициалните двойки, няма как да не отбележа Мерлин и Моргана. Двамата бяха като огън и лед, доброто и злото - две крайни противоположности, които така и не успяха да се "привлекат". Всъщност, историята на тези двамата е интересна, защото героинята на Моргана в първите сезони не беше лоша, ами напротив. И това можеше да си остане така, ако Мерлин беше признал, че не е сама и я беше подкрепил в новия ѝ живот на "магьосница", но сценаристкото решение бе да я направят лоша и така Мерлин и Моргана да станат вечни врагове. Е, да, но вечните сблъсъци помежду им, не постигнаха нищо друго, освен да ме накарат да ги ship-вам още повече. 


Алек и Клоуи - Едва ли ще повярвате, но да - 10 епизода и няколко сцени, вероятно броящи се на пръстите на двете ми ръце, ме накараха да обикна тази двойка! Една двойка, смесваща по страхотен начин сладките моменти, със забавните, напрегнатите и драматичните. Ако все още не сте гледали сериала, не ви препоръчвам да го гледате, защото вероятно и вие ще се пристрастите към тях, а 10 епизода са прекалено малко и сладката връзка, която изградиха. Докато пиша тези изречения, адски ме е яд, че сериала свърши и така и не получих повече от химията между тях. 



Чък и Блеър - Завършвам поста с една класическа двойка, която съм убедена, че почти всички почитатели на сериала са  ship-вали. Години след края на "Клюкарката", аз свързвам сериала основно с тези двамата. Това е двойката с може би най-многото възходи и падения, която съм виждала. Разделяха се, събирах се, но във всеки един период ги обичах и копнеех да са заедно! Това са и героите, които просто ЗНАЕХ, че трябва да бъдат заедно още от първия епизод на сериала. 


 Това е от мен за днес. Обичайте и бъдете обичани! 

събота, 11 февруари 2017 г.

Girl Online на турне от Зоуи Съг - ревю

Ревю на първата книга. 

   Бaрaбaни, мoля... Училищетo зa тaзи гoдинa свърши! Крaй! Finitо! Не мoгa дa пoвярвaм, че скoрo oтнoвo ще бъдa с рoкбoжественярскoтo ми гaдже Нoa. И oще пoвече, че ще зaминa нa турне с негo - зa първи път ще пътувaм сaмa, aмa нaистинa сaмa! Ще прекaрaм дългo време със стрaхoтните му трaпчинки. Toвa ще е истинскo приключение... сaмo дa минем чaсттa с летенетo. Никoгa пoвече "Girl Оnline", вече съм гaджетo нa Нoa Флин.
  Куфaрите нa Пени сa стегнaти. Tя тръгвa нa дългooчaквaнoтo еврoпейскo турне с гaджетo си Нoa и негoвaтa групa. Bъпреки че ще е дaлеч oт семействoтo си и oт нaй-дoбрия си приятел Eлиът, Пени oчaквa еднo перфектнo лятo с вълнувaщи емoции и рoмaнтични вечери. Нo нищo не е тaкoвa, кaквoтo си гo е предстaвялa.

   Продължението на Girl Online, за съжаление не успя да ми допадне колкото първата книга. Беше написана с все същия лек и лежерен стил, носещ носталгия по първата книга, НО историята ми се стори някак... скучна? Не че не се случваше нищо, но бях наясно с всеки един проблем, който ще възникне в бъдещето на героите, както и с опитите им след това да го решат – сякаш вече съм чела много подобни книги с такъв сюжет. И като споменах персонажите – с тях също имах проблем. Очаквам с всяка следваща книга героите да се развиват, а не да деградират, както според мен беше в тази. Въпреки че ме разочарова на някои нива, книгата си остава забавна и приятна, а интересните дестинации, които Ноа и Пени посещават по време на турнето, са още един плюс.


  „Girl Online на турне” определено предостави, ако не друго, то повече приключенски дух от предишната книга. Много ми допадна това изживяване, наречено „пътуване”, в което се гмурна Пени. Специално внимание обърнах на описанията на Италия, Рим, които ме пренесоха отново там – пет години, след като посетих този град. Другото, което ми хареса в атмосферата на книгата, беше музиката – музиката, която отново имаше своята важна роля, под формата на шумни концерти, трогващи текстове и сърдечни моменти.
   Малко за персонажите... Пени. Искаше ми се да я видя като едно по-уверено и смело момиче, което бързо преодолява бариерата, която ѝ пречеше да споделя открито мислите си пред хората, но за съжаление, не видях подобно развитие в персонажа ѝ. Като започна с това, че в голяма част от времето тя се примиряваше с почти всичко, което Ноа кажеше, продължа с дългото време, което ѝ бе необходимо отново да стане „онлайн” и завърша с това, че се обвиняваше за неща, за които не беше виновна. Обичам Пени и я смятам за много чаровен и забавен персонаж, но в тази книга, при повечето от действията ѝ ми идваше да крещя. Единственото положително в Пени, което открих в тази книга, бе, че не забрави голямата си страст – фотографията. Отдаде ѝ се, от което само спечели. В края на романа наистина забелязах една положителна промяна у героинята ѝ - вглеждане повече в себе си, отколкото в връзката ѝ с Ноа, която промяна надявам се ще бъде доразвита в следващата книга, озаглавен "Girl Onine Going Solo".


