понеделник, 31 октомври 2016 г.

Какво прочетох през месец октомври


Това беше най - добрият ми читателски месец, защото всяко едно от заглавията, които прочетох, ми хареса изключително много. Прочетените романи са само шест, но се насладих на всеки един, затова месец октомври заслужено получава призивът "Най - добър месец за годината.... досега". Винаги запазвам надежди, че следващият би могъл да бъде по - добър.


1.По залез - Александра Бракен. Ревю - тук. Тооолкова се радвам, че месецът ми започна именно с тази книга, защото обожавам трилогията на Бракен, пристрастена съм героите и стила ѝ, а финалът на поредицата не ме разочарова по никакъв начин, защото съдържаше в себе си именно онези емоции, които обикнах в книгите ѝ. Ако сте заклети фенове на поредицата като мен, съм сигурна, че ще оцените последните моменти в компанията на Руби, Лиъм, Зу, Дунди и Вида. Оценка: 5/5 звезди.


2.Сирената - Кийра Кас. Ревю - тук. Казвала съм неведнъж, че обичам стила на писане на Кийра Кас и в тази книга тя не изневери на него. Драматична любовна история,  включващи интересни същества като русалките - определено ви насърчавам да прочетете книгата. Оценка: 4/5 звезди.

3.Призраци в моята глава - Пол Трембли. Ревю - тук. Един наистина добър психологически трилър, който внесе малко разнообразие измежду четивата, на които се спирам напоследък. Показващ разпада на човешките взаимоотношения, загубата на доверие и появата на страх от собственото ти дете, този трилър шокира, но и предизвиква размисъл. Оценка: 4/5 звезди.

4.Звезден полет - Мелиса Ландърс. Ревю - тук. Със сигурност една от книгите, чието продължение ще очаквам с нетърпение! Космическа обстановка, силни герои и очарователни любовни трепети! Как да не обичам този роман?! Оценка: 5/5 звезди. 

5.Уаби-саби - Франсеск Миралес. Ревю - тук. Книгата истински ме докосна, дори може би промени мисленето ми в малка или голяма степен, стопли сърцето ми и определено имах нуждата от точно такова четиво! Оценка: 5/5 звезди.

6.Ангелско нашествие - Сюзън Ий. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди. 

неделя, 30 октомври 2016 г.

Звезден полет от Мелиса Ландърс - ревю

  Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите.
   В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.
   Но по стечение на обстоятелствата двамата се оказват вързани един за друг и на борда на "Банши" – кораб със съмнителна репутация. Докато Солара се бори за оцеляването им, опитвайки се да разбере доколко може да се довери на банда загадъчни пирати, Доран научава, че е замесен в интерпланетарна конспирация, започнала на Земята. А той също крие свои тайни. Тайни и координати към мистериозна планета...  


   “Звезден полет” е едно напрегнато пътешествие в открития космос в компанията на момиче с престъпно минало, момче, наследник на голяма корпорация, по настоящем – преследвано от закона, принцеса, избягала от воюващо кралство, загадъчен тип със свежо чувство за хумор, крадец с изключително добра душа и капитан готов да даде живота си за своя екипаж... А да, и в компанията на много опасни бандити, които постоянно вървят по петите им.
   Романът беше наситен с екшън и напрежение, състоящи се в постоянни космически битки и преследвания, неочаквани разкрития и тайни, готови да преобърнат животите на героите на 180 градуса. Мелиса Ландърс описваше по забележителен начин космическата обстановка, карайки я да оживява пред очите на читателя. Освен за това всяка страница да буди любопитство, а всяка глава да изненадва малко или много, Ландърс се беше постарала и при изгражането на героите, правейки ги пъстри и доста интригуващи.
   Солара Брукс беше от онези борбени момичета, които знаят как на всяка цена да постигат целите си. Бягайки от миналото си, тя търсеше един нов живот на планета, където да може да се отдаде на любимата си работа като механик. Тя наистина започна нов живот, но на място и с хора, които не бе очаквала. Това, което ме впечатли при Солара, беше, че въпреки миналото си, белязано от загубата на близки за нея хора и предателства, тя успя да се довери на един от най – омразните за нея хора от екипажа на „Банши”, да му разкаже своята история и да му отдаде дори сърцето си.



