сряда, 31 август 2016 г.

August Book Haul




Здравейте! Тук съм с августовския си book haul, който е доста голям, предвид факта, че само преди месец си обещах да не купувам книги до края на годината, защото имам мнооого за четене, наистина много. Да не губя повече време - ето ги книгите, с които се сдобих този месец. :)

Първите заглавия, които ми попаднаха в ръцете, бяха седемте книги от поредицата за Хари Потър. Вече съм обсебена от поредицата и героите, а по отношение на кориците... ТЕ СА ТОЛКОВА КРАСИВИ И ЦВЕТНИ - обожавам ги! 

Следващите книги получих от издателство ИБИС, за което съм страшно благодарна, а заглавията са: "Правилата на привличането""Верижна реакция""Сърца за разбиване" и "Златният мост".


"Гънка във времето" ми беше изпратена от издателство Интенс, за което отново благодаря! Не вярвах, че ще обикна книгата с цялото си сърце, но се случи. "Оставих те да си отидеш" спечелих от една интернет игра и определено не се вписва в жанровете, които чета, но все пак се надявам да ми хареса.



Следващите книги закупих от промоцията на Сиела - -50% на всички техни заглавия, която се проведе на 27 - ми август. Нетърпелива съм за всяко едно от заглавията, но може би тези, които са на по - преден план в списъка ми "да прочета" са: "Летни дни, летни нощи", "Аз още броя дните" и "Роклята" :)

А вие с кои книги се сдобихте този месец?  :)

вторник, 30 август 2016 г.

Гневът и зората от Рене Ахдие - ревю

    Накратко: „Гневът и зората” разказва за жестокия владетел Халид, който отнема всяка нощ по едно момиче от народа, за да го убие с изгрева на зората. Напълно необяснимо. Приятелката на младата Шахризад е сполетяна от същата съдба, а Шахризад е по – готова от всякога да направи така, че това да бъде последната жертва на жестокия убиец. Но постепенно, всички тайни се разплитат и Шахризад открива, че зад всяко действие на Халид стои обяснение, което може да промени всичко... А чувствата между двамата заплашват да променят историята по един изненадващ начин.


   „Гневът и зората” несъмнено ми хареса, но за жалост, така и не успях да изпитам онези емоции, за които четох в толкова много ревюта. Имах купища проблеми с героите, които не можах да разреша до края на книгата, а персонажите за мен винаги са били НАЙ – важната част от един роман. По отношение на стила на авторката, нямам критики, защото той беше изключително нежен и необикновен. Самата история беше красива и носеше полъха на една арабска и незабравима фантастична приказка.
 След като успях да кажа в две изречения положителните неща, които открих в романа, е време за критики... Шахризад за мен не беше силната героиня, която романът се опитваше да настоява, че е. Тя беше изпълнена с гняв и болка, които искаха да изплуват на повърхността, но... така и не успяха. Тя си служеше прекрасно с думите, но по отношение на действията, никога не докарваше нещата до край. Разбира се, чудесен пример за това е отмъщението, за което тя така копнееше и което стоеше в центъра на сюжета. Като прибавим към това и факта колко бързо се влюби в Халид, за мен тя не се различаваше от повечето женски персонажи, които имат емоционални проблеми и си „падат” по лошото момче от книгата.
   Проблемите ми пък с Халид идват от това, че почти през цялата книга не се знае нищо за него, освен че е убиец. Почти до края липсва обяснение защо той е убил толкова НЕВИННИ момичета, което го разбирам от гледна точка на това, че се трупа напрежение и желание у читателя да разбере повече за „тайната”. Предполагам, че в повечето читатели чувството, че той е убиец, е изчезнало бързо след започването на романа, но за съжаление, докато аз четях книгата винаги, дори и в хубавите моменти, тъничко гласче ми казваше: „но той е убиец!”. Осъзнавах, че разкриването на тайната ще оправдае Халид в малка или голяма степен, но така и не можах да заглуша това гласче.
   И последен проблем – връзката между Халид и Шахризад. Уоу, нямам нищо против insta-love връзките в книгите, ако ми хареса как са изградени, но в изграждането на тази бяха допуснати толкова грешки, че беше невъзможно да ме докосне емоционално, по какъвто и да е било начин. Дори и да изключим това, че Шахризад се влюби в убиеца на най – добрата си приятелка, продължават да съществуват тайните и недоверието, и ако не лъжите, то неизречените истини. За мен двамата герои общуваха крайно погрешно, избягвайки най – големите си проблеми във връзката и отлагайки във времето важни разговори, за сметка на други. И може би нямаше да е толкова ужасно, ако само единият от двамата пазеше тайни, но липсата на каквото и да е доверие беше двустранно, а тайните витаеха из страниците на книгата почти до последно.
   Нито съм очарована, нито пък разочарована от второстепенните персонажи, защото, честно казано, не ги опознах достатъчно добре. Двамата най – добри приятели на главните герои – Деспина и Джалал, бяха еднакво саркастични, забавни и директни, но за жалост научих само това за тях.

