понеделник, 29 февруари 2016 г.

Какво прочетох през месец февруари + какво искам да прочета през месец март


Този месец прочетох 6 заглавия, а ето и кои са те:


1.Тъмна дарба - Александра Бракен. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

2.Избрани стихотворения - Елисавета Багряна. Нейните стихотворения бяха много по - близки до мен от досегашните изучавани и определено ме докоснаха, което може би е причината да ми харесат толкова. Харесвам стила на Елисавета и това силно женско присъствие в стихотворенията й. Единственият минус, който открих е, че някои от тях много си приличаха и нямаше достатъчно разнообразие. Поради това, оценката ми е: 4/5 звезди.

3.Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

4.Връзка - Рейнбоу Роуъл. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

5.Разкази - Йордан Йовков. Прочетох само тези, които влизат в училищната програма и някои от тях ми харесаха, други - не чак толкова. Като цяло обаче съм благодарна, защото Йовков, подобно на Елин Пелин, е като глътка свеж въздух за мен след множеството поезия, която изучихме (за мое щастие от поетите остана само Вапцаров и се връщаме отново на проза - "Железният светилник" и "Тютюн"). Оценка: 4/5 звезди.

6.#Скандал - Сара Оклър. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди... може би по - скоро 3,5


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ 

През следващия месец много бих искала най - накрая да прочета "Тютюн" - има моменти, които страшно много ми харесват и такива, които просто ме отегчават. В момента съм в такъв период, че когато и да се докосна до романа, желанието ми за четене минава. Друга книга, която бих искала да довърша е "Стъкленият меч" - до средата й съм и до момента със сигурност смятам, че първата част бе мноооого по - добра, но ще видим... Има време до края за изненади. Това се надявам да прочета през март - скромно, но пък ще имам доста да уча за изпити, така че...

събота, 27 февруари 2016 г.

Скандал от Сара Оклър - ревю

Никога не заставай в светлината на прожекторите!
Не давай храна на интернет троловете!
Пази зорко всички свои тайни!
   Луси винаги е спазвала тези принципи, научени от любимката на таблоидите - Джейла  Хард. Но ето че ги нарушава точно преди абитуриентския бал. Най-добрата й приятелка се разболява и я моли да отиде вместо нея на празненството заедно с гаджето й Коул. Луси приема, въпреки че има поне десет причини да не го прави. Най-важната от тях е, че тайно е влюбена в своя кавалер. А когато той изненадващо я целува, се сбъдва най-съкровената й мечта... и едновременно с това губи най-добрата си приятелка.
   Само за един миг животът й се превръща в ад. Защото на следващия ден в личния й профил във, Фейсбук се появяват компрометиращи снимки от купона - не само на тях двамата, а и на други гости. Всичките й съученици се нахвърлят срещу нея. Единственият начин Луси да оцелее след подобна катастрофа е да разкрие Фейсбук хакера, да върне доверието на най-добрата си приятелка и да се дипломира с изчистено име. Има само един подводен камък - самият Коул. Защото се оказва, че Луси не е единствената, която е тайно влюбена...

   „#Скандал” е книга, засягаща темата за социалните мрежи и разрушителната сила, която понякога имат те, но се чете леко, заради свежия и забавен стил на авторката. Недостатъкът е, че книгата има изключително предвидим сюжет и герои. Това понякога ме изнервяше, но въпреки всичко успях да я харесам и да й се насладя. 
   Стилът на авторката вече ми бе познат от романа й „Танцът на невъзможните мечти” и още тогава ми хареса. Въпреки че на моменти персонажите й ме дразнеха, смятам, че тя успя да ги изгради реалистично, пресъздаде задоволително и взаимоотношенията между тях.  Действието в книгата също се движеше добре и в нито един момент не почувствах отегчение. Това, което наистина не ми харесва при авторката и стила й и което се наблюдава и при двете й книги, са предсказуемите сцени и клишета, на които залага в романите си.
   Луси, главната героиня, за мен бе един много противоречив персонаж. Мисля, че харесах характера й – беше забавна героиня, която се справи изключително добре в ситуацията, в която бе изпаднала. Имаше моменти, в които губеше контрол над чувствата си, но това беше нормално предвид факта, че повече от половината училище се бе обърнало срещу нея. През по – голямата част от книгата беше силна, като най – голяма заслуга за това имаха хората, които застанаха зад нея. Това, което не ми хареса при нея, бяха действията й: толкова дълго време бе крила истинските си чувства, че беше неизбежно това да не доведе до ситуацията, в която попадна. В някои моменти не можеше да бъде искрена със самата себе си, пък какво остава за приятелите и сестра си.  