   Доран започна като един тип герой, често срещан в книгите – този на разглезения  богаташки син, който си мисли, че може да притежава всичко. Престоят на „Банши” промени в голяма степен и него, правейки го далеч по - съпричастен към съдбите на останалите и изтръгвайки егоизма от него. Подобно на останалите персонажи от книгата,  Доран също криеше своето драматично минало, надянал маската на непукист, но освен загубите от детството, той криеше и тайни, които бяха способни за застрашат животите на екипажа на "Банши". Несъмнено много интересно беше постепенното разплитане на мистериите около него - не само около личната му история, но и около цялата конспирация срещу неговата личност. 
   Малко за второстепенните персонажи в романа: Кейн, който през цялото време искрено ме забавляваше със саркастичните си коментари, но и за когото исках да разбера малко повече. Истината е, че не се разбира почти нищо за неговото минало, а смятам, че е доста интересен герой. Касия - принцесата, избрала да бъде самостоятелна, отказвайки се от уговорен брак и бъдеще с човек, когото не обича. Взаимоотношенията между нея и Кейн бяха много сладки, защото зад всяка тяхна привидно груба закачка и спор, прозираше любовта и загрижеността, която изпитваха един към друг. Капитан Роси - този, който беше като баща за всички тях и спасяваше животите им от не една и две смъртоносни ситуации. И Рони - крадецът, който заслужено получи своя втори шанс... 
   Това, което най - много ме спечели в книгата, беше топлата семейна обстановка на "борда" на "Банши" - тази шарена компания се крепеше на много обич, привързаност, постепенно спечелено доверие и жертвоготовност.

   Космическа атмосфера, силни драматични моменти, вълнуващи битки и цели две пленителни любовни истории - несъмнено трябва да дадете шанс на "Звезден полет"!

събота, 29 октомври 2016 г.

Призраци в моята глава от Пол Трембли - ревю

    Семейство Бенет са на пръв поглед една обикновена фамилия, докато един ден животът им не се превръща в ад. Голямата им дъщеря – Марджъри, започва да проявява притеснителни признаци на шизофрения. Опитвайки се да я спасят, двамата родители постепенно губят финансовата си стабилност, докато не се намират принудени да се обърнат към  добилото популярност риалити шоу „Обсебването”. И така техният „ад” излиза на бял свят и бива заснет и излъчен за широката публика. Но дали това, което камерите показват е истинското лице на нещата, или е изопачена версия на това, което в действителност се случва?
   15 години по – късно малката дъщеря на Бенет разказва своята гледна точка за събитията, на които е станала свидетелка в детството си. От ужасяващите истории, свързани със сестра ѝ, случили се тогава, до мрачни тайни на семейството си, тя разказва от първо лице за всичко случило се „зад кадър”. Но понякога действителността е по – ужасяваща дори и от едно хорър риалити шоу....

Благодаря на издателство Еднорог за възможността, която ми предоставиха!

