Скандал от Сара Оклър - ревю

Никога не заставай в светлината на прожекторите!
Не давай храна на интернет троловете!
Пази зорко всички свои тайни!
   Луси винаги е спазвала тези принципи, научени от любимката на таблоидите - Джейла  Хард. Но ето че ги нарушава точно преди абитуриентския бал. Най-добрата й приятелка се разболява и я моли да отиде вместо нея на празненството заедно с гаджето й Коул. Луси приема, въпреки че има поне десет причини да не го прави. Най-важната от тях е, че тайно е влюбена в своя кавалер. А когато той изненадващо я целува, се сбъдва най-съкровената й мечта... и едновременно с това губи най-добрата си приятелка.
   Само за един миг животът й се превръща в ад. Защото на следващия ден в личния й профил във, Фейсбук се появяват компрометиращи снимки от купона - не само на тях двамата, а и на други гости. Всичките й съученици се нахвърлят срещу нея. Единственият начин Луси да оцелее след подобна катастрофа е да разкрие Фейсбук хакера, да върне доверието на най-добрата си приятелка и да се дипломира с изчистено име. Има само един подводен камък - самият Коул. Защото се оказва, че Луси не е единствената, която е тайно влюбена...

   „#Скандал” е книга, засягаща темата за социалните мрежи и разрушителната сила, която понякога имат те, но се чете леко, заради свежия и забавен стил на авторката. Недостатъкът е, че книгата има изключително предвидим сюжет и герои. Това понякога ме изнервяше, но въпреки всичко успях да я харесам и да й се насладя. 
   Стилът на авторката вече ми бе познат от романа й „Танцът на невъзможните мечти” и още тогава ми хареса. Въпреки че на моменти персонажите й ме дразнеха, смятам, че тя успя да ги изгради реалистично, пресъздаде задоволително и взаимоотношенията между тях.  Действието в книгата също се движеше добре и в нито един момент не почувствах отегчение. Това, което наистина не ми харесва при авторката и стила й и което се наблюдава и при двете й книги, са предсказуемите сцени и клишета, на които залага в романите си.
   Луси, главната героиня, за мен бе един много противоречив персонаж. Мисля, че харесах характера й – беше забавна героиня, която се справи изключително добре в ситуацията, в която бе изпаднала. Имаше моменти, в които губеше контрол над чувствата си, но това беше нормално предвид факта, че повече от половината училище се бе обърнало срещу нея. През по – голямата част от книгата беше силна, като най – голяма заслуга за това имаха хората, които застанаха зад нея. Това, което не ми хареса при нея, бяха действията й: толкова дълго време бе крила истинските си чувства, че беше неизбежно това да не доведе до ситуацията, в която попадна. В някои моменти не можеше да бъде искрена със самата себе си, пък какво остава за приятелите и сестра си.  


   Харесах Коул. И не, не мисля, че той бе лош приятел за Ели или за Луси. * Спойлер! За бога, с Ели се бяха разделили! Как изобщо някой би могъл да се сърди на него?! * Но трябва да си призная, че и не беше нищо особено – подобни персонажи се срещат във всички contemporary книги. Той беше милото, забавно момче, което подкрепя, защитава и притежава невероятна усмивка и трапчинки. О, а също така беше и музикант. С Луси бяха сладки заедно и ми хареса начинът, по който застана зад нея, въпреки че на моменти тя го отхвърляше. Бяха сладки, но нищо повече – между тях нямаше задушевни моменти, които да покажат силната връзка помежду им.
   Второстепенните герои бяха тези, които ми донесоха малкото изненади в книгата. На първо място всички, които застанаха зад Луси и които през цялото време бяха нейна единствена опора. Те бяха свежи, различни и обожавам връзката, която тя успя да изгради с всеки един от тях (и особено с Франклин). Джейла беше другата, която с течение на книгата опознах по – добре и харесах. Сестринските взаимоошения, която тя изгради с Луси, определено я промениха към по – добро. Луси, от своя  страна, се научи да я приема такава, каквато е – първична, емоционална и леееко скандална ;) Характерът на Грифин ми беше ясен от самото начало – знаех си, че има нещо гнило у нея, (е, може би и защото първо прочетох  края на книгата....) затова следях внимателно всяко нейно действие. Исках Ели, най - добрата приятелка на Луси, да има по – голяма роля в книгата, защото имам чувството, че щях да харесам нейния персонаж, но уви...
   Темата за социалната мрежа бе в основата на книгата, но бяха представени неща, които са пределно ясни на всеки. Как те понякога успяват да съсипят приятелства и от средства за изграждане на взаимоотношения да се превърнат в разрушители на такива. Също така как социалните мрежи успяват да отнемат малки моменти от живота на хората и да ги превърнат в нещо „скандално” и „изобличаващо”. А също и за омразата, която се пренася най – вече по социалните мрежи. Беше ми интересно отново  да се замисля и разсъждавам на тази тема.

   Сладка, със засягаща една сериозна тема, поднесена по лек начин, тази книга се чете бързо, благодарение на приятния стил на авторката. Добре изградени герои и взаимоотношения, но предвидим сюжет и липса на напрегнати и изненадващи моменти – това е най – общо казано, което може да очаквате от „#Скандал”.

Коментари