   Ноа... Дори не знам какво да кажа за него. Доста ме разочарова в тази книга и много ме изненада рязката промяна в поведението му от предишната. Мисля, че в някаква степен го разбирах – той искаше да следва мечтата си – музиката, което отнемаше от времето му, което да прекара с Пени, но той се държеше толкова грубо с нея, че просто не можех да го оправдая. И ще се върна за кратко отново на Пени - най-ужасното бе, че тя му позволяваше да се отнася така с нея, като едва накрая се осмели да изкаже на глас чувствата си. Но да, липсата на свободно време,  заради постоянните бизнес срещи и недоверието от страна на Ноа към Пени, се отразиха отрицателно на връзката им, превръщайки това забавно на пръв поглед турне, на което уж да прекарат повече време заедно, в поводи за скандали. 
   Обичам да коментирам и второстепенните персонажи, но този път те не ме впечатлиха чак толкова. Единствено - сладка ми се стори връзката между най-добрия приятел на Пени - Елиът и симпатичния Алекс. Дори бих казала, че тяхната връзка ми бе далеч по-интересна от тази на Ноа и Пени, а романтичният жест в края на книгата от страна на Алекс беше трогателен и изключително мил.

   И така, продължението на "Girl Online" определено ми се услади, но не по начина, по който очаквах. Обикнах пътуването в книгата и изкуството из страниците ѝ, било то фотографско или музикално, но героите ме изненадаха неприятно с поведението си, а любовната история ме разочарова като не продължи да се развива в посоката, в която ми се искаше.

петък, 10 февруари 2017 г.

Щиглецът от Дона Тарт - ревю


   Едно момче, останало без майка след кървав терористичен атентат, тръгва по трудния си път, съдбоносно преплетен с историята на мистериозно изчезнала картина. Невинният чар на младия човек помръква под ударите на съдбата.
   Магнетичната картина се превръща в единствена опора за него, но и го въвлича във враждебен, престъпен свят. Тио се сблъсква с човешката студенина, продажност и алчност, но опознава и добротата, любовта и приятелството. От елегантните салони на Парк Авеню в Ню Йорк, от загадъчния, пленителен, но и опасен свят на антикварните магазини и търговията с антики съдбата го отпраща сред студения, измамен блясък на Лас Вегас.
   Дрога, убийства и измами, една нежна и самотна любов, страх и отчаяние, кървави преследвания в живописния Амстердам – такова е болезненото израстване на младия герой, пленник на капризите на съдбата. Но самотните му лутания не успяват да унищожат вярата в красотата и вечността, в изкуството, надмогнало мимолетните човешки страсти и амбиции.

Много благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета тази невероятна книга!

   Няколко седмици след прочитането на “Щиглецът” все още нямам думи, с които да опиша какво преживях с тази книга. Отне ми доста време да я прочета. Три месеца, може би? Но успях! Трудно навлизах в дълбините ѝ, а после трудно изплувах отново. Обсебена съм от всяка една частица от романа! Описателният стил на писане на Дона Тарт ме заплени още вТайната история”, а многопластово изградените персонажи, сложните взаимоотношенията между тях и ролята на изкуството, присъстващо осезаемо и в двете прочетени от мен до момента нейни книги, направиха четенето незабравимо удоволствие. Определено някой ден ще надникна отново в страниците на "Щиглецът", за да го видя в съвсем различна светлина – защото, убедена съм, това е една от онези книги, при които с всеки нов прочит виждаш нещо ново.
    Фокусът на романа беше съсредоточен върху героя на Тио Декър – момче, оцеляло след терористичен атентат, което бързо след това бива привлечено от живот на алкохолни опиянения, наркотични зависимости, измамни сделки и среднощни престрелки. Прескачайки във времето, Дона Тарт проследяваше отделни етапи от живота на Тио, описвайки една детайлна картина за него, която изглеждаше плашещо реалистична. Независимо дали се намираше в Ню Йорк под покрива на семейство Барбар, където се озова веднага след трагедията, в пустинния Лас Вегас, който беше подходящ фон за самотата, която изпитваше, или Амстердам, станал свидетел на едно от немалкото му престъпления, миналото преследваше Тио през цялото време.  Миналото, или по-скоро онзи конкретен миг, в който той стана един от опечалените в кървавия атентат, го следваше под две различни форми, носейки му едновременно тъга от смъртта на майка му и частичка щастие от откраднатото произведение на изкуството – „Щиглецът”, чието присъствие толкова силно го тревожеше, но и към което бе пристрастен.
   Не по-малко интересен бе персонажът на Борис – младежът с руски корени, с когото Тио се запозна в Лас Вегас, но който се появи и на по-късен етап в живота му. Момчето, чийто образ така и не успях да поставя в крайните рамки „враг” или „приятел”, тъй като в голяма част от времето той дърпаше Тио все по-надолу и надолу в пропастта наречена „самоунищожение”, но и бе до него в някои от най-непоносимите му нощи. Предполагам, че беше по малко и от двете в различните периоди от живота на главния герой.

   Няма как да пропусна да отбележа и други двама забележителни персонажи, които се открояваха със силно присъствие в книгата, а именно - Хоуби – този симпатичен господин, синоним на думата „доброта”, който бързо се превърна в кумир за Тио и стана нещо като негов втори баща и Пипа – чаровната червенокоска, която споделяше съдбата на главния герой и завинаги бе белязана от деня на кървавия терористичен атентат. Пипа имаше и друга важна за романа роля - тя предизвика у Тио едно от най-чистите в живота му чувства - любов. Лично аз през цялото време ги виждах като две сродни души - двама души с раздробени на късчета сърца от неоснователна вина за случилото се, две счупени стъкълца, които се допълваха. 
   Като последно нещо, което искам да спомена е, че книгата често е сравнявана с дикенсовия стил на писане. За съжаление, няма как да направя паралел, тъй като не съм чела нищичко на Чарлс Дикенс, но след многобройните сравнения в стилово отношение, на които се натъкнах, със сигурност в скоро време ще посегна към негов роман.

   Един чувствен роман с великолепни описания, характерни за Дона Тарт, който предизвика вихрушка от емоции и мисли у мен! Препоръчвам горещо!