   Не искам да оставате с погрешно впечатление – въпреки множеството критики, книгата ми хареса, но за мен, тя не беше нищо специално и уникално и със сигурност не се превърна в моя любимка. Обикнах емоционалния стил на писане, но не и самите емоции на персонажите, не и самите тях. Историята беше красива и напрегната, но и на моменти предвидима, а идеята с приказките, които Шахризад разказваше на Халид можеше да бъде къде-къде по-добре доразвита.

Това е от мен. Надявам се да не съм обидила никого с ревюто си :)

неделя, 28 август 2016 г.

Music Sunday (1)

Лято е. 
А през лятото съм по - обсебена от музиката, откогато и да е било. 
Затова, въпреки че този месец вече споделих музикалните си любимци, ви представям песните, които си пускам днес от ранни зори. 











сряда, 24 август 2016 г.

Goodreads Book Tag



Много благодаря на Павлина за този таг <3

1.Коя беше последната книга , която маркирахте като прочетена?
- "Хари Потър и затворникът от Азкабан" и честно казано останах мъъънично разочарована.

2.Кои са книгите , които четете в момента?
- "Гневът и зората", "Марсианецът" (омг, чета я от 6 май...) и "Друговремец", която изключително много харесвам, но все не намирам време, а е тежичка, за да я нося насам-натам.

3.Коя книга добавихте последно към списъка си за четене?
- Не съм добавяла от доста време - просто се отказах да добавям книги, по незнайни и за мен самата причини, но все пак, последно добавена е "Изчезналият герой" от Рик Риърдън.

4.Коя е следващата книга , която сте запланували да прочетете?
- Никога не спазвам плановете си, защото хващам нова книга в зависимост от настроението си, но ако сега трябва да дам отговор, то това ще е четвъртата книга от поредицата за Хари Потър.

5.Използвате ли системата за оценяване на Goodreads?
- Използвам я, но да си призная не съм особено сериозна в оценките си. Много пъти давам повече звезди на дадена книга, отколкото мисля, че заслужава, а често ми се случва и да си променям мнението за книга  известно време след като съм я прочела (например като я сравня с друга, която чета в момента), но не променям оценката си, така че... Не трябва да им се вярва много-много на моите "звездички" в Goodreads.

6.Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година?
- Ха-ха, тооолкова сложен въпрос. В началото мисля, че "се предизвиках" със 75 книги, реших че са малко и ги направих 120 (доста амбициозно, предвид факта, че това значи по 10 книги на месец....), реших, че са много и ги направих 100, но като гледах как се движат нещата, осъзнах, че няма да успея, затова сега са 65, а съм прочела 56, тоест, със сигурност ще успея, но след фермана, който изписах, предполагам осъзнахте, че не гледам насериозно и на предизвикателството...

7.Имате ли wishlist?
- Неп.

8.Коя е следващата книга, която планирате да си купите?
- Ъм... не знам...

9.Имате ли любими цитати, който обичате да споделяте?
- Наскоро се запалих по споделянето на цитати и последният, който добавих беше следният: "Щастието е винаги там. Просто трябва да избереш да го видиш. Няма смисъл от това да живееш в тъмнина и да игнорираш светлината на звездите." - Кари Хоуп Флетчър.

10.Кой е любимият ви автор?
- Отбелязала съм доста, затова ще споделя част от тях: Ришел Мийд, Касандра Клеър, Рик Риърдън, Сара Дж. Маас, Джейн Остин...

11.Присъединили ли сте се към някои групи?
- Членувам в пет групи, но рядко влизам в тях.

