Славея от Кристин Хана - ревю

   Франция, 1939 г.
   Две сестри. Едната се бори за свободата. Другата – за любовта.
Виан и Изабел са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени. 
   Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама.
   Изабел е непокорна осемнайсетгодишна девойка, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се влюбва така, както е присъщо само на младите – с цялото си сърце и душа. Той си тръгва и любовта остава на заден план в живота на Изабел. Тя се присъединява към Съпротивата, рискувайки живота си, за да спасява другите.
   Но колко далеч могат да стигнат Виан и Изабел, за да оцелеят? Какви саможертви са готови да направят, за да защитят хората, които обичат?

Благодарости на издателство Ибис за предоставената възможност!


   Повече от месец събирам мислите си за тази книга, защото след като я прочетох, нямах думи, с които да опиша колко много я обикнах! Невероятен роман, развиващ се по времето на Втората световна война, който разказваше за две силни жени, всяка бореща се по свой начин с ужасяващите събития. Написана в емоционален и докосващ стил, освен тези две изключителни героини, "Славея" поднася и няколко сърцераздирателни момента, понякога изпълнени с болка и тъга, друг път - с любов и надежда. Моменти, които неведнъж насълзяваха очите ми... Силна и трогателна книга, която горещо препоръчвам!
    След "Крадецът на книги" и "Светлината, която не виждаме", това е третата книга, която ме докосва толкова емоционално с описанията си на Втората световна война. Кристин Хана имаше красив стил на писане и боравеше много точно с думите, когато трябваше да описва драматичните събития и човешките емоции по време на ужаса от войната. Тя успяваше да създаде атмосфера, която или караше сърцето ми да препуска бясно, или водеше до сълзи в очите ми, или докарваше усмивка на лицето ми. Втората световна война е един нелек период не само за писане, но и за четене, но това, което ми хареса, бе, че насред беднотията, смъртта, терора, авторката вкарваше и лъч надежда - ЛЮБОВТА. Любовта към семейството, към децата, към любимия... Към хората, които те правят по-силен и дори в такива тежки времена те карат да се бориш.
credit
   Не очаквах толкова силно да се привържа към двете главни героини, но с характери като техните беше неизбежно да не се. Ще започна с Изабел, чиято борбеност и упорит дух будеха възхищение у мен още от началото на романа. Отраснала в по-голямата част от живота си откъсната от семейството, Изабел се бе превърнала в едно непокорно младо момиче с много свободолюбива душа. Отхвърляна от сестра си, баща си, отхвърляна дори от училищата, в която я настаняваха, Изабел беше съумявала да се изгради като силна личност, която, противно на желанията на околните, силно се вълнуваше от войната. Подценявана от силния пол, тя успешно съумяваше да помага на Съпротивата, рискувайки своя живот за спасяването на множество други, а перипетиите, трагичните моменти и загубите, я правеха само по-силна.
   Единствената и по-голяма сестра на Изабел - Виан, беше коренно различна от нея. Тя също притежаваше много силен дух, но беше избрала да влезе в ролята на анонимен герой, който чинно спазва правилата и е надянал маската на невинността. Виан в голяма част от действието изглеждаше като по-слабата и колеблива сестра и да, в действителност героинята ѝ направи някои грешки, довели до своите последици, но за разлика от Изабел, тя отговаряше и за дъщеря си, за която беше готова на всичко. Майчинските ѝ инстинкти за мен бяха най-забележителното в героинята ѝ - тя беше готова на жертви не само за своето дете, но и за други деца, чиито животи се допираха с нейния. И след всичко, което Виан преживя, смятам, че тя бе една не по-малко силна и борбена героиня от Изабел. 
   Второстепенните персонажи бяха не по-малко изключителни от двете дами с главни роли в романа. Бащата на Виан и Изабел в началото не събуждаше хубави чувства с пълната си незаинтересованост към двете си дъщери и с липсата си на желание да поеме грижите за младата Изабел. Романът в последствие ни запозна с едно друго, съвсем различно негово лице - на привързания, готов на жертви за двете си дъщери, баща, който съжалява за грешките в миналото, които е направил. "Другото му лице" доведе и до изненадващо важната роля, която имаше в живота на Изабел, която няма да ви остави равнодушни към него. Като два антипода, бяха представени двама немски войници, настанени в дома на Виан. Чаровният капитан Бек, който макар и на страната на врага, често беше една от най-големите опори за героинята ѝ във времето, когато тя беше сама - откъсната от съпруга си, помагайки ѝ в трудни и съдбоносни моменти и жестокият и тираничен Фон Рихтер, пренесъл терора и варварството от случващото се навън в дома на Виан. Има и още, и още интересни герои, които ще ви оставя да опознаете сами с прочитането на романа...

   Забележително написан, "Славея" ще ви пренесе в тежките времена на Втората световна война, за да ви разкаже за борбеността и силния дух на две жени. С множеството емоционални моменти - любовта, тъгата, ужасът, надеждата, борбата, които витаеха из страниците, убедена съм, този роман няма да ви остави безразлични!

Коментари

  1. Много интересно звучи самата история. Преди няколко дни ѝ хвърлих едно око и се чудех дали да я взема, но сега съм сигурна, че ще посетя книжарницата тези дни и няма да си тръгна от там с празни ръце!😘😃😋

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар