"Мосю Жан в преследване на щастието" от Томас Монтасер - ревю

   В спокойния и тих Цюрих гражданите живеят своя спокоен и тих живот, без да обръщат внимание на шумните туристи от цял свят. Досущ като своя град е и мосю Жан – скромен, достоен човек, невидим за околните, винаги готов да им услужи. От дълги години мосю Жан работи като консиерж в луксозния Грандхотел „Тур о лак" – всъщност е прекарал там целия си живот. До деня, в който го пенсионират. 
   Изведнъж изгубил своята цел и посока, мосю Жан не знае какво да прави с остатъка от живота си. Но тогава се сеща за малкия бележник, в който с внимание – и винаги дискретно – е записал всички желания и мечти на гости на хотела и на стари служители. У мосю Жан назрява план. Велик план. Той тръгва по следите на щастието, започва да изпълнява желанията на всички. Защото има прекалено много недовършени истории, които очакват хубавия си край… а мосю Жан не обича недовършените неща. 

   "Мосю Жан в преследване на щастието" е една чаровна книга, страниците, на която, са изпълнени с доброта, мили жестове, трогателни истории, надежда, много приятелски чувства, любов и общо взето, всички онези прекрасни неща, съпътстващи човешкия живот. Оптимистичен роман, който успя да нахрани душата ми с хубави емоции и щастие!

   Не тръгнах с големи очаквания към книгата, а всъщност тя беше всичко онова, от което имах нужда в този момент. Стилът на писане беше очарователен, затрогващ, думите - нежно докосващи сърцето, но оставящи отпечатъци от личните истории на всеки един от героите. Изключително ми допадна плавното прескачането от една човешка история на друга, много от които се оказваха неразривно свързани. Интересно беше и мястото, на което се развиваше действието - Цюрих - най-големият град в Швейцария, представен в романтиката, която носи и пъстроцветните туристи, а и жители, събрани от няколко европейски страни и общуващи на няколко езика. Нямам думи, с които да опиша колко обикнах атмосферата на романа! Но отново се връщам на това, което я направи толкова прекрасна и затрогваща в очите ми - героите ѝ, напълно различни един от друг, но всеки, носещ своя чар.

credit


   Напълно "изненадващо" ще започна с героя на мосю Жан, защото той беше свързващата нишка на цялата история и успя да преплете съдбата си със съдбите на всички останали персонажи. Както се разбира от резюмето, началото на книгата започва с пенсионирането на мосю Жан, работил дълго и съвестно, влагайки цялото си сърце в професията на консиерж. Докоснал се до множество човешки съдби и помагал на не един и двама гости на хотела, мосю Жан продължава с мисията си да събира хората, да им вдъхва надежда, да измисля решения на проблемите им, да променя настоящето и бъдещето им, да променя самите тях като хора... Но защо мосю Жан прави това? Някои от вас могат да открият причината в душата на главния персонаж, неговата същност и природа, а други - в миналото му, историята, за което ще ви изненада. 
   Също толкова приятна и симпатична е срещата с останалите персонажи - младата и амбициозна Ана, която се сблъсква с трудностите и неволите при започването на нов бизнес (и то не какъв и да е бизнес, а един много "апетитен" такъв, включващ всевъзможни сладкиши и хубаво кафе), но на която съдбата се усмихва, срещайки я с мосю Жан; строгата, поне на пръв поглед, портиерка госпожа Фукс, притежаваща чувствителна душа; Марлене Вайс и Шантал Дюпон - двете възрастни дами конкурентки, както в миналото, така и в настоящето, които търсеха пътя към приятелството, чрез силата на спомените и хубавите минали моменти и още много, и много герои, които ме докоснаха. Ако дадете шанс на книгата - ще се запознаете и с тях. 

   "Мосю Жан в преследване на щастието" е една книга, чийто чар се крие в добротата, която те докосва от страниците на романа. Дребните жестове на хората, които променят животи и онези прекрасни мигове на щастие и споделеност, приятелство и любов, заради които си заслужава да се живее. Една храна за душата, която ще ви накара да се усмихнете!

Коментари