12.Колко книжни рафтчета (bookshelves) имате в Goodreads?
- Плюс стандартните три, имам още шест - прочетено през 2014, 2015, 2016, българска литература, класика и любими романи.

събота, 20 август 2016 г.

Гънка във времето от Маделин Ленгъл - ревю

   Бащата на Мег е изчезнал мистериозно по време на експерименти с пътуване във времето през петото измерение. Сега Мег, Чарлс Уолас и приятелят им Калвин предприемат опасно пътешествие, за да го намерят. За целта обаче, децата трябва да преминат отвъд Тъмата, която се простира из космоса и поглъща планета след планета. Ще успеят ли да надхитрят силите на злото, с които ще се сблъскат по време на необикновената си мисия?




Благодаря на издателство Интенс за предоставената възможност!

   „Гънка във времето” е един изключителен роман, който предразполага към всевъзможни интерпретации – едни биха видели приключенските нотки в книгата, други – антиутопичните в лицето на планетата Камазоц, трети – инициационното пътешествие на тримата главни герои, четвърти – множеството философски теми, засегнати в романа и така до безкрай. Истината е, че „Гънка във времето” е история, подходяща за всички възрасти, в която всеки би открил нещо различно. За мен тя беше една мрачна приказка, като никоя досега...
   Стилът на Маделин Ленгъл беше нещо ново за мен и несъмнено много оригинален, несравним с ничий друг. Бе достатъчно описателен и много, много пленителен. Дребни елементи от историята постоянно ми напомняха за приказни символи и мотиви, което направи четенето на книгата още по – приятно. Борбата със злото – с ТО, пък напомняше фентъзи роман. По отношение на света в книгата, тук открих антиутопични елементи – пример е планетата Камазоц и перфектното градче, което Ленгъл бе създала, където всичко беше еднакво, сиво, гласът на жителите бе отнет, волята и желанието за действие, промяна – разбити. Героите също бяха изумителни – като се започне с невероятното трио Мег, Чарлс и Калвин, които ми приличаха на приказни герои, тръгнали по пътя на своята инициация, продължим с госпожа Кое, госпожа Щоето и госпожа Коя и завършим със злодея в историята – ТО.
   Мег, главната героиня, беше едно много необикновено момиченце. Тя се отличаваше със своята невинност, а и изключителна самокритичност, което предизвикваше леки усмивки в мен, защото не харесваше в себе си точно нещата, които я правеха толкова невероятна, а именно – несъвършенствата, непохватността, непримиримостта, бих казала дори бунтарския дух  и това, че всяко нейно действие я правеше различна. Веднага се сещам за днешната действителност, в която повечето хора се опитват да бъдат различни и да се отличат по някакъв начин от другите – иронично, че това е нещото, от което Мег бягаше. Героинята ѝ, освен това, за мен бе едно въплъщение на добротата – заради чистата любов, която изпитваше към семейството си и заради готовността ѝ да пожертва живота си за тях.
   Героят на Чарлс не успя да ме докосне по начина, по който го направи героинята на Мег. Вероятно, защото книгата твърде много настояваше за неговата изключителност. При Мег сякаш това, че бе необикновена, се усeщаше от само себе си. Няма как обаче да не обърна внимание на неговите качества, които включваха въображение и интелигентност, трудно разбираеми от околните. Той беше онзи, който виждаше и разбираше нещата по различен начин, невъзможен за останалите. Изключително при него беше и това колко лесно улавяше емоциите на Мег... Може да се каже, че той притежаваше една емоционална интелигентност, която рядко съм срещала в книгите досега.
   Калвин беше онова невидимо за семейството си дете и предвид това обстоятелство ми беше наистина чудно колко бързо намери своето място сред другите двама необикновени герои. Впоследствие той се превърна в един от „видимите”, изигравайки важна роля в тази „мисия”, поставена на Мег и Чарлс, а може би дори откри своето място в едно ново „семейство” и по този начин разбра истинското значение на тази дума.
   За трите второстепенни героини - госпожа Кое, Коя и Щоето, не мисля да издавам нищо, защото те будят читателския интерес със самите си имена (поне моя определено го събудиха)

   „Гънка във времето” е една приказна история за три деца, поемащи по пътя на борба със злото, а дали ще успеят да доведат любовта и добротата до триумф, ще разберете след прочитането на романа... Поемете си дълбока глътка въздух преди да започнете това приключение, защото ще ви е необходима!