   Харесах Коул. И не, не мисля, че той бе лош приятел за Ели или за Луси. * Спойлер! За бога, с Ели се бяха разделили! Как изобщо някой би могъл да се сърди на него?! * Но трябва да си призная, че и не беше нищо особено – подобни персонажи се срещат във всички contemporary книги. Той беше милото, забавно момче, което подкрепя, защитава и притежава невероятна усмивка и трапчинки. О, а също така беше и музикант. С Луси бяха сладки заедно и ми хареса начинът, по който застана зад нея, въпреки че на моменти тя го отхвърляше. Бяха сладки, но нищо повече – между тях нямаше задушевни моменти, които да покажат силната връзка помежду им.
   Второстепенните герои бяха тези, които ми донесоха малкото изненади в книгата. На първо място всички, които застанаха зад Луси и които през цялото време бяха нейна единствена опора. Те бяха свежи, различни и обожавам връзката, която тя успя да изгради с всеки един от тях (и особено с Франклин). Джейла беше другата, която с течение на книгата опознах по – добре и харесах. Сестринските взаимоошения, която тя изгради с Луси, определено я промениха към по – добро. Луси, от своя  страна, се научи да я приема такава, каквато е – първична, емоционална и леееко скандална ;) Характерът на Грифин ми беше ясен от самото начало – знаех си, че има нещо гнило у нея, (е, може би и защото първо прочетох  края на книгата....) затова следях внимателно всяко нейно действие. Исках Ели, най - добрата приятелка на Луси, да има по – голяма роля в книгата, защото имам чувството, че щях да харесам нейния персонаж, но уви...
   Темата за социалната мрежа бе в основата на книгата, но бяха представени неща, които са пределно ясни на всеки. Как те понякога успяват да съсипят приятелства и от средства за изграждане на взаимоотношения да се превърнат в разрушители на такива. Също така как социалните мрежи успяват да отнемат малки моменти от живота на хората и да ги превърнат в нещо „скандално” и „изобличаващо”. А също и за омразата, която се пренася най – вече по социалните мрежи. Беше ми интересно отново  да се замисля и разсъждавам на тази тема.

   Сладка, със засягаща една сериозна тема, поднесена по лек начин, тази книга се чете бързо, благодарение на приятния стил на авторката. Добре изградени герои и взаимоотношения, но предвидим сюжет и липса на напрегнати и изненадващи моменти – това е най – общо казано, което може да очаквате от „#Скандал”.

сряда, 24 февруари 2016 г.

Top 5 Wednesday (8)


Днешният топ 5 е Worst Love Interests (male or female) - 5 те мъжки персонажи, които не харесвам. Ето ги и тях:

5.Етиен от "Целувка за Ана". Казвала съм и друг път - харесвам книгата, харесвам и стила на авторката, но Етиен.... не го мразя, просто той направи някои глупави неща в книгата, а на моменти ме побъркваше с действията (бездействието) си! Наистина не знам какво мисля за него, но със сигурност не е положително.

4.Каол от "Стъкленият трон". Минала съм през тооолкова крайни чувства към този герой: в самото начало наистина го харесвах, после обикнах моментите му със Селена, след това направи нещо и го намразих, а в края изпитах апатия към персонажа му. В момента може би не съм чак толкова безразлична към него и клоня по - скоро към това, че присъствието му в книгата ме дразни и ми се струва излишно, но пък ще видим след четвъртата книга...

3.Гейл от "Игрите на глада". Персонаж, за когото нямам ясно изградена аргументация защо не харесвам. Харесвах страшно много Пийта, а Гейл имаше много противоположен на неговия характер и може би затова...

2.Финч от "Всички наши места". Него не харесвам по - скоро, заради своето безсилие да го разбера и опозная по - добре. Беше много странен герой, но за мен - в негативния смисъл на думата. Освен това го смятам за слаб и малодушен, а не харесвам такива персонажи.

1.Мал от "Гриша". Ъгхх, Мал просто ме дразнеше през цялото време с поведението си! Сякаш никога не знаеше какво иска наистина, нямаше ясно изграден характер и ако останалите герои в книгата ми бяха безразлични, то него най - откровено не го харесвах!

Има много други персонажи, които също са кандидати за тази моя класация и заслужават да бъдат споменати. Ето част от тях: Травис от "Красиво бедствие", Рен от "Проклятието на тигъра", Алекс от "Мисти", Фин от "Трил"

неделя, 21 февруари 2016 г.

