"Перфектна химия" от Симон Елкелес - ревю

   В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.

   Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума - има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това. Но зад безупречната репутация на Бритни се крият сложни семейни отношения...

   Алехандро Фуентес живее в южната - бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна – желанието му да излезе от бандата и да постъпи в колеж.

   Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена...

Благодаря на издателство Ибис за възможността да прочета книгата!

   Когато плача за героите в една книга и страдам заедно с тях, знам, че тази книга наистина ме е докоснала. Такъв е и случаят с "Перфектна химия". На първо четене книгата звучи като клиширана история за лошото момче и перфектното момиче, които в началото не се понасят, но постепенно се влюбват един в друг. В началото и аз си мислех така, но открих, че "лошото" момче далеч не е толкова лошо, а "перфектното" момиче крие зад себе си множество недостатъци и проблеми. Нещата, които правят книгата страшно интересна и поглъщаща не е само любовната история, ами са и трудните семейни взаимоотношения на Бритни, тежката съдба на Алехандро, израстването като личност, което се наблюдава и в двамата и това, че те не са съвършени и читателят много лесно може да усети това, но въпреки всичко ги обиква. Книгата е от гледната точка и на двамата герои, което е страхотно, защото позволява да вникнеш по - дълбоко в драмата и личните проблеми на всеки от тях.

   Да си призная, в началото изобщо не харесвах Бритни и всичките й опити да бъде перфектната ученичка, перфектното гадже и перфектната дъщеря, но колкото повече я опознавах, толкова повече я разбирах. Тя имаше голям проблем с доверието дори и към най - близките си хора. Не искаше никой да вижда несъвършенствата й, което бе изцяло по вина на родителите й. Те бяха тези, които й втълпяваха, че трябва да е идеална, но с това не усещаха, че потъпкват увереността и самочувствието й. Затова тя не вярваше в себе си и бе страшно неуверена. Радвам се, че с течение на книгата Бритни събра сили в себе си да се изправи срещу трудностите, да преоткрие истинското си "аз" и да не се срамува от него. Изисква се голяма смелост да се изправиш срещу стереотипите, срещу близките си, дори и срещу самия себе си (предишните си разбирания за любовта и бъдещето), което тя направи и за което й се възхищавам. Друго нещо, което много харесах у Бритни бе любовта и грижите, с които даряваше сестра си. Те й бяха отказани от родителите й, но Бритни всячески се опитваше да я накара да не се чувства ненужна и нежелана.

   Колкото и различни на пръв поглед да изглеждаха Алекс и Бритни, това далеч не беше така. Той също бе издигнал стени около себе си, само че бе решил да излезе пред света в образа на "лошото" момче. Всъщност в сърцето си изобщо не беше такъв - той бе грижовен и беше влязъл в ролята на закрилник на семейството си - това бе и единствената причина да върши всички незаконни неща. Дори и във връзката му с Бритни, се показваше наяве доброто у него - нежността, с която я даряваше, вниманието, грижите, любовта и невероятно милото му отношение към сестра й. Тези неща определено не се вписваха в образа му на "лошо" момче.

   Любовта между Бритни и Алекс бе най - естественото, което можеше да им се случи. Защото пак казвам - те според мен в голяма степен си приличаха. Помогнаха си взаимно да преоткрият същността си и да се покажат в истинския си образ пред останалите. Първоначалното недоверие помежду им се превърна в откровеност, която не бяха показвали пред никого досега. Големите пламъци, които пламтяха между тях, бяха резултат от тази силна връзка, която изградиха. Заедно правеха грешки, заедно ги поправяха, заедно разкриваха по частица от себе си. 

   Малко за второстепенните герои. И Алекс и Бритни имаха верни приятели зад гърба си - такива, които ги подкрепяха, независимо от грешките и недостатъците им. В лицето на Пако Алекс имаше приятел като брат, който бе готов на всичко за него, а в това на Сиера Бритни имаше приятелка, на която можеше да сподели и най - съкровените си тайни (въпреки, че й трябваше повече време да го осъзнае). Колин, бившето гадже на Брит, бе истинското лошо момче в книгата и го доказа неведнъж с отвратителното си поведение - отношението му към сестрата на Бритни и реакцията му след раздялата. 

   Книгата ме впечатли с героите си и с това колко живи и несъвършени бяха те. Любовната история бе от онези, затаяващи дъха, драмата в книгата носеше голяма емоционалност, а личностното израстване на двамата герои беше страшно интересно за проследяване.