Дете на пустинята от Олуин Хамилтън - ревю


   Дъстуок е суров град без изход. Това не е място за човек, ако е беден или ако е сирак, или ако е жена. А Амани Ал’Хиза е принудена да го нарича свой дом. Тя иска да се измъкне оттам и да види света, за който е слушала единствено от историите край огъня. Тогава се появява мистериозен чужденец без име и шансът ѝ е да избяга заедно с него. Но пустинята е изпълнена с опасна магия. Армията на султана ги преследва и Амани скоро се оказва в центъра на яростен бунт...


Благодарности на издателство Егмонт за възможността!

   “Дете на пустинята” бе четиво с бързо развиващо се действие, с нотки на уестърн, но основно придържащо се към арабската култура. Книгата преплиташе в себе си много митология, магия, мистерия, а пустинната сцена, на която се развиваше действието, успя да оживее пред очите ми по един забележителен начин. Авторката се бе справила блестящо с предаването на атмосферата, а силните герои бяха още едни плюс към невероятно изградения свят и оригиналния сюжет на книгата.
    Както казах, действието в книгата се развиваше много бързо, но едновременно с това имаше и моменти, в които авторката се спираше и даваше на читателя да осмисли какво се е случило. Редуваха се моментите, в които тя въвеждаше читателя в света и даваше описания за начина на живот, културата и традициите на арабската държава и моментите, в които главната героиня се впускаше в битки и рискуваше живота си. Тази приказност, която струеше от книгата, бе другото, което ми хареса в сюжета, а и най – вече лекотата, с която авторката бе разказала митовете, част от които в последствие се оказват реалност.   
  Амани бе момиче, което много й пречеше в едно общество, където жените нямат права и право на глас, а са приемани просто като машини за деца. Тя обаче беше изключително борбена и не можеше да се примири с този факт, затова търсеше всякакви начини за бягство от това малко градче, в което се чувстваше като затворник. Отличен стрелец, с изключително умен и хитър подход към ситуациите, в които изпадаше, Амани през цялото време поемаше рискове, но винаги постигаше целите си.
   Джин беше спътникът на Амани, който понякога я избавяше от опасни ситуации (както и тя него). Двамата бяха забележителен тандем, като постепенно изградиха силни взаимоотношения помежду си. Любовната история не беше на преден план в книгата, но пък малките моменти между Джин и Амани бяха напълно достатъчни. Джин като персонаж бе много, много мистериозен на моменти. До около средата на книгата не се знаеше почти нищичко за него, за миналото и семейството му, а той нямаше и желание да сподели и някак си усещах, че крие огромна тайна, но.... наистина не очаквах това (ще трябва да разберете сами)
   Останалите герои от книгата бяха също толкова забележителни. Все още авторката не ни е запознала с главния злодей на историята – султана, но затова пък бе въвела друг лош герой – Нагуиб, който създаде доста трудности за двамата главни герои. Няма книга без герои – помощници, в чиято роля влязоха забележителната Шазад – въплъщение на силната и смела женска героиня, принц Ахмед, към когото нямаше как да не изпитам симпатии, заради жаждата му да въдвори справедливост в този свят, Бахи, който внасяше нотките на хумор и Хала, за която до момента се знае съвсем малко като това, че играе леко гаднярка на моменти, но е също и един силен женски персонаж.

   Препоръчвам  книгата на всички, които обичат интересните и добре изградени светове, сюжетите, пълни с изненади и неочаквани обрати, героите, които правят така, че митовете и приказките да оживеят.

Коментари

  1. Напоследък все повече и повече ми се иска да прочета книгата, понеже доста честа започвам да виждам блогъри да я обсъждат, а е нещо ново и до колкото разбирам - необичайно. Написала си много хубаво ревю!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря <3 Няма да сгрешиш, книгата наистина е много добра и е нещо различно :)

      Изтриване

Публикуване на коментар