Какво ми носи щастие

Изброени са на случаен принцип.

~ Семейството и приятелите ми
~ Четенето на интересна книга
~ Слушането на любима песен
~ Сънят (от 5 години съм първа смяна в училище и се научих да ценя времето за сън)
~ Нежните моменти между хората
~ Широките дрехи, които дават свобода на тялото и особено...
~ жилетките
~ Декоративните възглавници
~ Слънчевото време, но и...
~ дъждът, когато съм у дома
~ Пътуването с кола
~ Блогът
~ Шумът
~ Тичането в парка... въпреки че го правя излючително рядко
~ Гледането на любим сериал и...
~ обсъждането му
~ Домашното кино с нашите
~ Напитките на Starbucks
~ Всичко, което има формата на звезда
~ Петъците
~ Бъдни вечер
~ Усмивките и смехът
~ Сам Клафлин. Always!
~ Оцветяването
~ Дългите горещи душове
~ Преподреждането на библиотеката
~ Екскурзиите
~ Албумите с детските ми снимки
~ Шоколадовият аромат
~ Цветовете на есента
~ Трапчинките на хората (аз нямам :((()
~ Красивите корици на някои книги
~ Уютната ми стая
~ Ягодовото смути
~ Чувството за хумор 
~ Любовта

Пожелавам ви приятна и слънчева неделя :)

сряда, 17 февруари 2016 г.

Top 5 Wednesday (7)


Днешният топ 5 е на най - добрите книги, които са ми били препоръчани. Малко от книгите, които съм прочела са ми били препоръчани и едва успях да направя тази класация, но все пак... ето го и моя топ 5 на такива книги:


5."Уилоу" от Уейлънд Дрю. За тази препоръчана книга трябва да благодаря на мама. Бе един от онези дни, в които просто нямаше какво да чета, поисках съвет, мама измъкна тази книжка от библиотеката и тя страшно много ми хареса.

4."Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин. И още веднъж - благодаря мамо! Познаваш ме толкова добре! Тази книга се превърна в една от любимите ми и ме накара да погледна с други очи на класиката.

3."Паднали кралства" от Морган Роудс. Вероятно никога нямаше да погледна поредицата, ако не бяха някои от американските влогъри, които говореха за нея в клиповете си. Заинтригува ме още при споменаването на заглавието и героите в някои тагове. Реших да проверя дали е преведена на български, оказа се, че е и оттам решението ми беше взето. И не съжалявам - поредицата е наистина уникална!

2."Скитница" от Стефани Майър. Книгата беше препоръчана на цялото ни семейство от една приятелка, но в началото погледнах скептично на нея и само мама и тате я прочетоха. След известно време гледахме филма, обикнах го и реших да се захвана с книгата, в която се влюбих още повече.

1."Отнесени от вихъра" от Маргарет Мичъл. Отново мама е виновницата за това да прочета тази книга. Книгата е една от най-най-любимите ми и ме впечатли изключително много със силния си женски персонаж.

понеделник, 15 февруари 2016 г.

Връзка от Рейнбоу Роуъл - ревю


    Джорджи Маккул знае, че бракът й е застрашен – и то отдавна. Тя все още обича съпруга си Нийл, както и той все още я обича силно, но сега това изглежда почти между другото. Може би винаги е било между другото. Когато съпругът й и децата й тръгват за летището, за да изкарат Коледа със семейството на Нийл в Омаха, Джорджи се замисля дали най-накрая не е успяла да провали всичко. Тази нощ тя разкрива начин да общува с Нийл в миналото. Не е пътуване във времето. Не точно. Но се чувства сякаш й е дадена възможност да поправи брака си, още преди той да е започнал…
   Това ли трябва да направи? Или би било по-добре и за Джорджи, и за Нийл, бракът им изобщо да не се бе случвал?


Много благодаря  на издателство Егмонт за възможността!

