"Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл - ревю

 Всеки октомври преди Хелоуин семейството на седемнайсетгодишната Кара напълно необяснимо преживява поредица от инциденти, някои, от които дори завършват  със смъртта на някого. Тази година Сезонът на злополуките, както го наричат Кара и близките й, смята да бъде още по – зловещ.

   Кара, сестра й Алис, доведеният й брат Сам и най – добрата й приятелка Беа, тръгват по следите на незабележимата Елси, която присъства на всички снимки, правени от Кара. Дали тя е свързана със Сезонът на злополуките, или пък няма нищо общо с него? Всъщност въпросната Елси изобщо съществува ли, или тя е просто плод на въображението на тези четирима тийнейджъри? Мистериите около нея се трупат, а четиримата приятели се опитват да разплетат загадката, докато се справят с чувствата, появили се помежду им.

Благодаря на издателство Егмонт за възможността!

   „Сезонът на злополуките” беше мистериозна, мрачна и донякъде зловеща история. Имаше много неща от книгата, които обикнах – като например добре изградените персонажи и стила на писане, но имаше и такива, които малко ме разочароваха.

   Не обичам мистерията, но в този случай тя ми допадна – в някои части на книгата си нямах никаква идея какво се случва, но това допринесе за изненадата, когато истината излизаше наяве. Според мен авторката доста добре бе пресъздала атмосферата на романа и зловещата на моменти обстановка, но някои от описанията ми се сториха излишни, което се отрази негативно на действието в книгата, развиващо се по – бавно, отколкото ми се искаше. Исках и малко повече обяснение за самия сезон, а така и не получих, което също мъничко ме разочарова. А сега към положителните страни на книгата - героите. 

   Книгата бе от името на Кара, която не ми беше любимка, но определено я харесах, затова се радвам, че виждах нещата през нейния поглед. Тя бе първата, която реши да тръгне по следите на мистериозната Елси и първата, която се реши да започне с разплитането на загадката. На пръв поглед силна и решителна героиня, Кара всъщност криеше дълбоко в себе си чувствата към доведения си брат, страхуваше се от тях и всячески се опитваше да ги отблъсне.

   Сам, изоставен от баща си, бе част от семейство Морис, като заедно с тях преживяваше Сезонът на злополуките. Стори ми се малко противоречив герой, защото го видях едновременно в чаровната му светлина с милото му отношение към Кара, но и в гневната му такава. Не мисля, че го харесах толкова, колкото ми се искаше, но ми допаднаха пластовете във връзката му с Кара – приятели, брат и сестра (доведени), двойка и във всеки един от случаите бяха изключително сладки заедно.

   Беа не беше мой тип героиня, но изненадващо ми допадна и се превърна в любимия ми персонаж. Тя беше импулсивна, действаше без да се замисля за последствията от действията си, заради което често се налагаше да бъде възпирана от Алис или Кара, но пък беше изключителна приятелка, която помогна на Кара да се изправи пред чувствата си и на Алис да загърби миналото си.

   Алис, колкото и объркана да бе, също изключително много харесах. Тя физически пострада най – много в Сезона на злополуките, но не вярваше наистина в съществуването  му, което си имаше своята причина. Бих казала, че като се изключи тайнствената Елси, около Алис възникнаха най – много въпроси, затова в голяма част от времето нейният образ също ми се струваше малко мистериозен.

   Ако търсите книга, включваща забулени семейни тайни, които предизвикват множество въпроси, мистериозна и напрегната обстановка, странни и объркани, но невероятно изградени персонажи, то „Сезонът на злополуките” е за вас!