сряда, 17 август 2016 г.

Златният мост от Ева Фьолер - ревю

Ревю на първата книга.


   Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което й съобщават, че той е заседнал в миналото – и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?

Благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие на книгата!

   Продължението на „Гондолата на времето” – „Златният мост” връща към добре познатите главни герои, но в едно съвсем друго време и в един напълно различен град. Париж през 17 век готви за Ана и Себастиано нови премеждия в стила на романа “Тримата мускетари”, включващи опасни срещи с неочаквани врагове,  пищни балове и любовни афери – всичко това, разбира се, поднесено с много чувство за хумор.
   Лично аз останах едновременно очарована и неприятно изненадана от романа. Впечатли ме замисълът на сюжета – загубената памет на Себастиано, която допълнително усложняваше задачата на Ана, харесах препратките към „Тримата мускетари”, защото съм влюбена в този роман, обстановката – Париж и описанията, които пресъздаваха перфектно атмосферата в книгата, допаднаха ми и второстепенните герои, които отново се оказаха не такива, каквито изглеждаха на пръв поглед... НО действието в романа се движеше прекалено бързо дори за моя вкус, а някои от героите, които обикнах в предишната книга, ме разочароваха в тази малко или много. 
   Ана отново се доказа като героиня, която е готова да се хвърли с главата напред в приключението, особено ако неин близък е в опасност. В тази книга си пролича, че има опит с пътуването във времето и доста бързо се вписа в обстановката. Е, разбира се, че ги имаше онези забавни моменти, познати от предишната книга, свързани с хигиената и езиковата бариера, а да не забравяме и кратката ѝ професия като „сервитьорка”, но в тази книга те не бяха такъв голям проблем за нея и макар донякъде да си оставаше чудачка за живеещите през тази епоха, тя се приспособи изненадващо бързо. 
   Себастиано, от своя страна, изцяло се бе вписал в обстановката, живеейки като мускетар, върл привърженик на Ришельо и непомнейки абсолютно нищо за своя предишен живот, той беше повече от готов да се изправи срещу Ана, следвайки погрешни идеологии. Сблъсъкът между Ана и Себастиано беше може би най – интересната част от книгата -  двамата бяха застанали на противоположни страни, а в епицентъра на скандала стоеше една афера, която би могла да промени Франция завинаги. Силно се надявах, попаднала в тази ситуация - Ана да се държи по - отговорно, но на моменти тя като че ли го изграеше на попаднала в беда девойка, което мъъъничко ме подразни. 
   Любовта не отсъстваше и в тази книга. Макар разделени от забравени спомени и застанали на различни страни, искрите между Ана и Себастиано продължава да горят с пълна сила, а освен тяхната любовна драма имаше и пикантна кралска такава, но подробностите ще запазя в тайна...

   Изключително забавна и все така напрегната, „Златният мост” отвежда в един от най – интересните периоди в историята на Франция – мускетари, кралски интриги, заплетени връзки, борба за власт, блясък и мистерия – малка част от нещата, присъстващи в романа.  

неделя, 14 август 2016 г.

Сърца за разбиване от Али Новак - ревю


   След като сестра й се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните й мисли. Животът й до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново. 
   Само че животът й внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър й дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия й филм. О, Господи, какво става с живота й?
   Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра й е болна от рак и може би умира?

Благодаря на издателство Ибис за възможността!

   „Сърца за разбиване” бе очарователна история, носеща духа на летните романтични тийн четива. Книгата беше преизпълнена с музика, мечти, любов, но едновременно с това витаеха и чувства на съмнения, тъга, страх... Забавните нотки в книгата се смесваха с драматичните такива, за да се получи роман, който едновременно предизвиква усмивки и сълзи.
   Подобно на книгите на Симон Елкелес, тук липсваше моментът на изненадата – сюжетът на книгата се движеше подобно на сценарий от романтична комедия. Елементът, който отличаваше романа от книгите на Елкелес, а и от повечето тийн романи, бе изкуството – и то не до такава степен музиката, която безспорно играеше важна роля в голяма част от книгата, ами фотографията. Винаги съм се възхищавала на хората, способни да улавят онези прекрасни мигове от живота на другите, каквото правеше главната героиня. Страстта ѝ към фотографията беше предадена по наистина реалистичен начин и чувах звука от  изщракването на фотоапарат всеки път, когато тя запаметяваше в снимка нечий чужд момент.
   Освен с любовта си към фотографията, главната героиня – Стела, ме спечели и на много други нива. Като започнем с това, че не се страхуваше да бъде себе си и да заявява твърдо мнението си, продължим с нейната отдаденост към сестра ѝ и завършим с несигурността ѝ на теми като бъдеще, образование... Трябва да отбележа, че тя наистина постигна напредък с течение на книгата – позволи си да отклони поглед от живота на сестра си и така успя да се вгледа повече в собствения си такъв.