   „Връзка” е поредното доказателство за това колко реалистични взаимоотношения между персонажите си успява да изгради Рейнбоу Роуъл и за образите, в които човек лесно може да се припознае. Книгата е изключително свежа, а забавните моменти позволяват на читателя да се отпусне и да се потопи изцяло в живота на главната героиня, като заедно с нея размишлява за истински важните ценности на живота: любовта и семейството.
   Джорджи бе образ, който много бързо ме спечели с енергичността, упоритостта и
решителността си. В началото на книгата тя имаше много ясни цели по отношение на кариерата си, които преследваше с цената на всичко (включително и с цената на семейството си). Постепенно, с течение на книгата и връщане назад във времето към множеството семейни спомени, тя се промени и осъзна, че това, което й донася цялата тази енергия и радост, не е работата, а семейството й и дребните и ежедневни моменти, които има с тях. Този период на промяна не бе никак лесен за нея, защото постави сложни въпроси, на които трябваше да си отговори като това дали е достатъчно добра за семейството си и дали Нийл, съпругът й, не би имал един по – добър живот без нея.
   Нийл бе коренно различен от Джорджи. Той не притежаваше нейната енергия и чувство за хумор, нито пък имаше стремежи и цели, но пък беше изключително грижовен към цялото си семейство и това ми бе достатъчно да го обикна. Истината е, че за него не се разбра кой знае колко много, защото той не бе от онези открити персонажи, които разкриват повече от себе си. Той не показваше и често чувствата си, но пък осъзнах, че семейството за него бе на първо и единствено място в живота. Именно затова разбирам разочарованието му от Джорджи - от това, че тя не бе достатъчно отдадена на него и децата.
   Връзката между двамата бе много реалистично представена: те срещнаха проблеми, пред които много семейства в днешно време се изправят като трудното, понякога невъзможно балансиране между работата и близките и недоверието и ревността, които често съпътстват връзките. Едновременно с това обаче Рейнбоу бе вкарала изключително сладки семейни моменти, заради които си заслужава да се изправиш пред трудностите и да ги преодолееш. Разговорите по телефона с Нийл от миналото, върнаха Джорджи към едни от най – важните моменти във връзката им и така успях да я проследя от самото й начало, а тя бе очарователна с всичките й неловки, забавни и романтични моменти.
   Талантът на Рейнбоу да пресъздава различни и реалистични персонажи, пролича и в останалите образи от книгата. Сет – най – добрият приятел на Джорджи, който притежаваше същите енергия и чувство на хумор като нея, но и водеше много свободен живот, нетърпящ сериозно обвързване, Нуми и Алис, които по детски донасяха забава и сладост на книгата и Хедър – по – малката сестра на Джорджи, която изживя своите първи любовни трепети.

   С изключително сладкия си и лек стил на писане, Рейнбоу отново потапя читателя в живота на добре изградения персонаж на Джорджи и заедно с нея преминава през семейните проблеми, с които се сблъсква. Разнообразни персонажи, забавни моменти и романтични такива, но и въпроси, пред които е поставена не само Джорджи, но и читателят – всичко това в  романа „Връзка” :) 

неделя, 14 февруари 2016 г.

Valentine's Day Book Tag


1.Любимата ви двойка - Искате да имате такава връзка
- Колебая се, защото Сидни и Ейдриън са любимата ми двойка, но обожавам връзката между Джош и Айла...

2.Връзка, която не се е получила - Искали сте да се съберат, но това така и не е станало
- Не мога да се сетя за такава връзка...

3.По кого сте си "падали"?
- Списъкът е тооолкова дълъг. Като започнем с Ейдриън ("Кръвни връзки"), продължим с Дориан ("Стъкленият трон"), Джош ("Рисунка за Айла") и Дей ("Легендата") и завършим с Магнус ("Паднали кралства" - мда, напоследък...) и Хав ("Кристал")

4.Най - ужасната връзка - Винаги сте искали двойката да се раздели, защото са били твърде различни и не са си подхождали
- Хммм и за такава не се сещам....

5.Вашият любим любовен триъгълник
- Уил, Теса и Джем - единственият любовен триъгълник, който ми допада.

6.Любимата ви трагична любовна история (стил Ромео и Жулиета)
- Лендън и Джейми от "Незабравима разходка"

неделя, 7 февруари 2016 г.

Двор от рози и бодли от Сара Дж. Маас - ревю

   Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Сара Дж. Маас за пореден път ме изуми с уникалния си стил на писане! Беше изградила един изключителен свят, който постепенно оживяваше пред очите ми, а по отношение на героите – отново бях поразена от уменията й да изгражда толкова силни и истински персонажи. Книгата без съмнение се подрежда сред любимите ми, редом до другата й поредица „Стъкленият трон”!
   Описанията пресъздаваха по съвършен начин магическата обстановка и природната картина. Ясно си представях красотата на природата, цветовете на гората и контрастът, който се получаваше с грозните и зловещи същества, които я обитаваха. На моменти силно се усещаше полъхът на мистерията, който определено ме завладя. А аристократичният дворец и дребните детайли, които Сара бе вкарала в описанието му, бе това, което доизгради изцяло приказната картина в ума ми.
    По отношение на персонажите – обичам несъвършените герои, а Сара беше изградила именно такива, но го бе направила по толкова очарователен начин, че нямаше как да не обикна повечето от тях. Фейра беше едно изключително смело момиче, което поемаше всичките трудности на живота върху плещите си. Въпреки, че бе най – малката в семейството, тя бе тази, която осигуряваше прехраната и смятам, че животът в двореца, който получи, беше една възможност за нея да се отпусне и да се съсредоточи върху собствените си чувства и емоции. Да, имаше своите падения, но не я смятам за слаба за това, че за един кратък момент от живота си, се остави някой друг да се грижи за нея. Според мен през цялото време на книгата тя се развиваше – в началото бе много силна, но мислеше единствено за семейството си и оставяше себе си на заден план, после се отдаде на хобито си – рисуването, срещна любовта, за да може в края на книгата да я видим по – смела и борбена от всякога, изправяйки се срещу врагове много по – силни от нея. Друга нейна черта, която обикнах, бе артистичността – имаше усет за красивото и в природата, и в архитектурата, в картините и в  музиката. За мен Фейра бе един много реален персонаж и имах ясен образ за нея в главата си – на силна, страстна и артистична натура.
   Образът на Тамлин бе точно такъв, какъвто очаквах да бъде – смел войн, който на моменти притежава външност на звяр, но който също така е изключително грижовен и мил. В книгата той направи множество мили жестове към Фейра, които напълно контрастриха с действията му в някои моменти. Допадна ми начинът му на управление, решенията, които взимаше и това, че продължаваше да търси начини за избавление от тегнещото проклятие, въпреки че в много от случаите се чувстваше виновен за това. Успях да го видя, преминаващ през множество емоции: на гняв, вина, любов, страдание, страст, радост, от което мога да си изградя образ за една много силно емоционална личност. Харесах го, както харесах и връзката му с Фейра – страстта и желанието, които изпитваха един към друг, нежните им моменти, които разтопяваха сърцето ми и жертвоготовността, на която бяха готови един за друг. Техните моменти също винаги бяха много емоционални и силни, каквито бяха и персонажите им.
   За образа на Рисанд определено ще излъжа, ако кажа, че го харесах, но поне мога да кажа, че го разбирах. Разбирах действията му и защо постъпваше така, но не можах да преглътна арогантността му, неприемливото и егоистично поведение на моменти. В него освен това имаше и една мистериозност, която вероятно ще допадне на повечето читатели. Рисанд определено започна да изпитва някакви чувства към Фейра, на които може би се дължи малката положителна промяна в характера му към края на книгата, но въпреки това изобщо не насърчавам тези чувства. Според мен е възможно в следващата книга той да създаде проблеми на Фейра и да вкара една твърде излишна драма в книгата, а аз съм на категоричното мнение, че Тамлин и Фейра трябва да бъдат заедно. Настрана от любовния триъгълник, който се заформя, искрено се надявам Рисанд да увеличи добрите черти в характера си и да се превърне в един по – положителен герой във втората част на поредицата, в която според мен той ще изиграе една от ключовите роли. 
   Люсиен бе друг главен герой, който обаче ще спомена съвсем накратко, защото не ми направи толкова голямо впечатление. Той беше изключително добър приятел на Тамлин, който в последствие се превърна в такъв и за Фейра. Той бе и този, който внасяше нотки на хумор в книгата и имаше няколко забавни моменти с негово участие.


   Ако търсите четиво, с което да се откъснете от ежедневието и да се потопите в един изцяло нов, магичен свят, то „Двор от рози и бодли” е за вас! Модерната интерпретация на приказката „Красавицата и Звярът” затаява дъха с уникалните си описания, които пресъздават по впечатляващ начин атмосферата в книгата, героите, чиито емоции преливат от страниците й и напрежението, което е неизменна част от всички сцени, в които героите се борят за живота си.

събота, 6 февруари 2016 г.

Books & Songs

credit

За този пост се вдъхнових от няколкото такива на Ана, на която благодаря за тази идея. 
Все по - често ми се случва, докато слушам някоя песен да я свързвам с книга, затова реших да събера част от песните в пост. Надявам се да ви харесат, като е напълно възможно да нямам изцяло точни попадения, но така съм почувствала нещата в момента. А ето го и изборът ми от песни и книги:

         
















До последно се колебах за
този си избор, но текстът
на песента на моменти
толкова СИЛНО ми напомня за
книгата, че в крайна
сметка реших да я включа.



За този избор ме
вдъхнови един уникален
 клип за Руби и
Лиъм, към когото ще
оставя линк най - долу на
пулбикацията :)



Песента всъщност присъства
в книгата и оттогава винаги
когато слушам тази песен се
сещам за Хав и Кристал.






Клипа, за който споменах.

петък, 5 февруари 2016 г.

Book Cake Tag


Много благодаря на Памела за този таг! <3

1.Брашно - Книга, която е започнала бавно, но после бързо те е грабнала
- "Разбий ме" от Тахере Мафи. Спомням си, че в началото имах проблеми със самия стил на писане, но после бързо свикнах и осъзнах, че тази трилогия е наистина страхотна и заслужава да се прочете.

2.Маргарин - Книга, чието резюме е много завладяващо
- "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас. И не само резюмето е завладяващо...

3.Яйце - Книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра
- Изненадващо, но това е поредицата за Пърси Джаксън. Мислех, че ще ми е прекалено детска и че героите ще са дразнещи, но ИЗНЕНАДА - превърна се в една от любимите ми поредици.

4.Захар - Сладникава книга
- От по - скоро прочетените - "Girl Online" от Зоуи Съг.

5.Глазура - Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш - забавни моменти, екшън моменти и др.
- "Кръвни връзки" от Ришел Мийд. Винаги тя! Имаше екшън, напрежение, невероятна любовна история, която се развиваше постепенно в книгите, страшно забавни и разнообразни герои. ОБИЧАМ Я! 

6.Пръчици - Поредица, към която се обръщаш за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това
- "Саванти", защото има сладки любовни историйки, които са просто очарователни.

7.Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент
-  "Тъмна дарба" от Александра Бракен. Категорично 5/5 звезди за нея (единствената с 5 звезди до момента) Ревютото ми на нея, може да видите - тук.

Тагвам: ПавлинаТедиМишо и Йоанна

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Тъмна дарба от Александра Бракен - ревю

   Когато Руби се събуди на десетия си рожден ден, нещо в нея се бе променило. Нещо достатъчно притеснително, че да накара родителите й да я заключат в гаража и да извикат полицията. Нещо, което да я изпрати в Търмънд – брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. Може и да е преживяла мистериозното заболяване, убило повечето деца в Америка, но тя и останалите като нея са се сдобили с нещо много по-лошо – плашещи умения, които не могат да контролират. 
   Вече на шестнайсет, Руби е еднo от най-опасните деца със специални умения…    
   Когато истината излиза наяве, тя трябва да успее да се измъкне жива от Търмънд и да открие единственото убежище за деца като нея – Ийст Ривър. Но какво я очаква там? И ще успее ли да запази свободата си?

Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   Обичам всичко в тази книга! От наелектризиращото напрежение, което излъчваше с всяка своя страница до уникалните персонажи, които мога да си представя кристално ясно в съзнанието си и към които се привързах с цялото си сърце. Книгата през цялото време крещеше емоция и екшън и лично за мен тя бе едно спиращо дъха приключение.

