"Черните лилии" от Мишел Бюси - ревю

   Слънцето изгрява над Живерни...

   От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.

   Историята започва с едно брутално убийство – Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление”.

   В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.

   Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии”?

   В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото...

Благодаря на издателство Ентусиаст за предоставената възможност!

   Резюмето на книгата беше нещото, което привлече интереса ми. И инстинктът ми не ме подведе - романът беше изключително интересен, мистериозен, заплетен и много добре написан. Действието се развиваше във Франция и по-конкретно - китното селце Живерни, превърнало се в дом за твореца Клод Моне и място на вдъхновение за редица импресионисти. Изкуството има своята роля в книгата, но сюжетът се върти около едно убийство, неочакваните неизвестни, които се появят по време на разследването му, случай от миналото, който подозрително прилича на този от настоящето и три жени, които някак си се оказват в епицентъра на събитията...

   Традиционно ще започна със стила на автора. "Черните лилии" е първата книга от Мишел Бюси, която чета, но след прочита ѝ, определено смятам да надникна и към другия му, по-популярен роман - "Без теб". Това, което най-много ме спечели в книгата, беше детайлната картина на фона, на която се развиваше също толкова привлекателната и поглъщаща мистериозна история. Бюси ме спечели на всички нива с описанията си на това прекрасно място - Живерни - изкуството, което живееше в него, красотата на природата и прелестните места, които оживяваха пред очите ми, независимо, че не бях наистина там. Живерни със сигурност се превърна в една от новите ми мечтани дестинации! Това малко идилично селце обаче криеше и много драматични истории, забулени в мистерия и загатващи много повече въпроси, отколкото даващи отговори. И по повод тази голяма мистерия, неразкритото убийство, около което се въртеше сюжетът - много ми допаднаха детективските нишки, които усетих, особено, че докато четях книгата все още бях във фазата си "Агата Кристи". 

   Колкото до героите - те бяха изключително интересни, непредсказуеми на моменти и честно казано мисля, че каквото и да спомена за тях ще бъде един вид спойлер. Чарът им се криеше точно в това да опознаеш сам всеки един от тях: от малкото талантливо момиченце, чиито картини бяха впечатляващи, младата учителка Стефани Дюпен, която копнееше да последва сърцето си, но не ѝ достигаше смелост, през възрастната мистериозна дама, която беше част от всички събития в Живерни, но просто като един незабележим, страничен наблюдател, до чаровния детектив Лоренс Саренак, заел се със заплетеното убийство, но скоро заслепен от лични чувства и верния му и целеустремен помощник - Силвио Бенавидиш. Въпреки постното ми описание, всеки един от тях ще ви изненада малко или много, а кулминацията на романа, в чийто епицентър са трите дами, ще ви остави меко казано шокирани (поне мен остави).

   На фона на прекрасния Живерни, книгата "Черните лилии" преплита в себе си изкуство, мистерия, драма и романтика. Романът ще ви спечели с красиви описания, изненадващи кулминации и драматични развръзки. Книга, която определено препоръчвам!

  Иии дойде време за малко странични излияния - прочетох книгата преди повече от месец и за този месец публикацията преживя какво ли не - беше по погрешка изтрита, текстът бе редактиран около стотина пъти, заради множеството спойлери, които издавах, а накрая и умишлено го изтрих, направеният от мен колаж изчезна безследно (а беше наистина хубав колаж...) и правих нов и... да. Общо взето този пост наистина имаше кошмарен месец. Но АЛЕЛУЯ това ревю най-накрая видя бял свят!