   Колкото до образа на Оливър – той не ме изненада, но пък ми стана безкрайно симпатичен. От самото начало знаех, че образът на „лошото момче – рок звездата” е само обвивка. Всъщност той беше сладък и забавен, романтичен и най – вече – естествен. Трябваше му повече време да сподели своята „история”, но това може би допринесе за една мистериозност около персонажа му и му донесе още точки за чар.
   Връзката между Оливър и Стела се развиваше подобно на скоростно влакче – не осъзнах кога толкова са се привързали един към друг и наистина ми се искаше да забавят темпото. Въпреки това обожавам малките им и сладки моменти заедно. Още повече обаче обичам всички забавни моменти на групата – щуротии между хотелските етажи и множество зад сценични закачки!
   И някъде между цялото това забавление и изкуство, идваше и тъмната страна на книгата, а именно – болестта на Кара. Макар тя да не беше извадена на такъв преден план, тъгата се усещаше от страниците на книгата всеки път, когато Стела споменеше името на сестра си. Беше тъжно, защото самата Кара бе изключително лъчезарен човек, гледащ оптимистично на нещата, чийто живот бе помрачен от рака. Драматичната история на Оливър също вкара малко тъмни нотки в романа, а всички моменти, в които момчетата бяха изправени пред трудности и се налагаше да се справят с тях с множество скандали, влизаха в контраст със забавните им такива. 

   "Сърца за разбиване" е сладка и свежа книга, която ще ви спечели с очарователна романтична история, едновременно драматичен и забавен сюжет, музика и фотография - двете изкуства, които витаят от страниците на книгата и герои, които умеят да обичат, мечтаят и рискуват. :)

сряда, 10 август 2016 г.

Top 5 Wednesday (12)

source
Обожавам този тип постове, въпреки че ги правя изключително рядко... Топ 5 за деня отново е с интересна тема, а именно - топ 5 на авторите, от които искам повече книги. 

5.Стефъни Пъркинс. Невъзможно е да не я спомена. Трите ѝ книги за Ана, Лола и Айла са написани очарователно! Обичам романсите, които създава и героите, които е трудно да не обикнеш.

4.Кийра Кас. Дали бих отказала още една антиутопична поредица на Кийра Кас? Всъщност, с радост бих я прочела. Страшно много ми хареса начинът, по който завърши всичко в "Изборът", затова определено не бих искала още една книга от поредицата, но една нова такава, с нови герои, може би мааалко повече тръпка и напрежение, но все така драматична и романтична, със сигурност бих си взела да прочета...

3.Аманда Хокинг. Макар да не беше любов от пръв поглед, обикнах поредицата "Трил" и се влюбих във фантастичния свят, който авторката беше създала, изпълнен с тайнства, приключения, опасности и магия. 

2.Ришел Мийд. Ще си кажете: "Та тя има три поредици от по 6 книги и дори продължава ли, продължава да издава", но истината е че искам още, и още, и още... Не мисля,че някога ще мога да се наситя на стила на писане на Ришел. Талантът ѝ да създава изумителни герои - смели, силни и саркастични и също толкова изумителни светове, ме е държал до късно през нощите. 


1.Сюзан Колинс. Нямаше как да мина без Сюзан Колинс... Не съм чела поредицата ѝ за Грегор Горноземеца (а и съм леко предубедена, защото ми се струва детска и... не знам....), но не бих отказала YA или Adult фентъзи или фантастична книга.

вторник, 9 август 2016 г.

Верижна реакция от Симон Елкелес - ревю



   Луис Фуентес е добро момче, умно и забавно, а голямата му мечта е да стане астронавт. Той винаги е бил предпазван от безмилостния гангстерски свят, който едва не е разрушил живота на двамата му по-големи братя. Ала това не го е спирало да поема рискове – Луис неспирно търси следващото предизвикателство.
   Ники Крус знае, че всички момчета лъжат, за да получат това, което искат. В живота си тя следва две прости правила: 1) Не вярвай на момче, което казва „обичам те“; 2) Никога не се забърквай с момче, което живее в южната част на Феърфийлд. Родителите й са мексикански преселници, но като дъщеря на лекар, тя се чувства много по-близка със съседите си от северната, привилегированата част на града, отколкото със съучениците си мексиканци, членове на бандата „Кървавите латиноси“. 
   Да накара Ники да даде шанс на момче от гетото, е най-голямото предизвикателство за Луис, докато не се оказва мишена на новия главатар на „Кървавите латиноси“, който му разкрива съдбовна тайна за семейството му. Оптимистичната визия на Луис за блестящото му бъдеще е разрушена и той започва да се пита доколко всичко, в което е вярвал, е истина и дали кръвта на „лошо момче“, която тече във вените му, не е предопределила съдбата му…

Благодарности на издателство Ибис за възможността да прочета книгата!

   С последната си книга от тази емоционална трилогия, Симон Елкелес отново не ме изненада откъм сюжетно действие, но май това е нещото, което харесвам в нейните книги... Като че ли понякога просто имам нужда от „и заживели щастливо”.
   Във финалната книга, авторката отново ни поднася двама герои, изпълнени с чувство за хумор, но и купища проблеми зад гърба си. В сюжета на книгата продължават да се наблюдават, подобно на предишните романи, теми като наркотиците, парите, семейството, доверието и не на последно място – любовта.

 Имах чувството, че героите в този роман са най – уязвимите от представените ни досега. Ники Крус – момичето с мексикански корени, с които не се гордееше много-много, до последно се бореше с проблема си с доверието, възникнал след тежък и болезнен за нея период. Темата, която Елкелес засяга, смятам за най – важната от разглежданите до момента в книгите ѝ – вероятно, защото е актуална и мисля, че много момичета са били, а и вероятно в момента са в положението на Ники. Промяната, която претърпя тя, беше забележителна – от момичето, което беше издигнало стена срещу непознатото и прехвърляше собствените си страхове върху приятелите си, тя се превърна в момичето, което не се страхуваше да пристъпи собствените си правила и да се изправи срещу най – големите си страхове.
   Луис Фуентес не може да се каже, че ми беше любимец и въпреки всичко няма как да не отбележа неговите качества  - той беше най – ексцентричният от братята и търсеше „тръпката” на съвсем различно място от наркотиците, а именно – в спорта! Беше и най – целенасоченият, бих казала и най – ерудираният. За съжаление ми се стори и крайно наивен и податлив на манипулации. Малките неща го караха да изпада в крайности, а това на моменти ми се струваше доста дразнещо.
   Колкото до романтичната част на книгата – казах, че страшно много се радвам за щастливия край, но ми се искаше авторката да ме изненада с цялото действие преди края. Връзката между Ники и Луис протече по подобен на предишните две книги начин – в началото двамата герои не се понасяха, а в последствие чувствата се появиха на хоризонта. Не можеше ли в книгата да има различни от тези „любовно-омразни” взаимоотношения? Това, което ми допадна по отношение на романтиката, бе как Елкелес отново ни позволява да надникнем в моменти от бъдещето (всъщност в конкретната книга – настоящето) на две други любими двойки – Бритни и Алекс и Карлос и Киара. Беше очарователно да видя как големите братя дават съвети от личен опит на по - малкия си брат, а и как семействата им се разрастват, как се обичат и как се изправят винаги заедно срещу трудностите.

   Това беше и краят на една от най – романтичните и трогателни поредици, които съм чела. Поредицата беше изпъстрена с емоции: омраза, любов, страст, страх... Засягаше въпроси като това на какво си способен да защитиш семейството си, а и от какво си готов да се лишиш в името на любовта. Засягаше и множество сериозни и интересни теми като дрогата, невъзможните понякога мечти, недоверието в останалите, а и в самия себе си, вярата, че има надежда, но и изгубената такава, а и ЛЮБОВТА – любовта във всичките ѝ форми: семейната любов, приятелската такава и любовта към любимия човек...

понеделник, 8 август 2016 г.

