четвъртък, 31 март 2016 г.

Дете на пустинята от Олуин Хамилтън - ревю


   Дъстуок е суров град без изход. Това не е място за човек, ако е беден или ако е сирак, или ако е жена. А Амани Ал’Хиза е принудена да го нарича свой дом. Тя иска да се измъкне оттам и да види света, за който е слушала единствено от историите край огъня. Тогава се появява мистериозен чужденец без име и шансът ѝ е да избяга заедно с него. Но пустинята е изпълнена с опасна магия. Армията на султана ги преследва и Амани скоро се оказва в центъра на яростен бунт...




Благодарности на издателство Егмонт за възможността!

   “Дете на пустинята” бе четиво с бързо развиващо се действие, с нотки на уестърн, но основно придържащо се към арабската култура. Книгата преплиташе в себе си много митология, магия, мистерия, а пустинната сцена, на която се развиваше действието, успя да оживее пред очите ми по един забележителен начин. Авторката се бе справила блестящо с предаването на атмосферата, а силните герои бяха още едни плюс към невероятно изградения свят и оригиналния сюжет на книгата.
    Както казах, действието в книгата се развиваше много бързо, но едновременно с това имаше и моменти, в които авторката се спираше и даваше на читателя да осмисли какво се е случило. Редуваха се моментите, в които тя въвеждаше читателя в света и даваше описания за начина на живот, културата и традициите на арабската държава и моментите, в които главната героиня се впускаше в битки и рискуваше живота си. Тази приказност, която струеше от книгата, бе другото, което ми хареса в сюжета, а и най – вече лекотата, с която авторката бе разказала митовете, част от които в последствие се оказват реалност.   
  Амани бе момиче, което много й пречеше в едно общество, където жените нямат права и право на глас, а са приемани просто като машини за деца. Тя обаче беше изключително борбена и не можеше да се примири с този факт, затова търсеше всякакви начини за бягство от това малко градче, в което се чувстваше като затворник. Отличен стрелец, с изключително умен и хитър подход към ситуациите, в които изпадаше, Амани през цялото време поемаше рискове, но винаги постигаше целите си.
   Джин беше спътникът на Амани, който се налагаше понякога да я избавя от опасни ситуации (както и тя него). Двамата бяха забележителен тандем, като постепенно изградиха силни взаимоотношения помежду си. Любовната история не беше на преден план в книгата, но пък малките моменти между двамата бяха напълно достатъчни. Джин като персонаж бе много, много мистериозен на моменти. До около средата на книгата не се знаеше почти нищичко за него, за миналото и семейството му, а той нямаше и желание да сподели и някак си усещах, че крие огромна тайна, но.... наистина не очаквах това (ще трябва да разберете сами)
   Останалите герои от книгата бяха също толкова забележителни. Все още авторката не ни е запознала с главния злодей на историята – султана, но затова пък бе въвела друг лош герой – Нагуиб, който създаде доста трудности за двамата главни герои. Няма книга без герои – помощници, в чиято роля влязоха забележителната Шазад – въплъщение на силната и смела женска героиня, принц Ахмед, към когото нямаше как да не изпитам симпатии, заради жаждата му да въдвори справедливост в този свят, Бахи, който внасяше нотките на хумор и Хала, за която до момента се знае съвсем малко като това, че играе леко гаднярка на моменти, но е също и един силен женски персонаж.

   Препоръчвам  книгата на всички, които обичат интересните и добре изградени светове, сюжетите, пълни с изненади и неочаквани обрати, героите, които правят така, че митовете и приказките да оживеят.

2 коментара:

  1. Напоследък все повече и повече ми се иска да прочета книгата, понеже доста честа започвам да виждам блогъри да я обсъждат, а е нещо ново и до колкото разбирам - необичайно. Написала си много хубаво ревю!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря <3 Няма да сгрешиш, книгата наистина е много добра и е нещо различно :)

      Изтриване