"Аутсайдерът" от Маркъс Зюсак - ревю

     Камерън Улф е най – малкият в семейството си. Не е никак популярен сред момичетата, нито пък има особено много приятели… Всъщност, той изобщо няма приятели. Единственият, който дружи с него, е брат му Рубен и то само когато трябва да извършат заедно някоя глупост, за която после обикновено съжаляват. Аутсайдерът с обикновен живот постепенно започва да се замисля за важни теми, свързани с израстването му, прави опити да разгадава характерите на хората, които познава, а заедно с това се влюбва и в „истинско” момиче, а не в поредното такова от списанията за бельо.

Много благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност!

Това е дебютната книга на Маркъс Зюсак, издадена през 1999 г. и е първата ми книга, написана от него, която чета. Харесах стила му и лекотата, с която е изразил чувствата и емоциите на главния си герой. В диалозите нямаше никаква изкуственост, не бяха натоварени с помпозни изрази, а аз се чувствах все едно слушам обикновен диалог между тийнейджъри на улицата.

Всеки път ми е интересно, когато книгата е от името на момче и този път не прави изключение. Мислите на Камерън прехвърчаха от ежедневните такива за поредната пакост, която да направят с брат му, до сериозни като взаимоотношенията между хората, последствията от малките им действия и израстването. Сънищата му, понякога по заобиколен, друг път по директен начин, отразяваха нещата, които се бяха случили през деня му, нещата, за които се бе замислил сериозно и тези, за които съжаляваше и смяташе, че трябва да поправи. Той беше типичен пример за герой, който израства и осъзнава важни за живота неща. При Кам ми хареса, че след дълбоките си размисли, осъзнаваше не само своите грешки, но и тези във взаимоотношенията на другите. Например тези между сестра му Сара и приятеля й Брус и как след наблюденията си, си даде обещание никога да не нарани момиче така, както Брус нарани Сара.

Брат му – Рубен, бе много мистериозен. Правеше типичните момчешки неща, но така и не можах да открия отличителни черти на характера му или това как се чувства. Самият Камерън не можеше да го разгадае и се надявам в следващата книга да разбера повече за него.

В книгата бе застъпена и темата за отчуждаването между приятели, но не беше представена по болезнен начин, ами по – скоро като нещо, което е било в реда на нещата да се случи и се е случило. Кам осъзнаваше това и не го приемаше тежко и драматично. Въпреки отчуждението между него и бившия му най – добър приятел - Грег, те знаеха, че могат да разчитат един на друг, което беше като някакво успокоение и за двамата и не натоварваше отчуждаването им с излишна драма.

  „Аутсайдерът” бе книга, която разглежда по един много искрен начин взаимоотношенията между хората. Тя потапя в живота  на едно момче, което постепенно преминава през себеопознаване и разкрива размислите му по важни за живота теми, но едновременно с това той си остава хлапакът, вършещ всякакви бели и глупости.