понеделник, 13 юли 2015 г.

Кралици на красотата от Либа Брей - ревю

   „Кралици на красотата” на Либа Брей проследява историята на няколко момичета, участнички в конкурса „Мис Тийн Мечта”, които след самолетна катастрофа, попадат на „необитаем” остров и са принудени да се справят с условията за живот на острова, които са напълно различни от тези, с които са свикнали. След известно време, прекарано на острова, момичетата  разбират, че той далеч не е необитаем и осъзнават, че са се забъркали в нещо много сериозно – нещо, което би застрашило живота им. Картинката става още по – необичайна, когато на острова попадат и група пирати.


  Толкова забавна и истинска – тази книга определено ме накара да се засмея неведнъж, а едновременно с това, показваше чрез чувство за хумор много истини за нашия свят и ме накара да се замисля за доста от тях. Книгата представя проблеми като расизмът, сексизмът, наложените стереотипи и т.н. Тя засяга теми като феминизъм, хомосексуалност, транссексуалност, но не ги представя по сериозен и тежък начин, а с много чувство за хумор и лекота. Затова и смятам, че тя не от онези напрягащи четива, а напротив – книгата е много отпускаща и приятна.
Книгата беше доста различна за мен. Нещо ново, което определено ми хареса. Имаше богато разнообразие от герои – не само като характери, лични истории, но и откъм сексуална ориентация и начин на мислене. Сериозно беше застъпена темата за феминизма и за това как жените са приемани просто като красиви лица, които не бива да мислят и да имат мнение. В ролята на представителка на феминизма, беше Адина, която се бе включила в конкурса, за да разбие всички тези стереотипи за жените. Иска ми се да вярвам, че сме стигнали до този етап, в който жените и мъжете са равнопоставени и мисля, че в някаква степен това е така, но все още има и случаи, в които личи полова дискриминация. Един пример - не във всички семейства, но в някои, независимо, че и мъжът и жената работят, жената е домакинята в къщата, а мъжът не прави… нищо. Редно ли е това?
  Както казах, сред героите имаше и такива с различни видове сексуална ориентация – бисексуалност и хомосексуалност. Мнението ми по този въпрос е, че любовта е безгранична и никой не избира в кого да се влюби. Такава любовна история имахме между Соси (обожавам Соси и страстта й към танците) и Дженифър и мисля, че малкото моменти, които имахме с тях, бяха сладки. Друга двойка бяха Петра (транссекуална)  и Санджин (капитанът на пиратите) – не мисля, че дори се замислях за факта, че Петра е транссекуална. Просто ги приемах като една нормална двойка и определено им симпатизирах.
Почти всяко едно от момичетата имаше семейна драма, която при повечето от тях се състоеше в това, че семействата им, им бяха наложили насилствено да участват в тези конкурси за красота, като по този начин постепенно бяха убили уникалността на момичетата. На острова те имаха възможността да бъдат себе си и да се преоткрият като характери. Точно това ме и накара да променя мнението си за повечето от тях, което имах в началото. Хареса ми цялата тази сплотеност, която постигнаха постепенно в книгата, въпреки множеството различия помежду си.
Чувството за хумор на авторката струеше от всяка страница на книгата – от диалозите на момичета, през  забавните „рекламни паузи”, до бланките на главните героини.

  И така – това беше едно много леко и приятно четиво, на което се наслаждавах и четох до късно през нощта. С лекото си чувство за хумор, носещо много смях, се потопих в приключенията, които изживяват момичетата на „необитаемия” остров. В книгата имаше любовни истории и малко екшън, които да донесат и напрежение и емоции. Засягаща сериозни теми, книгата няма да ви отегчи, а ще ви забавлява през цялото време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар