Top 5 Wednesday (22)


Здравейте с днешния топ 5, който е на тема: бъдещи класики. Или иначе казано - книги, които смятам за толкова добри, че заслужават да бъдат запомнени за дълги времена. Ето го и моя избор:

5.Крадецът на книги от Маркъс Зюсак - Любовта ми към тази книга сякаш е безкрайна и съм щастлива, че е спечелила и любовта на толкова други читатели. Трогателен стил на писане и невероятна история, преплитаща множество човешки съдби - иска ми се книгата да докосне и сърцата на бъдещото поколение. Повече за мнението ми - тук.

4.Пърси Джаксън и боговете на Олимп от Рик Риърдън - Ето една "бъдеща класика", според мен, във фентъзи жанра, подходяща за юношите. Смятам, че поредицата би могла да се превърне в една доста приятна класика за децата, която биха могли да изучават в училище (дори мисля, че е влязла в учебната програма на българските училища? Или греша?) Освен хипер, мега, гига забавна, книгата спокойно би могла да бъде описана и като "наръчник по гръцки богове", защото за тях съм научила много повече от романа, отколкото от който и да е учебен час.

3.Тетрадката от Никълъс Спаркс - Една класическа любовна история, която виждам да разтапя сърцата на хората и в бъдещето. Драматичната история на Ели и Ноа (Али и Ноа във филма) се е докоснала до множество романтични души, носейки едновременно сълзи и усмивки, а лично за мен "Тетрадката" е нарицателно за жанра романтика, което е и причината да я избера за "бъдеща класика".

2.Щиглецът от Дона Тарт - Нямаше как. Нямаше как да пропусна да включа  книгата "Щиглецът" на Дона Тарт, която прочетох наскоро. Романът определено не се чете лесно (или поне на мен ми отне около 3-4 месеца), но пък всяка една страница е... брилянтна! Всеки път, когато се захванех с нея, се потапях в дългите и увлекателни описания на авторката и в живота на многопластовите персонажи, които Тарт е изградила. Всяка една страница от книгата за мен беше като наркотична доза и се надявам и бъдещото поколение да усети опияняващия вкус на романа. Ревю - тук.

1.Игрите на глада от Сюзан Колинс - Мисля, че в един таг бях споменала как виждам ясно "Игрите на глада" като бъдеща класика и сега просто нямаше как да не повторя това си мнение. Това е първата антиутопия, която прочетох. Антиутопията, която ме запали по антиутопиите. И макар да знам, че далеч не е първата книга в жанра си, някак си имам чувството, че ще остане запомнена за дълги времена. Според мен Сюзан Колинс е успяла да създаде един шедьовър в жанра, който кара да се замислиш за света, в който живеем в момента (където съществува игра като "Сървайвър" и за този, в който предстои да живеят поколенията.

Коментари