   “Призраци в моята глава” е един стряскащ психологически трилър, разказващ за постепенния разпад на едно семейство, за отчаяните ходове, до които родителите в това семейство прибягват, за да спасят дъщеря си и за истината, която бива изопачена – не само от камерите, но и от самите тях.
   Това, което ми бе най – интересно да наблюдавам в романа, бе поетапната промяна в поведението, която настъпва във всеки един от персонажите, след появата на новото лице на Марджъри. Майката, която губи силата да отстоява своето мнение, тази, която започва да се съмнява и страхува от собствената си дъщеря – безсилната и готовата на отчаяни действия. Бащата, който започва да общува повече с Бог, отколкото със семейството си, този, който вместо защитник на семейството, става най – големият му вредител.  Затова и стигнах до извода, че изненадващи и стряскащи за мен не бяха действията на Марджъри, а решенията и поведението на хората около нея. Родителите, които трябваше да бъдат нейната най – голяма опора, всъщност бяха тези, които я бутаха към пропастта на лудостта ѝ, поставяйки я в стресови ситуации, като това животът ѝ да бъде гледан под лупа и стигайки твърде далеч, подлагайки я на екзорсизъм. 
   От цялата книга Мери, по – малката дъщеря, ми беше най – интересната фигура, защото станах свидетелка както на миналото ѝ в това разпадащо се семейство, така и на настоящето ѝ на възрастен, живеещ самостоятелно, потънал в спомените. Тя беше лицето на истината в романа - разказа своята история, и тази на сестра си, без излишните специални ефекти и добре премислени сценарии. Разнищвайки всяка брънка от всеки епизод на предаването, Мери ни предостави възможността да разглеждаме паралелно това, на което зрителите са станали свидетели и това, което се е случило в действителност. Детството на героинята ѝ преминаваше в  това да се разкъсва между силната си привързаност към по – голямата си и сестра и страхът, който изпитваше от нея, а настоящето – в анализиране на всички онези отминали ситуации и копнеж да изкаже истината на глас.
   По отношения на “хорър” частта в романа – да, в действителност имаше няколко гадни момента, които да те отвратят, както и ситуации, които да те объркат и да се зачудиш кое от това което казват/правят героите е реално и кое – не, но като цяло не мисля, че авторът бе наблегнал толкова на „хоръра” в книгата.

   Мистериозен и напрегнат, психологическият трилър „Призраци в моята глава” несъмнено ще ви изненада с някои свои обрати, но най - вече ще ви накара да се замислите за нещата, които могат да ни пречупят и тези, които са способни да доведат до разпада и на най - сплотеното семейство.

събота, 22 октомври 2016 г.

The Pastry Book Tag

credit

Понеже обожавам да ям всякакви сладкиши, нямаше как да не се изкуша да направя този таг, който видях в блога на Мели. Тагвам: Румяна, Yulia K.Памела и Габи :)

1.Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.
- Отговарям с първото, което ми идва на ума и това е поредицата за Хари Потър. Няма две мнения за това, че е страшно обичана поредица и въпреки противоречията, които имах преди да я започна, в момента я обожавам!

2.Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
- Има доста дебели книги, които са се оказали предизвикателство за мен, но ще отговоря с един наскоро прочетен роман, който се оказа голямо предизвикателство - "Марсианецът". Никога не съм и предполагала, че ще ми отнеме да го чета толкова дълго, но в крайна сметка си заслужаваше. 

3.Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
- За съжаление книгата е "Създадена от дим и кост". Наистина имах големи очаквания, но си останах само с тях...

4.Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.
- Много са книгите, които са ме изненадали - било то приятно, или не. Тази, която успя в най - голяма степен да ме изненада, си остава "Академия за вампири". Очаквах съвсем различен стил, различни герои, най - вече - различен сюжет.  Е, радвам се, че сгреших.

5.Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.
- Преди повече от година направих отделен пост с препоръки за книги, които смятам, че трябва да получат по - голямо читателско внимание. Тогава бях включила едно заглавие на Дженифър Донъли - "Революция". Сега смятам да отговоря с друго нейно - "Тези плитки гробове". Като цяло Донъли пише фантастично - доказала го е и с трите си книги, които съм чела (надявам се някой ден да прочета и "Чаената роза")

6.Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.
- Сложна книга... Ами смятам, че всеки може да разбира този израз по различен начин. Мисля си да кажа "Тайната история", където "доста сложни" са взаимоотношенията между героите (а и след прочитането на книгата, мозъкът ми беше каша, така че предполагам може да се опише като "сложна")

7.Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата книга.
- Малко банален въпрос, защото е често срещан. Ще отговоря с един наскоро гледан филм - "Петата вълна". Книгата ми хареса, но имаше нещо, което не ме изкуши да продължа с останалите от трилогията, докато филмът определено ме държа на тръни и в момента копнея за останалите части.

