"Кралица на сенките" от Сара Дж. Маас - ревю
Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.
Ревю на третата книга.
Всички, които Селена Сардотиен обича, са ѝ отнети. Но тя
най-накрая се завръща в империята - за да получи своето отмъщение, за да спаси
някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на
миналото си. Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да
си върне трона, трябва да се бори. За братовчед си - воин, готов да умре за
нея. За приятеля си - млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ -
поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на
изгубената си кралица.
Лизандра бе една от силните новопоявили се героини. Тя
бързо се превърна в моя любимка с тежката си история от миналото, жертването на собствената си личност в
името на малката Еванджелин и силната си непоколебимост да изложи живота си на
риск, когато нещо застрашаваше любимите й хора. Приятелството й с Елин бе изключително интересно за наблюдаване, защото доверието на Елин се печели доста
трудно, а Лизандра го спечели с не една или две свои постъпки. Пропуснах да
кажа и за уникалната дарба на Лиз (няма да издавам спойлери), която по мое
мнение е по – добра и от тази на Елин (а аз наистина харесвам подпалваческите й
умения)
Несрин бе още едно ново попълнение към поредицата. В
началото, държанието й бе в стил „ледената кралица” – определено не показваше
много емоции и не позволяваше да бъде опозната. И все пак усещах как
постепенно се привързва към пъстрата групичка на Елин. Пътят на бунтовничка,
Несрин бе избрала против волята на семейството си и това я направи в очите ми още по - борбен образ от това, което бе показала до момента. Тя също допринесе много за тази книга, като спаси живота на
много от приятелите си от бандата на Елин, а и благодарение на нея, Каол успя
отново да изпита близки до „любовта” чувства.
Манон претърпя голяма трансформация през тази книга и в
началото й сякаш четях за коренно различна личност, от тази, която беше в края. В
началото на книгата тя се бе оставила да бъде контролирана, нещо крайно
нетипично за нея, беше безсилна
и безпомощна да се опълчи на заповедите, които получаваше, но постепенно, с
помощта на останалите вещици, успя да се превърне в един силен и унищожителен лидер,
който не допуска да му нареждат други и особено пък врагове. В тази книга тя прояви повече емоционалност, отколкото в предишната, което определено ми допадна. Видях, че не е толкова коравосърдечна и е способна да чувства.
Последната, за която ще говоря, е Елида – тя също беше нов
персонаж, който бе доста различен от станалите. Елида започна плахо – въпреки че ужасно се страхуваше, тя имаше надежди за бъдещето си и желаеше единствено да бъде свободна, далеч от земите, пропити с кръв. Плановете й се промениха със срещата й с Манон. Водачката на Крилото, Елида прие като своя закрилница, въпреки първоначалния си страх от нея. Срещу закрилата на Манон, тя трябваше да се превърне в неин шпионин, което не прие с особено желание, но благодарение, на което се разкриха съществени тайни, пазени от жестокия й чичо. Нямам категорично мнение за нея, но очакванията ми от персонажа й са да стане по - смела и решителна. Мисля, че определено има потенциал да се превърне в един от останалите силни женски образи от поредицата.
Обичам всичко в стила на писане на Сара Дж. Маас - от пъстрите персонажи, които изгражда, през невероятния свят, който се разтваря във въображението ми, емоционалостта във взаимоотношенията между персонажите, до напрежението във всяка една ситуация, в която са поставени героите. Продължението на "Стъкленият трон" - "Кралица на сенките" не прави изключение и в него присъстват всички тези елементи. Препоръчвам горещо!
Ревю на втората книга.
Ревю на третата книга.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjQ-TBLrB98XhkF5vEFx-f3L394WV1t6hRxJWfpeA3stRDyaNAu7DFKki7tMQC_3AIhXd2qKLCOzGOMV4T4PGnov0iIg9wsH8xm8MfkdT3G1eqrG59qEuqE6Ly1SGpRwp-CUziSDe-A-7_g/s200/97895427172491458117505.jpg)
Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената
възможност!
УАУ! Ще мисля дълго за тази книга, за събитията, случили
се в нея и за невероятните й персонажи! По мое мнение тя до момента е най –
добрата в поредицата, заради уникалните си нови герои, в които се влюбих, заради
голямото развитие у старите, които вече обичах, заради изненадващите обрати, присъстващи
в голяма част от книгата и емоционалните моменти, които разтапяха сърцето ми.
Изпитвам много повече от любов към книгата.
Прекрасните описания на Сара, повличането в този свят на тайни,
магия, кралско подтисничество, жестокост и интриги, продължават и в тази книга.
Описанията в нито една от книгите й не са ме отегчавали, защото чрез тях, тя
успява майсторски добре да изгради обстановката в книгата и да те повлече в
нея. Светът в книгата изцяло ме погълна и дори не усетих кога съм стигнала до
последната й страница...
