"Кралица на сенките" от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на първата книга.
Ревю на втората книга.
Ревю на третата книга.

    Всички, които Селена Сардотиен обича, са ѝ отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята - за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си. Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори. За братовчед си - воин, готов да умре за нея. За приятеля си - млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ - поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.




Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   УАУ! Ще мисля дълго за тази книга, за събитията, случили се в нея и за невероятните й персонажи! По мое мнение тя до момента е най – добрата в поредицата, заради уникалните си нови герои, в които се влюбих, заради голямото развитие у старите, които вече обичах, заради изненадващите обрати, присъстващи в голяма част от книгата и емоционалните моменти, които разтапяха сърцето ми. Изпитвам много повече от любов към книгата.
   Прекрасните описания на Сара, повличането в този свят на тайни, магия, кралско подтисничество, жестокост и интриги, продължават и в тази книга. Описанията в нито една от книгите й не са ме отегчавали, защото чрез тях, тя успява майсторски добре да изгради обстановката в книгата и да те повлече в нея. Светът в книгата изцяло ме погълна и дори не усетих кога съм стигнала до последната й страница...
   Книгата започна с Дориан, борещ се в себе си с едно чудовище, превзело душата му.  Тази вътрешна борба продължи по време на почти цялата книга, като много често той губеше надежда за спасение - забравяше приятелите си, забравяше самия себе си и това какво наистина представлява. Беше погълнат от мрак, а демонът, който живееше в него, го принуждаваше да прави ужасяващи неща против волята му.
   Лизандра бе една от силните новопоявили се героини. Тя бързо се превърна в моя любимка с тежката си история от миналото, жертването на собствената си личност в името на малката Еванджелин и силната си непоколебимост да изложи живота си на риск, когато нещо застрашаваше любимите й хора. Приятелството й с Елин бе изключително интересно за наблюдаване, защото доверието на Елин се печели доста трудно, а Лизандра го спечели с не една или две свои постъпки. Пропуснах да кажа и за уникалната дарба на Лиз (няма да издавам спойлери), която по мое мнение е по – добра и от тази на Елин (а аз наистина харесвам подпалваческите й умения)
   Елин започна да преживява своята трансформация още в предишната книга, като още тогава Селена почти не съществуваше и от нея бе останала само бледа сянка. В тази книга асасина Селена категорично бе мъртъв, за да даде живот на другия образ  - този на силната кралица Елин Галантиус,  готова на всичко за да получи своето възмездие, да спаси приятелите си и да се възкачи на трона. Тя премина през много тежки битки, като нито една от тях не успя да я пречупи. Държанието й беше като на истинска кралица – знаеше кога може да си позволи да заповядва и кога да послуша нечий мъдър съвет, знаеше кога е времето да се отдаде на себе си и чувствата си, знаеше и кога да послуша разума си. И след всички ужасни неща, които й се наложи да преживее през тези четири книги, тя бе успяла да запази това типично за нея чувство за хумор, което проличаваше едновременно в отношенията й с Лизандра, Роуан и Едион.
   Несрин бе още едно ново попълнение към поредицата. В началото, държанието й бе в стил „ледената кралица” – определено не показваше много емоции и не позволяваше да бъде опозната. И все пак усещах как постепенно се привързва към пъстрата групичка на Елин. Пътят на бунтовничка, Несрин бе избрала против волята на семейството си и това я направи в очите ми още по - борбен образ от това, което бе показала до момента. Тя също допринесе много за тази книга, като спаси живота на много от приятелите си от бандата на Елин, а и благодарение на нея, Каол успя отново да изпита близки до „любовта” чувства.
   Отношенията между Едион и Елин бяха точно такива, каквито предполагах, че ще бъдат – братско – сестрински. Беше изключително сладко как постоянно се тревожеше за нея и поставяше нейния живот пред своя собствен. Сладко, но и разбираемо, предвид факта, че тя бе кралицата. С тях двамата се получаваха и едни от най – забавните моменти в книгата, защото и двамата са големи инати. Каол в тази книга се бе отдал изцяло на мисията си да спаси Дориан, като през  голяма част от времето се винеше и съжаляваше за това, че го е изоставил с чудовищния крал. И от мъжките персонажи на последно, но не по важност място – Роуан. В тази книга той и Елин имаха много повече „моменти”. Връзката им определено се разви доста повече, спрямо миналата книга, а посоката, в която го направи определено ми хареса. Не очаквах двамата да си подхождат толкова много, но ето че са напът да се превърнат в моя любима двойка. Грижовността, нежността, страстта, любовта, се усещаха осезаемо от страниците на книгата. Двамата са свързани по един изключителен начин и мога да твърдя, че за мен връзката им е... неразрушима. Определено се надявам, а и очаквам, в края на тази поредица да са заедно.
   Манон претърпя голяма трансформация през тази книга и в началото й сякаш четях за коренно различна личност, от тази, която беше в края. В началото на книгата тя се бе оставила да бъде контролирана, нещо крайно нетипично за нея, беше безсилна и безпомощна да се опълчи на заповедите, които получаваше, но постепенно, с помощта на останалите вещици, успя да се превърне в един силен и унищожителен лидер, който не допуска да му нареждат други и особено пък врагове. В тази книга тя прояви повече емоционалност, отколкото в предишната, което определено ми допадна. Видях, че не е толкова коравосърдечна и е способна да чувства.

   Последната, за която ще говоря, е Елида – тя също беше нов персонаж, който бе доста различен от станалите. Елида започна плахо – въпреки че ужасно се страхуваше, тя имаше надежди за бъдещето си и желаеше единствено да бъде свободна, далеч от земите, пропити с кръв. Плановете й се промениха със срещата й с Манон. Водачката на Крилото, Елида прие като своя закрилница, въпреки първоначалния си страх от нея. Срещу закрилата на Манон, тя трябваше да се превърне в неин шпионин, което не прие с особено желание, но благодарение, на което се разкриха съществени тайни, пазени от жестокия й чичо.  Нямам категорично мнение за нея, но очакванията ми от персонажа й са да стане по - смела и решителна. Мисля, че определено има потенциал да се превърне в един от останалите силни женски образи от поредицата. 

  Обичам всичко в стила на писане на Сара Дж. Маас - от пъстрите персонажи, които изгражда, през невероятния свят, който се разтваря във въображението ми, емоционалостта във взаимоотношенията между персонажите, до напрежението във всяка една ситуация, в която са поставени героите. Продължението на "Стъкленият трон" - "Кралица на сенките" не прави изключение и в него присъстват всички тези елементи. Препоръчвам горещо!

Коментари

  1. Ревюто ти е великолепно! Почти завърших книгата, но не искам да свършва. Успяла си да я опишеш брилянтно. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря! <3 Нямам търпение да прочета и твоето мнение :)

      Изтриване
  2. Невероятно ревю, вече нямам търпение и аз да я прочета. Не знам какво да очаквам, но определено е ме грабне, както винаги.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар