"Сирма" от Рени Станкова

 Сирма си има всичко – спокоен дом, любящи родители и добри другари. Но животът ѝ се променя завинаги, когато губи двете си най-скъпи приятелки от банда разбойници. Първенците на селото се страхуват да се опълчат на неправдата и оставят делото безнаказано. От Сирма искат да мълчи и да преглътне болката, но тя осъзнава, че усмивката и мълчанието не са полезни като хайдушките пищови. На Гергьовден осемнайсетгодишната Сирма се облича като мъж и оглавява своя собствена хайдушка дружина, посветена на закрилата на планинските села от тиранията на Амза бей и неговите главорези.

Но пътят на хайдутина е суров – смъртоносните сблъсъци със свирепи разбойници, оцеляването сред стихиите на планината, както и озверяването на собствената ѝ дружина, са тежки товари, които тя сама поставя на плещите си. А другарите ѝ по оръжие дори не знаят, че ги води жена.

 

Благодаря на прекрасната Рени Станкова за възможността да прочета книгата ѝ!

 

„Сирма” ме отвлече във времена на хайдушки дружини, борби за свобода и справедливост и непримирим български дух. Романът на Рени Станкова, който, смело мога да кажа, е написан изключително увлекателно, е може би един от най-приключенско наситените романи, които съм чела в последно време. Книгата, освен че вълнува емоционално, запознава и с живота на една забележителна историческа личност – Сирма войвода.

На последната страница на „Сирма” ще забележим посланието на авторката, че не иска на книгата да се гледа като на историческа биография за Сирма войвода, но въпреки това според мен романът ни дава много добра и достоверна представа за характера на Сирма, която още в тийнейджърските си години е със силен, целеустремен, борбен и непоклатим дух. Историята разказва, че след като бяга от дома си, предрешена като мъж, Сирма успява да победи всички мъже в сформиралата се от няколко села дружина и да я оглави, ставайки техен войвода, което я изгражда като една наистина запомняща се личност в българската история, напълно заслужила посветените на нея песни, а ето че и книги.

Дружината на Сирма се ражда като бунт към албанските нападения над села и честите отвличания и убийства на момичета, затова и в книгата се поражда необходимостта от главно действащо лице, представляващо антигероите в романа. Като антипод на Сирма се явяваше Амза бей, оглавяващ разбойническа банда, отвличаща момичета. Докато Сирма повеждаше хората си смело в битките и наравно с тях се изправяше срещу врага, то за образа на Амза бей може да се каже, че до последно беше в сянка – той контролираше хората си от разстояние и едва в края на книгата се запознахме от първо лице с него (въпреки че „хората му” ни даваха достатъчно добра представа за образа му). Срещата между Сирма и Амза бей беше дълго чакана и без да издавам каквото и да е за сюжета, мога да кажа, че тяхната сцена беше една от най-силните, поне за мен като читател, вероятно заради дълго трупалото се напрежение и очакване.

Образите без съмнение бяха изградени пълнокръвно, но това, което истински ме спечели, беше действието и атмосферата – във всеки един момент бях потапяна в поредното приключение на Сирма и хайдушката ѝ дружина и конфликтите им с албанци, османци и дори българи. Тези врагове не бяха единствените предизвикателства пред хайдутите - дивата българска природа често изправяше героите пред изпитания. Любовта също намира своето местенце в романа – романтичната любов виждаме в историята на хайдутина Огнян и Милица – една от девойките, които хайдутите спасиха, а към края на романа – между Сирма и друг от хайдушката дружина. Гледана през друга призма, любовта присъстваше и между самите хайдути, които, след годините прекарани заедно, се бяха превърнали в едно своеобразно семейство един за друг, което правеше сбогуванията между и с тях тежки и болезнени. Разбира се, не мога да пропусна и любовта, разглеждана от патриотична гледна точка – тази към родината и свободата, за които героите бяха готови да се борят с цената на живота си.

Без да отива в патриотични или пък феминистки крайности, които може би щяха да ме натоварят, авторката Рени Станкова предава историята на смелата Сирма войвода по един изключително завладяващ начин, наситен с приключения, обрати и трогателни моменти. А личности като Сирма войвода определено заслужават да се пише и говори дълги години след живота им, пък било то и чрез легенди или художествени фикции. И наистина – прочетете книгата. Заслужава си всяка една страница.