Правилата на привличането от Симон Елкелес - ревю

 Ревю на "Перфектна химия"

   След като се забърква с опасна банда в Мексико, седемнайсетгодишният Карлос Фуентес е изпратен да живее в Колорадо при по-големия си брат Алекс. Но той не желае да следва пътя, който брат му е предначертал за него, записвайки го в местната гимназия. Вместо това иска да продължи да живее „на ръба“ и сам да определя съдбата си. Изпълнен с бунтарски дух, Карлос много скоро се забърква в неприятности, натопен за притежание на наркотици от наркобарон с влиятелни връзки. За да не бъде изключен от училището, Карлос е изпратен да живее в дома на бившия наставник на Алекс – професор Уестфорд.
   Когато Карлос среща Киара, дъщерята на професора, която е целеустремено и добро момиче, той е шокиран от чувствата, които започва да изпитва към нея. Тя по нищо не прилича на момичетата, които обикновено го привличат, но двамата много скоро откриват, че в сърдечните дела правилата на привличането надделяват над социалните различия.


Благодаря на издателство Ибис за възможността, която ми предоставиха!

   „Правилата на привличането” ме върна към онова топло чувство, което изпитвам само когато чета книга на Симон Елкелес. Въпреки наивните сцени, изпълнени с клишета за „лошото момче”, „доброто момиче”, „невъзможната любов” и т.н., книгата ме докосва с любовта, която изпълва страниците на романа – любовта към семейството, за което си готов на абсолютно всичко, любовта към приятелите, до които си винаги, в най – трудните им моменти и любовта към най – близкия ти човек, за когото си готов да дадеш живота си.
    Карлос и Киара бяха коренно различни от героите в предишната книга – Бритни и
Алекс. Ако Алекс се опитваше да избяга от света на наркотиците и престъпността, от който казват, че няма излизане, то Карлос нямаше никакъв проблем да живее в него, а дори напротив – в много моменти той се стремеше КЪМ него. Ако Бритни беше като чуплива кукла Барби, която на пръв поглед е съвършена, то Киара бе спортна натура, която не се тревожеше за външността си и обожаваше автомобилите. Карлос – момче, което търси опасността и е със завидна доза чувство за хумор и Киара – влюбеното в спорта и колите момиче, което може да се притесни само и единствено от говорния си дефект.
   Както може да се предположи, Карлос и Киара са съвършената НЕсъвършена двойка – въпреки множеството перипетии и трудности, недоверие и опасности, те винаги успяваха да намерят пътя един към друг, да преглътнат егото си и да повярват в любовта си. Връзката им промени в малка или голяма степен и двамата. Карлос от търсещ опасността, се превърна в бягащ от нея, а Киара като че ли вече не таеше такива притеснения от заекването си. И докато съм на темата двойки/връзки в книгата – радвам се, че Елкелес не беше забравила и други двама свои герои – Бритни и Алекс, продължавайки да ни показва проблемите и пререканията, пред които е изправена тяхната любов.
   Книгата беше изпълнена със забавни моменти, които героите с невероятно чувство за хумор ни поднесоха. Освен Карлос, друг, изключително свеж герои, бе приятелят на Киара – Тък, който по всяко време беше готов да раздразни Карлос с някоя своя реплика. Малкото братче на Киара, от своя страна, очароваше със своята невинност и упоритост. Освен забавни, имаше и доста опасни сцени – Симон Елкелес и в тази книга продължи да ни въвежда в сложните взаимоотношения на наркодилъри и босове.

   Макар “Правилата на привличането” да не ме изненада откъм сюжет, тя ме впечатли с топлите връзки, които бяха изградили помежду си персонажите, различните им характери, емоционалността, с която беше пропита и едновременно нежните, опасни и забавни моменти.

вторник, 2 август 2016 г.

My Fictional Bookish Girl Squad


Огромни благодарности на Теди за този весел и интересен таг!

1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение.
- Може би Ема от "Лейди Полунощ". Тя беше адски забавна и наистина много, много добра приятелка.

2.Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти.
- Тук доста се колебая, защото има страшно много героини, на които знам, че бих могла да "разчитам" в трудни моменти. Все пак мисля, че ще се спра на Роуз Хатауей. Въпреки някои нейни действия, с които си противоречеше за ролята си на "добра приятелка", смятам, че тя бе до Лиса в нейните най - трудни моменти. 