8.Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
- 99% от книгите, които съм чела.

9.Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.
- Със сигурност много искам да опитам кексчетата на Хъдсън от книгата "Танцът на невъзможните мечти"! 

петък, 21 октомври 2016 г.

Сериалите, които следя (2)

Преди повече от година направих пост за сериалите, които следя. Все още следя малка част от изредените тогава, но има и няколко нови попълнения, за които искам да поговоря. Eто ги и тях:

~ Луцифер

След като спряха един от любимите ми сериали - "Касъл", не очаквах да намеря друг, включващ разследване на криминални случаи и престъпления, който да ми е интересен. Но се появи "Луцифер" - изпълнен с хумор, екшън ситуации и малко фентъзи елементи. Като към това се добавят и сложните взаимоотношения между двамата главни герои - Луцифер и детектив Клоуи Декър, беше невъзможно да не се пристрастя към сериала. 






~ Семейство Фостър 

След като осъзнах, че не гледам нито един сериал, в който да липсват някакви фентъзи или фантастични елементи, реших, че е време да започна да следя такъв, който разглежда чисто семейните взаимоотношения и е с преобладаващи драматични елементи. Изборът ми беше сведен до няколко сериала, но в крайна сметка избрах "Семейство Фостър". Едва на осми епизод от първи сезон съм, но вече усещам как съм се привързала към всеки един от семейството. Сериалът ми носи изключително топли чувства и след най - гадната ситуация успява да ми повдигне настроението. 

~ Хрониките на Шанара

Ако трябва да бъда честна, очаквах това да бъде поредният тийн фентъзи сериал, който ще следя, но не с голям интерес. Останах изненадана и очарована още след първия епизод и бях нетърпелива за всеки един след това. В началото бях силно впечатлена от сюжета, защото беше изключително вълнуващ, а постепенно ме спечелиха и героите. Препоръчвам сериала на всички фентъзи любители, защото фентъзи елементите са в изобилие. В момента единственото разочароващо е, че новият сезон се очаква чак лятото на 2017...



Това бяха трите нови попълнения към сериалите, които следя в момента, а сега към три сериала, които следя от дълго време и на които продължавам да се наслаждавам:


~ 100 - те, Teen wolf и Имало едно време

От новия сезон на "Имало едно време" вече излязоха четири епизода и до момента съм със смесени чувства - със сигурност мога да кажа, че ми е по - интересен от предишния сезон, който по мое мнение беше най - слабият, но този далеч не е и от най - добрите. Остава да се надявам, че ще се случат обрати, които ще променят мнението ми. 
Колкото до Teen wolf - вече се знае,че това ще е последният за сериала сезон,(все още ми се плаче като се сетя) затова и очаквам да бъде най - силният досега. От малкото спойлери, които четох, разбрах, че любимата ми двойка ever най - накрая ще бъде заедно, така че.... НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ!!! Надявам се и любима героиня като Алисън да се завърне, макар и за един епизод.
100 - те също е един от най, най, НАЙ - любимите ми сериали, затова търпеливо ще си го чакам до другата година. Завърши по наистина интересен начин, който предразполага към най - различни теории как ще продължи сериалът в следващия си сезон, затова е любопитно  на коя са се спрели сценаристите.

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Флашмоб "Хари Потър и Прокълнатото дете"

Здравейте! Днес съм с една вълнуваща новина, която бързо се разпростира из Фейсбук феновете на Хари Потър. Ето и повече за нея:

Едно от най - дългоочакваните събития за почитателите на "Хари Потър", а именно - излизането на пиесата "Хари Потър и Прокълнатото дете", написана от Дж. К Роулинг в съавторство с Джон Тифани и Джак Торн, ще бъде на 13 октомври. 
Точно ден по - рано запалените по поредицата фенове ще могат да присъстват и на едно флашмоб приключение, организирано от издателство Егмонт! Мястото на събитието е булевард Витоша, часът - 18:00, а целта - всеки да прочете любим откъс от любимата си книга от поредицата пред нищо неподозиращите минувачи. Освен това всички са поканени да донесат със себе си своите
вълшебни метли, магьоснически шапки и 
 вълшебни пръчки!