 В основата на книгата стоеше Руби Дейли – в началото крехко и страхливо момиче, притежаващо уникална дарба, от която много се боят, а други искат да използват.  С течение на книгата Руби става все по – уверена при използването на дарбата си, докато накрая не се приема такава, каквато е. Хареса ми това, че Бракен я бе изградила с външност на красиво, но слабо и беззащитно момиче, в което вътрешно кипяха огън и гняв, които чакаха да излязат наяве. Тя неведнъж се боеше от дарбата и от самата себе си, но случайната среща с групичката на Лиъм, Дунди и Зу я направи по – силна и смела. Въпреки първоначалното недоверие, с което приеха Руби в групичката си, тя имаше шанса да спечели доверието им – книгата ни представи няколко силни моменти между нея и останалите трима герои и така по някое време тя стана като неделима част от групата.
  Лиъм беше изключително сладък – мил, симпатичен, но и много наивен на моменти. Държеше в себе си цялата вина за жертвите при бягството от правителствения лагер и се опитваше да компенсира това с опитите си да намери Беглеца – човекът, който можеше да го отведе до родителите на приятеля му Дунди, а и до неговите собствени. Силната му вяра, че ще успее и този постоянен оптимизъм, караха и мен да вярвам силно, че те ще успеят и надеждата никога не е изгубена. Силната и сплотена групичка, която се образува по време на книгата, помагаше и на него да се справи с тази поглъщаща вина и с най – мрачните мисли в съзнанието му. Откраднатите моменти между Лиъм и Руби придаваха на книгата една нежност, без която тя нямаше да бъде същата. Обожавам малките и мили жестове помежду им и това за колко кратко време се опознаха толкова добре и започнаха да отгатват чувствата на другия.
   Дунди бе изключително забавен! Постоянно се мръщеше, недоволстваше и в началото гледаше с голямо недоверие на Руби и присламчването й към групичката им. Точно с този „кисел” персонаж обаче се получаваха малкото комични ситуации в книгата. С течение на нея, той се отпусна повече, което ми позволи да го опозная по – добре и да разбера какъв прекрасен приятел е всъщност.
   Зу никога не проговори, но смятам че я опознах достатъчно. Тя, подобно на Руби, се страхуваше от дарбата си, но не се колебаеше да я използва, когато трябваше да защити приятелите си и също като нея претърпя голяма промяна, като престана да се бои от дарбата си, а просто я прие.
   Четиримата приятели работеха като един силен и неразрушим екип – заедно се изправяха пред множеството опасности, които ги преследваха, заедно се справяха с притесненията и колебанията си, заедно вярваха понякога и в невъзможното и рискуваха животите си един за друг. Вярвах в силната връзка помежду им и смятах, че тя никога не ще се разруши, но...


   „Тъмна дабра” е смесица от екшън, неочаквани обрати, романтика и малко комедия. Тя повлича и отвежда при герои със свръхестествени способности, изправящи се пред множество врагове и борещи се за свободата си. Краят на книгата е шокиращ и неочакван и кара да пожелаеш незабавно следващата част в ръцете си.

сряда, 3 февруари 2016 г.

Top 5 Wednesday (6)


Днешният Top 5 Wednesday е за любимите ми badass персонажи. Имам доста такива, но конкретно за поста, реших да изброя петте персонажа, които веднага изникнаха в ума ми. Ето ги и тях:


5.Джонас от "Паднали кралства". Много се колебая за мнението си относно този персонаж, но няма никакво съмнение, че е от групата на badass персонажите. Харесвам го като такъв, въпреки множеството грешки, които е допускал по време на книгите.

4.Уил от "Адски устройства" Ахх, Уил... Дори и когато се отнасяше изключително грубо, го обичах, защото знаех, че има някаква дълбока причина за това. Както и да е, той е изключително силен, смел и на моменти адски безразсъден. Обожавам го!

3.Манон от "Стъкленият трон". Останах изненадана, че от тази поредица, първото име, което ми изскочи, бе това на Манон. Предполагам се дължи на факта, че с течение на третата книга, в която се появява персонажът й, тя ми ставаше все по - интересна и по - интересна и залагам страшно големи надежди на нея за следващите книги. 

2.Дей от "Легендата" (но няма как да не се сетя и за Джун). Двамата са просто съвършената badass двойка! Изправяли са се пред множество рискови ситуации, но винаги са толкова борбени. Обичам ги!

1.Роуз от "Академия за вампири". Това винаги е било и ще бъде първото име, което ми изниква в ума стане ли дума за badass персонаж. Лично за мен, Роуз е синоним за такъв герой - смела, първична и готова на всичко за приятелите си. 

вторник, 2 февруари 2016 г.

Book Recommendations (4)


Днешният пост смятам да е от типа на "ако харесвате тази книга, то вероятно ще харесате и тази". Тоест ще препоръчвам по две книги, които според мен имат допирни точки и ако сте прочели едната и ви е допаднала, смятам, че другата също ще ви хареса. Е, надявам се предложенията ми да са подходящи. Ето ги и тях:

1."Дивергенти" от Вероника Рот и "Легендата" от Мари Лу.  - > Ще започна от това, че и двете книги (всъщност трилогии) са от жанра антиутопия. Лично на мен "Легендата" ми хареса малко повече, защото героите там ми се сториха по - добре изградени, а и ми допадна повече връзката между двамата главни персонажа. Характерите на Трис и Джун определено си приличаха на моменти - и двете много борбени, смели и целеустремени. Колкото до сюжета - двете поредици имат доста допирни точки и общи елементи. Не очаквайте да са напълно еднакви, но докато четях "Легендата" определено откривах прилики с "Дивергенти".