3.Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша.
- Уинтър. Тя е най - милото същество от цялата поредица на Мариса Майър и съм сигурна, че би ме изслушала винаги и по всяко време. 

4.Героиня, която ще ти помага, когато се местиш.
- Честно казано първото, което ми хрумна, е да търся някоя героиня със свърхестествени способности, които ще ми свършат работа, но след като не се сетих за такава, ще кажа Хърмаяни. Може и все пак ще измисли някакво заклинание за по - бързо преместване на вещите? Какво говоря - убедена съм в това!

5.Героиня, с която можеш да клюкарстваш.
- Ха-ха. Селена Сардотиен ми се струва удачен избор...

6.Героиня, с която да отидеш на почивка.
- Сидни Сейдж! Беше невъзможно да не отговоря с нея на поне един от въпросите. Обожавам всичко в Сидни - до най - малките ѝ несъвършенства и съм сигурна, че ще си прекараме страхотно в... Италия, да речем!

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време.
- Може би Теса... Винаги съм си представяла Теса като изключително умиротворен човек, въпреки вълнуващия ѝ живот, затова, може би един следобед с книга в ръката на всяка една от нас, няма да ни бъде "неловко".

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения.
- Анабет Чейс.

9.Героиня, която ще излъже в напрегнат момент само за да те спаси.
- Е, със сигурност няма да е Мисти от поредицата за Савантите, предвид факта, че "дарбата" ѝ е да не лъже.... За този въпрос ще отговоря с Катнис - обезателно я искам в squad - а си, а и съм убедена, че колкото ѝ да я измъчват, за да каже истината, тя няма да се огъне.

10. Героиня, която ще ти помага да учиш.
- Джун от "Легендата" - предвид високия ѝ коефициент на интелигентност, мисля че ще ми е от полза.

понеделник, 1 август 2016 г.

Какво прочетох през месец юли + какво искам да прочета през месец август


Ето че отново дойде време за книжна равносметка за месеца. Месец юли не беше успешен за мен и явно се очертава цялото лято да е такова... И се пак, ето ги и заглавията, които успях да прочета:

1.Хари Потър и Философският камък - Дж. К. Роулинг. Ревю - тук. По - ужасно ревю за книгата не можах да напиша... Истината е, че наистина не знаех как да опиша чувствата си. Определено много я харесах и нямам търпение за останалите книги (въпреки че знам страшно много спойлери -  е, това никога не е било проблем за мен). Оценка: 5/5 звезди.

2.Крадецът на книги - Маркъс Зюсак. Ревю - тук. Може би най - красиво написаната книга, която съм прочела от началото на годината. Без съмнение се подрежда сред любимите ми! Оценка: 5/5 звезди.

3.Неизчезваща - Александра Бракен. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

4.Прикачен - Рейнбоу Роуъл. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

5.Парченца от нашия живот - Хелън Дънбар. Ревю - тук. След всички тези прекрасни заглавия, беше неизбежно да няма и едно, което да ми хареса по - малко от останалите. Честно казано, мисля, че ако не бях прочела всички тези страхотни книги преди това, тази щеше да ми хареса мнооого повече. И все пак - допадна ми. Имаше едновременно тъжни и красиви моменти, облаци и слънчеви лъчи... Оценка: 3/5 звезди.



- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


А сега към заглавията, които много ми се ИСКА да прочета през този месец, но..... не се знае дали ще УСПЕЯ да прочета. Ще започна с трите книги, които чета в момента:

1.Марсианецът - Анди Уеър. Мъча книгата от около два месеца. Всъщност ми харесва, но предполагам, че все не мога да уцеля времето за нея. Действието се развива по - бавно, отколкото съм свикнала и така да се каже - аз все още "навлизам" в нея.

2.Друговремец - Диана Габалдон. ОБИЧАМ книгата и едновременно нямам търпение и не искам да стигам до края ѝ.

3.Кралят беглец - Дженифър Нилсен. Изобщо не ми харесва продължението на "Фалшивият принц", но... някак си ще го избутам до края (остават ми около 70 - тина страници). 

4.Хари Потър - Дж. К. Роулинг. Готова съм за останалите шест книги!!!

5.Гневът и зората - Рене Ахдие. АКО все пак по някаква невероятна причина Хари Потър ми омръзне, съм готова и с това резервно заглавие, което да прочета между книжките и за което съм чувала доста добри отзиви.