Повече за събитието - ТУК!

Програмата предвижда в 18:15 ч. феновете да се съберат в книжен център "Гринуич", където заедно да отпразнуват излизането на пиесата, а точно в полунощ да бъдат едни от първите, които ще се сдобият с българското копие на книгата! 

credit
Самата аз няма да мога да присъствам на събитието, за моя жалост, но ако сте запалени по Хари Потър и сте от София, не пропускайте това забавно приключение! Отбележете в календара - 12 октомври, 18:00 ч., Витошка! :))

Сирената от Кийра Кас - ревю


   Преди години Океана спасява Кален от удавяне. За да плати дълга си, тя трябва да й служи и, използвайки гласа си, да примамва странници към смъртта. Всяка една нейна дума може да убие човек на място и девойката е решена да изтърпи присъдата си в самота. Докато не среща Акинли.

   Красив, грижовен и добър, Акинли е всичко, за което Кален някога си е мечтала. Да се влюбиш в смъртен нарушава всички правила на Океана, но за пръв път в живота си сирената е готова да следва сърцето си, независимо от всичко.


Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета романа!

   Още от самото начало знаех, че книгата ще ми хареса, защото стилът на писане на Кийра Кас е изключително красив и емоционален. „Сирената” съдържа в себе си всички онези елементи, които читателят очаква от книга за сирени – забранена любовна история, малка доза митология и една голяма от смъртоносния глас на сирените... И въпреки, че не останах изненадана от това как се стекоха нещата в книгата чисто като сюжет, бях истински впечатлена от любовта, с която авторката бе изградила всеки един от героите, а и от взаимоотношенията между тях – толкова силни и разтърсващи!
   Няма как първо да не обърна внимание на любовта, която присъстваше толкова осезаемо из страниците на книгата. Любовта между приятелки, които заедно бяха обречени да отнемат животите на невинни. Споделяйки ужасяващата си съдба, тези момичета показаха, че са готови на всичко, за да облекчат поне малко от болката на приятелката си. Майчината любов, от която момичетата бяха лишени в ранните си години, но с които Океана ги дари в годините им на сирени. И последна, но не по важност – романтичната любов. Тази между двамата главни персонажи Акинли и Кален, които постепенно разкриваха по частица от себе си пред другия, споделяйки общи загуби и създавайки връзка, неразрушима от тишината на мълчанието, неразрушима дори и от строгите закони, които сирените са принудени да спазват.
   Кален беше любимата дъщеря на Океана, служейки ѝ вярно цели 80 години. И ако „сестрите” ѝ предпочитаха да бъдат сред обикновените човешки същества и да се отдадат изцяло на нощния живот, то Кален често прибягваше до компанията на Океана и предпочиташе тишината и спокойствието. Тя също така в най – голяма степен бе запазила човешкото в себе си, не само заради състраданието и най – вече вината, която преследваше в малка или голяма степен всяка една от сирените, но и заради нуждата ѝ да пази спомена за жертвите жив в тефтера, който си водеше – черната статистика на всички години, в които тя и сестрите ѝ бяха произнасяли смъртоносните куплети от песента си. Друга възхитителна черта на Кален бе борбеността ѝ – нарушавайки всички правила на сирените, тя бе готова да се бори за любовта си, а на по – късен етап и за живота на любимия си  с цената на всичко!
   Не може да се каже, че Акинли ме впечатли кой знае колко. Обичам милите и грижовни момчета от книгите, но не и съвършените, какъвто се беше опитала да го изкара авторката. Не виждах отражението на тежкото минало върху него, загубата на родителите му не се усещаше в характера му и като че ли не го бе разтърсила, както би било реално погледнато. Беше един лъчезарен персонаж, но не и достатъчно емоционален. Като цяло обаче оценявам в него факта, че намери начин да достигне до Кален и без думи – успяваше да я изслушва и без да я чува, разбираше същността ѝ.


