Четирите цвята на магията от В. Е. Шуаб - ревю

   Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 
   Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
   Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

Много благодаря на издателство Емас за възможността да прочета романа!


   "Четирите цвята на магията" не беше нищо от това, което си представях, че ще бъде! В рамките на около 400 страници, се насладих на една оригинална история, един брилянтно изграден свят и няколко забележителни герои, които влизат в списъка на любимите ми! С поглъщащ стил, В. Е. Шуаб ни праща в свят на магия, свят, в който Лондон е умножен по четири пъти, а всеки един от тези четири града е различен, изключителен и интересен сам по себе си... 
   Откакто Виктория Шуаб стана сензация сред американските буук-влогъри, копнеех да прочета нещо нейно и благодарение на Емас това стана факт. Колкото и да бях любопитна за романа и убедена, че ще ми хареса, не очаквах да го ОБИКНА! Стилът на Шуаб е доста интригуващ с описанията на тези четири толкова различни града, а смелостта на авторката да изгради не един, а цели четири свята (защото тези четири града са като четири напълно своеобразни свята), заслужава възхищение. Ако събудих любопитството ви за тези "четири свята", ето малко повече за всеки от тях: Червеният Лондон може би се превърна в любимия ми, не само защото това бе родният град на Кел - главния герой и така почувствах мястото по-близко и уютно, но и защото този град като че ли беше най-балансиран в сравнение с останалите. Сивият Лондон не случайно бе определен като "сив" от Кел - обстановката беше по-мрачна, а магията почти изцяло отсъстваше от живота на хората. В този град жителите му се докосваха до нея единствено чрез специални вещи, донасяни от Кел. Белият Лондон нямаше как да не ми стане омразен, заради своите управници, които бяха достатъчно отвратителни, за да направят и града едно непоносимо за живеене място - място на насилие и хаос. И остана Черният Лондон - града, за който научих най-малко, заради мрачното му минало и изгубено настояще. Светът обаче не беше единственото, което ме спечели в романа на Шуаб. Героите ѝ бяха също толкова привлекателни и забележителни...


   Нямаше как да остана безпристрастна към Кел - главният герой на романа. Изключителен го правеше не само необикновената му дарба да пътува свободно между четирите Лондона, но и това, че в цялата тази объркваща обстановка, постоянно сменяща се, моментите, в които се чувстваше като инструмент и тези, в които не беше сигурен на кого да вярва, той бе успял да съхрани личността си - добротата, саможертвоготовността, контрола (който понякога му се изплъзваше), сарказма...
   Приемам героинята на Делайла Бард - Лайла, донякъде като негов антипод, поне по отношение на характера. Малката крадла с момчешки вид от Сивия Лондон беше безпардонна, директна, бе далеч по-приключенски настроена от Кел и един много по-рисков "играч" от него. Остроумните коментари обаче бяха част и от нейната персона. Обикнах мечтателната ѝ натура и желанието ѝ да има свой пиратски кораб. В нея имаше множество интересни качества, които ни бяха разкрити в този роман, но и такива, скрити в сянка, които тепърва предстои да се разкрият в следващите части. 
   Колкото до невероятния тандем - Лайла и Кел... За нелепиците между тях, кашите и опасностите, в които двамата се забъркват, смешните им и сладките им моменти, може да почувствате единствено като прочетете книгата.


   Като малко по-второстепенен, но все така вълнуващ персонаж, беше Холанд, чийто образ ми се стори малко противоречив. Той бе другият и единствен, пътуващ между Лондоните магьосник, но за разлика от Кел, който служеше на Червения Лондон, Холанд се подчиняваше на Белия. И ако за Кел, Червеният Лондон бе дом, а управляващите го чувстваше като свое семейство, то Холанд беше роб на Белия Лондон и властващите там. Подчинението му го правеше опасен враг за Кел и Лайла и в много от моментите бях бясна от действията му, но... те, разбира се, си имаха обяснение. Изпитвах наистина различни емоции към този герой - гняв, съжаление, страх (защото на моменти ми се струваше зловещ), любопитство. Всичко това ме направи колеблива в мнението ми за него, но пък силно се надявам, че ще видим повече от персонажа му и миналото му в останалите книги и честно казано - НЯМАМ НИКАКВО ТЪРПЕНИЕ.
    Антигероите на романа бяха близнаците Дейн - управляващите Белия Лондон. Астрид и Атос притежаваха всички "качества" на злодеите - манипулативни, зловещи, жестоки, властолюбиви. В. Е. Шуаб определено се беше постарала да ги намразим! Съвсем различни бяха управниците на Червения Лондон - кралят и кралицата, заедно с чаровния си син - принца управляваха почтено и чувстваха и Кел като свое дете, дарявайки го наравно със сина си с грижи и любов. 

   Не се колебайте да дадете шанс на книгата, а се гмурнете във вълнуващия ѝ свят, изпълнен с магия, неочаквани обрати и приключения! Пред очите ви ще се разгърне една оригинална идея, която няма да ви остави безразлични, а ще ви накара да копнеете за още от "магията" на В. Е. Шуаб!


Коментари