сряда, 6 април 2016 г.

Лейди Полунощ от Касандра Клеър - ревю

    Пет години след ужасяващите събития в Института и загубата на родителите си, Ема и Джулиън продължават да се изправят пред опасностите, които съпровождат всички ловци на сенки, но този път не просто като приятели, а като парабатаи.
   Мистериозни убийства в слънчевия Ел Ей привличат вниманието на Ема, която не спира да вярва, че убиецът на родителите й не е Себастиан Моргенстърн, а някой, който все още е на свобода. Тръгвайки по следите, тя разбира, че се е натъкнала на същия човек, убил родителите й преди години, но изглежда никой не знае кой точно е човекът, дори и неговите „последователи”. Налага се Ема и Джулиън да се обединят с единствените долноземци, с които им е забранено от Клейва да го правят – феите.  Скоро Ема прави и друго разкритие – че е влюбена и че винаги е била в своя парабатай Джулиън – нещо, което е строго забранено от законите на Клейва. Още по – лошото е, че любовта й  не е несподелена, което би погубило и двамата.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!


   Невероятно е как с всяка следваща книга, писането на Касандра Клеър се подобрява все повече и повече и дори, когато мислиш, че новата й книга няма да е чак толкова добра, колкото предишните й, тя те изненадва и се превръща в любимата ти! Това се случи при мен с „Лейди Полунощ”. Книгата разби сърцето ми, но обичам всяка една частица от нея!
   Малко разяснение - не е задължително да сте чели останалите книги, за да се потопите в света на ловците, но е предимство. Клеър е представила най – важните неща за Института и неговата роля, суровите закони на Клейва, задълженията на ловците на сенки, силната връзка между парабатайте и отношението на нефилимите към долноземците.  Колкото до „Лейди Полунощ” - тя включваше в себе си множество обрати, невероятни герои и една поглъщаща любовна история. 
   Вече пораснала, Ема, една от двамата останали от рода Карстерс, търсеше отмъщение за смъртта на родителите си. Това я бе обсебило – бе се превърнало в нейна мания и беше готова на всичко, за да стигне до убиеца. Нейният персонаж обединяваше в себе си няколко типични черти на силните женски героини: чувство за хумор (ах, този сарказъм), невероятна борбеност и непоколебимост, но едновременно с това и притежаваше свои индивидуални черти, по които не бихте я сбъркали с никой друг герой. Хареса ми как рискуваше, как се изправяше срещу страховете си и как бе готова да жертва себе си за най – близките си хора.
   Идвайки от Мексико, Кристина бе попаднала в Лос Анджелийския Институт, бягайки от предателство в миналото си. Тя дълго не разкриваше историята си, но постепенно изгради много силна и стабилна връзка с Ема – двете бяха като сестри, които заставаха рамо до рамо в най – трудните емоционални моменти и в най – напрегнатите битки. Ема и Кристина бяха доста различни характери, но си допаднаха изключително много. Кристина бе по – нежната и чувствителна от двете, впечатляваха я моментите на нежност между другите, но и едновременно с това я нараняваха, заради скорошната рана от предателството, което бе преживяла.

    И стигаме до любимия ми герой от книгата, в който напълно очаквано съм влюбена – Джулиън. Той съчетаваше в себе си повечето от качествата, които обожавам у мъжките персонажи – беше артистичен, грижовен, нежен, но и едновременно с това суров и жесток, когато опреше до безопасността на семейството му. Не подценяваше уменията и способностите на Ема, но се тревожеше за нея във всеки един момент. Тревожеше се и за по – малките си братя и сестри, защото му се бе наложило бързо да се превърне от дете в родител. Отдаваше цялата си енергия за семейството, едновременно с това носеше сам на плещите си тежестите на опасни тайни, а малкото моменти, в които получаваше шанса да се отдаде на себе си, прекарваше в рисуване.
   Обожавам Джулиън и Ема като двойка! Любовта между двамата, въпреки че попада в клишираната категория „забранена”, бе изключително сладка за проследяване. Моментите между двамата всеки път ме докосваха, но и разбиваха сърцето ми, заради осъзнаването на невъзможността да бъдат заедно. Всеки от тях понасяше болката на другия много повече от своята собствена, бяха готови да се жертват един за друг,  бяха свързани помежду си по начин, който до момента не съм срещала.
   Братята и сестрите на Джулиън, също имаха важна роля за книгата. Марк – завърналия се от Лова брат, който постепенно трябваше да стане отново част от семейството. През повечето време, той търсеше себе си, тъй като Ловът бе заличил предишната му личност, а Кристина бе голяма опора за него в тези моменти. Тай и Ливи – близнаците на „ти” с технологиите (особено Тай), които разгадаха голяма част от загадките, Дру – срамежлива, но също изключително остроумна, и малкия и очарователен Тави. Друг герой, който се появи за кратко – Съвършеният Диего, свързан с миналото на Кристина, също се би рамо до рамо със смелата групичка на Джулс и Ема.

   “Лейди Полунощ” не отстъпва по поглъщащ и оригинален сюжет от останалите книги на Касандра Клеър. Книгата изненадва, разтапя сърцето и повлича в мистерията на неразгадания убиец  и екшъна, неизменна част от света на ловците на сенки.

6 коментара:

  1. Много ми се иска да я прочета, но не и преди "Реликвите на смъртните" и "Адските устройства". Прекрасно ревю си написала!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно ревю! *.* Невъзможно е да не харесаш книга на Касандра Клеър, а ти си я представила по невероятен начин. :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина е невъзможно! И много благодаря <3

      Изтриване
  3. Чудесно ревю. Все повече се убеждавам, че Ема е точно мой тип героиня и трябва по-бързо да се добера до книгата, но за съжаление ще почака. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря <3 И да, тя е невероятна героиня, сигурна съм, че ще ти допадне :)

      Изтриване