   Две от сестрите – сирени на Кален – Елизабет и Миака, също събудиха емоции у мен. Двете до голяма степен си приличаха – обичаха да са сред хора и бяха готови на компромиси със себе си, заради Кален и нейното щастие, но имаше и черти, характерни за всяка една от тях. Миака бе момичето с екзотичен произход, обсебено от изкуството. Тя се вдъхновяваше за поредната си картина от всевъзможни неща от заобикалящия свят, но най – вече я привличаше японската култура. А Елизабет бе сирената в групата, която често търсеше мъжката компания и имаше влечение към киното. Миака, Лиз и Кален образуха една шарена компания, сплотена от многото години, прекарани заедно и вината от това да отнемаш невинни човешки животи.

   Кийра Кас е от онези авторки, които те докосват със способността си да създават емоционална история, и „Сирената” не е изключение. Това е роман за жертвите, които понякога се налага да правим, компромисите със себе си, които често са неизбежни, силата да понесеш разяждащата вина, но най – вече за приятелството и любовта – в най – чистите им форми. 

неделя, 9 октомври 2016 г.

По залез от Александра Бракен - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.


   Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.
   Руби и приятелите й имат едно-единствено оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.


Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие от книгата!  

  Развръзката на трилогията „Тъмна дарба” – „По залез”, оправда високите ми очаквания и предостави един от най – силните финали на поредици. Краят на една от любимите ми трилогии беше драматичен, заради малкото останали, но доста значими тайни, които трябваше да бъдат разкрити, напрегнат, заради множеството изпитания, през които героите трябваше да преминат, романтичен, заради всички онези откраднати целувки и задушевни моменти между главните персонажи.
   В тази книга имах чувството, че Алекс Бракен бе забавила малко темпото, за да даде на читателите възможност да осмислят шокиращите разкрития от последната книга. Това не значи, че романът бе по – малко интересен - вниманието бе съсредоточено не толкова върху екшъна, колкото върху героите и това как те приемаха възможността за евентуално лечение от болестта. В последната книга осезаемо присъстваше и процесът „планиране” – забелязах, че всяко едно действие на героите бе добре обмислено, а самият читател ставаше свидетел на обсъждането на стратегиите. Това ми даде шанс да видя в каква посока мисли всеки един от персонажите и ако една част от тях искаха да получат свободата си с битки и физическа сила, то друга тръгваше по мирния път и търсеше съпричастност, дори съжаление от обикновените хора.
   Неизбежно е когато разглеждам образа на Руби да не се връщам назад във времето, за да видя голямата промяна, през която тя премина. От несигурност, до увереност, през множеството възходи и падения – във всеки етап на своята история, Руби бе готова на всичко за приятелите си и в тази книга тя не е по – различна. Руби научи много неща през първите два романа като това как да се вслушва в другите, как да рискува, но и кога да бъде смирена и най – важното - как да приема самата себе си и дарбата си. Въпреки, че прие дарбата си, тя не се отказа от желанието си да се „откъсне” от опасните си способности и да се превърне в обикновен човек, затова и не ми беше чуден този хъс в нея да се добере до лека – хъс, който се показва на повърхността, само когато близки за нея хора са в опасност.  Единственото нещо, с което може би ме разочарова Руби в тази книга, бе, че ми се искаше да има повече вяра в Лиъм.
   Не се сещам за момент, в който Лиъм да ме е разочаровал. Обсебена съм от неговия персонаж и от емоционалността, която притежава. В романа срещнах доста изненади по отношение на неговия персонаж като това, че тук Руби не беше единствената, която пазеше тайни.  Освен тайните, които криеше от най – добрите си приятели, в тази книга той отстояваше мнението си и ревностно защитаваше позицията си. Лиъм е може би персонажът, който се промени най – много и едновременно с това запази същността си най – чиста. Той остана чаровния и мил герой от първата книга, който винаги имаше вяра, че нещата ще се получат, но заедно с това придоби способността да бъде целеустремен и да се вслушва повече в собствения си глас.
   И няма как в ревюто ми да не присъстват второстепенни персонажи като Зу, Вида, Дунди и Кланси. Зу за моя огромна радост се завърна за финалната книга от трилогията, като разказа своята история и като ме изненада с някои свои действия. Групата нямаше да бъде същата без талисмана си, който е това малко и крехко момиче с толкова силен дух. Вида разголи повече от душата си в тази книга, но си остана борбената, вечно откровена и саркастична героиня, която всички обичаме. Дунди – мърморкото на трилогията, който винаги бе отворен да даде съвет, или пък рамо, на което да поплачеш. И Кланси – мога да говоря дълго за този персонаж и за всичко, което той преживя. Авторката успя да го представи едновременно в светлината, която всички би трябвала до го мразят – на антагонист, героят, който постоянно проваляше плановете на останалите, заради своите егоистични цели, този, който съсипа не един и два живота, но и в светлината на момчето, което всеки би съжалил – опитното зайче, без право на глас с баща - чудовище.
   И на последно място, но не по важност - любовната история в книгата, която се запази все така очарователна и предизвикваща пеперуди в стомаха. Въпреки множеството възходи и падения във връзката си, Лиъм и Руби съумяваха да запазят чистата любов помежду си и въпреки тайните, настанили се помежду им, да достигнат постепенно до онова ниво на доверие, което е неразрушимо. Обичам връзката им и съм повече от доволна от техния "щастлив край". В тази книга се създаде и една друга, по - различна любовна история, и то между двама също толкова интересни персонажи, но на нея ще оставя да се насладите без да издавам нищо.

