"Връзка" от Рейнбоу Роуъл - ревю

    Джорджи Маккул знае, че бракът й е застрашен – и то отдавна. Тя все още обича съпруга си Нийл, както и той все още я обича силно, но сега това изглежда почти между другото. Може би винаги е било между другото. Когато съпругът й и децата й тръгват за летището, за да изкарат Коледа със семейството на Нийл в Омаха, Джорджи се замисля дали най-накрая не е успяла да провали всичко. Тази нощ тя разкрива начин да общува с Нийл в миналото. Не е пътуване във времето. Не точно. Но се чувства сякаш й е дадена възможност да поправи брака си, още преди той да е започнал…

   Това ли трябва да направи? Или би било по-добре и за Джорджи, и за Нийл, бракът им изобщо да не се бе случвал?

Много благодаря  на издателство Егмонт за възможността!

   „Връзка” е поредното доказателство за това колко реалистични взаимоотношения между персонажите си успява да изгради Рейнбоу Роуъл и за образите, в които човек лесно може да се припознае. Книгата е изключително свежа, а забавните моменти позволяват на читателя да се отпусне и да се потопи изцяло в живота на главната героиня, като заедно с нея размишлява за истински важните ценности на живота: любовта и семейството.

   Джорджи бе образ, който много бързо ме спечели с енергичността, упоритостта и

решителността си. В началото на книгата тя имаше много ясни цели по отношение на кариерата си, които преследваше с цената на всичко (включително и с цената на семейството си). Постепенно, с течение на книгата и връщане назад във времето към множеството семейни спомени, тя се промени и осъзна, че това, което й донася цялата тази енергия и радост, не е работата, а семейството й и дребните и ежедневни моменти, които има с тях. Този период на промяна не бе никак лесен за нея, защото постави сложни въпроси, на които трябваше да си отговори като това дали е достатъчно добра за семейството си и дали Нийл, съпругът й, не би имал един по – добър живот без нея.

   Нийл бе коренно различен от Джорджи. Той не притежаваше нейната енергия и чувство за хумор, нито пък имаше стремежи и цели, но пък беше изключително грижовен към цялото си семейство и това ми бе достатъчно да го обикна. Истината е, че за него не се разбра кой знае колко много, защото той не бе от онези открити персонажи, които разкриват повече от себе си. Той не показваше и често чувствата си, но пък осъзнах, че семейството за него бе на първо и единствено място в живота. Именно затова разбирам разочарованието му от Джорджи - от това, че тя не бе достатъчно отдадена на него и децата.

   Връзката между двамата бе много реалистично представена: те срещнаха проблеми, пред които много семейства в днешно време се изправят като трудното, понякога невъзможно балансиране между работата и близките и недоверието и ревността, които често съпътстват връзките. Едновременно с това обаче Рейнбоу бе вкарала изключително сладки семейни моменти, заради които си заслужава да се изправиш пред трудностите и да ги преодолееш. Разговорите по телефона с Нийл от миналото, върнаха Джорджи към едни от най – важните моменти във връзката им и така успях да я проследя от самото й начало, а тя бе очарователна с всичките й неловки, забавни и романтични моменти.

   Талантът на Рейнбоу да пресъздава различни и реалистични персонажи, пролича и в останалите образи от книгата. Сет – най – добрият приятел на Джорджи, който притежаваше същите енергия и чувство на хумор като нея, но и водеше много свободен живот, нетърпящ сериозно обвързване, Нуми и Алис, които по детски донасяха забава и сладост на книгата и Хедър – по – малката сестра на Джорджи, която изживя своите първи любовни трепети.

   С изключително сладкия си и лек стил на писане, Рейнбоу отново потапя читателя в живота на добре изградения персонаж на Джорджи и заедно с нея преминава през семейните проблеми, с които се сблъсква. Разнообразни персонажи, забавни моменти и романтични такива, но и въпроси, пред които е поставена не само Джорджи, но и читателят – всичко това в  романа „Връзка” :)