Предимствата да бъдеш аутсайдер от Стивън Чбоски - ревю

Да стоиш и наблюдаваш живота отстрани...
... това предлага уникална перспектива. 
Но понякога идва време да разбереш 
какво е да си в центъра на събитията.

   Това е история за неведомите пътища на живота в гимназията. За света на първите срещи, за семейната драма, за новите приятели, за секса, наркотиците и, добре де, рокендрола.Но преди всичко, това е история за онези странни моменти, познати като порастване. 


   “Предимствата да бъдеш аутсайдер” бе емоционална книга, която обаче така и не успя да ме докосне. Положителните страни, които открих в нея, бяха пъстрите персонажи и това как бяха представени те. Хареса ми и формата, под която беше представен сюжетът – чрез писма на главния герой, в които той разсъждаваше за случките, за които разказваше. Негативите бяха, че така и не успях да се потопя истински в историята – сюжетът на моменти се движеше изключително бавно и протяжно. Взаимоотношенията между героите ми се струваха странни и на моменти не ги разбирах напълно. Вероятно защото самите персонажи бяха коренно различни от мен и от обкръжението ми, не знам. Харесах самите тях по отделно, но не и как общуваха помежду си.

   Действието в книгата се разви за една година, в която главният герой – Чарли, изпита много нови емоции, благодарение на новата групичка, в която попадна. Като персонаж той беше изключително чувствителен. Не ми пречеше това, че го разчувстваха едновременно и добрите, и лошите моменти, дори, колкото и да е странно, това е нещото, което изключително много ми хареса. Свикнала съм мъжките персонажи да са по – сдържани, „силни”, а той определено не беше такъв. Хареса ми и това как анализираше някои от ситуациите, остроумието, но и наивността му на моменти. Няма как да не спомена и колко объркана се почувствах по отношение на него на няколко пъти, защото в някои моменти той действаше „по сценарий”,  а в други – много спонтанно. Не ми хареса това, че в някои ситуации не беше себе си и ми отне време, за да разбера защо. В миналото си, Чарли бе изживял драматична история, която силно беше повлияла на настоящия му живот, бе променила и самия него като човек. Разбирах тази драматична част от книгата, но тя така и не успя да ме докосне.


   Сам и Патрик бяха верните приятели на Чарли, които също имаха важна роля за книгата. Те го приобщиха към шарената си групичка и се превърнаха в може би най – голямата опора за Чарли. Те му помогнаха да израстне, да научи по някое друго нещо за живота и най - вече го запознаха с две от най – важните неща за човека: приятелството и любовта. Сам и Патрик бяха много естествени и си бях изградила ясна представа за двамата, но и при тях си задавах въпроси на моменти от типа на: „Защо го правят?” , „Необходима ли е тази сцена?”
   Чарли и взаимоотношенията със семейството му, беше другото, което за съжаление не ми допадна. В някои ситуации семейството му се държеше много естествено и много ясно можех да си представя как ако бях на тяхно място бих постъпила по същия начин, но в други моменти те просто се държаха неадекватно и се питах какво изобщо чета. Сестра му особено ми направи най – голямо впечатление. Тя честно казано не знаеше какво точно иска, беше много объркана в чувствата и емоциите си и понякога си го изкарваше на семейството си и най – вече на Чарли. От гадна, ставаше добра, после отново заядлива и това ми дойде мааалко в повече. 

   „Предимствата да бъдеш аутсайдер” е емоционална и дълбока книга, която за съжаление не е моята книга. Тя разказва за израстването на едно необикновено момче и представя богатство от интересни персонажи, които обаче не са достатъчни, за да компенсират мудното действие.

Коментари