2."Алена кралица" от Виктория Айвярд и "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир. - > Ако обичате кралските интриги, обратите и борбата срещу властта, то тези две книги притежават и трите изброени неща. Мислех си, че като съм прочела едната книга, другата няма да ми попадне много, заради сходния сюжет, който имат, но не беше така. И двете авторки имат свой уникален стил, който ме накара да обикна и двете книги. Книгите си приличат в много отношения - имат сходни черти у героите, които бързо ще припознаете, тиранията в световете, която присъства и в двете книги и силата и смелостта да се изправиш срещу властта. На моменти могат да се открият и малки прилики в сложните любовни взаимоотношения, но и в двете книги бе по - скоро наблегнато на самия свят и характерите на персонажите. 

3."Целувка за Ана" от Стефани Пъркинс и "Аз съм знаменитост" от Кейти Бърчъл. - > Предишните две предложения бяха основно на база прилика в сюжета, а тук по - скоро е прилика в стила на писане. Като сюжет трите книжки на Стефани и книгата на Бърчъл нямат много прилики, но ги препоръчвам защото са изключително сладко написани и ще се харесат на хората, които обичат леки, забавни и свежи романтични четива. Чувството за хумор на Бърчъл ми се струва, че ще допадне на феновете на Пъркинс, както и обратното. 

4."Рубиненочервено" от Керстин Гир и "Гондолата на времето" от Ева Фьолер. - > И двете са с една обща тема - пътуването в миналото. В "Гондолата на времето" има повече описания, които помагат на читателя да добие по - добра представа за живота през 15 - ти век, когато се развива действието на книгата, но това пък не значи, че "Рубиненочервено" не е също толкова изключителна със своите описания. Препоръчвам книгите, защото освен общата тема, открих прилики и в главните герои. И двамата мъжки персонажи в началото се държат доста резервирано, а Гуен и Ана на моменти се държат идентично, спрямо ситуациите, в които са попаднали. 



5."Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър и "Академия за вампири" от Ришел Мийд. - > Не знам по каква причина препоръчвам тези две книги заедно, тъй като привидно те нямат нищо общо помежду си. Сюжетите им са доста различни, а и в "Реликвите" има всевъзможни същества, докато в "Академия за вампири" са само... вампири, но докато четях двете книги сякаш изпитвах еднакво чувство на задоволство и тръпка. Обожавам тези две поредици и мисля, че ако двете авторки се обединят и напишат една обща поредица, това ще бъде ЕПИЧНО! И двете имат талант в създаването на персонажи и в държането на читателя в напрежение.


6."Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас и "Паднали кралства" от Морган Роудс. - > Това е последното ми предложение, на което се спрях. И двете книги успяват да пренасат читателя в един напълно различен от ежедневния свят. Уникалното е, че двете авторки правят това с малко описания, с което не отегчават, а напълно поглъщат човек в света си. Двата свята имат малко прилики помежду си, да не говорим, че в "Паднали кралства" светът дори е разделен на три кралства, коренно различни помежду си. Спрях се на това предложение за читателите, които обичат добре изградените светове, в които човек лесно може да се пренесе и да поживее. Отделно качество е, че и в двете поредици има уникални и разнообразни персонажи, от които със  сигурност ще може да се спрете на ваш фаворит.
Ревю на Стъкленият трон и ревю на Паднали кралства

понеделник, 1 февруари 2016 г.

Какво искам да прочета през месец февруари


1.Тютюн - Димитър Димов. Започнах книгата преди два дена и до момента страшно много ми харесва! Мисля, че дори има вероятност да се превърне в любимия ми български роман. Въпреки, че книгата е по - дебеличка, силно се надявам да я завърша през този месец. Успоредно с нея смятам да чета и още няколко книги, тъй като просто обичам да чета по няколко заглавия едновременно.

2.Тъмна дарба - Александра Бракен. Нямам търпение да започна тази книга, защото съм чувала наистина страхотни неща за нея и звучи като страшно вълнуващо четиво. 

3.Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас. Обичам Сара и световете, които изгражда. Обичам героите й и това как силно се привързвам към тях. Надявам се тази поредица да е също толкова добра колкото първата й и нямам никакво тъпрение да се гмурна в нея.
4.Връзка - Рейнбоу Роуъл. Рейнбоу изгражда много реалистични персонажи, стилът й на писане е изключителен и я препоръчвам горещо на всички почитатели на contemporary жанра. Конкретно за тази книга, не съм чувала и чела много, но ще се доверя на нейния стил на писане и съм почти убедена, че ще ми допадне.