   Изумителен финал на една невероятна поредица, изпълнен с много драматични развръзки, разкрития, които ще ви разтърсят из основи, загуби, които ще разбият сърцето ви, напрежение, което няма да ви отлепи от книгата, много романтика и страст. 

Music Sunday (3)














сряда, 5 октомври 2016 г.

Top 5 Wednesday (14)


Ето ме и мен с поредния топ 5! Днешната тема е топ 5 книги, които ни е отнело най - дълго време да прочетем.

5."Отнесени от вихъра" - Маргарет Мичъл. Реших да започна с една моя много любима книга, а именно - "Отнесени от вихъра". Не знам дали заради обема, или заради по - бавното действие, но ми отне доста време да завърша тази книга. Това обаче не значи, че я обичам по - малко! "Отнесени от вихъра" е една от най - любимите ми книги, която бързо се настани в сърцето ми и към която някой ден отново ще посегна, независимо, че първата ни "среща" продължи повече от три месеца...

4."Опасна дарба" - Даниел и Дина Найери. Изобщо не харесах книгата и не е никак изненадващо, че ми отне толкова време да я прочета (вече не си спомням колко, но беше доста). Не харесах героите, сюжетната линия ми се губеше... просто това не беше моето четиво.

3."Хартиени градове" - Джон Грийн.  Същите причини като с номер 4, като добавим и това, че наистина не харесвам стила на писане на Джон Грийн и опитите му да докара някакъв "тийн" език, който по - скоро ме отблъсква, отколкото ми изглежда реалистичен.

2."Под игото" - Иван Вазов. Споменавала ли съм, че няколко пъти съм започвала да чета тази книга безуспешно? Е, на третия или четвъртия път (не помня вече) най - накрая я завърших, но четенето ѝ бе дълъг процес... В интерес на истината, при този трети или четвърти опит, тя ми допадна много повече от предишните пъти и дори бих казала, че ми беше интересна.

1."Марсианецът" - Анди Уеър. Завършвам с тази книга, като я поставям на първо място, тъй като е последната, която четох наистина дъъълго време - 4 месеца. И подобно на пета позиция, ще ви изненадам като ви кажа колко много я харесах! Беше много забавна, но ми отне прекалено много време да "навляза" в нея, поради което четенето ѝ доста се проточи.