Книгата започна с Дориан, борещ се в себе си с едно
чудовище, превзело душата му. Тази
вътрешна борба продължи по време на почти цялата книга, като много често той губеше
надежда за спасение - забравяше приятелите си, забравяше самия себе си и това
какво наистина представлява. Беше погълнат от мрак, а демонът, който живееше в
него, го принуждаваше да прави ужасяващи неща против волята му.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiPxVcUBBKoXpSZmbGexaordXWDQajw8DKQGTMoUQuZwO8fNipbdSGGNG6qy4XyCL__-xI0P9U7ZuOTotC_DenhImUJVvvQEP4o0rdwu3WBEuzeq0TSYhRfWpWbIF5Nj6sg8R7CZO2Z61BW/s1600/3.jpg)
Елин
започна да преживява своята трансформация
още в предишната книга, като
още тогава Селена почти не съществуваше и от нея бе останала само бледа сянка.
В тази книга асасина Селена категорично бе мъртъв, за да даде живот на другия образ - този на силната кралица Елин
Галантиус, готова на всичко за да получи
своето възмездие, да спаси приятелите си и да се възкачи на трона. Тя премина
през много тежки битки, като нито една от тях не успя да я пречупи. Държанието
й беше като на истинска кралица – знаеше кога може да си позволи да заповядва и
кога да послуша нечий мъдър съвет, знаеше кога е времето да се отдаде на себе
си и чувствата си, знаеше и кога да послуша разума си. И след всички ужасни
неща, които й се наложи да преживее през тези четири книги, тя бе успяла да
запази това типично за нея чувство за хумор, което проличаваше едновременно в
отношенията й с Лизандра, Роуан и Едион.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEizTx8VZC1S86m9uP6n2JQAg27oixYzcFLOMbYkcfXtFgtE8zZzpmXq1rxqfnVdyCesqUHJ9g2HZ9ZMfOmd-kIt6Fiy05WLhK6E-e5GDkMoT-QUGWGH42SKQPImveWLGzXx5Jwdx8ZFyrb_/s1600/1.jpg)
Отношенията между Едион и Елин бяха точно такива, каквито
предполагах, че ще бъдат – братско – сестрински. Беше изключително сладко как
постоянно се тревожеше за нея и поставяше нейния живот пред своя собствен.
Сладко, но и разбираемо, предвид факта, че тя бе кралицата. С тях двамата се
получаваха и едни от най – забавните моменти в книгата, защото и двамата са големи
инати. Каол в тази книга се бе отдал изцяло на мисията си да спаси Дориан, като
през голяма част от времето се винеше и
съжаляваше за това, че го е изоставил с чудовищния крал. И от мъжките персонажи
на последно, но не по важност място – Роуан. В тази книга той и Елин имаха
много повече „моменти”. Връзката им определено се разви доста повече, спрямо миналата
книга, а посоката, в която го направи определено ми хареса. Не очаквах двамата
да си подхождат толкова много, но ето че са напът да се превърнат в моя любима
двойка. Грижовността, нежността, страстта, любовта, се усещаха осезаемо от
страниците на книгата. Двамата са свързани по един изключителен начин и мога да
твърдя, че за мен връзката им е... неразрушима. Определено се надявам, а и очаквам, в края на тази поредица да са заедно.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg0zHZeCPSkr_ELLUVPacn8FnJrimVpDbgaMFsW9HEgRYRl37HvuxOtT2LbHn9wbZbFjnYfkC2ADwCEePc1c62wWzekrilDUdCRmcElYW4u7JdfHy0jnlLVors5FKz3ZjOLX2USSEbIlWyi/s1600/2.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwQ5oUwxMFRXbbRG-e8oo8fQ4-frNm3OLT2qARSU4B3JZxlGTm2XGMBE9x1b18CIQJfTNcPhRsPrZNm4Ek8qg5lKR9rpyAcNLIYMso3nzZSQNUiHkc8H4_uKQh1N-Zlf5P_qwO8eRoAPJD/s1600/4.jpg)
Обичам всичко в стила на писане на Сара Дж. Маас - от пъстрите персонажи, които изгражда, през невероятния свят, който се разтваря във въображението ми, емоционалостта във взаимоотношенията между персонажите, до напрежението във всяка една ситуация, в която са поставени героите. Продължението на "Стъкленият трон" - "Кралица на сенките" не прави изключение и в него присъстват всички тези елементи. Препоръчвам горещо!
Ревюто ти е великолепно! Почти завърших книгата, но не искам да свършва. Успяла си да я опишеш брилянтно. :)
ОтговорИзтриванеМного ти благодаря! <3 Нямам търпение да прочета и твоето мнение :)
ИзтриванеНевероятно ревю, вече нямам търпение и аз да я прочета. Не знам какво да очаквам, но определено е ме грабне, както винаги.
ОтговорИзтриванеБлагодаря <3
Изтриванеs radost shte q procheta
ОтговорИзтриванеНевероятно ревю.Почти завърших книгата.Пишеш невероятно.Препоръчвам ти да постваш в wattpad.Няма значение дали ще е ревюта или пък цели книги💜💜💜
ОтговорИзтриване